Живот отвъд представите: съдба, свръхреалност, безусловна любов

Името ѝ е Виолет Гаврилова – Вьорлер (по рождение е Теменужка), но във Франция, Германия и Швейцария, където живее и работи, използва Виолет и само Вьорлер, заради по-трудното произношение от местните хора. Родена е на 7 декември 1961 г. в София. Баща ѝ (Бог да го прости) казвал: „Не забравяй никога, че си 5-о поколение софиянка“. Майка е на 3 деца, чийто баща починал млад, на 40 годишна възраст. В онези времена не била съгласна с това, което се случва в България и решила да поеме по друг път. Първо заминала за Германия и веднага след това започнала да проучва къде би било по-добре за децата и установила, че във Франция по организация, социална система, училище, на нея самата ще ѝ е по-лесно. Децата ѝ тогава били на 14 и на 9 синовете и на 12 дъщеря ѝ. Никола, Огнян и Вероника. На днешно време, синовете съответно са на 45 и 40, а дъщеря ѝ на 43-и. Горда баба е на 5 внучета. Надява се, че ще може да стане и прабаба на внука на нейната дъщеря, който е на 22.

Моментът, в който става предприемач?

Тук тя разглежда ситуацията в няколко различни направления, които оказали огромно влияние върху тези процеси. Започва със случката, в която нейната майка се самоубила пред очите ѝ, когато била само на 4-и години. За съжаление, се връща към една случка, която за нея се оказала основополагаща. На погребението на майка ѝ, нейната леля повтаряла постоянно „Господи, Господи“ и тя я попитала „А, кой е Господ?“. Тя тогава ѝ дала възможно най-добрия отговор за едно дете на тази възраст „Това е този, който всичко може…“.

Когато вечер баща ѝ я слагал в леглото, тя започвала да си говори с този Господ и му казвала, че „Господи, щом всичко можеш, трябва да ми върнеш мама!“. Не знае колко време е минало след тези нейни молби вечер, тъй като нито можела да брои, нито можела да чете и… една вечер видяла майка си, седнала на леглото ѝ. И това бил повратният момент, в който животът ѝ преминал в такъв с други реалности.

Както и да прозвучи на хората, които сега четат тази невероятна на пръв поглед история, тя я разказва точно такава, каквато е… Продължавайки историята си, в онзи момент протегнала ръка и тя минала през тялото ѝ, но чувала гласа ѝ в главата си. Много се зарадвала, че е дошла, а тя тогава казала „Разрешиха ми да се върна, защото има още работа на тази земя.“

Като дете приела съвсем нормално цялата ситуация… 6 месеца след смъртта на майка ѝ, баща ѝ се оженил повторно и когато на следващия ден я завел в детската градина, тя обявила, че има две майки – една за през деня, една за през нощта. Разбира се, тук първата реакция на баща ѝ била да я заведе в Исул, после на детски психиатър, обявили че има шизофрения.

До ден днешен е благодарна на майка си, защото тя била в кухнята и вечерта, когато трябвало за първи път да вземе от предписаното лекарство, майка ѝ ѝ казала да слага таблетките между бузата и зъбчетата си и да не ги гълта, а когато баща ѝ излизал от стаята, тя ги изплювала в мивката… и това се случвало в продължение на две години.

Имало навремето една млада психиатърка, която в един момент буквално я спасила… а тя много говорела в онези времена за този и онзи, който е умрял тогава и тогава… нещо се било отключило в нея, но тогава не разбирала какво е… баща ѝ и мащехата ѝ мислели, че са фантазии, но някак много неща започнали да се случват както е казала… и тогава на възраст 7-8 години, въпросната млада психиатърка я посъветвала да не говори, а да записва всичко, което иска да каже… там някъде започнали историите с нейните дневници, заради които пък години след това имала много други последвали проблеми. Нейната мащеха ги била открила.

