Българите в чужбина

Мениджмънтът уважава личното ни време и не ни безпокои

· Мартин Велев

Мениджмънтът уважава личното ни време и не ни безпокои

Ако смятате, че България не ви предлага всичко необходимо за развитието ви, заминете. Ако го направите и не намерите вашето място, заминете на второ. Тогава вече ще знаете дали мястото ви е в България или не!

Как се казвате, с какво се занимавате?

В какво се изразява работата Ви като ежедневни ангажименти?

Аз съм Мартин Велев, специалист по дигитален маркетинг и любител сценарист. Занимавам се основно с оптимизиране на брандинг аспектите в онлайн пространството на различни бизнеси във Великобритания. Това включва онлайн реклами и органични кампании за социалните мрежи и онлайн търсачките. От време на време работя и върху филмови проекти.

В коя държава и град живеете в момента и как се озовахте именно там?

Живея и работя в Лондон, след като завърших магистър по Киноизкуство в Университета Уестминстър.

Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте в началото на престоя си?

Всичко много ми допадаше в самото начало. И Университета, и колегите ми, и факта, че почти всички административни и банкови дела се извършват дигитално. Не съм ходил в банка от 2019-та година. Основното предизвикателство беше пандемията, която унищожи всички възможни връзки между университета и филмовата индустрия. Дори известни продуценти, чието запознанство на теория би отворило много врати, ми съобщаваха как офисът им стои празен и платена работа няма.

Заради това бе необходимо да започна да търся работа и клиенти извън индустрията. Това и финансовата помощ от майка ми ме спасиха през този ужасен период. Впоследствие от 7-8 малки клиента се фокусирах върху два по-големи и оттам успях да си стъпя на краката. Сега вече работя и като служител на фирма, и на свободна практика.

Как преодоляхте езиковата бариера (ако е имало такава)?

В Лондон не съм имал трудности с езиковата бариера, освен ако не разговарям с британец със силен акцент като единбургския или ливърпулския. Но и с това се свиква.

Подобни трудности имах при бакалавъра си в Мюнхен. С германците нещо не можахме да се разберем. И тази бариера преодолях… като заминах за Лондон за магистъра.

Какви ресурси или мрежи (местни общности, колеги, организации) ви помогнаха да се адаптирате?

При проблеми с адаптирането останалите български студенти могат да бъдат добра патерица, но това е до един момент. Изведнъж ще осъзнаеш, че прекарвайки твърде много време в диаспората от българи не позволява за интеграция между местното население.

Когато си поканен на мероприятие, винаги трябва да се възползваш. Дори и да си интровертен и изпитваш ужас при започването на разговор с обикновен човек, камо ли германец например, не трябва да се отказваш. Това е много важно за интеграцията си в държава като Германия, където по голямата част от студентите са германци.

В Лондон и други части на Великобритания ситуацията е доста по-различна. В повечето университети, върху които имам наблюдения, по-голямата част от студентите са чужденци. Така интеграцията е много по-лесна, тъй като местното население променя своето значение и ти си част от него.

Какви са основните разлики между работната култура в настоящата ви държава и тази в България?

В България мисля, че в последните години има подобрение от тази гледна точка, но като цяло бих казал липсата на ясни количествени цели. По някаква причина в България не изглежда да е приоритет в една фирма осигуряването на работеща система с ясно изразени индивидуални отговорности и числа, с които да се измерва успех. Смятам, че “LinkedIn” културата е изначално нещо чуждо в България. Под това имам предвид, че назначаването на позиции не се извършва на базата на ясни задачи и количествени цели, както се прави дълги години в платформата LinkedIn при подаване на обяви. Като че ли описанията на целите стават все по-професионални, но изискването на количествени цели липсва.

Един маркетинг мениджър не може да отговаря само за организирането на някакви събития или незначителни вътрешни дейности, както съм виждал в някои големи български фирми. Този човек трябва да може да докаже какво прави, за да може фирменият бранд да е по-добре всеки месец и всяка година. И единственият начин за доказването на това е с числа - брой посещения на физически магазини или уебсайт страници, брой нови клиенти директно дошли от маркетингови кампании, брой нови следвания в социалните мрежи и т.н. Почти всеки един маркетингов елемент може да бъде измерен (дори когато става въпрос и за маркетингови кампании извън онлайн пространството) и е грехота маркетинговият мениджър да не работи върху нито един от тези елементи.

Какви ценности и практики на работното място най-много Ви впечатлиха?

