Комфортът понякога е най-големият ни враг

Представете се с няколко думи..

Казвам се Джесика Стоилкова и съм Маркетинг Мениджър на Netpeak Bulgaria – една от водещите performance маркетинг агенции в страната и част от международната Netpeak Group. Работя в сферата на дигиталния маркетинг от близо 8 години, като от 2018 година ръководя маркетинг процесите в агенцията – от бранд позициониране и стратегически партньорства до участие в международни конкурси и управление на вътрешни проекти. Ръководя и екип от двама маркетинг и дизайн специалисти.

Главен редактор съм и на Netpeak Journal – един от най-посещаваните блогове за дигитален маркетинг у нас, в който събираме експертно знание по теми като SEO, онлайн реклама, eCommerce, Email маркетинг, ASO & ASA, AI, разработка на сайтове и още.

Oтговарям и за партньорската програма Netpeak Alliance, която обединява 35+ водещи агенции в различни сфери – от уеб и app development до influencer маркетинг и UX/UI. Целта ни е да предложим 360-градусова подкрепа на клиентския бизнес.

Също така съм един от организаторите на годишната конференция Online Advertising – с 8 присъствени издания от 2016г насам и стотици участници – както и онлайн форматът на събитието - OA Conf Live (вече с 5 издания).

Участвам активно в организацията на ключови събития на агенцията – вътрешни обучения, партньорски срещи и формати като Netpeak Friends Day - затворени събития за партньори на Netpeak.

Как бихте описали своята кариера с няколко думи?

Като серия от умишлени избори, импулсивни скокове и много моменти на „Не знам какво правя, но ще опитам“. В началото се лутах между различни роли, защото вярвах, че трябва да открия „идеалната работа“. Днес знам, че няма идеални пътеки – има такива, които си струват, защото израстваш по тях.

Кой беше най-важният избор, който оформи пътя Ви?

Най-ключовият избор в кариерата ми беше моментът, в който реших да сменя посоката изцяло и да се впусна в нещо, което наистина ме вдъхновява – дигиталният маркетинг. Тогава бях на 26 години, с вече няколко работни места зад гърба си, включително във финансовия сектор. Въпреки стабилната работа и доброто възнаграждение, усещах, че нещо липсва – не се чувствах на мястото си.

По това време за първи път чух за дигитален маркетинг. Заинтригува ме, а тъй като още от ученическите си години имах интерес към комуникациите и творческите дейности, реших да се запиша за цялостната програма на SoftUni Digital. Това беше повратен момент. Още по време на обучението си осъзнах, че съм попаднала на правилното място – нещо, което ми е не само интересно, но и ми носи удовлетворение.

Напуснах работата си и започнах стаж в маркетинг агенция – без заплащане, но с огромно желание да уча и да напредвам. Малко след това кандидатствах за позицията маркетинг мениджър в Netpeak. Това беше точната роля за мен – комуникация, организационни умения, събития, създаване на съдържание, креативност… всичко, което обичам. Получих възможността, възползвах се от нея и вече седем години работя с хъс и отдаденост в тази компания.

Това решение – да последвам вътрешния си компас, въпреки риска и несигурността – оформи не само кариерата ми, но и мен като човек. Вярвам, че когато усещаме, че нещо не е за нас, е важно да имаме смелостта да направим промяна. Никога не е твърде късно.

Какво бихте искали да знаете в началото на кариерата си, но никой не Ви каза?

Бих искала някой да ми беше казал, че успехът не идва линейно и че няма „един правилен път“. Когато започвах професионалния си път, често имах усещането, че трябва да знам всичко от самото начало – какво точно искам да правя, в коя сфера, в коя компания, с каква позиция. Истината е, че повечето от нас стигат до отговорите чрез опити, грешки, промени и вътрешно търсене.

Не ми беше казано също, че неуспехите са напълно нормални и дори полезни. Те те учат на устойчивост, гъвкавост и ти показват кое не е твоето. Когато реших да сменя кариерната си посока от финанси към дигитален маркетинг, това беше голям риск. Ако тогава вярвах, че една „грешна“ стъпка ще съсипе всичко, вероятно нямаше да направя тази промяна. Но днес съм благодарна, че го направих.