Да се върнем отново малко по-назад във времето… на 4 години, като всяко малко дете, обичала да слуша приказки, но тъй като нямало кой тогава да ѝ ги чете, тя вървяла с книжките в ръка, гледала картинките и си измисляла действие. Междувременно питала различни около нея хора „Коя е тази и онази буква?“ и лека полека на 5 годишна възраст вече можела и да чете. Отначало родителите ѝ не вярвали, че може да чете, но след като вече го разбрали, мащехата ѝ решила, че е вундеркинд. Към днешна дата я разбира, но не е съгласна, че е било точно така. Започнали да я пращат на руска, немска детски градини, акордеон, пиано, солфеж, лека атлетика, народни танци, стигнала до балетното училище в 7-ми клас, до музикалното училище… тук някъде обаче, започнала нейната лична трагедия… никога не е твърдяла, че е необикновено дете, но имала способността да чете в диагонал, чрез което мозъкът ѝ свързвал елементите и можела да разкаже свободно цялата страница… това довело до огромни очаквания и тя нямала право да идва вече с оценки 5-ци вкъщи. Мащехата ѝ била решила, че чрез нея ще покаже на света колко добра майка е и какво може да направи от нея. Нейната мечта била тя да бъде лекар… цялото това нещо продължило с често прибягване от нейна страна до… бой… още помни онези стари перални и дървените пръчки, с които се обръщало прането..

От този момент нататък, нещата ставали все по-зле и по-зле… на нея ѝ харесвало да ходи на училище, никога не е имала проблеми със занятията… но… тук трябва да спомене и нейната по-малка сестра от втория брак на баща ѝ, която била със 7 години по-малка… сега на тази възраст може да си обясни какво значи КАРМА, бумерангът и съдбата… толкова, колкото на нея ѝ вървяло и ѝ било лесно в училище, толкова пъти по-зле било с учението на нейната собствена дъщеря. Това довело до някакво допълнително озлобяване в мащехата ѝ. Истината е, че към днешна дата е простила и на баща си и на втората му жена, те са починали отдавна. Сега споменава всичко като факти, без излишна негативна емоция.

Нейната истинска майка е от едно малко Кюстендилско село, Тишаново, точно на границата. Нейният дядо (бащата на майка ѝ), който е български македонец от Битоля (добър производител на тютюн, на ракия, на мед.. изключително работлив човек, от когото много е научила), някога във времето поставя условие на баща ѝ, че ще му даде пари за апартамент, но да я пише като съсобственик на апартамента в София. Когато навършила 18-годишна възраст, "подаръкът" за рождения ѝ ден и бил "Искова молба от Цветан Димитров Гаврилов срещу Теменужка Цветанова Гаврилова".... Делото спечели баща ѝ, а тя имала право да живее в него, докато не вземе живота си в ръце. Иначе, баща ѝ завел дело срещу нея на 07.12.1979 година (осемнадесетият ѝ рожден ден) и ѝ връчил искова молба, за да вземе половината ѝ апартамент, тъй като не била плащала режийните разноски и… той спечелил делото.

Първата година не я приели като студент. В един прекрасен ден, нейната мащеха ѝ събрала багажа в едно куфарче и я изгонила от собствения ѝ дом с думите „Пречиш на семейството ми, така че си тръгвай“. В онзи момент имала една приятелка, която също се казвала Теменужка, с която учели „Организационна техника“ в училище, в клас само с девойки. След като я изгонила мащехата ѝ, сложила 2 стотинки във външен телефонен апарат в кабинката на блока, обадила ѝ се и започнала да плаче. Тогава нейната приятелка, чувайки я по телефона, също се разплакала. Тогава майка ѝ взела телефона от ръцете и казала „Нуше, където има място за две дъщери, има място и за трета. Взимай автобуса и заповядай у дома“. Те имали две дъщери. В онези времена работела в „Софстрой“, тъй като не влезеш ли веднага студент, минавал в разпределение и получавал веднага работа.

Малко по-късно учела като задочен студент. Общежитието и е дадено от "Софстрой". Така се запознала и с първия си съпруг. Били ги изпратили на едно състезание по ориентиране, а тя нищо не разбирала от карта и компас, но можела добре да бяга. А мъжът ѝ бил в семейство на един от основателите на федерацията по ориентиране – Кольо Сидеров. Свекърва ѝ била главен стоматолог на поликлиника. По стечение на обстоятелствата, синът им станал нейният първи съпруг. Изключително интелигентен човек, който в един момент се обърнал широко към алкохола, а той на никого не прощавал, поради което си отишъл млад от този свят, както споделя по-горе, на 40-годишна възраст.

