Бъдете подготвени, но и отворени към непознатото

Представете се с няколко изречения. В какво се изразява работата ви като ежедневни ангажименти?

Казвам се Жени Константинова и работя в телекомуникационната индустрия. Занимавам се с управление на търговските операции като ръководител на отдел „Sales Operations“ в компанията Aдuna, в сектора на мрежовите API (Network APIs). Работата ми е изключително динамична и иновативна – свързана с координиране на търговски процеси, анализ на данни, структуриране на вътрешни процеси и сътрудничество с различни екипи за постигане на устойчив растеж. Това е бързо развиваща се област с огромен потенциал, която комбинира технологични иновации и нови бизнес модели, и ми дава възможност да допринасям стратегически за разширяване на екосистемата от партньори и клиенти.

В коя държава и град живеете в момента и как се озовахте именно там?

Живея в Швеция, в град Стокхолм. Преместихме се тук със семейството ми преди шест години, по повод професионална възможност в рамките на предишната ми работа в Telenor Group. Това беше естествена стъпка в моето развитие, която ми даде възможност да работя в международна среда и да натрупам ценен опит.

Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте в началото на престоя си?

Предизвикателствата бяха много – както в професионален, така и в личен план. Швеция е доста различна от България, особено когато говорим за климат, храна и манталитет на хората. Освен това, децата трябваше много бързо да се адаптират и да започнат да учат нов език още от първия ден, което също не беше лесно. Целият този преход изискваше търпение, гъвкавост и силна семейна подкрепа.

Как преодоляхте езиковата бариера (ако е имало такава)?

Повечето шведи говорят английски и са много любезни и съпричастни, което значително улесни адаптацията ми. Колегите ми също ме подкрепяха активно в процеса на учене на шведски език. След шест години мога да кажа, че макар и да не съм съвършена в шведския, се справям спокойно с ежедневни разговори и ситуации.

Какви ресурси или мрежи (местни общности, колеги, организации) Ви помогнаха да се адаптирате?

Най-голяма подкрепа получих от българската общност в Швеция и от колегите ми. Общуването с хора, преминали по същия път, беше изключително ценно, а професионалната среда ми даде увереност и усещане за принадлежност.

Какви са основните разлики между работната култура в настоящата Ви държава и тази в България?

Разликите са няколко и доста съществени. В България работният процес често е свързан с по-високо ниво на стрес, а фокусът върху човека като личност е сведен до минимум. Макар че има гъвкаво работно време на теория, в практиката нещата са доста по-различни. В Швеция обстановката е много по-балансирана. Има култура на уважение към всеки – независимо от позицията му. Един от любимите ми шведски елементи е "Fika" – кратка почивка с кафе и разговор, която насърчава човешкия контакт. Най-важното обаче е, че тук всеки има право на глас – можеш свободно да изразиш мнението си, без страх от последствия.

Какви ценности и практики на работното място най-много Ви впечатлиха?

Най-силно ме впечатлява фокусът върху личностното развитие на всеки човек. Дават ти се възможности да опитваш нови неща, да поемаш инициатива, а дори и да грешиш – без това да се възприема негативно. Насърчава се креативността и самостоятелността, като в същото време се възлага реална отговорност и доверие. Тази култура изгражда уверени и мотивирани професионалисти.

Имало ли е ситуации, в които културните различия са Ви затруднявали?

О, да. В Швеция културата, празниците и традициите се различават значително от тези в България. Все още се опитвам да разбера и приема някои от тях. Например, шведите отбелязват началото на лятото с празника Midsommar – нещо като "национален ритуал". Тогава се събират с приятели и семейство, украсяват майско дърво (midsommarstång), носят венци от цветя, пеят традиционни песни и хапват задължителната херинга с картофи. Празникът е изпълнен със символика и за тях е един от най-важните в годината – почти колкото Коледа.

Как намирането на работа се различава в настоящата Ви държава спрямо вашата родина?

Намирането на работа в Швеция не е по-лесно, отколкото в която и да е друга страна. Много зависи от това какъв опит показваш в автобиографията си – добре е да имаш стаж в познати и реномирани компании, тъй като репутацията има значение. Процесът по наемане тук е дълъг и обикновено включва няколко етапа, но веднъж щом работодателят хареса някого – а тук това е ключово, хората наемат хора, които наистина харесват – тогава обикновено връзката е дългосрочна. Лоялността и доверието са силно ценени в шведската професионална култура.

