Емирствата са място с невероятни възможности и е много различно от Европа

Представете се с няколко изречения. В какво се изразява работата ви като ежедневни ангажименти?

Казвам се Силвия Бехар и съм графичен дизайнер и творец.

В момента експериментирам с това да съм фрийлансър.

Експертизата ми като дизайнер е предимно в посока изграждане на идентичност, брандинг, опаковки, както и любимите ми печатни издания. Проектите си създавам от концепция до краен продукт, което носи голямо разнообразие както в процесите, така и в уменията, които придобивам.

За мен са изключително важни и проектите със социално въздействие и мисия.

Работните ми дни са много динамични, защо включват както самата работа по визии, така и организационни процеси и подготовка за събития и работилници, които в последствие водя.

В коя държава и град живеете в момента и как се озовахте именно там?

Обединените Арабски Емирства, Абу Даби. Не беше нещо, което съм търсила специално, но живота понякога носи неочаквани и хубави изненади. Прегърнах възможността и се впуснах в ново приключение.

Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте в началото на престоя си?

За моя радост имам много приятели, които вече са изминали пътя, по който съм тръгнала и те са ми огромна подкрепа.

Емирствата са място с невероятни възможности и е много различно от Европа. Иновативността, скоростта на развитие и енергията, която съществува са неща, които изискват разбиране, адаптация и отдаденост.

Как преодоляхте езиковата бариера (ако е имало такава)?

Няма езикова бариера, тъй като средата е изключително интернационална. По-голямата част от населението, особено в Дубай и Абу Даби е от експати. За това езикът, на който се общува и работи е английски.

Какви ресурси или мрежи (местни общности, колеги, организации) Ви помогнаха да се адаптирате?

Имам общност от хора в България, която ми помогна да създам връзки и тук, така че да се чувствам спокойна и подкрепена. Със сигурност семейството и приятелите ми са много голяма сила, която ми помага да започна да създавам и професионалните си взаимоотношения тук.

Какви са основните разлики между работната култура в настоящата Ви държава и тази в България?

Скоростта, с която се случва всичко тук е несравнима и когато покажеш своя професионализъм, няма пречки за реализирането на различни проекти. Но с това идва и високо очакване за продукта, който създаваш.

В същото време е доста предизвикателно, защото тук има много таланти и това води до изключително динамичен пазар.

Какви ценности и практики на работното място най-много Ви впечатлиха?

До момента наблюдавам голяма кооперативност и асертивност в работния процес. Компаниите, с които съм се срещала до сега имат много ясна визия за своето развитие и това улеснява много съвместната ни работа и съответно води до по-бързи и пълноценни резултати.

Имало ли е ситуации, в които културните различия са Ви затруднявали?

До момента не съм се сблъсквала с подобни предизвикателства. Със сигурност има ситуации, когато реагирам през своята призма, в които има разминаване в комуникацията. Но когато общуваме с уважение и разбиране към различията си, много по-бързо стигаме до общ език и приятелска среда на работа.

Как намирането на работа се различава в настоящата Ви държава спрямо вашата родина?

По-предизвикателната страна на търсенето на работа в нова държава е липсата на мрежа от контакти и себеутвърждаването като професионалист. Мащабите също са различни, възможностите изключително много, но и броя на желаещите също.

Трябваше ли да преминете през някакви допълнителни квалификационни курсове?

Човек не трябва да спира да се учи и развива. През целия ми професионален път с радост съм приемала всяка задача, която носи някакво предизвикателство и нужда от усъвършенстване. До момента работата ми тук не е изисквала конкретни допълнителни преквалификации, но постоянно развиващите се технологии и възможности несъмнено водят със себе си нуждата от израстване. В момента уча неща свързани с дигитални технологии, тъй като любимият ми печат се търси все по-малко.

Срещали ли сте предразсъдъци или пречки заради чуждия си произход?

Тук всички сме с различен произход. Понякога е по-предизвикателно, когато попаднеш в среда от хора със същата националност, защото неусетно си превключват на техния език, обсъждайки теми, по-близки до тях. Но това е в редки случаи, обикновено повечето хора са много отворени и приемащи.

Може би това, което не ми допада е, че се усеща разлика между класите, работници, обслужващ персонал и хората на по-високи позиции и това често води и до видима разлика в отношението, което не е приятно, но за радост не толкова често срещано поне в моето обкръжение.

Какво бихте посъветвали хората, които искат да направят подобна стъпка?

Да действат смело, това може само да ги обогати. Всяко предизвикателство ни изгражда, дали с израстване или с опита от провала. Не случените мечти носят много по-голяма тежест. Казвам го и от опит, защото назад във времето отказах няколко възможности, за които и до днес се чудя какво би било, ако просто бях пробвала. Сега се радвам, че направих тази крачка, макар и години по-късно.

Днес живеем в много динамичен свят и е толкова лесно да бъдем където пожелаем, за това би било загуба да не пробваме, ако това е вътрешното ни усещане.

Ако можехте да се върнете назад, бихте ли избрали същия път?

Без съмнение. Пътят, който ме доведе до настоящия момент беше много разнообразен като преживявания, срещи и събития, някои прекрасни, други трудни, но именно този път ме превърна, в човекът, който съм днес.

Не съжалявам за нищо и като погледна назад съм благодарна.

По-важно е какво правя днес, за да си задавам все по-малко въпросът „а дали“, поглеждайки назад.

Какво най-много Ви липсва от родината в професионален и личен план?

Семейството, приятелите и импро театъра. 

Обмисляли ли сте връщане обратно и при какви условия бихте го направили?

За момента не.

Причините, които са ме изкарали от България не са свързани с някаква нужда или търсене на друго място, за да мога да определя условия, които биха ме върнали.

Дали е България или някоя друга дестинация, за мен е по-важно да има смисъл да съм там.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота Ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Доста обширен въпрос. Парите могат да осигурят определен начин на живот и това е прекрасно, но не са достатъчно условие за добър живот. Добре е да се правят разумни инвестиции и да се планира с мисъл напред. За мен е важно да се пази баланса между това как си изкарвам парите и способността да живея в мир със себе си.