Кариерата е непрестанно пътуване и надпревара със себе си

Представете се с няколко думи…

Казвам се Цветомир Стефанов и заемам позицията Началник отдел “Комуникации, дигитален маркетинг и управление на събития” в компанията концесионер на Летище Бургас и Летище Варна - “Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт” АД. Носител съм на редица награди в сферата на комуникациите, но най-голямо удоволствие ми носи възможността през годините да водя обучения и публични лекции, посветени на корпоративния протокол, бизнес етикет и кариерно развитие, с които мога да съм полезен на стотици млади професионалисти да се усъвършенстват и вървят успешно по избраните от тях кариерни пътища.

Как бихте описали своята кариера с няколко думи?

Моята кариера бих описал като непрестанно пътуване и надпревара със себе си към самоусъвършенстване. Един дългосрочен процес на изграждане на професионална експертиза, основана на ясно формулирани цели и постоянно учене.

Кой беше най-важният избор, който оформи пътя Ви?

Най-важният избор за мен беше решението да се доверя на своя инстинкт и на личните ми предпочитания, дори когато те предполагаха риск или огромна промяна на посоката на кариерното ми развитие. Именно този избор ми помогна да изградя кариера, в която се чувствам способен, уверен в себе си и в която мога да вложа цялата си енергия и страст, вече и в посока към кариерно консултиране на млади хора.

Какво бихте искали да знаете в началото на кариерата си, но никой не Ви каза?

В началото на кариерата си бих искал някой да ме бе спрял и да ми каже колко важни и ценни всъщност са грешките. И че те далеч не са нещо страшно и не са разнозначни на провал, а са стъпки към изграждането на човек по пътя му напред.
Първоначално гледах на грешките като на нещо негативно, но с времето разбрах, че именно те носят най-ценните уроци и че истинският успех идва от способността да се учим от тях и да продължаваме напред по-мъдри и подготвени, носейки познанието от това как сме се справили с тях.

Как човек може да разбере коя професия е подходяща за него?

Няма универсална рецепта за откриване на подходящата професия – и със сигурност не вярвам, че попълването на един въпросник може да даде отговор на въпрос, на който дори самият човек все още не е готов да си отговори.
При някои хора от ранна възраст знаят с какво искат да се занимават, какъвто бе и моят случай, докато други имат нужда от повече време, в което няма абсолютно нищо лошо. Най-добрият начин да разбереш коя професия е подходяща за теб е като активно експериментираш и опитваш различни дейности. Смятам, че практиката, а не само теорията, може да даде най-точния отговор дали дадена сфера на работа е подходяща за теб. Но най-важното е да слушаш вътрешния си глас и да си дадеш достатъчно време и пространство за работа в различни области.

Кои умения според Вас ще бъдат ключови през следващите 10 години?

Това е въпрос, върху който се упражняват доста футуролози и философи. Истината е, че е трудно да се предвиди, особено в толкова бързо развиващ и променящ се свят. Направих си експеримент да задам въпроса на една от платформите, генерирани от изкуствен интелект. И знаете ли какво отговори? Че ключови ще бъдат умения като емоционалната интелигентност, гъвкавостта и способността за адаптиране към бързо променящи се условия. И до голяма степен съм склонен да се съглася, но ключовото умение за мен ще бъде способността да се води ефективна комуникация в мултикултурни екипи, съчетаваща в себе си уважение, ефикасност, но и емпатия. Именно това е нещото, в което изкуственият интелект все още не може да замени човека в работна среда.

Как да изградим мрежа от полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?

Опитът ми сочи, че най-успешните и трайни професионални контакти се изграждат на базата на искреност. Вместо да се стремим към едностранни ползи, то трябва да сме наясно, че изграждането на контакт е двустранен процес и фокусът не е само върху нас, но и върху отсрещната страна. Няма как да се изгради такава мрежа от контакти без да проявяваме реален интерес към другите, без да ги изслушваме и без да търсим начини да сме полезни също и за тях, както те биха били за нас.

Каква е най-голямата грешка, която сте допуснали в кариерата си, и какво научихте от нея?

В началото на кариерата си понякога подценявах силата на думата „не“. Приемах прекалено много ангажименти, воден от желанието да се докажа. Това водеше на моменти до претоварване и загуба на ефективност. С времето разбрах, че отказът не е проява на слабост, а на зрялост. Научих, че не можеш да бъдеш полезен за другите, ако не се грижиш и за собствената си устойчивост.

Как да разпознаем токсична работна среда и кога е време да си тръгнем?

