Чужденците винаги по-трудно биват приети и ми се е искало да си тръгна

Представете се с няколко изречения. В какво се изразява работата ви като ежедневни ангажименти?

Привет от Аахен.

Казвам се Ина Иванова-Георгиева и съм асистент “Човешки ресурси” в Еди Стобарт Логистикс Германия. Компанията е водеща в областта на логистиката и транспорта, специализирана в транспорт на общи товари. Със силен фокус както върху вътрешния, така и върху международния транспорт. Моята работа е свързана най-вече с работата на водачите, от подписването на договорите за работа, през здравното и социално застраховане, кандидатстване за детски надбавки и други социални придобивки, до освобождаването, заплащането и всичко свързано с тези дейности. 

В коя държава и град живеете в момента и как се озовахте именно там?

Живея в Германия, градът е Аахен. Намира се на границата с Нидерландия и Белгия. Изключително ключова локация за сферата, в която работя. 

Озовах се тук преди точно 6 години, нищо не подозираща и без нито една дума на немски език. Дойдох, за да живея при мъжа ми, който е тук повече от 12 години към момента.

Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте в началото на престоя си?

Предизвикателствата бяха твърде много в началото, но най-вече бяха свързани с липсата на знания по езика, и невъзможност за пълноценно общуване и разбиране с хората, средата и всичко останало. Чувството да не можеш да се изразиш, така както искаш, е наистина неприятно и отнема много голяма част от възможностите за развитие, както професионално, така и чисто социално. Поради тази причина записах курсове по немски език. 

Другото предизвикателство се оказа сблъсъка с дискриминацията, за която много не се говори, но се усеща много силно, когато си тук, и особено когато не говориш този език. Сега вече не я усещам така, тъй като говоря немски език, и хората ме приемат за част от тях, но първите години това ме измъчваше много силно. И не малко пъти съм искала да си тръгна. 

Как преодоляхте езиковата бариера (ако е имало такава)?

Както споменах това беше най-голямото предизвикателство за мен. Преодолях го с много усилия, учене и отдаване на време за това. Първите две години тук само съм учила език, не работех нищо друго. Това ми беше работата, да науча немски. Справих се, бих казала, чудесно. В момента имам сертификат за ниво Б2, което тук се води доста добро ниво. Отваря много врати. Благодарна съм на имиграционната служба, която помага на хора от България, които искат да научат език, и спонсорира наполовина обучението, което никак не е евтино. 

Какви ресурси или мрежи (местни общности, колеги, организации) Ви помогнаха да се адаптирате?

За мое щастие, в Аахен има огромна българска общност. Веднага се свързах с тях, исках да съм част от тях. Но всъщност най-много за адаптацията ми помогна моята работа. Тъй като фирмата има офис и в България и голяма част от колегите ми са българи, с които си общуваме на български език, това ми даде криле. Смятам че, до голяма степен това ми помогна да не се чувствам сама, далеч от родни и носталгията така и не се зароди в мен, въпреки всички предизвикателства тук. 

Какви са основните разлики между работната култура в настоящата Ви държава и тази в България?

Разликите са осезаеми, особено за мен, като част от международен екип. Работната култура в Германия, или поне в тази част на Германия, в която сме ние, е за мен леко мудна и хората са поставени постоянно в рамки, ограничения и стереотипи. Какво имам предвид? Ако се обадиш на която и да е институция и зададеш въпрос извън компетенцията, на лицето отсреща, няма никакъв шанс да получиш отговор, насока и пренасочване към друг по-компетентен специалист. Липсва гъвкавост, поне по мое мнение и мой опит. Това много пречи на работата с тях. 

Какви ценности и практики на работното място най-много Ви впечатлиха?

Разбира се, има и много положителни страни на работните практики тук. Точност, прецизност, внимание към детайла и най-вече внимание към човека. Тук всеки има значение, и винаги се чувстваш обгрижен. Не те карат да се чувстваш като последен влак, напротив, винаги с много внимание, много интерес и много отношение, се свързват с теб, отговарят на писма, запитвания и т.н. Това за мен е огромният им плюс. Отделно от това има наистина много добра организация на всяко място, на която попаднеш. Институция, банка, болница. Винаги има строг ред за всичко, не се чудиш, не чакаш, не се чувстваш безнадежден. Напротив, това дава много голяма сигурност и удовлетвореност. 

Имало ли е ситуации, в които културните различия са Ви затруднявали?

Единствено в ситуации свързани с децата ми, и здравето им. В други ситуации, по-скоро не. 

Как намирането на работа се различава в настоящата Ви държава спрямо вашата родина?

Трудно бих могла да сравня тези две неща, тъй като в България съм работила 10 години в държавна администрация и не ми се е налагало да търся друга работа. Наблюденията ми за България са по-скоро от моите познати там, които са ми споделяли, че е трудно да намериш добро място за работа. На мен тук ми беше изключително трудно да си намеря работа. Предполагам, че беше повече късмет отколкото каквото и да е друго. И съм много благодарна на съдбата. 

Като цяло е много трудно да чужденците да намерят добра работа тук. За съжаление, това е истината. 

Трябваше ли да преминете през някакви допълнителни квалификационни курсове?

За момента не, но предстоят. Смятам, че е много важно да се развивам и да се запознавам с законите, процесите и процедурите тук. Всичко е много по-различно организирано отколкото в България и човек трябва доста да се учи, за да добие компетенция.  

Срещали ли сте предразсъдъци или пречки заради чуждия си произход?

Както вече споменах, да. За съжаление, това се усеща все още и дори тук, където живеят изключително голям брой различни етноси, националности и видове хора. Особено, ако не говориш езика. Това е ключово.

Какво бихте посъветвали хората, които искат да направят подобна стъпка?

Задължително да наблегнат на езика, преди да дойдат. И може би, да са сигурни, че им се живее на по-студено и по-валежно място от България :)

Ако можехте да се върнете назад, бихте ли избрали същия път?

Хиляди пъти, да. Безкрайно щастлива се чувствам тук, и особено на работното си място. Обожавам работата си. 

Какво най-много Ви липсва от родината в професионален и личен план?

В професионален не ми липсва нищо за момента. В личен, разбира се, семейството ми. Близките ми приятели и най-вече София. Обичам този град. 

Обмисляли ли сте връщане обратно и при какви условия бихте го направили?

Преди време обмислях да се върна, ако си намеря по-добра работа или място, където да живеем. За съжаление с времето това желание напълно изчезна, и вече предпочитам да сме тук, заради децата ми. Те заслужават повече възможност и смятам, че тук ще я имат. Освен това, тук се чувстваме щастливи и спокойни, а това е най-важното.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите са част от живота, той не може да съществува без тях, но за мен лично са просто средство, за да имаш спокойствие. Както обичаме да казваме, човек може и с 2 и с 200, но лично според мен, не бива да се примиряваме с 2 и винаги да се борим за 200. 

Бих казала на хората, че и тук и в България биха изкарвали достатъчно, за да са щастливи. Но за мен огромната разлика е, че в Германия винаги чувстваш, че имаш достатъчно, а в България, винаги са малко и не достигат за нещо.