Можеш да бъдеш успешен, само ако обичаш това, което правиш

Представете се с няколко думи..

Казвам се Марта Попова и съм организационен експерт в областта на Човешките ресурси. Притежавам над 17 години опит, с ясен фокус към български, бързоразвиващи се компании и мениджмънт, осъзнал необходимостта от професионално консултиране в управлението на човешкия капитал. Към момента съм Директор човешки ресурси в архитектурно студио „Ей Зет Партнърс“.

Как бихте описали своята кариера с няколко думи?

Бих я описала като интересна, експериментираща и трупаща много безценен опит. Като човек, който живее пълноценно, бих определила себе си като „откривател“, трескаво търсещ нови предизвикателства, които да ме вдъхновяват. Същото е и с работата. През годините избирам компании, в които  не всичко е съвсем наред и подредено, но в същото време имат волята и желанието за промяна в посока развитие на хора и процеси, пряко влияещи на бизнеса им.

Кой беше най-важният избор, който оформи пътя Ви?

Точно този въпрос е много важен, да може всеки да си отговори как така стигнах дотук? Преди много години, когато още бях акаунт мениджър в тогавашната БТК в град Плевен, сега Виваком, получих обаждането, което промени целия ми живот. Бях един от успешните търговци и само след няколко месеца работа, оглавих класациите по продажби. Тогавашният директор продажби, за когото само бях чувала ми позвъни на служебния телефон и ме покани да работя в София, тъй като се е отворила позиция за мениджър обучения по продажби. Познайте! Не ми отне и 2 минути размисъл и потвърдих, че до 10-ина дни ще бъда в офиса в София. Вечерта, когато се прибрах се наложи да информирам своето семейство, съпруг и дете за взетото решение, за което получих пълна подкрепа и заминах сама за София. Семейството ми се релокира чак след 2 години. И до ден днешен са ми благодарни за взетото решение и за избора ми, който тогава за мнозина изглеждаше безумен.

Благодарна съм за това обаждането тогава, защото то беше шансът ми да се реализирам професионално в компания с огромни възможности за развитие на знанията и уменията. Не след дълго от мениджър обучения по продажби, бях поканена от дирекция Човешки ресурси да оглавя функционалния център Бизнес партньор на Търговска дирекция като Мениджър Човешки ресурси. И така стартира кариерата ми в тази област.

Какво бихте искали да знаете в началото на кариерата си, но никой не Ви каза?

Бих искала някой да ми каже, че не всички пътища са осеяни с добри намерения. Бързо разбрах, че това да си оценен от някого с власт и положение, да притежаваш силни качества, харизма и автентичност, автоматично ти генерира не малко врагове. Оцеляването в големите корпорации е въпрос на личен избор – да си по-добър днес от вчера, да се надграждаш, да се саморазвиващ, да инвестираш много лично време, да се доказваш на себе си и на другите всеки Божи ден.  Да падаш, да ставаш и да държиш високо изправена главата, въпреки „огромната болка във врата“...

Как човек може да разбере коя професия е подходяща за него?

Не бих искала да говоря за образованието, защото това е болна за мен тема. Аз съм завършила Мениджмънт и до голяма степен се реализирах по „специалността“. Но не това е най-важното. Важното е образованието да ти даде насоката за това какво искам да правя, с какво искам да се занимавам, за да бъда щастлив? Ако това, което младите хора учат в момента не им носи удовлетворение, то трябва да предприемат стъпки и да не губят ценно време за развитие в друга област.

Много млади хора си взимат т.нар. „gap year“, за да осъзнаят желанията си, да направят почивка между училището и университета, да пътуват, да натрупат малко житейски опит и тогава да решат с какво точно искат да се занимават. И да слушат сърцето си, както по отношение на любовта, така и по отношение на професията.

Кои умения според Вас ще бъдат ключови през следващите 10 години?

Вярвам, че качеството, което ще увенчае успеха е адаптивност. В тези турболентни времена със светкавично развитие на AI и чести промени в организационните модели и фокуси, ще оцелеят само най-адаптивните. Както впрочем е и в природата. Резистентността и сляпото отстояване на мнения и остарели идеи биха били огромна пречка за една успешна кариера.

Другото умение, в което силно вярвам е емпатията. Понятие, с което много се спекулира в последно време. Да си емпатичен в контекста на бизнеса, означава да разбираш и приемаш причините  за дадено действие/бездействие, без това да те изкарва от зоната ти на комфорт.

