На високите корпоративни нива е по-вероятно е да изберат местен кандидат

Представете се с няколко изречения В какво се изразява работата ви като ежедневни ангажименти?

Казвам се Радослав Ставрев. Работя като Финансов Риск Мениджър за Аон Инвестмънтс в САЩ, където нашата компания управлява активи за около 240 милиарда долара. Това са пенсионните планове на едни от най-големите компании. 

В коя държава и град живеете в момента и как се озовахте именно там?

От 20г. Живея в Чикаго, а преди това 3г. живях и учих в Лондон. В САЩ се озовахме със съпругата ми защото спечелихме зелена карта от лотарията. Трябва да кажа, че ние много години подред играехме за зелена карта и истински силно искахме да дойдем в САЩ. 

Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте в началото на престоя си?

Невъзможността да се изявиш. Поради куп причини. Езикова бариера, липса на образование и т. н. Първата ми работа в Лондон беше като готвач, а аз дотогава освен яйца друго не бях готвил през живота си. Работих като сервитьор, портиер и какво ли още не.  Беше интересно. 

Как преодоляхте езиковата бариера (ако е имало такава)?

Езиковата бариера силно се усети в Лондон. Аз бях учил английски преди това, но много ми беше трудно да почна да разбирам какво точно казват англичаните заради тяхното особено произношение. Много от тях все едно си говорят на носа и имат хрема. Отнема време докато започнеш да ги разбираш. Тук даже ще ви разкажа една интересна история свързана с това. Отначало майка ми ме питаше дали разбирам англичаните. Казвам й, “А бе, не ги чувам много ясно.”, а тя ме успокоява. Казва, “Спокойно, отначало е така.” Минават няколко месеца и пак същата работа. Минава около половина година, аз пак споделям, че не ги чувам и разбирам добре и майка ми казва: “Радославчо, ти да не си глух, бе майко? Я, отиди и се прегледай.” Пълен майтап! Езиковата бариера я преодолях като говорех с един ирландец. Това ми позволи да се отпусна и да стана по-уверен. 

Какви ресурси или мрежи (местни общности, колеги, организации) Ви помогнаха да се адаптирате?

Въпреки че в Чикаго е пълно с българи аз нямах някой, който да ми помогне много като съвет или контакти, най-вече защото болшинството българи работеха като шофьори, строители, чистачки, детегледачки и нямаше хора във финансовата среда. Имах обаче подкрепата на моя кум Петър Ботушаров от Лондон, който ме окуражаваше през цялото време, както и подкрепата на Мишо Добринов от Айова, за което съм много благодарен и на двамата.  Това беше най-тежкият етап защото се явяваш чужд за системата. Нито си учил в САЩ, нито имаш местен опит, името ти е странно и им е трудно да го произнесат, а на всичко отгоре и английският, който им говориш им звучи странно. Та, тогава голям зор видях. Сутрин ставах рано и по цял ден изпращах CV-та (тук го наричат резюме) и мотивационни писма. Даваш всичко от себе си и нищо. И така ден след ден, седмица след седмица, месец след месец. Стресът беше много голям. И всички те питат “Намери ли си работа?” Направо ми се ревеше. След 11 месеца обаче започнах да работя за една трейдинг компания, която търгуваше корпоративни бонове, т.нар. Облигации. Взеха ме в техния “Back Office” и нещата започнаха да се случват. После станах Риск анализатор, а след това оглавих Market Risk Management desk като основната отговорност беше да предпазим компанията от финансови загуби посредством хеджиране на риска. 

Какви са основните разлики между работната култура в настоящата Ви държава и тази в България?

Основната разлика преди 20г. беше, че американците бяха все още работохолици и се гордееха с това, докато ние в Източна Европа имахме по-друго отношение към работата. Не само, че те работеха дълги часове, но нямаха и много отпуска. Съпругата ми за първата една година имаше право само на една седмица отпуска. Аз бях “късметлия” с цели две седмици отпуска. Няма да забравя когато първият път си тръгнахме за България и една от моите колежки, голяма шефка, идва развълнувана с широко отворени очи и ми казва: “Рад, това е страхотно! Това е невероятно!” Кое е толкова невероятно се чудя аз. Оказа се, че тя само един път в живота си била ползвала две седмици отпуска и то за нейния меден месец преди години. Нямаше какво да й кажа. 