В България съм се сблъсквала с правилото „някой познава някого“ – често се случва хора да бъдат наемани не толкова на база опит и компетенции, а поради лични връзки. Понякога това води до назначаване на хора, които дори не покриват основните изисквания за дадената позиция.

Трябваше ли да преминете през някакви допълнителни квалификационни

курсове?

В тази индустрия ученето никога не спира. Нужно е постоянно да се информираш и да се усъвършенстваш, особено когато работиш с нови технологии и иновации като мрежовите API. Дори и да не съм преминавала през задължителни формални курсове, непрекъснато уча – чета, слушам уебинари, следя тенденциите и обменям опит с колеги. Това е част от професионалното ежедневие.

Срещали ли сте предразсъдъци или пречки заради чуждия си произход?

Не бих казала, че съм се сблъсквала с явни предразсъдъци, но в някои ситуации се усеща, че не си "местен". Понякога е необходимо повече време, за да спечелиш доверие или да бъдеш възприет като равен – особено ако нямаш местен опит или не говориш езика съвършено. Въпреки това, когато покажеш професионализъм, отдаденост и добри резултати, бариерите постепенно изчезват. В Швеция има култура на уважение и равнопоставеност, което със сигурност помага.

Какво бихте посъветвали хората, които искат да направят подобна стъпка?

Моят съвет е: бъдете подготвени, но и отворени към непознатото. Промяната не е лесна, особено когато включва преместване в нова държава, но си струва. Изградете си ясна визия какво търсите – професионално и лично. Подгответе се да учите нови неща всеки ден, включително език и култура. Потърсете подкрепа – от колеги, общности или ментори. Най-важното е да останете автентични и да не се страхувате да изразявате себе си. Всяко предизвикателство е възможност за растеж.

Ако можехте да се върнете назад, бихте ли избрали същия път?

Да, определено бих избрала същия път. Промяната беше предизвикателна, но и изключително обогатяваща – както професионално, така и личностно. Животът в чужбина ми даде нова перспектива, научи ме на търпение, адаптивност и цената на културното многообразие. Благодарение на този опит израснах не само в кариерата си, но и като човек.

Какво най-много Ви липсва от родината в професионален и личен план?

В професионален план понякога ми липсва по-непосредствената и енергична комуникация, с която бях свикнала в България. Често нещата се случваха по-бързо и с повече лично взаимодействие. В личен план – без съмнение най-много ми липсват близките хора, приятелите и топлината на родната култура. А българската кухня и традиции винаги носят носталгия, особено около празници.

Обмисляли ли сте връщане обратно и при какви условия бихте го направили?

Не, до момента не съм обмисляла връщане. Доста неща трябва да се променят в България, за да го разгледам като реална опция – цялата несигурност и хаос в политическата обстановка, финансовата нестабилност, липсата на устойчива социална политика и често враждебното отношение към „различните“ хора. Всичко това създава среда, която не ме кара да се чувствам сигурна или вдъхновена. В Швеция усещам стабилност, уважение и възможност за личен и професионален растеж – неща, които са ключови за мен на този етап от живота.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота Ви?

Парите със сигурност са важни – те дават сигурност, свобода на избора и възможност да създаваш по-добър живот за себе си и близките си. Но за мен парите не са цел, а средство. Истинското удовлетворение идва от това как живееш, с кого си заобиколен и дали това, което правиш, има смисъл. Най-ценно е усещането, че контролираш собствения си път – и ако парите помагат за това, тогава са добре дошли. Но никога не трябва да диктуват всичко.

Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Моят съвет е първо да си отговорим на въпроса: "Какво значи достатъчно за мен лично?" – защото за всеки това е различно. Истинската стойност на парите идва от това какво ни позволяват да преживеем и постигнем, а не просто от тяхното количество. Затова е важно да имаме ясни приоритети и да не се сравняваме постоянно с другите. Финансовата сигурност е важна, но ако преследваме само повече и повече, рискуваме да изгубим баланса. Парите трябва да работят за нас, а не ние за тях.