Да работя във Виетнам и Камбоджа беше неустоимо предизвикателство

Представете се с няколко изречения..

Здравейте! Казвам се Валентина Белчева, майка на две дъщери, магистър фармацевт и доктор по медицина по образование, душа, призвание и работа.

Работя в мултинационална фармацевтична компания почти ексклузивно в моите 20 години, които съм посветила на фармацевтичната индустрия.

Преподавам на студенти по фармация като част от моралният ми ангажимента ми да предавам моят опит нататък.

В коя държава и град живеете в момента и как се озовахте именно там?

В момента живея в Хо Ши Мин Сити (познат и със старото си име – Сайгон) – най-големият град във Виетнам и негов икономически център.

Тук се озовах в резултат на класическия развой на професионалното развитие на всеки, който тръгне по пътя на ExPat кариера. След около11 държави, с които работих директно в Европа, последните от които Гърция и Кипър, и още 7-8 индиректно, моята компания ми отправи неустоимата възможност да се озова  в сърцето на световния икономически тигър, както наричат Азия, и по-специално в югоизточна Азия, с отговорности за Виетнам и Камбоджа. Беше абсолютно неустоимо да приема предизвикателство, което изкарваше мен и семейството ми от комфортната ми зона на живот в добрата стара Европа, но и ми предоставяше възможност за кариера, която далеч надхвърля стандартните commercial operations, а включваше отговорности за пълният цикъл – R&D, производство и търговските операции. Не на последно място – да поема един от Топ 4 бизнес локации за компанията, и Топ 10 като абсолютен размер на бизнеса. Всичко това в исторически момент на разделяне с компанията-майка и създаване на нов Топ 3 глобален играч в Consummer healthcare бизнеса.

Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте в началото на престоя си?

Климатът! Никога няма да забравя как излизайки от летището през Ноември, след 18-часови полети, ме лъхна най-топлата вълна, която някога бях усещала през живота си (а имах претенции на опитна с жегите на Атина). Влагата правеше усещането още по силно.

Много бързо осъзнах, че снимките на тълпи от хора в Азия са самата реалност. Навсякъде, по всяко време шумът от навалицата е част от пейзажа, и същото време този привиден хаос работи и нещата се случват.

Осъзнах, че понятието „свеж въздух“ е невъзможно в градска среда на тази тропическа част на света. Забелязах, и че 2 месеца не бях виждала слънцето – скрито зад дебел слой смог, който е резултат на милионите скутери, които са на пътищата денонощно. Всъщност „разходка“ по улиците тук не съществува като понятие.

Трябваше и да приема, че тук е невъзможно да шофирам, още повече компанията ми забрани от съображения за сигурност.

Няколко сблъсъка със значението „люто“ ми напомниха да съм много внимателна какво пише в менюто.

И така нататък ….

Как преодоляхте езиковата бариера (ако е имало такава)?

По никакъв начин няма как да преодолея езиковата бариера. В други държави, в които съм живяла почвах курсове, имах базови знания. За Виетнам работодателят ми изрично подчертаха, че част от ролята ми е и да помогна на екипа да усъвършенства познанията си по английски. В първите месеци да комуникирам с хора, твърдящи, че говорят на английски, но със силен акцент беше само по-себе си предизвикателство.

В личното време Google Translate с опциите за симултанен превод на текст реши голяма част от предизвикателствата на езиковата бариера.

Какви ресурси или мрежи (местни общности, колеги, организации) Ви помогнаха да се адаптирате?

Колеги expat-и ми дадоха някои насоки, много четене на постове в групи на expat-и в мрежата ми дадоха допълнителна информация, но това не помага да се адаптираш. Това става само с времето. А и различните хора приемат по-различен начин промените.

По-скоро в разговорите си с чужденци калибрирах моите усещания с това, което те споделят, за да знам, че не съм сама.

Понякога разликите в културата и средата са толкова големи, че просто ги приемаш и се научваш да живееш с тях. Дори няма нужда да се „адаптираш“, защото това означава ти да се промениш по някакъв начин. А понякога това е невъзможно.

Какви са основните разлики между работната култура в настоящата Ви държава и тази в България?

