Как да се върнеш от океана, мек климат, невероятна природа и вкусна храна?

Представете се с няколко изречения. В какво се изразява работата ви като ежедневни ангажименти?

Казвам се Паша Георгиева и в момента съм Launch Manager в Zonia. Zonia е американска компания, която се занимава с продуциране и разпространение на документални сериали на здравословна тематика, както и поддържа платформа, в която могат да се намерят всякакви материали на здравословна тематика - шоута, филми, йога и т.н. Работата на Launch Manager-а е доста комплексна. Както името подсказва, същността ѝ е да се уверя, че абсолютно всичко, свързано със стартирането на сериал, е налично навреме и е напълно завършено за представяне пред публика. Това включва както самите епизоди (като съдържание, графични елементи, музика и др.), така и всички уеб страници, имейли и интеграции, свързани с промоцията. На дневна база комуникирам и менажирам екип от редактори, дизайнери, motion graphics дизайнери, аниматори, копирайтъри и композитор, като заедно изпипваме всяка една част от пъзела. Работя също така с IT мениджъра и Аffiliate мениджъра на компанията, както и със CEO-то и COO-то.

В коя държава и град живеете в момента и как се озовахте именно там?

В момента живея в Португалия, в Алгарве. Преместих се тук след години живот в Лисабон, след като с приятеля ми решихме, че искаме да живеем до океана. В Лисабон се озовах след година и половина в Мелбърн, Австралия, където отидох, за да карам магистратура. След известно време реших, че Европа ми липсва и се прехвърлих в Лисабон, за да я завърша. След като успешно приключих образованието си, реших да се установя в Португалия.

Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте в началото на престоя си?

Предизвикателствата, когато се преместиш в напълно нова страна, са безброй. Когато си сам на ново място, без приятели и подкрепа, буквално трябва да градиш живота си от нулата – от търсене на работа и жилище до чисто бюрократични процедури и изграждане на среда и приятелства. В началото определено не ми беше лесно – сменях доста жилища и работни места, бях и безработна за известно време. Всичко това – паралелно с университета и усилията да се представяш на ниво – си е истинско предизвикателство.

Как преодоляхте езиковата бариера (ако е имало такава)?

И до днес не бих казала, че португалският ми е на достатъчно добро ниво. Комуникирам основно на английски. За щастие (или не), повечето португалци владеят отличен английски, така че винаги можеш да се разбереш с тях. Това обаче не помага особено за ученето на езика, защото винаги е удобно извинение да го отлагаш. Но съм си обещала скоро да се заема по-сериозно с изучаването му.

Какви ресурси или мрежи (местни общности, колеги, организации) Ви помогнаха да се адаптирате?

В началото средата ми беше главно от колеги от университета – комбинация от много ерудирани и приятни хора от цяла Европа и света. Магистратурата беше на английски и с много добър рейтинг, което привлича подобен тип личности. С българи почти не съм контактувала, с изключение на някои случайни срещи. Имах късмет с един от първите си съквартиранти – португалец от артистичните среди, в които и аз се опитвах да се впиша. Благодарение на неговата отзивчивост бързо се почувствах на мястото си. Иначе в Лисабон има развита мрежа от експати, така нар. дигитални номади, които конактуват чрез група във фейсбуук и имат регулярни срещи. Била съм на няколко такива срещи и е интересно да обмениш опит с хора, с които имате общо.

Какви са основните разлики между работната култура в настоящата Ви държава и тази в България?

Аз винаги съм работила в международни компании с хора от цял свят, така че средата ми е доста мултикултурна – и това ми харесва. Португалците са доста близки до българите като манталитет – професионалисти, отдадени на работата си. Не бих казала, че наблюдавам „по-лежерно“ отношение, което някои очакват от южняшки народ. Напротив. Бих казала, че българите са тези, които по-скоро биха „скатавали“ от работа, при възможност, отколкото португалците.

Какви ценности и практики на работното място най-много Ви впечатлиха?

Ценностите на една компания идват от „главата“ – от CEO-то и начина, по който ръководството възприема работната етика. Имам щастието да съм в компания, която се грижи за хората си, подкрепя ги и се вслушва в тяхното мнение. Работила съм и в компании, където това не беше така, и разликата е огромна. Когато обичаш това, което правиш, и усещаш, че колегите ти са „на твоята честота“ – даваш най-доброто от себе си.

