Изграждайте кариера, която да ви носи не само доход, но и достойнство

Представете се с няколко думи..

Николай Русев - генерален мениджър на Гранд Хотел София и председател на управителния съвет на BAHE (Bulgarian Association of Hotel Executives) с почти 30 години опит в хотелиерството.Запален риболовец, пътешественик, любител на дивата природа и писател. Автор на хумористичните романи “Козидор”, “Сотир Пазвански”, както и на сборниците с разкази “Живарник” и “Хроники на опитната мишка”.  

 За Вас пътуването по света е?

Една от онези силни емоции, които вдъхновяват и изпълват със смисъл битието ни. Пътуванията могат дори да лекуват съзнанието, могат да бъдат пречистващи и да изиграят по най-различни начини ролята на катализатор, който да задейства цяла верижна реакция. То е не само начин да разшириш хоризонта си, но и средство да настроиш собствените си цели и ценности. Във времената на динамични  промени, пътуването остава едно от малкото стабилни средства за личностно и професионално обновление.  

Колко различни държави сте видял до момента? Разкажете ни любопитна случка или акценти от Ваши пътувания?

Определено не съм бил на всички места, където ми се искало да попадна, но винаги съм се  старал да озова там, където си струва. С годините и най-вече с развитието на интернет, популярните дестинации, където има масов туризъм, престанаха да представляват интерес за мен и започнах да търся пътешествията в най-чист вид. Има много съществена разлика между понятията “ пътуване” и “пътешествие”. Едно е да резервираш хотел в Дубай, да се качиш на “Бурдж Халифа” с асансьор, да обиколиш моловете и да си направиш селфи с камила в пустинята, съвсем друго е да се забиеш в Аджман, да ядеш дюнери, заедно с гастарбайтерите и да се отдадеш на риболов с лодка из Персийския залив. И в двата случая сте посетили ОАЕ, но по два различни начина.                  

Обичате ли да повтаряте дестинации? Дайте примери и мотивация „за“ или „против“?

Някой беше казал, че ако една книга не си струва да се прочете втори път, значи не си е струвало изобщо да се чете. Мисля, че до голяма степен същото се отнася и за дестинациите. За добро или лошо, разполагаме с един краен ресурс и много често решенията ни се подчиняват именно на него. Говоря за негово Величество “Времето”... 

Кое беше първото ви пътуване, което истински ви промени като професионалист и може да се каже, че промени мисленето Ви?

Струва ми се, че това бе една обмяна на опит в “Санкт Петербург” преди доста години. Конкретното място се нарича “Талион Империал” -  изключително добре запазена сграда, принадлежала някога на Елисеевата династия, превърната в нещо много повече от хотел. Това бе едно от онези преживявания, които сериозно и концептуално повлияха   професионалното ми развитие.     

Какво научавате за себе си и професионалните си умения, когато сте в нова културна среда?

За да отговоря най-лесно, бих обърнал въпроса наобратно. Различната културна среда преди всичко обогатява. Тя носи нов опит и нови светоусещания, през чиято призма човек още по-добре опознава себе си и своята идентичност. Отделно, културното многообразие, извън контекста на политкоректните клишета, познаването на различни култури, цивилизационни кодове и особености,  всъщност са фундаментални за бизнеса на гостоприемството. В този аспект, става дума за безценни професионални натрупвания и умения.           

Срещали ли сте хора или идеи по време на пътувания, които са повлияли на кариерния ви път?

Веднага се сещам за не малкото международни конференции, които съм посетил през годините. Срещал съм се с невероятни хотелиери и изключително успешни мениджъри на много високо ниво. Техният ентусиазъм и енергия са наистина заразни, а много от споделените идеи са се оказвали доста полезни. Ако нещо е повлияло на кариерния ми път, то това е трайното ми убеждение, че мястото ми не е в големите корпорации и международни вериги. Отклонявал съм десетки предложения, за да остана верен на независимия бранд.           

Смятате ли, че пътуванията ви помагат да разширите професионалната си мрежа? Как?

Разбира се. Всеки един контакт, всяко едно ново запознанство би могло да има потенциала, генериращ разширяването на чиято и да било професионална мрежа. Независимо дали става дума за нови партньори, доставчици, клиенти или бъдещи колеги.    

Какви умения развивате най-много, когато пътувате, и как те се отразяват на работата ви?

Този въпрос ме накара да се замисля, че на практика нагласата, която имам към пътуванията до голяма степен се припокрива с нагласата, която имам към ежедневната си работа. Като започнем с внимателната проверка на основните детайли, преценката на рисковете, търпението, самообладанието, когато нещата се объркат и завършим с приемането на различното и запечатването в съзнанието на позитивното. Тук бих добавил доверието в спътниците, които човек си избира, както и комуникацията с напълно непознатите, които срещаме случайно.  В хотелиерството всеки нов ден не прилича на предходния и често пъти, когато си мислиш, че вече си видял всичко, все ще се намери какво да те изненада.     

Има ли град или държава, които са ви вдъхновили да започнете нов бизнес или проект?

