Където и да се намирате, за да сте успешни ще трябва да се трудите

Представете се с няколко думи...

Гергана Николаева е изключително смела и нестандартна оперна певица. Тя е мецосопран, но обича да пее и мъжки арии и песни.

Тя е създател на авторския проект „Всеки може да пее…“, който се е превърнал в мото на нейния живот. Тя е позитивна, а усмивката ѝ е заразна.

Гергана има дуети с най-красивите гласове в българската поп музика – Орлин Горанов, Силвия Кацарова, Дичо, Тони, Лео и Камен Воденичаров. Тя е дамата, която срещна Поп музиката и Класиката за първи път в България преди повече от 10 години.

Тя е част от екипа на Старозагорската опера с ролята си на Фльор де Лис, партнирайки си с Михаела Филева в „Есмералда – Парижката Света Богородица“.

Гергана Николаева е лектор в американската платформа TEDTalks, където за 15 минути успя да разпее и разплаче от емоции 400 души с лекцията си „Всеки може да пее…“.

Гергана Николаева е финалист на бароковия конкурс „Риторна Винчитор“ в Еркулано, Италия.

За нея изкуството е вселена, в която граници няма.

Тя пише поезия. Първата ѝ книга е „Събудих се и беше утре…“ с редактор голямата българска поетеса Маргарита Петкова. Гергана с усмивка споделя:
„Обичам да пиша. За мен всяка дума има огромна тежест. И подредени в изречения, имаме привилегията да предаваме послания дълбоко от душата. И когато върху някой текст се добави и красива мелодия, става още по-въздействащо. Втората ми книга е на път. Вече имам заглавие, така че очаквайте я скоро.“

Тя е сценарист на множество събития, концерти, конкурси и награди, сред които са и наградите за култура „Златно перо“.

За Вас пътуването по света е?

За мен пътуването в повечето случаи е удоволствие и възможност за откриване на нови култури, което определено ме вдъхновява и изостря сетивата ми. Имам места, в които съм влюбена и мога да се връщам там често.

Колко различни държави сте видяла до момента? Разкажете ни любопитна случка или акценти от Ваши пътувания.

Още от дете съм имала възможността да пътувам много. Никога не съм правила статистика за бройката на държавите, които съм посетила. Много са! Майка ми беше представител за България на Манесман Хандел – част от големия концерн Манесман. И всяка година цялото семейство пътувахме доста.

Имам един много весел спомен. Едно лято бяхме на Свети Константин и Елена (тогава Дружба). Времето беше лошо, не ставаше за плаж и ние решихме да се разходим във Варна. Заваля ни дъжд и, за да не се намокрим, майка ми видя едно бюро за екскурзии и влезохме. След половин час вече бяхме избрали дестинацията и на следващия ден тръгнахме за Кайро за две нощи. Беше приказно – толкова незабравимо и изненадващо! След два дни се върнахме във Варна и довършихме морската си ваканция.

Като питате колко – имам една интересна бройка на градове, които посетих в рамките на два месеца и половина. Бях на 17 години и пеех в Детския хор на БНР. Това беше 1995 г. и бяхме на дълго турне, на което имахме 50 концерта. Изминахме 25 000 км с рейс, посетените градове бяха над 160, в 20 щата. Голямо пътуване! Тръгнахме от Чикаго и на зигзаг прекосихме половин Америка – на запад, север и юг. Беше много изморително, но и най-мащабното ми пътуване, в което успях да видя всяка една забележителност по пътя.

Незабравими са спомените ми от планината Ръшмор, където са четиримата президенти, Пало Дуро Каньон, Йосемити Парк. В Ню Орлиънс минахме по известната улица Bourbon Street и се снимахме пред първия нощен клуб, където е свирил Луис Армстронг. На запад беше много вълнуващо – спуснахме се по брега. Пяхме във всичките познати градове – Санта Роса, Сакраменто, Сан Франциско и си тръгнахме от Лос Анджелис. В края на турнето БНТ се присъединиха към нас и направиха чудесен филм, в който успяха да заснемат колко силна емоция оставяхме след себе си. Залите бяха препълнени с американци, очаровани от творчеството ни. Плачеха! Особено след като изпявахме техния химн. Силни спомени, които съм сигурна, че доста са повлияли на изграждането ми като творец и личност.

Обичате ли да повтаряте дестинации? Дайте примери и мотивация „за“ или „против“?