Токсичната среда се усеща – човек няма нужда да я проверява по списък с признаци. Тялото и интуицията по естествен начин я разпознават. Тя може да има различни прояви – постоянно напрежение, липса на уважение, култура на страх, или вменяване на чувство за вина от ръководителя или колегите ти, особено когато защитаваш себе си и работата си. Всичко това са ясни „червени флагове“.
Време е да си тръгнем, когато усещаме, че започваме да правим компромиси със себе си и ценностите си, само за да останем.
Винаги съветвам младите хора да не забравят, че здравословната работна среда не те поставя под постоянен психологически натиск да се доказваш, а ти дава пространство да се развиваш и да чувстваш подкрепа – особено в началото на кариерния си път.

Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете отначало?

Може и да изненадам някои хора с отговора си, но не бих променил абсолютно нищо. Именно извървеният път досега – с всичките му трудности, препятствия и предизвикателства – ме е изградил като професионалист и ме е довел до мястото, което заемам днес.

Съветът ми е: не се вглеждайте прекалено много в миналото и не губете време в съжаления или мисли от типа: „Какво ли щеше да бъде?“. Вместо това, използвайте енергията си, за да си поставите нови цели и да си зададете въпроса: „Какво ще бъде?“.

Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?

Много е важно да се припомни, че застоят е просто сигнал, не е край! В такива моменти си напомням защо съм тръгнал по пътя си – каква е по-голямата картина. Мотивацията не винаги идва от еуфорията, понякога идва от малките действия – една добра идея, един разговор, едно завършено начинание. Важно е да не чакаме вдъхновението, а да му създадем условия да се появи. И още нещо важно – абсолютно всеки изпада в моменти на застой, не е нещо рядко срещано. В такъв период си дайте време, без да изпитвате вина. Понякога паузата е най-добрият път да продължиш напред!

Как да постигнем баланс между професионалния и личния живот?

Това си остава “въпросът на въпросите” за съвременния човек. И ако някой ви каже, че има универсална рецепта - просто ще ви подведе. Няма универсална препоръка, но има хиляди изписани съвети по тази тема, които, ако тръгне човек да следва, и цял живот не би му стигнал за тази цел. Аз също не мога да твърдя за себе си, че съм го открил напълно, но съм осъзнал, че балансът не е статично състояние – той е активно усилие и постоянен избор. За мен ключът е в приоритизирането и ясните граници. Не всичко важно е спешно, и не всичко спешно е важно! Все още се уча на дисциплина да казвам „не“ на неща, които нарушават вътрешния ми ритъм, за да мога да казвам „да“ на времето с хората, които обичам. Балансът започва с осъзнаването, че не можем да сме добри професионалисти, ако не сме и пълноценни хора!

Кога е време да сменим кариерата си, а не просто работата?

Когато усещането за неудовлетвореност е дълбоко и трайно, когато дори при промяна на екипа, мениджъра или средата, усещането за „това не е моето място“ остава – тогава идва моментът, в който човек трябва да потърси промяната. Време е за смяна на кариерата, тогава, когато не откриваме мотивация у нас да продължаваме, а когато започнем да мечтаем за друго призвание, което намираме за по-смислено и по-близко до сърцето ни. Понякога отговорът не е “нагоре” в класическото разбиране за йерархичния ред, а “встрани” - често дори в друга област или индустрия.

Ако трябваше да дадете само един съвет на хората, които търсят успех, какъв би бил той?

Бъдете професионалисти в работата, но преди всичко бъдете хора, на които може да се разчита, инвестирайте в знания, в етика и в отношенията си с другите. Успехът не е момент, а процес – и идва естествено, когато се фокусираме не върху това как да изглеждаме успели, а върху това с какво реално допринасяме за нас, близките ни и колегите ни.
Обичам един цитат на Алберт Айнщайн, който чудесно илюстрира това: „Не се стреми да бъдеш успешен човек. Стреми се да бъдеш стойностен човек.“
Вярвам, че именно хората със стойност оставят следа – в професията си, в средата си и в живота на другите.

Каква е Вашата дефиниция за „успешна кариера“?

Моята дефиниция за „успешна кариера“ не се измерва само в титли, награди, пари или бързо изкачване по йерархичната стълбичка. За мен това е път, по който, вървейки, имаш усещането, че правиш нещо смислено, че се развиваш и че влияеш положително на света около себе си.
Успешната кариера е тази, при която вечер се прибираш с усещането, че си допринесъл с нещо стойностно, без да си изгубил себе си по пътя.
Харесвам една мисъл на Мая Ангелу, която чудесно обобщава това: „Успех е да харесваш себе си, това, което правиш, и начина, по който го правиш.“
Истинският успех е тих, уверен и устойчив. И човек го разпознава, в момента, в който той не търси признание на всяка крачка, защото вече носи успеха вътре в себе си.