 

Имало ли е ситуации, в които културните различия са Ви затруднявали?

За мен не става въпрос за културни различия, а по-скоро за типа хора, с които работиш. Винаги съм се чувствала на място сред арт и креативни среди, независимо от произхода на хората. Трудности съм имала по-скоро с хора, чиято мотивация е изцяло ориентирана към печалба и не гледат отвъд финансовия отчет. Разбира се, приходите са важни – не подценявам в никакъв случай това – но трябва да има баланс. Хората не трябва да остават на заден план.

Как намирането на работа се различава в настоящата Ви държава спрямо вашата родина?

От пет години работя дистанционно – започнах по време на Ковид и естествено продължих. Не мисля, че бих се върнала в офис. Дистанционната работа ти дава толкова свобода – да работиш откъдето пожелаеш, спестява ти ходенето до офиса и какво ли още не. Но намирането на дистанционна работа е по-трудно – местата са доста по-малко, конкуренцията е от цяла Европа (поне). Трябва да си активен, да кандидатстваш постоянно и да си готов за откази. Също така – да поддържаш активен професионален профил, да комуникираш с HR-и, да изграждаш мрежа. Не трябва да те е страх да се свържеш директно с хората, да си готов да правиш нетуъркинг, да записваш видео представяния или да изпълняваш комплексни задачи в рамките на подборния процес. Споменът ми от България е, че процесите там бяха по-кратки, по-лесни, не толкова комплицирани – обикновено 2 интервюта и оферта. Не знам, може и да са се променили нещата.

Трябваше ли да преминете през някакви допълнителни квалификационни курсове?

Постоянно гледам да се дообучавам. Основната ми дейност е маркетинг, а тази сфера се промени драстично през последните 6–7 години. Необходимо е да си в час с новите платформи, параметри, термини. Макар че в момента се занимавам повече с creative project management, отколкото с чист маркетинг, гледам да не неглижирам маркетинга. Това е сфера, която се развива постоянно и ако изостанеш с някои от новите тенденции, след това ще страдаш. В момента съм щастлива, че работя малко извън маркетинга. Работила съм дълги години в различни телевизии и Zonia се появи в перфектния момент.

Срещали ли сте предразсъдъци или пречки заради чуждия си произход?

От португалци – не. В началото, при търсене на работа, на някои места владеенето на португалски беше задължително – а аз не го владеех. Но като цяло португалците са доста отворени към европейци, включително от Източна Европа. В някои местни компании се предпочитат португалци, но за щастие има много международни възможности, където владеенето на английски е достатъчно.

Какво бихте посъветвали хората, които искат да направят подобна стъпка?

Да действат! Ако усещат, че искат да пробват живот извън България – нека подхождат смело. „Животът започва там, където свършва комфортната зона.“ Не казвам, че ще е лесно, но винаги има начин. Важно е да имат кураж и желание да експериментират.

Ако можехте да се върнете назад, бихте ли избрали същия път?

Често съм се питала това. Не съжалявам, че напуснах България – само се чудя дали трябваше да мина през Австралия по пътя към Европа. Австралия е мястото, където съм усещала най-големи културни различия. Беше много интересно и обогатяващо, но и трудно. Въпреки всички трудности, не мисля, че бих променила нещо. Срещнах страхотни хора и пообиколих наоколо. Беше си изживяване с много емоции и мисля, че трябваше да го измина, за да се върна в Европа и истински да я оценя.

Какво най-много Ви липсва от родината в професионален и личен план?

Професионално – нищо. Както споменах – важна е средата, не локацията. Лично – приятелите и семейството ми, разбира се.

Обмисляли ли сте връщане обратно и при какви условия бихте го направили?

Не, поне не засега. Установила съм се тук и ми харесва. Как да се върнеш от океана, мек климат, невероятна природа и вкусна храна?

Обичам България, но смятам, че има още много път да извърви, преди да се превърне в желано място за живот.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите, разбира се, са фактор. Ако ги имаш – нещата се случват по-лесно. Ако липсват – борбата е по-трудна. Не искам да съм милионер, но искам да имам достатъчно, за да живея комфортно и да мога да пътувам. За мен свободата е основна ценност. Това би бил съветът ми и към хората – не мислете за трупане на богатство, а по-скоро мислете за парите като средство за постигане на мечтите ви.