Всъщност разликите са генерални – като се почне от супер йерархичния подход, който тук е дълбоко залегнал и се стигне до много силните синдикати, които правят работната среда доста сигурна и протективна за работниците, напук на представите ни за съществуваща експлоатация на работна ръка в тази част на света. Динамиката на пазар на труда е толкова голяма, че особено в големите икономически центрове надпреварата за  по-добри кариерни възможности и по-добро заплащане е в унисон и със скоростта на развитие на бизнеса – двуцифрен. От гледна точка на работещ сега в Азия, имам чувството, че развитието на  Европа е спряло или много силно забавено.

Какви ценности и практики на работното място най-много Ви впечатлиха?

Работейки за една компания почти 20 години, нямаше много неизвестни за мен, защото нашите корпоративни ценности са глобални. Но локалните практики, които са изражение на местната култура както ме очароваха, така и изненадаха. Нямаше нужда повече да мотивирам екипа да идва по-често в офиса – те се радваха на възможността да са заедно. Всеки по-специален момент се запечатва със снимка с професионално качество – просто азиатците обожават да е снимат. Но и неизбежно срещнах напомняне, че работя в комунистическа по своето политическа ориентация страна, със всички присъщи за тази система процедури – много формалности в срещите, тържествено полагане на подписи на документи и т.н.

Имало ли е ситуации, в които културните различия са ви затруднявали?

О да. Но трудността е, когато не си наясно с културното различие. Веднъж като разбереш за дадена особеност, няма проблем да менажираш всяка ситуация. Предизвикателството е, че различията са доста, но пък хората в Азия определено харесват европейците, разбират че за нас много местни привички са непонятни и са склонни да помагат.

Как намирането на работа се различава в настоящата ви държава спрямо Вашата родина?

Не знам дали съм най-правилния човек да дам отговор, аз самата не съм търсила работа или не съм наемала хора в България от години. Но определено мисля, ч е разликата е в мащаба – държава със 100 милион население, която е приоритетен пазар на всяка глобална компания и огромен брой местни компании, определено дава разлика във възможностите за кариерно развитие и многообразия.

Трябваше ли да преминете през някакви допълнителни квалификационни курсове?

Не и за заемането на дадена позиция. Квалификационните курсове са част от корпоративната култура на компанията ни и са регулярни и свързани с кариерните аспирации за развитие на всеки.

Срещали ли сте предразсъдъци или пречки заради чуждия си произход?

Определено да – от най-негативни до най-позитивни. Мога да кажа, че в Азия, никой не набляга на разликата между различните европейски националности – ти си европеец и това в основната част от случаите е много позитивно. Истински негативни предразсъдъци със срещала в Европа и с европейци базирани където и да е по света. Всеки работил в Азия, започва да осъзнава защо Европа намалява като население, като икономически ръст и влияние в света, и това е дълбоко свързано с манталитета на хората в стария континент.

Какво бихте посъветвали хората, които искат да направят подобна стъпка?

Смело напред!

Ако можехте да се върнете назад, бихте ли избрали същия път?

О, даааа! Даже бхи ускорила, защото сега знам какви са били факторите, които са ме забавили по този ми път.

Какво най-много Ви липсва от родината в професионален и личен план?

Домът ми! Да се разходя по улиците, без тълпи и без опасност да ме сгазят на тротоара. Да мога да си ям лютеница когато поискам. Да ходя на театър!

Професионални липси нямам – всъщност затова се налага да живея извън България.

Обмисляли ли сте връщане обратно и при какви условия бихте го направили?

Това винаги е опция – ако се появи професионална възможност, което да е поне на нивото на настоящата – с удоволствие.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота Ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Темата за парите никога не е била мой мотиватор, нито движеща сила. Отказвала съм множество оферти с фокус основно върху парите и мисля, че съм правила правилния за себе си избор. Аз винаги със била стратегически играч с дългосрочна перспектива – парите са краткосрочен актив. 

Ако на някого количеството пари са това, което го прави щастлив – съвет там не мога да давам. Този еднопластов модел на щастие не е моята специалност.