Ако човек наистина иска да направи някаква промяна в живота си, поне да опита

Представете се с няколко изречения. В какво се изразява работата ви като ежедневни ангажименти?

Казвам се Цветомир Божинов и се занимавам с ИТ почти през целия си професионален живот. В момента работя за Telit Cinterion www.telit.com , глобална компания която разработва иновационни IoT  модули и услуги като Technical Support Engineer с фокус киберсигурност.

В коя държава и град живеете в момента и как се озовахте именно там?

От 2003 година живея е град Триест, Италия. Дойдох тук за първи път като студент по програма Еразмус, после се върнах в България за кратко  и след това преместих следването си в Университета в Триест. Впоследствие, по стечение на обстоятелствата останах да живея тук.

Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте в началото на престоя си?

В началото, студент по програма Еразмус, най-голямото предизвикателство беше бюрокрацията и неспазването на рамките на програмата Еразмус от страна на Софийския Университет, в т.ч. забавено и частично изплащане на самата финансова субсидия, както и непризнаването на положените тук изпити от страна на СУ. Става дума за 2002/2003 година, когато програмата съвсем не беше добре позната и развита в българските университети. Надявам се, по-скоро съм сигурен, че с времето тези несъответствия са били преодолени .

От друга страна, особено през погледа на един чуждестранен студент или дори турист, Триест е много интересен град в който се преплитат различни култури и исторически наслагвания и в някакъв смисъл това много ми помогна да гледам на трудностите по-скоро като на предизвикателства и то с голяма доза ентусиазъм .

Как преодоляхте езиковата бариера (ако е имало такава)?

Отговорът ми отново води към университета – намирах се в среда, където всички говорят по няколко езика и фактът, че не знаех италиански в началото не беше особена пречка. От друга страна това ми осигуряваше и добра възможност да уча доста бързо италиански и то от хора с добра лингвистична култура.

Какви ресурси или мрежи (местни общности, колеги, организации) Ви помогнаха да се адаптирате?

Не съм имал особени трудности с адаптацията, на 23 години човек е много по-склонен и дори любопитен да опита и приеме новото или различното. Признавам, че още в началото имах късмета да се запозная с хора, с които и до днес сме приятели и това помага страшно много.

Точно в този момент срещнах и голямата си любов точно тук в Триест, където сме и до днес.

Какви са основните разлики между работната култура в настоящата Ви държава и тази в България?

Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Последният ми опит в България датира от 2005 година, а оттогава бизнес климата в България се е променил драстично.

От разговорите ми с приятели и роднини работещи в България, мисля че има много по-голямо значение размера на заплатата.  Според мене трябва да се гледа малко по-глобално, сумата на заплатата е един от решаващите компоненти, наред с гъвкавото работно време, възможността за работа от вкъщи, допълнителните пакети и не на последно място добрата работна среда. Предпочитам да работя на място, на което се чувствам добре и имам повече лична свобода, отколкото да взимам по-висока заплата.

Какви ценности и практики на работното място най-много Ви впечатлиха?

Бих казал, че тук е много важна стабилността на работата, т.е. стабилността на трудовото взаимоотношение. Правните норми и националните рамкови договори обикновено осигуряват доста по-голяма защита за работника. Фирмите също се опитват да изградят политика, която обвързва работниците емоционално с работата.

Имало ли е ситуации, в които културните различия са Ви затруднявали?

Културните различия понякога са трудност, но често са и възможност. През по-голямата си част професионалният ми живот е преминал в мултинационални компании. Да работиш в мултикултурна среда е предизвикателство, но ползите са огромни.

Как намирането на работа се различава в настоящата Ви държава спрямо вашата родина?

Доколкото съм запознат процесите по намиране на работа са доста сходни – обяви, LinkedIn, приятели и познати. В ИТ сектора със сигурност много повече превес имат обявите онлайн или социалните мрежи. Все по-често се случва компаниите да търсят първи контакт с кандидатите.

Трябваше ли да преминете през някакви допълнителни квалификационни курсове?

И в момента продължавам да уча, въпреки че успявам да отделям  малко време за това.

Срещали ли сте предразсъдъци или пречки заради чуждия си произход?

Предразсъдъците са част от съществото на човека. Една от дипломните ми работи е свързана със стереотипите и предразсъдъците във взаимоотношенията ни. Когато се сблъскам с такива се опитвам да запазя спокойствие и да не се засягам. Интересно е и да се види контекста, да се разбере на какво се дължат и как точно човекът отсреща вижда (или не вижда) нещата.

В професионален план съм сигурен, че много от фирмите дори не разглеждат кандидатури на чужденци.  Има различни форми на дискриминация и една от тях несъмнено е произхода.

Какво бихте посъветвали хората, които искат да направят подобна стъпка?

Съветът ми би могъл да е доста обобщителен – ако човек наистина иска да направи някаква промяна в живота си, то трябва поне да опита.

Ако можехте да се върнете назад, бихте ли избрали същия път?

И тук въпросът предполага много философски поглед върху нещата. Със сигурност всеки би променил поне нещо мъничко от живота си.

Като цяло, се чувствам удовлетворен от изборите и от стечението на обстоятелствата през които съм преминал. Давам си сметка и за нещата, които съм пропуснал, понякога дори отказал или недооценил.

Какво най-много ви липсва от родината в професионален и личен план?

В личен план, разбира се, ми липсват роднините и приятелите, но също и местата. В професионален не бих могъл да кажа, че ми липсва нещо, но и тук си давам сметка, че в България може би пътят ми щеше да е друг.

Обмисляли ли сте връщане обратно и при какви условия бихте го направили?

На този въпрос съм отговарял много пъти, задавали са ми го много хора – роднини, колеги, приятели. Шеговито винаги отговарям, че мога да си натоваря багажа и след не повече от няколко дни ще съм “се върнал”. Сериозният отговор обаче е доста по-труден и нееднозначен. Всъщност засега се чувствам добре тук, където съм, животът ми е организиран около семейството и децата, дома, работата и ежедневните ангажименти, но не изключвам нито някой ден да се върна в България, нито и да се пренеса някъде другаде.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота Ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите са необходимото зло на съвременния свят. Можем да живеем както с много, така и с малко. Истинското зло настъпва обаче, когато са прекалено малко – когато не достигат за основните нужди. Темата е доста обширна, колкото финансова, толкова и философска и не е лесно да се даде съвет, т.е. не мога да кажа на някого, който няма възможност да плати лечението на свой близък, че не са важни – в такива моменти и 1000 лева могат да са от значение. Обратното, ако някой живее о със 5000 лева днес, то утре със 6000 би живял по същия начин.

Тук мога да кажа, че намирам сериозна разлика между финансовото поведение на хората в България и тук в Италия. Италианците са известни с пестеливостта си, почти всички имат запаси от средства и често инвестират под различни форми. По аналогичен начин стои и въпросът със застраховането – повечето от хората имат застраховка на дома си, допълнителна здравна осигуровка, застраховка живот и т.н. В България мисля, че в това отношение няма достатъчно финансова култура и дисциплина.