С мъжа си можела да си говори за фантастика и извънземни, но темата за Господ била забранена изцяло.

Междувременно завършила и педагогика за деца на 3-и и предучилищна възраст, както и полувисше образование за музика и рисуване. Тогава започнала силно да се интересува и от медицина. Тук иска да се върне на една случка на 17-18, когато една приятелка имала силна болка в колената, а тя поставяйки си ръцете на колената ѝ, успяла до голяма степен да облекчи болката ѝ. В онзи момент продължавайки да общува с нейната майка нощем, тя я „запознала“ с 33 енергийни същности (появяват се като холограми), от които не толкова научаваш много, но научаваш различните им проявления. След всичко това, след като установила, че може да „взима“ болката от някой, тогава започнала и силно да се интересува и изучава тази тема. Като цяло е човек, който се интересува от много и коренно различни теми – история, етнография, археология и медицина. Започнала да се занимава и с анатомия. Има няколко дипломи – полувисше от университет за училищна и предучилищна педагогика; полувисш институт за медицински сестри.

Връща се на момента, в който съвместният ѝ живот с първия ѝ съпруг приключил и се развели, тъй като алкохолът бил взел връхната си точка. Но трябва да сподели, че дори като разделени се разбирали чудесно. След тази развръзка, решила да вземе децата им и да отидат да живеят в чужбина, във Франция. Първоначално работела по три работи едновременно в Сан Луи, за да може да издържа всички ги – гледала деца, в хотели… Тук е интересно да отбележи, че в хотелите минала през всички нива – камериер, помощник кухня, барман. Знаела руски език, което много ѝ помогнало във времената на много руски туристи. Минала и през рецепция и така завършила целия цикъл, с всичките му съпровождащи проблеми. Винаги тази работа много ѝ е харесвала.

Всичко това, което можела с ръцете и главата си се натрупвало все повече и повече, тя придобивала все повече опит и умения. Водела си постоянно бележки, записвала си на магнетофон с кой и какво е говорила, какво е видяла. Оформил се един почти завършен пъзел. Случващото се, я мотивирало да отвори кабинет по биоенергетика. А тя е свързана с всичко - хора, животни, растения, камъни… в нашата Вселена има 27 измерения, което споделя като факт, тъй като оказало влияние върху всичко, което започнала тогава да прави.

Хората започнали да идват първо вкъщи и я чакали в хола, работела с тях по темата биоенергетика, тогава ги качвала в стаята, която и е служила за бюро. Първо работела в голямата част от денонощието, най-вече през нощта, за да има време през деня за децата си, докато растат. Това се случва през 1996-а година. В един момент работата станала прекалено много и започнала да намалява интензитета, защото наистина не издържала физически и емоционално. През 2001-а си казала „Напускаш болницата, в която работиш и през деня и оставаш изцяло с кабинета си..“. Тук добавя, че през деня работела и в болница като медицинска сестра, за да има регулярна работа и доход, а през нощта с кабинета ѝ.

2-3 години след работа само в кабинета ѝ, решила, че ще направи цял биоенергетичен център, в който да лекува хората и успяла да надгради и инвестира в 11 къщи. Всичко това било възможно с работата в кабинета ѝ, но и с много кредити, за които се радва, че била надеждна, за да може регулярно да изплаща. Тя била сигурна, че може да се справи…. от 1 до 11 къщи. Към днешна дата ги продава, за да се съсредоточи върху онова, което прави сега в Кюстендил. Иначе кабинетът върви и до ден днешен, от април до октомври прави семинари с хора от цял свят. В Кюстендил изключително важно за нея е, че има минерална вода, която много помага за това, което развива като база и възможности за лечение. Но затова ще разкаже малко по-късно.

