Най-смислените контакти са тези, към които нямаш очаквания

Представете се с няколко думи..

Аз съм Милена Христова – човек, който вярва, че съвпаденията рядко са случайни, а усилието – никога напразно. Кариерата ми е като дълъг разговор с живота – понякога логичен, понякога ироничен, но винаги с кауза. Обичам да търся смисъл между редовете, да виждам хората отвъд CV-то и да вярвам, че всяко „правилно място“ ни намира, когато сме готови за него. Имам слабост към топло кафе, хубавите истории и онези моменти, в които си казваш: "Да, точно това е моето нещо."

Не е изненада, че се занимавам с подбор на кадри – и по-точно с човешката страна на избора. Основах ImpacT Hire, за да докажа, че с правилната философия, подборът може да бъде не просто услуга, а смислен процес, който създава стойност и за хората, и за бизнеса.

Как бихте описали своята кариера с няколко думи?

Като път, изпълнен с търсене, осъзнаване и смелост. В началото бях движена от силна мотивация и желание да се доказвам – както пред себе си, така и пред възможностите. С времето това се промени. Минах през различни етапи и среди, които ме обогатиха, но и ме провокираха да погледна навътре и да се запитам: „Ами ако вместо да чакам правилната система – я създам?“ Така се роди желанието ми да изградя среда, в която работата отразява вярванията ми, защото реалността, която живеем, започва от начина, по който избираме да действаме.

Кой беше най-важният избор, който оформи пътя Ви?

Най-важният избор беше този, който направих не в момент на сигурност, а в момент на вътрешно напрежение и усещане, че нещо трябва да се промени. Това беше моментът за който споделих малко по-горе, в който избрах да не чакам някой друг да създаде правилната среда, а да поема отговорност и да създам такава сама – с ясна визия, устойчиви принципи и желание за нещо по-голямо от мен самата.

Изборът да основа ImpacT Hire не беше просто професионално решение – беше вътрешна необходимост. След години, в които събирах опит, наблюдения и разбиране за нуждите и пропуските на индустрията, дойде осъзнаването, че ако искам да работя по начин, в който вярвам, трябва да създам мястото, където този начин е възможен.

Това не беше лесен избор – имаше много неизвестни, а сигурността на "утъпкания път" винаги е примамлива. Но вярвам, че най-силните решения не се раждат в спокойствие, а в стремежа към нещо по-смислено. Този избор ми даде свободата да превърна визията си в реалност и ми напомни, че когато изберем да вярваме в себе си, дори невъзможното започва да изглежда възможно и постижимо.

Какво бихте искали да знаете в началото на кариерата си, но никой не Ви каза?

Че няма универсален сценарий и че "правилният път" не винаги е праволинеен. Бих искала някой да ми беше прошепнал, че грешките не са провали, а покани към развитие. И най-вече – че не е нужно да се напасвам на среда, в която не се чувствам себе си.

С времето осъзнах, че не винаги усилието носи веднага резултат, но никога не е напразно – то изгражда характера и изостря посоката. Научих, че стойността ни не се измерва само в титли и резултати, а в начина, по който се справяме със съмненията, как подхождаме към другите и какъв отпечатък оставяме след себе си.

Ако можех да върна времето назад, бих си казала: „Бъди смела. Задавай дори още повече въпроси. Не чакай одобрение, за да действаш. И помни – понякога търсенето е също толкова важно, колкото и намирането.“

Как човек може да разбере коя професия е подходяща за него?

За мен правилният подход е като пъзел – намираш отговор, когато събереш две важни части: това, което обичаш да правиш, и това, в което си добър.

Звучи просто, но изисква осъзнатост. Важно е да си дадем време да направим равносметка – кои дейности ни зареждат, какво ни носи удовлетворение, кои задачи ни карат да забравим времето… И паралелно с това – в какво реално ни се получава добре, какви качества и умения ни открояват от другите.

Там, където тези две неща се срещнат – между страстта и силата – обикновено се крие професията, която не просто „става“, а прави смисъл. И когато започнеш да усещаш, че работата ти носи енергия, вместо да я отнема – значи си близо.

Кои умения според Вас ще бъдат ключови през следващите 10 години?

Гледайки напред, едно е сигурно – промените ще продължат да се случват с темпото на технологиите, а пазарът ще остане динамичен, дори хаотичен на моменти. В такава реалност не конкретната технология, а способността да се адаптираш към нови среди, роли и изисквания ще бъде най-ценният ресурс.

Адаптивността вече не е „меко умение“ – тя е новата стратегическа суперсила. Независимо дали става дума за разработчик, инженер, продуктов мениджър или рекрутър – успехът ще зависи от това колко бързо хората учат, как приемат обратна връзка, и дали могат да се пренастроят, без да губят мотивация и посока.

В света на технологиите, където инструментите се променят със светкавична скорост, гъвкавото мислене, любознателността и готовността за постоянно учене ще бъдат основа. Направления като cloud engineering, data analysis, cybersecurity, AI/ML, или DevOps според мен ще бъдат търсени, но те няма да значат много, ако не са подкрепени с емоционална зрялост, етика и способност за екипна работа.

