Комуникацията на чехите е по-сдържана и деликатна, рядко показват емоции

Представете се с няколко изречения. В какво се изразява работата ви като ежедневни ангажименти?

Казвам се Петя Карагьозова и в момента работя като Business Development Manager за FAVI - онлайн платформа за мебели и интериор, която свързва търговци с потребители на различни пазари. FAVI e лидер в сферата си и присъства в 12 страни в Европа. Основният ми фокус е развитието на българския пазар - от старта на проекта, през разширяване на партньорската мрежа до анализ на ефективността и търсене на нови възможности за растеж. Освен това подкрепям развитието и на други международни пазари, като участвам в изграждането на устойчиви партньорства и стратегическо планиране за дългосрочното позициониране на FAVI в региона.

В коя държава и град живеете в момента и как се озовахте именно там?

Живея в Чехия вече пет години. Дойдох по любов - буквално. Първо се влюбих в Прага още при първото си идване - има нещо магнетично в този град! Съдбата ми беше подготвила и среща, която в последствие промени живота ми изцяло - лично и професионално. Въпреки че в България имах хубава и динамична работа - тогава бях част от екипа на bTV Media Group и работех по интересни проекти -  беше дошло време за промяна. Най-любопитното е, че пристигнах точно в седмицата, в която затвориха границите заради COVID. Беше си направо сюрреалистично: нова страна, ново начало - и глобална пандемия. Всичко наведнъж.

Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте в началото на престоя си?

Първите няколко месеца бяха наистина предизвикателство - нова среда, ограничения заради COVID, дистанционно започване на работа. Социалната изолация и неизвестността в комбинация с непозната култура и език понякога тежаха, но същевременно всичко беше ново и интересно и се усещаше като приключение.

Как преодоляхте езиковата бариера (ако е имало такава)?

Имаше - и продължава да има в известна степен. Все още уча чешки, но в ежедневието се справям основно с английски. Още преди да се преместя окончателно в Прага изкарах курс към Чешкия културен център в София, след което продължих с различни приложения, онлайн курсове, срещи, ментори. Чешкият е все пак славянски език, не е чак толкова далечен от българския, но понякога има доста “false friends” и смешни за българското ухо думи и изрази. За човек, идващ от телевизионната сфера, ми беше много смешно например как е “Уважаеми зрители” на чешки -”Vážení diváci” (Важени диваци).

Какви ресурси или мрежи (местни общности, колеги, организации) Ви помогнаха да се адаптирате?

Най-много ми помогна работата – колеги от цял свят, които вече са минали по този път, и международна атмосфера, в която не се чувстваш „извън играта“. Постепенно открих и местни български общности, онлайн групи, събития и срещи, които ми дадоха усещане за принадлежност. Българският културен институт в Прага е много активен също - като пример за много хубаво събитие мога да дам Българският филмов фестивал в Прага, който се провежда ежегодно вече 17 години.

Какви са основните разлики между работната култура в настоящата Ви държава и тази в България?

Една от най-осезаемите разлики между работната култура в Чехия и тази в България е свързана с емоционалността и начина на изразяване. Чехите подхождат по-умерено и прагматично, рядко показват силни емоции в работна среда, а комуникацията им е по-сдържана и деликатна. Това понякога може да се възприеме като дистанцираност, особено ако идваш от по-експресивна култура, каквато е българската. Но с времето се научаваш да разчиташ нюансите.

Какви ценности и практики на работното място най-много Ви впечатлиха?

Най-много ме впечатли високото ниво на бизнес етика и уважението към личната автономия. Доверие, липса на микромениджмънт и свобода в изпълнението на задачите - това са практики, които наистина оценявам и ми помагат да работя мотивирано и уверено. Разбира се, възможно е и да съм имала късмет досега, защото знам, че токсичен мениджмънт съществува навсякъде, независимо от държавата.

Имало ли е ситуации, в които културните различия са Ви затруднявали?