Връща се на кабинета ѝ във Франция. Навремето първо купила цялата сграда, в която е той, а след това с кредити завършила и всички останали 11 къщи, разбира се като перфектен платец на всичко във времето, за да може да се случи по план. Тук е моментът да сподели, че след отиването ѝ във Франция се омъжила и още два пъти. С втория ѝ съпруг (французин) се разделили много бързо, оставяйки му една къща. Това е в периода 1992-1996 година. Разделили се, защото неразбирането между нейния първороден и неговия син било катастрофално и това довело до логичен завършек на взаимоотношенията им. Третия си съпруг (швейцарец) срещнала докато работи като сервитьорка в ресторант. Той си имал своята работа, всеки си гледал неговите неща.

Да обясни и защо се наложило да прави нова и нова къща към биоенергетичния център и какво се случва в тези къщи: от вторник до четвъртък работела в кабинета си, а от петък до понеделник в Миля, където се намирали къщите ѝ, на 120 км от кабинета ѝ. Къщите били свързани с различни по численост групи, което определяло и коя къща ще бъде наета. Не са били наети по едно и също време. Всичко е свързано с медитации и балнео лечение (тук трябва да спомене, че завършила и още едно образование, свързано с алтернативна медицина, тъй като трябвало да е защитена с местните закони и права за регламентиране на подобен вид дейности, за които е необходимо да имаш диплома). Най-малката къща била за 4 човека, най-голямата за 32-ма. Важно е да отбележи, че тя „не лекува“, а само помага хората отново да намерят Светлината..

Друг интересен случай от нейния житейски път е, че в студентските си години, имала обещание към Господ, че ако един ден има възможност, ще осинови толкова деца, колкото е родила. Третият ѝ съпруг бил съгласен, но първо като българка ги осиновила тя, а после и той, но по българските закони (той има и голям син). Те са ромчета и 3-те, за баланс се паднали 2 момичета и 1 момче. Била си обещала, че когато социалните ѝ предложат, няма да избира, а първите 3, които ѝ предложат, ще вземе тях, защото такава ѝ е съдбата. А тя вярва много на съдбата. Взаимоотношенията между всичките ѝ деца преди години били чудесни, имали са съвместни празници (Великден, Коледа). Сега всеки е поел по пътя си, тъй като разликата в годините е голяма.

Така се случило, че и третият ѝ брак отива към своя край. Тя обичала много третия си съпруг и му имала прекалено голямо доверие. Това се оказало повод да бъде манипулирана административно и финансово и той да присвои значителни финансови средства. В един момент той бил решил, че иска да се занимава с финансите на компанията, което довело до изчезването на 7-цифрена сума.

Идва и до разковничето с нейния хотел „Сажитариус“ в Кюстендил. Историята започва малко по-отдавна, когато започнала да води групи чужденци в България. Един ден, след периода 2005-2007 година, нейните гости започнали да я мотивират да направи собствен хотел с думите „Виолет, направи свой хотел, поне да знаем къде отиваме!“. А тя е уникален фен на хигиената и пространството. Нямало как изведнъж да вземе такова решение, тъй като имала и поредица от финансови задължения във Франция и решила да започне по малко. През 2011-а се оказало, че временно е изгубила българския си националитет, особено със смяната на имената ѝ (от Теменужка на Виолет, заради звученето и произношението във Франция) и се оказало, че трябвало да подава документи за възстановяване. Избрала Кюстендил, логично, защото бил регионът на нейната майка. Там имала леля и лелинчо, леля ѝ починала много рано, а тя била обещала, че ще помага на този от тях, който остане, тъй като те нямали деца.

След като си върнала българското гражданство, започнала. Кръстила фирмата си „Сажитариус“, тъй като по астрологичната си карта е дълбоко свързана цели 5 пъти с този знак. 2015-а направила апартамент за гости, 2017-а къща за гости, която нарекла „Червената къща“. 2019-а трябвало да отвори хотела, но Ковид забавил старта му и той бил факт чак на 31 декември 2023-а. На практика, това което правела във Франция, започнала в Кюстендил. Купувала порутени къщи и ги обновявала. Преди хотелът имал една стара сграда, в която имало лекарски кабинет, а била собственост на лекарско семейство. Кафето и къщата за гости също били порутена пустош, в която се разхождали змии. Всичко се намира в центъра на града, трябвало да се съобрази с всички норми – особено от естетична гледна точка. Започва още два нови обекта, които всички са много близо един до друг. Няма идеи за бъдеща продажба на тези обекти, а по-скоро да развива мястото.

