Мислете за пътя, не за крайната дестинация

Представете се с няколко думи…

Аз съм Радослав Цонов, доктор по бизнес управление и регионален директор в Ascent - технологичен бизнес, базиран в Лондон.

Как бихте описали своята кариера с няколко думи?

Постепенно развитие в контекста на обективните обстоятелства и предоставените ми възможности към съответния момент.

Кой беше най-важният избор, който оформи пътя Ви?

Първата крачка. Всичко, което следва след нея, са детайли. За мен това беше решението да поема по професионалния си път без да мисля за крайната му дестинация. Всичко друго вероятно би ме напрегнало излишно.

Какво бихте искали да знаете в началото на кариерата си, но никой не Ви каза?

Търпението е едно от най-важните качества за постигането на устойчиви добри резултати и си представям, че би било по-трудно за нетърпелив човек да постигне нещо наистина значимо. Във всеки случай, ние разполагаме с ресурсите да отгледаме това качество в себе си дори тогава, когато по рождение ни липсва в една или друга степен.

Как човек може да разбере коя професия е подходяща за него?

Вероятно най-сигурният начин е да подходи съвсем научно към този сериозен въпрос, да изследва задълбочено своите силни страни и да поеме решително към изпълнението на следващите стъпки. Изцяло емоционалният избор на кариера е авантюристичен подход, чийто краен резултат не винаги отговаря на очакванията и потребностите на порасналия индивид. 

Кои умения според Вас ще бъдат ключови през следващите 10 години?

Струва ми се, че това вече е очевидно за всички – способността да работим добре с най-интелигентните машини и алгоритми, до които имаме достъп. Тези от нас, които избягват да се адаптират към промените, които различните решения за изкуствен интелект предлагат и усъвършенстват за нас, вероятно ще имат по-сериозни проблеми в професионалното си пътешествие.

Как да изградим мрежа от полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?

Няма съвършено никакъв смисъл от изграждането на междуличностни отношения във формат, различен от win-win (аз печеля, ти печелиш). Поддържането на такива отношения в последствие е истинското предизвикателство, за което се изисква по-задълбочен подход.

Каква е най-голямата грешка, която сте допуснали в кариерата си, и какво научихте от нея?

Стремя се да избягвам всякаква проява на арогантност в отношенията си с хората. Най-сериозните предизвикателства често произтичат от подценяването на щетите, които именно арогантността може да нанесе върху взаимодействието с другите.

Как да разпознаем токсична работна среда и кога е време да си тръгнем?

Според австрийския психиатър Алфред Адлер, всички проблеми са проблеми на междуличностните отношения. В този смисъл, токсичната среда е продукт на проблеми от междуличностен характер. Ако все пак успеем да стигнем до сърцевината на своето неудобство, вероятно бихме намерили и смелостта да опитаме да го преодолеем. Едва тогава би било уместно да разсъждаваме върху това дали да си тръгнем, или все пак има и друг път. Рядко входът и изходът от една стая са в две различни посоки.

Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете отначало?

Старая се да правя това, което е обективно възможно, както и да не допускам съществени грешки в своя път; но ако това все пак се случи и започна професионалното си приключение отначало, вероятно всичко останало също би било напълно различно.

Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?

Не бива да забравяме основната мотивация, която сме имали, когато сме направили изборите, които сме направили. Най-големите предизвикателства са именно в дните, в които сякаш нищо не се случва. Именно тогава е най-важно да продължим напред и уверено да следваме посоката, която сами сме си избрали.

Как да постигнем баланс между професионалния и личния живот?

Като стриктно изпълняваме единствено своите задачи както в офиса, така и в къщи. Без да се опитваме да решим задачи на други хора и без да придаваме по-голямо значение от необходимото на едната от двете групи задачи за сметка на другата.

Кога е време да сменим кариерата си, а не просто работата?

Когато пред нас няма друг житейски избор освен да направим именно това.

Ако трябваше да дадете само един съвет на хората, които търсят успех, какъв би бил той?

Бъдете щастливи!

В своя „Литъл Гидинг“, английският писател Т. С. Елиът поетично намеква, че пътят напред всъщност е завръщане към началната точка, която вече е различна за нас в резултат на пътуването ни към нея.

Още от древни времена, именно в повторението на определени полезни за нас и другите задачи, - например оранта и сеитбата, - ние можем да преброим добрите резултати от своята работа, - добрата реколта в края на лятото. Без нещастие обаче, не бихме могли пълноценно да разпознаем щастието и едва след като ни сполети лоша година, можем да оценим пълноценно останалите. Защото само борбата на противоположностите може да създаде фундаменталната енергия в природата, която движи всичко в света напред.

Въпреки това, гениалният Достоевски проницателно отбелязва, че „човек обича да брои неприятностите си, ала щастието си не брои“, напомняйки, че от нас зависи върху кое от двете ще изберем да се концентрираме.

Каква е Вашата дефиниция за „успешна кариера“?

Успешният професионален път е този, който е посветен на създаването на полезна стойност както за нас, така и за другите. Бог е сътворил хората като социални създания и именно чрез взаимодействието си с останалите можем да намерим своето лично и общностно щастие.