Липсата на роднини и близки приятели е нещо, с което не се свиква лесно

Представете се с няколко изречения. В какво се изразява работата ви като ежедневни ангажименти?

Казвам се Веселин (Вес) Русев и съм консултант по продажби на жилищни имоти в агенция Ray White в Окланд, Нова Зеландия. Имам завършено висше образование по маркетинг и преди да се установя в Нова Зеландия, натрупах опит като маркетинг мениджър в различни компании в България.

Работният ми ден е динамичен и фокусиран върху няколко основни направления: активно търсене и привличане на нови клиенти, изграждане на стабилна мрежа от контакти, както и целенасочен личен маркетинг и брандинг. Вярвам, че изграждането на силно лично присъствие е ключово за устойчив успех в индустрията.

В коя държава и град живеете в момента и как се озовахте именно там?

В момента живея в Окланд, Нова Зеландия. Преди единадесет години, заедно със семейството ми, взехме важно решение — да потърсим ново начало в среда, която предлага спокойствие, сигурност и възможности за развитие. С две малки дъщери тогава, мечтаехме те да растат в мултикултурно общество, което насърчава толерантността, образованието и личностното израстване.

Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте в началото на престоя си?

В началото едно от най-големите предизвикателства за мен беше необходимостта да започна почти от нулата. В България вече бях постигнал сериозни професионални успехи и изградил утвърдено име в своята сфера. При преместването в Нова Зеландия трябваше да се изправя пред реалността, че постигнатото до този момент няма автоматична тежест на новия пазар.

Наложи се да адаптирам уменията си към различна културна среда, да се докажа наново и да изградя нова професионална мрежа от контакти. Това изискваше много търпение, упоритост и постоянна работа върху себе си, както и умението да съм гъвкав и отворен към нови възможности.

Как преодоляхте езиковата бариера (ако е имало такава)?

Новозеландците говорят английски с особен акцент и изрази, които се различават от академичния или професионалния английски, на който бях свикнал. В началото, особено през първите шест месеца, ми беше предизвикателство да разбирам местните, особено по телефона.

С времето, благодарение на ежедневната практика и общуването в различни среди, успях бързо да се адаптирам. Нова Зеландия е силно мултикултурна държава, в която се срещат разнообразни акценти, и тази среда значително улесни процеса на свикване и преодоляване на езиковата бариера.

Какви ресурси или мрежи (местни общности, колеги, организации) Ви помогнаха да се адаптирате?

В процеса на адаптация основно разчитах на себе си. В Нова Зеландия има сравнително малка българска общност, която оказва подкрепа най-вече с практични съвети, свързани с битовото устройване и ежедневието. Въпреки това, истинската адаптация изискваше лични усилия, активно изграждане на контакти и постепенно навлизане в местната културна и професионална среда.

Какви са основните разлики между работната култура в настоящата Ви държава и тази в България?

Една от основните разлики е свързана с начина на заетост. В Нова Зеландия голяма част от хората работят в малки или средни компании или често са самонаети. Много новозеландци работят на граждански договори, на почасова основа или по конкретни проекти. Макар и големите корпорации и мултинационални компании да присъстват и тук, силно се усеща духът на предприемачество — значителен брой хора имат свои малки бизнеси и разчитат на собствените си усилия. В България, за разлика от това, традиционно доминира заетостта в по-големи структури или корпоративна среда.

Какви ценности и практики на работното място най-много Ви впечатлиха?

Културата в Нова Зеландия е дълбоко свързана с толерантност и уважение. На работното място новозеландците демонстрират висока степен на внимание и загриженост към колегите си. Впечатли ме духът на задружност, както и отношението на респект и подкрепа между членовете на екипа, независимо от техния произход или позиция в компанията.

Имало ли е ситуации, в които културните различия са Ви затруднявали?

Определено. Като източноевропеец съм свикнал на по-директен стил на комуникация, който в началото не винаги се възприемаше добре в Нова Зеландия. Местната култура предпочита по-завоалиран, деликатен подход в изразяването на мнение и във взаимодействието с другите. Отне ми около две години, за да смекча директността си и да адаптирам комуникационния си стил спрямо местните очаквания. Това беше процес, който изискваше време, наблюдение и готовност за промяна.