Също така бих искала някой да ми беше казал, че не е нужно да се вписвам в очакванията на другите, за да бъда успешна. Много хора ще имат мнение за твоите избори – родители, приятели, колеги. Но най-важното е ти самият да се чувстваш удовлетворен и вдъхновен от това, което правиш.

И може би най-ценното – да не се страхувам да питам, да търся съвет и да си позволявам да не знам всичко. В началото често се притеснявах да задавам въпроси или да призная, че нещо не разбирам. Днес знам, че най-бързо растат хората, които са любопитни, отворени към учене и не се страхуват да потърсят помощ.

Ако трябва да обобщя – бих искала да знам, че пътят към удовлетворяваща кариера не е права линия, че мога да започна наново, когато е нужно, и че най-важното е да остана вярна на себе си.

Как човек може да разбере коя професия е подходяща за него?

Истината е, че няма универсален отговор на този въпрос – това е индивидуален процес, който понякога изисква време, грешки и доста вътрешна работа. Но има няколко неща, които на мен лично ми помогнаха да се ориентирам и които вярвам, че биха били полезни за всеки, който още търси „своето“.

На първо място – погледнете към себе си честно и без филтри. Какво ви вълнува? Какви теми ви карат да губите представа за времето? В какви дейности влизате с удоволствие? Ако още не сте ги открили – няма нищо страшно. Това не е знак, че „не ставате за нищо“, а просто че е време да пробвате повече нови неща. Понякога отговорите идват не в тишината, а в действието.

Затова вярвам, че опитването е най-добрият тест. Може да е стаж, фрийланс проект, дори кратък онлайн курс – всяка реална среща с дадена професия ще ви даде далеч повече яснота от десет кариерни теста. Не се страхувайте да започнете от най-ниското ниво, когато става дума за сфера, която ви вълнува. Най-добрата инвестиция на време е това, което ще ви помогне да разберете какво искате – и още по-важното – какво не искате.

Също така – говорете с хора. Намерете професионалисти, които работят в сферата, която ви интересува, и ги попитайте за техния път, за ежедневието им, за трудностите и вълнуващите моменти в работата им. Понякога разговор с правилния човек може да ви даде повече яснота, отколкото месеци лутане сами.

И последно – не си поставяйте ултимативната цел „да намеря професията на живота си“ още на 20. Кариерният път може да има различни трансформации и посоки. Може днес да сте в едно поприще, а след 10 години в нещо съвсем различно – и това е напълно естествено.

Позволете си гъвкавост, експерименти и откровеност със себе си. Така шансът да откриете „вашето нещо“ не само се увеличава – той се превръща в процес, който е вълнуващ, а не плашещ.

Кои умения според Вас ще бъдат ключови през следващите 10 години

Ако има едно сигурно нещо за бъдещето, то е, че ще се променя още по-бързо, отколкото досега. Появата и масовото навлизане на изкуствения интелект (AI) вече трансформира начина, по който работим – не само в технологичните сфери, а почти навсякъде. Именно затова едни от най-ценните умения през следващото десетилетие няма да бъдат просто „технически“, а такива, които ни помагат да бъдем адаптивни, креативни и човешки в един все по-автоматизиран свят.

🔹 Адаптивност и гъвкавост

Промяната ще е константа. Технологии, роли и дори цели индустрии ще се появяват и изчезват много по-бързо от преди. Умението да се пренастройваме, да учим в движение и да не се страхуваме да сменим посоката ще бъде изключително ценно. Оцеляват не най-знаещите, а най-гъвкавите.

🔹 Технологична грамотност и AI съвместимост

Не е нужно всички да сме програмисти или data scientists, но ще е ключово да разбираме как работят новите технологии и как да ги прилагаме в работата си. AI ще става все по-достъпен – от автоматизация на процеси до създаване на съдържание, анализи и дори обслужване на клиенти. Например, в маркетинга вече активно използваме AI инструменти за генериране на идеи, сегментиране на аудитории, създаване на криейтиви и персонализиране на кампании. Човек не трябва да се страхува от тези технологии – а да ги прегърне и използва като съюзник. Но умерено.