Ще спомене и факта, че обича да се занимава с много спонсорство – на млади художници, на млади музиканти... води музиканти и художници от Швейцария, които правят изложби в България. Спонсор е на празника на „Зелника“ в Жабокрът.

В един от новите си обекти в Кюстендил иска да прави малки изложби и концерти, поне така си го представя. Вторият нов обект е на два етажа и вероятно след реновацията ще се развива като ваканционен формат.

Хотел „Сажитариус“ посещават смесени групи от чужденци, но и много българи. Сега настъпил моментът, в който, това което прави в Кюстендил, трябва да го покаже пред света и в нейната родина България, тъй като това което прави, наистина малко хора правят, особено в България. Както споменала по-горе е перфекционист на тема хигиена, при нея няма пердета и мокети, а електрически щори, френски големи прозорци, с много светлина и пространство. Първите ѝ архитекти на хотела ѝ били сложили по 6 стаи на етаж, но тя поискала по-малко, но да бъдат с по 20 кв.м., с много пространство, въздух и светлина. Сега на етаж има по 4 стаи на етаж, общо 10 стаи. Обича да реставрира стари мебели, всяка стая има свой собствен дух и енергия, стил. Всичко върви по цвета на дъгата – рецепцията е в червено, фоайето оранжево, продължава със зеления, синия и виолетовия етаж. Работи много с инвалиди, поддържа клуба на инвалидите в Кюстендил. Помага на организациите, които отглеждат с любов кучета.

Обича да празнува и то с много приятели и на 64-ата си годишнина събрала 50 приятели и им казала, че не иска подарък, но да сложат в пликчето малка сума за децата, инвалидите и бездомните животни в Кюстендил.

Връщайки се на бизнеса ѝ във Франция, през 2021-а година, след разочарованието и присвояването на средства от третия ѝ съпруг, тя започнала да разпродава къщите, но кабинетът ѝ там остава нейният основен бизнес. 5 години са в развод, а делата още не са завършили. Съпругът ѝ сменя 4-и адвокат, печелейки още време, тъй като всяка година можеш да сменяш адвоката си, а това рестартира по френските закони делата отначало. В един момент съдията трябва да се изкаже. Но, той знае, че разведат ли се официално, тя ще може да подаде иск/дело за връщане на 7-цифрената сума и … това бави развода и решението на проблема.

Много е благодарна на всяка една трудност, която ѝ „предложил“ животът, защото това я направило човекът, който е сега. Това я направило с много издръжлив характер.

И двамата ѝ сина се оженили за индонезийки, които ѝ казват „мамо“. Най-малкият ѝ син от биологичните ѝ деца, който също е завършил за терапевт Heilpraktiker във Франция. Децата ѝ поели живота в ръцете си и всеки върви своя път.

Клиентите/пациентите ѝ идват при нея по всякакви причини - от хрема до раково заболяване. Основното, което нейната работа прави, е да отключи техни блокажи и да поговорят как те да променят начина си на живот, за да може всичко в организма им да се върне към нормално функциониране. Имала е 4 поколения клиенти, хора които са доволни и са свързани с нея цял живот. В един момент те стават приятели. В чисто емоционален план, говори с тях за новата им работа, за проблеми със семейството, проблеми с децата, всеки разговор е възможен. Всичко е свързано с доверие между тях, тогава ефектът е най-сериозен и на много различни нива. Тя не дава съвети, тя изказва мнение, но всеки може да прецени дали да се съобрази и приеме това, което споделя.

Тя може да види проблемите на всеки като рентген – и на физическо и на емоционално ниво. Не е нужно да види човека или снимката му, достатъчно е да знае името им. Това ѝ носи достатъчно информация, която разказва на хората.