Дори и мениджъри, които не са ти любими, като цяло зачитат правото ти да си вземеш отпуск, когато ти решиш, и не ти звънят или пишат съобщения след работно време. “Мислех да ти звънна в петък, но стана много късно” съм чувал много пъти по време на понеделнишки срещи. Това ти позволява да имаш спокоен уикенд. Може би причината е, че във Великобритания повече се набляга върху текстови съобщения в платформи като Slack и телефонните обаждания са рядкост. И дори някой да ти напише съобщение извън работно време, няма да го получиш до следващия работен ден, тъй като не си си инсталирал Slack на личния телефон. Докато в България наблюденията са ми, че всеки може да ти се обади всеки ден по всяко време.

Имало ли е ситуации, в които културните различия са ви затруднявали?

В Лондон е интересна ситуацията, тъй като си заобиколен от различни култури, и не съществува една консервативна култура, която не дава крила на останалите. Ако свикнеш да пробваш различни видове кухня и да се запознаваш с хора от различни точки на света и различни акценти, няма дори да се замисляш за евентуални културни различия.

Как намирането на работа се различава в настоящата Ви държава спрямо вашата родина?

Не съм работил в България от доста години, така че единственото честно сравнение може да бъде дигиталните пътища, по които човек търси и намира работа. Да, комплексно изградени платформи като LinkedIn съществуват в България, но платформи като alo.bg не съществуват във Великобритания. Въпреки че не е твърде лесно да си намериш работа в Лондон заради високата конкуренция, достъпът до различни видове уебсайти и приложения ти дава възможност да направиш много бързо проучване на пазара и да разбереш какво точно трябва да напишеш в CV-то си.

Трябваше ли да преминете през някакви допълнителни квалификационни курсове?

За всеки е различно, но във всеки случай курсовете са плюс. Много правят допълнителни курсове, защото изглеждат добре на резюмето, но е по-добър ход да сте честни пред себе си, и да минете курсове, които наистина са ви интересни. Би била доста неудобна ситуацията, ако на интервю ви зададат въпрос за гордо подчертан в резюмето ви курс, за който не можете да кажете нищо. Интересните курсове водят до знания, които ще помните.

Срещали ли сте предразсъдъци или пречки заради чуждия си произход?

Чуждият произход неизбежно се забелязва при разговори с нови клиенти. Например за един проект бе необходимо да се обаждам по телефона на фирми, за да станат наши клиенти на едро. При тези разговори понякога ме питаха откъде бива доставяна стоката. Отговорът контекстно се разбираше, че е Великобритания, но съм сигурен, че въпросът идваше към мен, тъй като нямам британски акцент.

Ако сте окей с такива въпроси, няма да имате проблеми. В крайна сметка фактът е, че не съм роден във Великобритания и нямам британски акцент. След такъв въпрос имате около 10 секунди да убедите потенциалния клиент, че сте представител на сериозна британска фирма, и ако сте успешни, чуждият ви произход няма да има значение. Вие вече сте част от британската бизнес система, клиентът ви има доверие, и това откъде сте може да се появи като въпрос при разговор само в пъба след няколко “пайнта” бира с клиента.

Какво бихте посъветвали хората, които искат да направят подобна стъпка?

Ако смятате, че България не ви предлага всичко необходимо за развитието ви, заминете. Ако го направите и не намерите вашето място, заминете на второ. Тогава вече ще знаете дали мястото ви е в България или не.

Ако можехте да се върнете назад, бихте ли избрали същия път?

Не бих избрал същия път, но дестинацията е правилната… което означава, че и пътят е бил правилният и страданията по завоите са били необходими за достигането на дестинацията.

Какво най-много Ви липсва от родината в професионален и личен план?

Свободността да говориш на майчиния си език и непреведимият хумор със семейство и приятели.

Обмисляли ли сте връщане обратно и при какви условия бихте го направили?

Завръщането в бащината къща при мен не усещам да бъде рационално решение. В момента много ми допада да съм гмурнат в класически британски и модерни мултикултурни води. Ако това се промени, бих се върнал. Но нямам списък от условия, които трябва да са осигурени на 100 процента, за да може “британският лорд” да благоволи да се прибере.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Има една долна граница, при която човек мисли само и единствено колко малко пари има. Дори и заплатата да не изглежда малко сама по себе си, тя няма да е достатъчна, ако не води до месечни спестявания. Ако всеки месец се спестява, тогава финансовата несигурност у нас намалява, и започваме да мислим и за по-позитивни неща. Със сигурност не смятам, че целта ни в живота трябва да е да бъдем богати. Но за човек, който започва своята кариера, е наистина важно да стигне тази финансова граница, при която спестява и се чувства сигурен. Начинът на мислене след постигането на тази граница се променя. Светът е много по-розов и не се чувства финансовата клетка. Ако след постигането на тази граница, основната мисъл остават точните числа в банковата сметка, тогава според мен човек трябва сериозно да помисли каква е реално целта му в живота. 

#Мартин_Велев #Маркетинг #Кино