В днешно време обаче нещата доста се промениха и хората търсят така нареченият “Work -Life balance”. Американците разбраха, че работата и парите не са всичко и в резултат, на което големите компании започнаха да се опитват да създават по-добри и по-социални условия на труд. В същото време отварянето на Източна Европа към света доведе до много чужди инвестиции и чужд опит възприет на българска земя. Така работната култура доста се уеднакви и стана подобна.

Какви ценности и практики на работното място най-много Ви впечатлиха?

Много интересна разлика е колко позитивни са американците и как представят нещата. Например, ако по един проект работи българин или източноевропеец и е свършил 90% от работата и му остават още само 10%, то ние ще говорим за тези 10% и за това какво не сме свършили. Докато това ако е един американец, той през цялото време ще говори колко много е направено и какъв прогрес е постигнат, въпреки че остават още 90% от работата. Считам, че това на нас българите ни е слаба черта като нация. Ние не умеем да се презентираме добре. Трябва всички и на личностно ниво, и на корпоративно ниво, и на държавно ниво да работим и да наблягаме повече на позитивното.

Имало ли е ситуации, в които културните различия са Ви затруднявали?

Да, имало е. Ние българите сме по-директни, по-открити, наричаме нещата с истинските им имена докато в западната култура хората са много внимателни какво казват и как го казват. Те искат винаги нещата да изглеждат добре, дори и когато не са. Много са дипломатични и по-никакъв начин не искат да създадат чувство за притеснение във висшестоящите.

Как намирането на работа се различава в настоящата Ви държава спрямо вашата родина?

Това е по-скоро въпрос към специалист по Човешки ресурси. Считам обаче, че в САЩ все пак има повече възможности и от тази гледна точка човек и без да има голяма мрежа от контакти, има по-голям шанс да започне работа. Естествено и тук познанствата са от огромно значение. 

Трябваше ли да преминете през някакви допълнителни квалификационни курсове?

Разбира се. Ако трябва да сме обективни всеки един реализирал се човек в корпоративната сфера, който е дошъл от друга държава, най-често се записва да учи в някакъв местен колеж или университет. След това във всяка една сфера има лицензи или курсове, които служат за сертифициране и доказване, че човекът има необходимите знания и умения. С годините всичките тези курсове, сертификати и лицензи стават все по-трудни и сложни. Лично аз трябваше да взема лицензи за търгуване на ценни книжа-т.нар. Series 7 and Series 63. После учих и взех сертификат FRM-Financial Risk Manager. В този изпит има доста математика, статистика, финансови изчисления, изобщо не е най-забавното четиво. 

Срещали ли сте предразсъдъци или пречки заради чуждия си произход?

Има и такива моменти, когато като чужденец някой може да се отнесе малко с пренебрежение или да се пошегуват с теб, но това е нормално и естествено. Това е във всяка една държава. Пречка по-скоро се явява на високите корпоративни нива, където по-вероятно е да изберат местен кандидат. Чувстват се по-комфортно с някой,  който е като тях. 

Какво бихте посъветвали хората, които искат да направят подобна стъпка?

Искам да ги окуража да преследват смело мечтите си. В днешно време има информация, светът стана глобален, има безброй социални мрежи, където те могат да намерят подкрепа, така че напред и нагоре! 

Ако можехте да се върнете назад, бихте ли избрали същия път?

Да, категорично! Аз винаги исках да дойда в САЩ и да работя на финансовите пазари. Имах възможността да усетя невероятното чувство на Wall Street, как всяка най-малка промяна в котировките на борсите води до печалба или загуба. Най-вече съм удовлетворен от знанията и опита, които придобих през годините. 

Какво най-много ви липсва от родината в професионален и личен план?

Роднините, приятелите, красотата на България. 

Обмисляли ли сте връщане обратно и при какви условия бихте го направили?

Да, обмислял съм. Бих се върнал да ръководя банка, финансова институция или международна компания. Също така аз много се интересувам от политика. Макар и далеч, отблизо следя обществено-политическия живот в България. Тежи ми като гледам нашите политици, които са символ на корупция и зависимости. Считам, че е дошло времето, когато трябва да има генерална промяна. България заслужава нещо много по-добро. България има нужда от нови хора с висок морал. Искам да използвам случая да призова хората да бъдат повече политически ангажирани, да гласуват, да отстояват своите права, за да може тази промяна да стане реалност.