Да, имало е ситуации, в които културните различия са ме затруднявали - макар и не драстично, по-скоро в малките ежедневни неща. Най-много ми липсват усмивките по улиците, спонтанността и онази лека, приятелска комуникация дори с непознати. Аз съм естествено усмихнат човек и когато не получавам усмивка обратно - дори при елементарна социална интеракция - за мен това се усеща почти като грубост. А истината е, че чехите просто са по-сдържани и резервирани в началото - не е лично. Но все още не съм напълно свикнала с това, защото ми липсва тази топлина, която в България често идва без повод.

Как намирането на работа се различава в настоящата Ви държава спрямо вашата родина?

Процесът на търсене на работа в Чехия не се различава драстично от този в България - има няколко основни кариерни сайта, включително такива, насочени специално към експати. LinkedIn също е много активен канал, както и препоръките и контактите от личната и професионалната мрежа. Разликата, която аз лично усетих, е в малко по-структурирания и формален подход - компаниите отделят повече внимание на предварителната подготовка, има яснота в очакванията и често процесите са по-дълги, но и по-прозрачни. Като цяло, професионализмът се усеща и от двете страни - и от кандидатите, и от работодателите.

Трябваше ли да преминете през някакви допълнителни квалификационни курсове?

Не, но определено трябваше да наваксам с определени умения в движение - особено свързани с локалния пазар и комуникацията с различни култури. А развитието на уменията по принцип са задължителни навсякъде - особено в динамичната ера на изкуствения интелект, в която вече живеем.

Срещали ли сте предразсъдъци или пречки заради чуждия си произход?

Както навсякъде, и тук съм срещала всякакви хора - от такива, които са отворени, толерантни и искрено любопитни към чужденци, до случаи на по-явна или прикрита ксенофобия. Чехите като общество са по-затворени в сравнение с други европейски държави - тук няма толкова големи вълни на емиграция или имиграция, а в малките населени места често хората живеят на едно място цял живот и са по-недоверчиви към „различното“. В същото време обаче Прага е изключително интернационален град, с динамична общност от експати, което създава съвсем различна атмосфера - тук се чувствам приета и част от пъстра среда. Най-удовлетворяващо е да промениш мнението на местен за България - в тази посока се чувствам длъжна да съм посланик на “доброто реноме” за нашата страна - за хората, за културата за природата, за всичко хубаво, което съществува там.

Какво бихте посъветвали хората, които искат да направят подобна стъпка?

Бих ги посъветвала да не се страхуват и да действат смело. Промяната винаги носи несигурност, но и огромен потенциал за личностно и професионално израстване. Добрата подготовка е ключова - не само в логистичен план, но и като настройка на очакванията. Дори след време да решат да се върнат, те ще се върнат различни - с по-широк хоризонт, с нови умения и с обогатена перспектива за живота и света. И разбира се по-добра адаптивност, която е ключова за всичко.

Ако можехте да се върнете назад, бихте ли избрали същия път?

Със сигурност. Не беше лесно, но това е моят път и съм щастлива да го вървя.

Какво най-много Ви липсва от родината в професионален и личен план?

В личен план - семейството, приятелите, езикът. В професионален - понякога ми липсва импулсивността, креативността в хаоса, топлината на хората и темпераментността.

Обмисляли ли сте връщане обратно и при какви условия бихте го направили?

Връщането винаги стои на радара - не е тема, която съм зачеркнала. България си остава дом в много отношения. Но в момента политическата и икономическата нестабилност - както глобално, така и в България - ме карат да бъда по-предпазлива. Това е решение, което ще дойде с времето, в правилния момент и контекст. Засега се фокусирам върху настоящето и възможностите, които ми дава животът тук.

В същото време се старая да остана свързана с България - както професионално, поддържайки контакти и работейки по теми, свързани с българския пазар, така и на лично ниво, с ангажименти, каузи и близки хора. Постепенно градя мост между двете държави, който ми позволява да се чувствам свързана и с двете места.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите са важни - но само докато покриват свободата и спокойствието ти. След това истинските ценности започват да тежат повече - време, здраве, връзки с хората около теб. Съветът ми е: определи кое е важно за теб, какво искаш да правиш, и после реши какви ресурси са ти нужни за него - така ще имаш яснота в каква посока да се движиш, за да ползваш парите като средство, а не като цел.