Хубаво е когато можем да изпреварваме времето с добри идеи

Представете се с няколко думи.

Казвам се Ружа Бабекова - Акоста, по образование – биотехнолог, в личен контекст – дъщеря, сестра, съпруга, майка на три деца, в професионален план – Ръководител отдел „Администриране на застрахователни полици“ за ЕМЕА региона в „Аксенчър България“.

Как бихте описали своята кариера с няколко думи?

Успешна, тъй като я градя с много постоянство и усилия, с подкрепата на семейството ми, но без крайни компромиси с личните ценности и приоритети.

Кой беше най-важният избор, който оформи пътя Ви?

Дали да се занимавам с наука или да вляза в света на бизнес операциите и центровете за споделени услуги.

Какво бихте искали да знаете в началото на кариерата си, но никой не Ви каза?

Смятам, че всеки трябва да мине по пътя си, защото опитът учи най-много и най-добре. Когато се подава информация на етап, в който човек все още не е узрял да я преработи, резултати няма. Гради се постепенно и строго индивидуално според възможностите за усвояване на знания и умения. Със сигурност, може би, щеше да ми е полезно, ако някой ме беше научил да не изисквам/очаквам от останалите това, което изисквам/очаквам от себе си. В определени ситуации си мисля, че съм твърде взискателна, но така се развиват таланти и съм много горда с тези, които съм подпомогнала по пътя им нагоре в йерархията на компанията.

Как човек може да разбере коя професия е подходяща за него?

Човекът е търсещ по природа, но ако приключваш деня с усмивка заради свършеното и една щипка нетърпение да подхванеш следващите задачки от седмичния план, ако успяваш да вървиш в крак с времето и дори малко да го изпреварваш с добри идеи, то определено това е твоята професия.

Кои умения според Вас ще бъдат ключови през следващите 10 години?

Ако трябва да отговоря с една дума на този въпрос, то тя би била „адаптивност“.

Със сигурност дигиталните култура и умения трябва да отговарят на високите темпове на технологично развитие. В по-широк контекст, и особено на фона на случващото се в обществен план, със сигурност биха продължили да са важни уменията за управление на хора, тъй като съвременните предизвикателства влияят много сериозно и в психологичен план. Променя се значително профилът на служителите не само като умения, но и като поведение, което предполага, определено, и промяна в начина на ръководене и развиване.

Как да изградим мрежа от полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?

Да си заинтересован не е лошо. Дори бих казала, че ми е приятно да споделям професионален опит при интерес, разбира се, винаги когато не се прекрачват нормалните поведенчески норми и това не се превръща в агресивен разпит.

Граденето на мрежа от полезни контакти е на база споделени интереси. Развитието в професионален план предполага знания и умения, гради се репутация. На база на сходни интереси се формира кръгът на общуване и в този ред на мисли не смятам, че това носи ползи за всички ангажирани.

Каква е най-голямата грешка, която сте допуснали в кариерата си, и какво научихте от нея?

Фатални грешки няма. Има правилни и грешни ходове, от които се учим. Ако трябва все пак да посоча нещо, което се старая да избягвам, то това би било предоверяване. Винаги давам голям кредит на доверие, но с времето се научих също и да съм по-търпелива и да изчаквам да се проявят качества и способности, преди да „отворя широко вратата“.

Как да разпознаем токсична работна среда и кога е време да си тръгнем?

По усещането, с което отиваме на работа.

Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете отначало?

Не бих променила нищо.

Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?

Винаги има нещо, заради което си заслужава да продължиш напред. Мотивацията е вътре в нас, не следва да зависи от външни фактори!

Как да постигнем баланс между професионалния и личния живот?

Това е личен избор. Изцяло в наши ръце е ключът към запазването на баланса. Аз, например, не обсъждам никога работни теми вкъщи и смятам, че това ми помага да се откъсна от работния контекст и да присъствам пълноценно в домашния.

Кога е време да сменим кариерата си, а не просто работата?

Това е сериозен завой, който аз бих направила, ако се чувствам абсолютно изчерпана като енергия, вдъхновение, идеи. От друга страна, излизането от зоната на комфорт може да ни разкрие способности, за които дори не подозираме, че притежаваме. Затова смятам, че не следва да правим подобни значими промени, без внимателно да разберем какво искаме за себе си в следващия период. Нека да не бъркаме оздравително пренасочване с непостоянство. Ако човек знае какво цели, не бива да се спира да го реализира, дори и това да значи смяна на кариерата.

Ако трябваше да дадете само един съвет на хората, които търсят успех, какъв би бил той?

Не спирайте да учите.

Каква е вашата дефиниция за „успешна кариера“?

По мое разбиране успешната кариера не е тип „на всяка цена“. Успешната кариера е изградена с труд и честност, с доказване на умения, с вдъхновение и мотивация да развиваш себе си и околните, да споделяш знание и опит.