Напоследък обичам да се връщам в някои градове – точно там, където съм се почувствала уютно. В рамките на една година повторих Прага. Влюбена съм в този град! Прага е един от малкото големи градове в Европа, чиято историческа архитектура остава почти непокътната след Втората световна война. Разхождайки се из улиците ѝ, усещам живия дух на вековете – готика, барок, ренесанс и арт нуво се преплитат хармонично, без следа от разрушения.

Чаровните каменни улички, старинните площади, романтичните мостове като Карловия мост – всяка стъпка е като препратка във времето. Прага е дом на някои от най-красивите концертни зали в Европа. Имах удоволствието да се насладя на един от най-известните им фестивали – Дворжакова Прага, и да присъствам на няколко концерта в Рудолфинум – изящна концертна зала, която е храм на музиката и културата на Прага. А да слушаш тяхната филхармония е като да докоснеш съвършенството.

Кое беше първото Ви пътуване, което истински Ви промени като професионалист и може да се каже, че промени мисленето Ви?

В моя живот имам две много съдбоносни пътувания.

Едното беше през 2009 г. Бях се отказала от пеенето. Една приятелка ме покани да отида с нея на конкурс в Италия. Не ми трябваше много, за да ме убеди. Стегнах куфарите, подготвих три арии за две седмици и тръгнахме. Това беше повратният момент в моя живот. Тогава разбрах, че щом ти е даден талант – не можеш по собствено желание да се отказваш. Там станах финалист на бароковия конкурс „Риторна Винчитор“ в Еркулано, Италия. Това наистина рязко ме върна към музиката.

А второто пътуване, което се оказа като реализиран сън – то имаше за цел да „свери часовника ми“ и да ми покаже, че това, което правя, е високо ценено и в чужбина. Точно бях срещнала Поп музиката и Класиката, и с тази класическа програма, но с модерен привкус, бях поканена за честване на една от световните банки, която бе събрала директорите си от цяла Европа и Русия. Срещата им беше на незабравимо място – бяха наели музея Двореца Аджуда в Лисабон. Това беше от онези моменти в живота, когато виждаш в чуждите очи огромно възхищение и щастие от музикалния миг. Върнах се удовлетворена и още по-вдъхновена.

Срещали ли сте хора или идеи по време на пътувания, които са повлияли на кариерния Ви път?

Аз се срещам с доста хора. Покрай проекта „Всеки може да пее…“ работя и с много чужденци. Това определено влияе на вдъхновението ми и така се раждат по-интересни идеи. Пътуването и изучаването на други култури провокира мисленето ми за по-интересни и многопластови представи за изкуство.

Смятате ли, че пътуванията Ви помагат да разширите професионалната си мрежа? Как?

Срещите с нови хора при пътуване са прекрасна възможност за разгръщане на дейността.

Музиката има силата да обединява. И както за мен няма граници в изкуството, така няма и граници между държавите. Тази година ще зарадвам публиката в съседна Гърция.

Как се справяте с баланса между работа и удоволствие, когато пътувате?

Много е важен балансът. В моята професия има голямо натоварване. Сцената изисква пълна концентрация, физическа и психическа подготовка и издръжливост. И заради това е много важно да има адекватна почивка. Мозъкът има нужда да се изключи от професионалните ангажименти, за да може да събере сили за следващото натоварване. Така че всичко трябва да е в баланс – да има достатъчно сън, качествена храна и хубава енергия и веселие!

Според Вас по-добре ли е да харчите за преживявания, отколкото за материални придобивки?

Зависи от нуждите. Лично при мен е ясно – животът е хубав, когато създаваш качествени спомени. За мен е много по-ценно и необходимо да колекционирам емоции и духовни усещания, отколкото да трупам пари и вещи.

Как виждате бъдещето на дигиталния номадски живот?

Харесва ми! Чудесно е да имаш възможност да съчетаваш работата си с посещение на различни места по целия свят. Но най-важното е светът да живее в мир.

Какъв е кариерният съвет, който бихте дали на базата на видяното в цял свят?

Смятам, че България е изключително хубаво място за живот и кариерно развитие. Където и да се намирате – за да сте успешни, ще трябва да се трудите. Поговорката „Камъкът си тежи на мястото“ за мен е много вярна. Така че бих посъветвала особено младите да не загърбват корените, защото който няма минало, няма и бъдеще!