Как намирането на работа се различава в настоящата Ви държава спрямо вашата родина?

Не бих казал, че има съществени разлики. И в Нова Зеландия, и в България препоръките от колеги, приятели или предишни работодатели играят ключова роля в процеса на намиране на работа. Това, което е по-отчетливо в Нова Зеландия, е отношението към честата смяна на работно място — местните не се притесняват да сменят работодателите си по-често, без това да се възприема негативно за тяхната кариера. Работодателите тук по-скоро ценят натрупания опит и гъвкавостта, отколкото дългия стаж на едно място.

Трябваше ли да преминете през някакви допълнителни квалификационни курсове?

Да, за настоящата ми работа като агент по недвижими имоти в Нова Зеландия е необходимо да премина курс за лицензиране, който трае между 6 и 9 месеца и завършва с писмен изпит и изпит лице в лице. След получаване на лиценза, за да го поддържам валиден, е нужно всяка година да премина минимум 20 часа обучение, което завършва с тест. Това е част от строгата регулация на пазара на недвижими имоти, която гарантира качеството на услугите и защитава интересите на клиентите.

Срещали ли сте предразсъдъци или пречки заради чуждия си произход?

Нова Зеландия е многокултурна страна, в която съжителстват хора от различни култури и езици. Подсъзнателно, както във всяко общество, може да има някои предразсъдъци, но те обикновено са доста повърхностни и не оказват сериозно влияние върху ежедневното ми взаимодействие с местните. Като цяло, културата в Нова Зеландия е отворена и инклузивна, и в повечето случаи различията се приемат с любопитство и уважение.

Какво бихте посъветвали хората, които искат да направят подобна стъпка?

Препоръчвам да направите задълбочено проучване на страната, културата, традициите и социалната среда, преди да предприемете стъпката. Изучаването на ценностите на обществото, системата на образование и дори местните “странности” ще ви помогне да се адаптирате по-бързо и лесно. Освен това, важно е да посетите няколко различни града, ако имате възможност, за да усетите разликите в тяхната атмосфера и начин на живот. Планирайте всичко предварително, но същевременно бъдете отворени за нови преживявания и готови да се адаптирате към неочакваното.

Ако можехте да се върнете назад, бихте ли избрали същия път?

Без никакво колебание. Често хората се колебаят преди да направят такава голяма стъпка, но е важно да си напомнят, че всичко е обратимо. България винаги ще бъде там и ще ви чака, а опитът и възможностите, които ще натрупате, няма да са на губеща страна. Промените понякога изискват смелост, но те водят до нови перспективи и личностно израстване.

Какво най-много Ви липсва от родината в професионален и личен план?

В професионален план не бих казал, че ми липсва нещо. Напротив, новозеландската среда предлага много свобода и възможности за предприемачество, което е нещо, което оценявам и което ми дава пространство за развитие. В личен план обаче е по-трудно. Липсата на роднини и близки приятели е нещо, с което не се свиква лесно и което винаги ще бъде част от емоционалния ми живот.

Обмисляли ли сте връщане обратно и при какви условия бихте го направили?

Връщането в България винаги е тема, която обсъждаме с близките ми. За мен лично, не мисля, че ще се случи в близко бъдеще, особено с оглед на настоящата бизнес и политическа обстановка. Бих се върнал единствено, ако се наложи да се грижа за близък или роднина, за когото е необходима моята помощ и подкрепа.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота Ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите са средство за постигане на цели, но не и самоцел. Откакто съм в Нова Зеландия, усещам, че тяхното значение и влияние върху живота ми се променят. Тук животът е много по-балансиран, с акцент върху семейството и качественото време, което прекарваме заедно, въпреки че Нова Зеландия е доста скъпа страна.

В професията ми в недвижимите имоти съм се запознал с много хора, които разполагат с голямо богатство. За мен истински богатите са тези, които инвестират в своето личностно развитие, а не просто в трупането на активи. Няма значение дали разполагаш с 100 лв. или 100 милиона лева — парите никога не стигат, ако не умееш да балансираш живота си. Единственото, което се променя, са проблемите, с които се сблъскваш.

Нова Зеландия ме научи да търся и ценя баланса между работата и семейството и да прекарвам повече време сред природата.