🔹 Критично мислене и способност за преценка

Колкото повече информация получаваме, толкова по-важно ще е да умеем да я анализираме, филтрираме и използваме правилно. Изкуственият интелект може да генерира текст, но не може да замени човешката преценка, нюансите в разбирането на аудиторията или емоционалната интелигентност. Тези неща завинаги ще останат нашата суперсила.

🔹 Креативност и способност за създаване на оригинално съдържание

AI е изключително добър в компилиране на съществуващи идеи, но все още не може да „създава“ нещо наистина ново и уникално. Умението да мислим нестандартно, да разказваме истории, да изграждаме разпознаваеми брандове и да вдъхновяваме чрез съдържание – това ще продължи да бъде силно търсено качество.

🔹 Комуникационни умения и емпатия

Дори най-технологичните компании осъзнават, че добрата комуникация и междуличностните умения са в основата на ефективните екипи и успешното лидерство. А в свят, в който работим все по-често дистанционно, това важи с още по-голяма сила. Да умееш да изслушваш, да предаваш идеи ясно и да създаваш доверие – това са качества, които машините трудно ще репликират.

🔹 Непрекъснато учене (lifelong learning)

Тук не става дума само за онлайн курсове или сертификати – а за култура на учене. Да си любопитен, да търсиш нови предизвикателства, да не се страхуваш от непознатото – това е умение само по себе си. И според мен, ще е решаващо за успеха във всяка сфера.

Как да изградим мрежа от полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?

Като бъдем автентични и любопитни. Връзките не се създават с визитки, а с истински разговори. Интересувайте се от хората, не само от позициите им. Не се страхувайте да питате, да се интересувате, да сте проактивни.

Каква е най-голямата грешка, която сте допуснали в кариерата си, и какво научихте от нея?

Да остана твърде дълго на място, където вече не растях. Научих, че комфортът понякога е най-големият ни враг.

Как да разпознаем токсична работна среда и кога е време да си тръгнем?

Когато се събуждаме с тежест в гърдите, когато се страхуваме да говорим открито и когато добрата работа не се признава, а грешките се използват като оръжие.
Тогава идва моментът да се защитим, да се самосъхраним и да потърсим среда, в която можем да дишаме свободно.

Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете отначало?

Бих си позволила повече грешки, по-бързо, и бих се обвинявала много по-малко за тези грешки. Те са част от пътя. И бих се сравнявала по-малко с другите.

Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?

Като сменим перспективата – ново умение, нов проект, нова среда. Или понякога – като просто си дадем почивка. Мотивацията не е константа и това е абсолютно окей. Все пак сме хора. Имаме си своите ups and downs.

Как да постигнем баланс между професионалния и личния живот?

Балансът не е крайна дестинация, до която стигаме веднъж и повече не мислим за нея. Той е по-скоро динамично състояние – нещо, което изисква осъзнатост, адаптация и постоянен избор. Особено когато обичаш работата си, както е в моя случай, е изключително лесно да се „гмурнеш с главата надолу“ и да загубиш усещането къде свършва работното време и къде започва личното.

С времето научих (и все още се уча), че успехът не трябва да идва на всяка цена – особено не на цената на здравето, близките или вътрешния мир.

Кога е време да сменим кариерата си, а не просто работата?

Когато усещаме, че дори при идеален екип и условия, нещо вътре в нас не се запалва. Тогава вече не става дума за работно място, а за нужда от нова посока.

Ако трябваше да дадете само един съвет на хората, които търсят успех, какъв би бил той?

Не гони чужди дефиниции. Определи какво за теб означава "успех" – не за LinkedIn профила ти, сравнен с постиженията на други хора, а за самият теб.

Може да е повече свободно време, спокойствие, повече творчество или пък влияние. Когато си верен на своята дефиниция, и пътят, и усилието имат смисъл.

Каква е Вашата дефиниция за „успешна кариера“?

Такава, в която си полезен, развиваш се и си в мир със себе си. Където има ръст, но не на всяка цена. Където работиш с хора, които те вдъхновяват и уважават. За мен успехът не е крайна точка, а състояние, в което чувстваш удовлетворение и смисъл – дори и в трудните моменти.