По скоро е място. Астраханските степи и полупустини в долното течение на река Волга. След хиляди километри по прашните пътища и след няколко тоста край лагерния огън се роди идеята за първия ми роман. Аз не съм спирал да пиша, откакто се помня, но точно тогава ми дойде смелостта и твърдото решение да публиквам и да оставя нещо след себе си.

Има ли дестинации, които действат като „рестарт“ за вашата креативност и амбиция?

Това е малко като при  риболова на изкуствена муха. Трябва сам да изработиш примамката, която в определено време на годината, на определено място, при определени метеорологични условия ще накара рибата да прояви интерес.

Иначе казано, както ти избираш дестинацията, така и тя по някакъв начин избира теб. Този “рестарт” сякаш има метафизичен произход и е нещо изключително индивидуално.       

Как се справяте с баланса между работа и удоволствие, когато пътувате?

Аз съм от тези, които обичат да разграничават нещата. Мисля, че като цяло това е особеност на моето поколение. Човек пътува или по работа или за удоволствие. Опитите да се намери баланс, най-често са свързани с компромиси в едната или другата посока. Забавното е, че именно ние, хората от индустрията въведохме понятията като “long weekend” и всячески налагаме бизнес концепции от типа на “stay longer”. По-младите са доста по-мобилни, имат по-различна нагласа и предполагам, че някаква част от тях намират този т.нар. баланс. Най-малкото, темата дава безкрайно поле за изява на всякакви трейнъри и лайф коучове, които ще те научат как да го постигнеш:)       

Как пътуванията промениха начина, по който възприемате стойността на парите?

Стойността на парите зависи главно от това къде се намираш и какво точно ти липсва. На летището – 10 евро не стигат дори за сандвич. На безлюднeн остров – един  сандвич струва колкото злато. А когато си нагазил в някоя река на Тян Шан и току що си уловил най-красивата пъстърва, откриваш, че онова, което струва най-много, не може да се купи. С времето разбираш, че не е важно колко харчиш, а какво получаваш в замяна. Можеш да дадеш цяло състояние за пентхаус в Кан или да платиш два лева за бира в някое планинско село и да чуеш разговор, който ще помниш цял живот. Пътуванията ме научиха, че и най-ценните моменти в живота обикновено са извън бюджета.

Пътувате ли с цел да намерите нови начини за печелене на пари?

Все още не ми се е случвало.

Какви уроци за финансовата независимост сте научили от различни икономики и култури?

Още като студент в Лондон през 90-те години, научих един бърз и важен урок: финансовата независимост започва с умението да оцелееш със седмичен бюджет. Там разбрах, че културите може да са различни, но нуждата да знаеш кога да спестиш и кога да си позволиш нещо е универсална. По онова време там местните уважаваха труда – и своя, и чуждия. В някои икономики хората пестят доживотно, без да живеят истински. В други – живеят на кредит, сякаш няма да има утре. Струва ми се, че  финансовата независимост не означава да имаш всичко, а по - скоро да можеш да кажеш 'не' на работа, която не харесваш, или 'да' на преживяване, което ще запомниш.

Как виждате бъдещето на дигиталния номадски живот?

На този етап изглежда светло – стига да има ток и да не пада батерията. Дигиталните номади са нещо като съвременните овчари – обикалят планините, но вместо стада, водят Zoom срещи. Виждам бъдещето на този начин на живот като една доза свобода, гарнирана с нова форма на самота. Нищо чудно, сменяйки много места, в един момент номадите да осъзнаят, че не принадлежат на никое от тях. И мисля, че някои от тях след време ще тръгнат не към нови летища, а към нещо резлично – може би към някое затънтено село, където няма интернет, но има с кого си кажеш поне една истинска дума.

Ако можехте да изберете едно място по света, където да развиете следващата си голяма идея, кое би било то и защо?

При мен едва ли ще е мегаполис и офис с отворено пространство. Повечето ми идеи , не обичат шум. Вероятно ще е място, което те кара да слушаш – реката, вятъра и себе си.

Кои са дестинациите, които бихте препоръчали задължително да бъдат посетени и защо?

Много от дестинациите, които си струва да бъдат посетени дори ги няма на картата. Те са там, където спиш дълбоко и се будиш като прероден. За мен това са онези места, където няма имейли, трафик и Wi-Fi. Или поне там, където сметките не ме намират:)

Какъв е кариерният съвет, който бихте дали на базата на видяното в цял свят?

Моят съвет би звучал така: изграждайте кариера, която да ви носи не само доход, но и достойнство. По света съм виждал всясакви хора. Такива, които вършат скромна работа с огромна страст и влагайки душата си, и други, които вършат престижна работа, но са толкова фалшиви и изпразнени от съдържание, че не събужат никакво уважение. Истинският успех не е в заеманата позиция, а в това да знаете защо правите онова, което правите — и да го вършите с характер, с чест и с желание да оставите следа. Не следвайте просто пазара — следвайте мисията си. Парите ще дойдат, но стойността е тази, която остава.