Научете се да изказвате открито исканията си, а не да премълчавате

Представете се с няколко думи..

Казвам се Надя Атанасова, понастоящем съм един от глобалните ръководители в сферата на човешките ресурси и контрола на YNV group. Интересното в моя професионален път е това, че той се състои от два ясно разграничими периода – 16 години в сферата на финансовата отчетност като одитор и финансов директор и 12 години в сферата на човешките ресурси.

През последните години активно работя и като професионален коуч с акредитация от Международната коучинг федерация. В това поле имам за цел да създам среда на подкрепа за клиентите си по техния път на промяна.

Как бихте описали своята кариера с няколко думи?

Разнолика, силно повлияна от желанието ми да надграждам над вече придобитите знания и умения на всеки следващ етап от професионалното ми развитие. Крачката от финансовата сфера в тази на човешките ресурси направих осъзнато и със стремеж едновременно да уча и да давам в професионалната си среда. Така през тези вече повече от 25 години често пъти съм се движила в синхрон с разкриването на нови полета на развитие на организациите, за които съм работила.

Кой беше най-важният избор, който оформи пътя Ви?

Когато започнах активно да се явявам на интервюта за работа през 1998 година, си набелязах вероятно около 10-15 големи компании, всичките свързани с активното ползване на чужди езици и постоянния контакт с международна среда. След първия си професионален опит си бях дала сметка, че за личност като моята са важни мащабът, установените правила, широката мрежа от контакти, изградената последователност от стъпки във всяка сфера на организацията, за да се постигат икономии от мащаба. Интересното е, че много от тези ценени от мен особености на компаниите са сфери, в чието развитие съм работила и работя след това през годините.

Какво бихте искали да знаете в началото на кариерата си, но никой не Ви каза?

Най-напред бих искала да ме бяха окуражили да споделям къде виждам възможност за подобрение на процесите и да проявя инициатива, за да работя именно в сферата на процесно развитие с цел ефективност. Успоредно с това щеше да ми бъде ценно рано в моята кариера да беше имало тестове за установяване на силните страни на хората, за да си дам сметка, че умението ми да създават ред може да е много полезно в професионален план. Вероятно щях рано да се насоча към роли в сферата на контролните функции, за да влагам с лекота и удоволствие своите качества за развитието на професионалната ми среда.

На трето място, щеше да е хубаво преди много години да бях осъзнала, че е възможност човек да се развива на няколко професионални поприща едновременно и това да води едновременно до полза за компаниите, в които работя, и до растеж за мен.

Как човек може да разбере коя професия е подходяща за него?

Като си постави за цел задълбочено да изучи себе си и като слуша другите с цел да ги чуе ясно. По този начин разбираме дали контекстът срещу нас е добро място за сътрудничество, вместо да си фантазираме нереалистично бъдеще заедно.

Кои умения според вас ще бъдат ключови през следващите 10 години?

Гъвкавостта, инициативата и откритостта към промените.

Как да изградим мрежа от полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?

Мрежата от контакти е среда, в която постоянно общуваме - активно или пасивно. С едни хора се срещаме и разговаряме, работим заедно, посещаваме различни мероприятия, а други без лично да ги познаваме следваме в социални мрежи като ЛинкдИн например, защото са ни направили добро впечатление. Според мен е напълно нормално да декларираме открито, че сме заинтересовани да научим повече за дейността, с която знаем, че някой се занимава или че имаме желание да поговорим с този човек като изтъкнем конкретната си цел за развитие, която ни води при тази покана.

Често пъти от среща на кафе могат да се родят ползотворни идеи за сътрудничество или да си набележим лични цели за обучение или проекти, които да потърсим и да се включим в тях. Точно по този начин аз например се присъединих към Mentor the Young.

Каква е най-голямата грешка, която сте допуснали в кариерата си, и какво научихте от нея?

В професионален план не мисля, че съм допускала критични грешки. Вероятно от всяка изненада съм научила по нещо важно.

Като цяло се научих повече да изказвам открито исканията си, вместо да премълчавам в очакване нещо да се случи от само себе си. Общуването помага по-бързо да се движим напред, дали заедно или поотделно, ако установим, че можем да намерим ефективно решение на някое предизвикателство или пък не.

Как да разпознаем токсична работна среда и кога е време да си тръгнем?

Среда, която се отличава с неоправдано ниво на микромениджмънт, грубост, разговори на висок тон, липса на толерантност към обективните човешки различия или излишни лични претенции, е безсмислено да бъде толерирана за повече от шест месеца, в които да сверим личните си възприятия с обективно случващото се.

Има много стойностни хора и добри работодатели, в сътрудничество с които да допринасяме със своята доброжелателност, отдаденост и талант. Нека работната среда, в която не се чувстваме на мястото си, да остане за други хора. За всеки влак си има пътници.

Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете отначало?

Това е интересен въпрос. Отговорът му е:  “Нищо“. В професионален план знам каква е била цената на всяка моя постъпка или избор и съм доволна къде ме доведе моят път. Този път се състои от всички тези мои исторически крачки. И аз бих ги направила отново.

Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?

Придържането към дългосрочен план и подробният анализ на силните и слабите страни на всяка ситуация помагат да избегнем импулсивни решения за промяна, ако ни се струва, че в настоящата ситуация се движим със скоростта на костенурка.

Как да постигнем баланс между професионалния и личния живот?

На различни етапи от живота всеки от нас отдава приоритет на различни сфери от същия този живот. Когато сме наясно, че в определен момент за нас водеща по важност е сфера А или Б и защо, няма причина да страдаме, че някоя друга отстъпва по време или енергия, които влагаме в нея. Така че отговорът е“ „С осъзнатост“.

Кога е време да сменим кариерата си, а не просто работата?

Нека приемем, че смяната на работодателя винаги променя работата. Дори и позицията да носи същото наименование в две различни организации, много рядко човек прави едно и също, когато говорим за позиции, различни от елементарни оперативни задачи.

Смяната на кариерата се реализира успешно, когато човек се е подготвил качествено – запознал се е с естеството на новата сфера, към която има интерес трайно да премине, квалифицирал се е – чрез формално образование, чрез поемане на подобни задачи в текущата си организация, чрез изразяване на интерес да бъде включен в проекти, за да придобие умения в допълнение към знанията, чрез сертификации.

А що се отнася до тесния въпрос за времето моят отговор е: „Когато, познавайки себе си, започнем да чувстваме, че нещо друго ни е станало много интересно“. Моят съвет е да отидем там, където желаем да бъдем, вместо да си тръгнем оттам, където не желаем да бъдем – фокусът да е напред към бъдещата роля.

Ако трябваше да дадете само един съвет на хората, които търсят успех, какъв би бил той?

Да бъдат отворени, да подхождат с доверие към хората, да избират внимателно средата си, да правят смели крачки за промяна и развитие, да вярват в мечтите си. Станаха повече от един явно.

Каква е вашата дефиниция за „успешна кариера“?

Успешна е кариерата на човек, който помни своя професионален път до момента с благодарност и гледа напред с оптимизъм.