Колкото по-технологичен става светът, толкова повече ще се ценят хората, които умеят да превеждат сложното на разбираем език, да слушат и да водят диалог. А в рекрутмънта, това винаги е било разликата между „добър“ и „незаменим“ кадър. С други думи - в свят, в който всичко се променя, умението да останеш устойчив, но не и гъвкав ще бъде най-важното. Да не се страхуваш от новото, а да го посрещаш с мисъл: “Какво мога да науча от това?“

Как да изградим мрежа от полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?

Всичко започва от желанието да се свържем с хора, не от нуждата да получим нещо от тях. Когато общуваме с откритост, с внимание и с уважение към човека отсреща, връзките се изграждат естествено – без усилие, неподправени са.

Моят личен опит ме е научил, че най-смислените контакти идват, когато просто слушаш, проявяваш интерес, предлагаш помощ или споделяш нещо стойностно без очакване в замяна.

Ето няколко неща, които помагат:

Ø  Бъди искрен. Не е нужно да впечатляваш – достатъчно е да присъстваш активно.

Ø  Действай с идея за принос – дори малък жест или добра дума може да отвори врата.

Ø  Поддържай контакт не само, когато ти трябва нещо.

Ø  Интересувай се от хората, не само от позициите им. Всеки носи своя история, и точно в тези истории се крият истинските връзки.

Когато подходиш с човечност, връзките не просто се случват – те се запомнят.

Каква е най-голямата грешка, която сте допуснали в кариерата си, и какво научихте от нея?

Преди живеех с идеята, че усилието само по себе си е достатъчно. Че ако даваш всичко от себе си, ако не се отказваш и оставаш лоялен, нещата рано или късно ще се наредят. Това убеждение ме е карало да остана твърде дълго в среди и ситуации, в които интуицията ми тихо е прошепвала, че не съм на правилното място.

С времето и опита се научих, че усилието има смисъл, само когато е насочено в правилната посока. Че не всяка битка трябва да се води до край, ако цената е собственото ти спокойствие, развитие или усещане за смисъл.

Научих се да различавам кога да се боря и кога да си тръгна с достойнство. Осъзнах, че това не е слабост, а една от най-големите човешки сили.

Как да разпознаем токсична работна среда и кога е време да си тръгнем?

Токсичната среда не винаги крещи – понякога тя нашепва. Подкопава увереността ти тихо, но настойчиво. Разпознава се по усещането, че каквото и да правиш, никога не е достатъчно. Че гласът ти не се чува, усилията остават невидими, а границите ти се размиват.

Ако все по-често се съмняваш в себе си, губиш радостта от работата и започваш да “оцеляваш” вместо да се развиваш – това вече не е просто труден период, а сигнал.

Време е да си тръгнеш, когато си дал шанс на промяната, но тя не идва.

Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете отначало?

Бих вярвала повече в себе си още от началото. И бих казвала „не“ по-често – не от его, а от уважение към себе си и времето си.

Въпреки това, макар и клиширано, не бих искала да променям миналото си. То ме е изградило – с всичките уроци, колебания и неочаквани завои. Ако не беше то, може би нямаше да стигна дотук със същата яснота и дълбочина.

Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?

Като спрем да я търсим на всяка цена. Понякога застоят не е крачка назад, а пауза, в която трупаме сила за следващото израстване.

Важно е да си напомним защо сме започнали и да не бъркаме тишината с липса на напредък. Мотивацията не винаги е еуфория – понякога е просто вяра, че дори бавните крачки ни водят натам, накъдето искаме да вървим.

Кога е време да сменим кариерата си, а не просто работата?

Когато усещаме, че дори в най-добрата компания, в страхотен екип, нещо вътре в нас остава тихо и неангажирано. Когато не се чувстваме изтощени от средата, а от самата идея за това с какво се занимаваме.

Когато се вдъхновяваме единствено от други неща – теми, хора, дейности, които нямат нищо общо с настоящата ни професия.

И най-вече – когато мечтите ни вече не се побират в рамките на настоящата роля.

Понякога посоката, в която сме тръгнали, вече не е мястото, където искаме да стигнем – и това е напълно окей.

Ако трябваше да дадете само един съвет на хората, които търсят успех, какъв би бил той?

Не преследвайте успеха – търсете смисъл. Успехът ще дойде като естествен резултат от отдадеността към нещо по-голямо от вас.

Каква е Вашата дефиниция за „успешна кариера“?

Когато кариерата ти не е просто списък със заглавия и постижения, а доказателство, че си живял в синхрон със себе си. Че си следвал ценностите си, дори когато е било по-трудно. Че си казвал "да", когато е имало смисъл, и "не", когато е имало нужда.

Успехът за мен не е само къде си стигнал, а как си стигнал дотам. Дали си запазил любопитството си. Дали си вдъхновявал, без да изгаряш. Дали си оставил следа – не само в резултатите, а в хората, с които си вървял.

Ако поглеждайки назад, можеш да кажеш, че си се развивал, но и съхранил себе си – тогава си направил не просто кариера, а нещо истински смислено.