Как да изградим мрежа от полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?

Контактите са функция на собствените ни действия, знания и поведение в личен и професионален аспект. Никога не съм се борила за контакти, защото те просто идват при мен естествено. Когато хората откриват в твоята личност нещо, което ги интригува, те сами желаят да си част от „доверения кръг“. Каквото излъчваме, това ще рефлектира и върху нас самите.

Каква е най-голямата грешка, която сте допуснали в кариерата си, и какво научихте от нея?

Не мога да кажа, че имам най-голямата си грешка. Ще прозвучи странно, но обичам грешките. Те са най-бързият начин да се надградиш, особено ако си осъзнат и можеш да анализираш собствените си пропуски, които са причината за „грешка“.

Кариерно бих отговорила, че преценявам като неподходящ професионален път опитът ми да работя за компании, които не разбират ролята на Човешките ресурси и би ми отнело адски много ресурс да променям изначалното схващане на мениджмънта.

Как да разпознаем токсична работна среда и кога е време да си тръгнем?

Много е лесно. Ако сутрин, когато ставаш за работа ти минават мисли като: „Ох, как не ми се ходи в офиса днес“, или усещах едно вътрешно напрежение от предстоящата оперативка, или ти се иска да се обадиш по телефона на шефа и да му кажеш, че си болен... Това са първите симптоми, че на работа нещо не е наред.

Токсичната работна среда е, когато служителят започва да се съмнява в собствените си възможности, защото е получил агресивна обратна връзка или пък не е получил никаква.  Когато разбираш за промените, които предстоят от колеги по коридорите. Когато започнеш да преглеждаш обявите в кариерните сайтове. Когато ценностите на една компания са само на хартия и никой не вярва в тях.

Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете отначало?

Бих била по-малко емоционална при взимането на решенията за промяна на работното място, за да съм сигурна, че съм предприела  обоснован и разумен избор. Това съветвам и младите хора да не действат прибързано, преди да са взели всичко от дадено работно място, като знания, опит, възможности, контакти.

Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?

Това много зависи от мотивационните фактори на всеки отделен човек в дадения момент. Застой може да се получи от липса на предизвикателни проекти, от неудовлетворяващо заплащане, от недостатъчно признание, от липса на развитие и надграждане в професията...

Важно е всеки да открие за себе си кое е критичното и да предприеме активни действия за промяна на ситуацията. Никой не започва дадена работа с мисълта да си тръгне. Това се случва при двустранни действия или бездействия и може да се промени само с откровен разговор. Ако чакате шефа да знае какво ви е в главата, повярвайте че той дори и не подозира какви мисли ви минават в този момент. Тайната е в диалога и в изграждането на взаимен партньорски подход.

Ако има ръкостискане накрая всичко ще е наред. Не чакайте.

Как да постигнем баланс между професионалния и личния живот?

Иска ми се да вярвам, че е възможен този баланс и искрено се възхищавам на хората, които са го постигнали. Това, което наблюдавам от опита си и е, че човек има периоди в живота си, през които приоритети се сменят. В някои от периодите на първо място е семейството, в други – работата. За да си успешен и да задържиш успеха за дълъг период от време, е много трудно да си балансиран. Обикновено успелите хора, назад във времето си, не са правили нищо друго освен да работят, за да се радват сега на своя баланс между професионален и личен живот.

Кога е време да сменим кариерата си, а не просто работата?

Когато знаете и усещате с цялото си същество, че можете повече, знаете много, виждате проблемите, но от Вас нищо не зависи и компанията, в която работите не ви дава шанс да се разгърнете.

Ако мога да дам съвет е, да не се сменя работата само за по-голямо възнаграждение. Винаги търсете добавената стойност по отношение на позицията, възможностите за учене и не на последно място средата и ценностите в една компания.

Ако трябваше да дадете само един съвет на хората, които търсят успех, какъв би бил той?

Успехът в огромна степен е въпрос на подготовка и нищожно малка доза късмет. Така че, бъдете подготвени и не използвайте Chat GPT, за да представяте себе си.

Каква е Вашата дефиниция за „успешна кариера“?

За мен успешната кариера е да получаваш финансово удовлетворение и признание от труда си в размери, отговарящи на постигнатите резултати, вложените усилия, време, опит.

И никога да не забравяме, че щастието е ключът към успеха. Ако обичаш това, което правиш – ще бъдеш успешен.