Хората се оценяват според способностите си, а не според връзки или произход
· Петя Христова

Работната среда в Англия е по-структурирана и професионална!
Представете се с няколко изречения. В какво се изразява
работата ви като ежедневни ангажименти?
Казвам се Петя и съм основател на The QT – малък устойчив бранд
за детски дрехи, създаден с грижа към природата и с много любов към детството.
Преди да поема по предприемаческия път, имах дългогодишна корпоративна кариера,
включително пет години във Visa. Работата
ми днес включва всичко – от дизайн и комуникации до логистика и обслужване на
клиенти.
В коя държава и град живеете в момента и как се озовахте
именно там?
Живея в красивия и спокоен Съри, Великобритания. Преместих
се в Англия преди повече от 16 години заради образованието си, а след това останах, когато започнах работа в Лондон.
Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте
в началото на престоя си?
Най-голямото предизвикателство беше намирането на работа в
условията на икономическа криза. Липсата на опит не ми помагаше, но имах
късмета да попадна на изключителен мениджър, който ми подаде ръка и ми даде
шанс.
Как преодоляхте езиковата бариера (ако е имало такава)?
Нямах езикова бариера – бакалавърската ми степен е от САЩ, а
магистърската – от Великобритания.
Какви ресурси или мрежи (местни общности, колеги, организации) Ви помогнаха да се адаптирате?
Най-голямата ми опора бяха семейството ми, партньорът ми и
хората, които повярваха в мен още в самото начало на професионалния ми път.
Какви са основните разлики между работната култура в
настоящата Ви държава
и тази в България?
Работната среда тук е по-структурирана и професионална. В
България усещането е по-семейно и
непринудено, но липсва част от прозрачността и професионализма, които
много ценя в британската работна култура.
Какви ценности и
практики на работното място най-много Ви впечатлиха?
Меритокрацията и уважението към различията. Хората се оценяват
според способностите си, а не според връзки или произход.
Имало ли е ситуации, в които културните различия са Ви затруднявали?
Не бих казала. В много отношения се чувствам по-на място именно в тази по-професионална и
отворена култура.
Как намирането на работа се различава в настоящата Ви държава спрямо вашата родина?
Процесът е много структуриран и прозрачен. Това ми даде шанс,
дори без опит, стига да имаш желание да учиш и да се развиваш.
Трябваше ли да преминете през някакви допълнителни
квалификационни курсове?
Научих много в процеса на работа. Вярвам, че практиката е
най-добрият учител и че не винаги дипломите са най-важното.
Срещали ли сте предразсъдъци или пречки заради чуждия си
произход?
Сигурно е имало,
но никога директно. Работила съм в мултинационални компании, където различията
се приемат с отворени обятия.
Какво бихте посъветвали хората, които искат да направят
подобна стъпка?
Направете го, докато сте млади и свободни да поемате рискове.
Това е безценно преживяване, което отваря съзнанието.
Ако можехте да се върнете назад, бихте ли избрали същия път?
Абсолютно.
Какво най-много ви липсва от родината в професионален и личен
план?
Семейството и близките ми. За щастие успявам да поддържам
връзката с тях и да ги виждам редовно.
Обмисляли ли сте връщане обратно и при какви условия бихте го
направили?
Засега не. Може би в по-късен
етап от живота, но предпочитам да планирам краткосрочно и според
обстоятелствата.
Какво мислите за парите? Какво е
тяхното влияние върху живота Ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават
въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?
Парите са средство – дават възможности и сигурност, но не носят
щастие сами по себе си. Щастието идва от умението да се радваме на малките
неща.