Има едни универсални и вселенски принципи, по силата на които тя няма право да мисли за бъдещето си. Нея всеки ден енергията я води, последователно, така както го чувства. Вътрешното ѝ аз ѝ казва, какво да прави във всеки един момент.

Няма лоши хора, има такива, които са забравили, че са добри.

Изкуственият интелект?

Тя смята, че това е страшно…в момента за хората е една игра. Според нея в един момент ИИ ще стане толкова силен, че е възможно да взима решения вместо нас. Хората ще продължат да съществуват, защото са интересен биологичен материал за нашата земя. По думите ѝ в момента сме на прага между 3-о и 4-о измерение и сме в много голямо противоречие, между Светлината и Тъмнината. Ние сме една голяма лавина, която набира път, но не знае къде отива и може да се разбие. Всичко обаче продължава да зависи от нас, дават ни се варианти от „А“ до „Я“, но от нас зависи колко сме „събудени“ и готови да се променим. Предстоят много важни решения за посоката ни, в момента всичко изглежда пълен хаос и ще става още по-сериозен.

Тя вярва, че във времената на ИИ, здравеопазването няма да го има. Според нея ще трябва да преминем на самолечение и точно това е „събуждането“, за което говори. Ако искаме да оцелеем…в нашия организъм няма клетка, която не може да се възпроизвежда сама, а тя твърди, че на това учи хората. Всеки трябва да може сам да намери решение, а всичко започва с мисленето. В момента, в който сме положително настроени, сме спечелили първите 10% от оздравяването, защото привличаме положителни мисли. Напълно възможно е да привлечем 100% положителни мисли.

Според нея безсмъртието има смисъл само ако продължаваш да живееш заради другите и да правиш добро за тях, в безусловна любов. Възможно е да се случи, разбира се. Продължителността на живота постоянно се увеличава. Технологично се развиваме добре, но именно заради този комфорт, все по-малко работим със себе си на ментално ниво и ставаме консуматори. Тези, които не могат да се извадят от консуматорството си, ще напуснат по-бързо физическата си форма на живот, но тези които излязат от тези си желания и усещания, ще живеят по-дълго. Тя дава пример, че едно раково заболяване е „липса на светлина в клетките“ и че самата промяна на мисленето може да ни помогне най-много, т.е. ние трябва да „пуснем“ отново „светлото“ и да изгоним „тъмното“. Това според нея е свързано със: свободна воля, да обичаш всички и всичко, да прощаваш на всички и всичко, да не осъждаш никого и за нищо.

Тя казва, че не би искала да се нарича предприемач…не мисли за пари, за нея е важно да е помогнала на човека срещу себе си, да я е разбрал…и че е налична за всеки по всяко време на денонощието.

Твърди, че енергията на хотела, къщата и кафето е свързана с нейните флуиди и енергия и че дори тя да не е там, посетителите ще се чувстват много по-добре, след като са били нейни гости в някой от тези обекти.

Според нея егото се лекува, когато спреш да мислиш за себе си.

Тя е убедена, че сме на края на това 3-о измерение и че то вече се е изхабило. Дава пример с парцал, който в началото е бил нов, а с течение на времето се изхабява, разнищва се и се разпада – така според нея се случва в момента със света. Пълен хаос, зануляване…по думите ѝ всичко е започнало от 2026-а, миналата година е била подготвителна, а светът ще се рестартира до 2031-а…предстои да видим как, защото всичко зависи от нас.

Тя отново подчертава, че безсмъртието има смисъл само ако продължаваме да живеем за другите…в безусловна любов.

Според нея в България предстоят още 2 години криза, до 2028-а, след което малко по малко ще премине. Започва период на много сериозни сътресения, във времето на които много хора ще си отидат…особено тези, които са заслужили да си отидат. Ще започне прочистване.

Пишем в 3-о лице единствено число, защото дамата не иска егото ѝ да излиза от "последното чекмедже на раклата на Душата ѝ", там му е мястото, да не пораства.

На въпроса какво би казала на хората, които реагират с думите „Тази жена с всичкия ли си е?“, тя отговаря, че е чувала това много пъти и би им казала само едно: „Обичам ви!“…защото според нея тя е част от тях и те са част от нея.