Не е нужно да си най-добрият, а да добавяш стойност

Представете се с няколко думи..

Казвам се Анжела Пенева и съм основател на AVENTA Agency – агенцията в която обединяваме Човешките ресурси и организирането на събития. От самото начало визията ми беше да предложим на компаниите не просто услуги, а цялостни решения, които да стимулират развитието на човешкия капитал.

За мен истинският успех е когато бизнесът и хората работят заедно, изграждат доверие и създават стойност. Вярвам в силата на стратегическото партньорство и в това, че успехът се гради върху доверие, професионализъм и устойчиви взаимоотношения.

Как бихте описали своята кариера с няколко думи?

Бих описала кариерата си като динамична, бурна и изпълнена с предизвикателства. Това ми помогна да се изградя както като професионалист, така и като човек. Преминах през различни роли, които ми помогнаха да натрупам дълбоко разбиране за професията и нуждите на бизнеса. В крайна сметка създадох собстена компания, в която влагам всичко, което съм научила по пътя.

Истината е, че зад това развитие стоят много безсънни нощи, моменти на изтощение, съмнение и упорита работа – включително периоди, в които съм работила на няколко места едновременно. Но никога не съм се отказвала. Винаги съм вярвала, че всяко усилие, вложено с желание и смисъл, рано или късно се отплаща. Точно това ми даде сили да продължа – дори когато беше трудно, знаех, че има защо.

Кой беше най-важният избор, който оформи пътя Ви?

Най-същественото решение в професионалния ми път беше решението в коя сфера да се развивам и това далеч не беше просто професионален избор. Това беше житейски завой, който повлия не само на посоката на кариерата ми, но и на начина, по който изграждам партньорства и взимам решения.

Винаги съм знаела, че не искам просто да работя "нещо", а да правя това, което ще ми доставя удоволствие и ще има реална полза – за мен и за хората, с които работя. Изборът на тази сфера ми показа колко важно е да познаваш човешката страна на бизнеса, да създаваш стойност чрез взаимоотношения и да бъдеш част от промяната в компаниите отвътре. Това ми даде възможност да изградя кариера, която не просто отразява уменията ми, а и ценностите ми.

Какво бихте искали да знаете в началото на кариерата си, но никой не Ви каза?

Бих искала да знам, че успехът не идва моментално и че търпението е ключов фактор за постигането на дългосрочни цели. В началото на кариерата си бях нетърпелива и очаквах бързи резултати, но с времето разбрах, че устойчивият растеж изисква последователност, упоритост и готовност да грешиш.

Научих, че е нужно време, за да изградиш доверие, опит, стабилност и яснота за посоката си. Научих също, че грешките не са знак за провал, а за прогрес – стига да имаш смелостта да ги приемеш и да се учиш от тях. Ако трябва да дам съвет на онзи по-млад вариант на себе си, бих ѝ казала: „Не бързай, не се сравнявай, просто продължавай.“ Понякога най-важното нещо е да не се отказваш, дори когато не виждаш резултатите веднага. Успехът не е момент, той е път по който израстваме не само професионално, но и като личности.

Как човек може да разбере коя професия е подходяща за него?

Подходящата професия е тази, в която човек се чувства мотивиран, ангажиран и удовлетворен. Вярвам, че когато работата носи радост и смисъл, тя не се усеща като задължение. Препоръчвам на всеки да експериментира, да опознава различни сфери и да слуша вътрешния си глас, за да открие къде се чувства най-пълноценен.

Кои умения според Вас ще бъдат ключови през следващите 10 години?

През следващото десетилетие ще бъдат особено важни уменията за адаптивност, емоционална интелигентност и ефективна комуникация. В свят на бързи промени и технологичен напредък, способността да се приспособяваме, да разбираме и управляваме емоциите си, както и да общуваме ясно и убедително, ще бъде от съществено значение за професионалния успех.

Как да изградим мрежа от полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?

Участието в професионални събития, конференции, семинари и общности предоставят възможности за създаване на връзки. Важно е да подхождаме с искрен интерес към другите, да слушаме активно и да търсим начини да бъдем полезни, без да очакваме незабавна възвръщаемост.

Не е нужно да сте навсякъде с визитка в ръка. Бъдете присъстващи. Проявете любопитство към хората като личности, а не само като специалисти. Изграждането на мрежа от контакти трябва да бъде основано на автентичност и взаимна полза. Ако сте естествени, спокойни и не се опитвате да впечатлявате на всяка цена – ще направите дори по-добро впечатление. Именно така се раждат истински ценни контакти. Такива, които не просто ще ви „помогнат“, а ще ви подкрепят и то дългосрочно.

Каква е най-голямата грешка, която сте допуснали в кариерата си, и какво научихте от нея?

Една от най-ценните грешки, които съм допускала – и умишлено я наричам ценна – беше да поставям нуждите и очакванията на другите пред своите собствени. В стремежа си да докажа, че мога всичко, че съм винаги на разположение, че съм „перфектният професионалист“, пренебрегнах собствените си граници. Това доведе до прегаряне – момент, в който осъзнах, че не мога да давам качествено на другите ако съм емоционално и физически изтощена.

Тази грешка ме научи на нещо изключително важно: че грижата за себе си не е слабост, а необходимост. Че да поставиш граници не означава да си по-малко отдаден, а по-устойчив и фокусиран. И че за да си полезен на другите – на екипа си, на клиентите си, на хората около теб – първо трябва да си верен на себе си.

Днес не се страхувам да казвам „не“, когато е нужно и вярвам, че личната устойчивост е една от най-силните страни, които човек може да притежава.

Как да разпознаем токсична работна среда и кога е време да си тръгнем?

Токсичната работна среда не винаги се забелязва веднага – понякога тя се натрупва постепенно, докато не започне буквално да се отразява на тялото и психиката ни. Липсата на подкрепа, усещането за постоянен натиск, недоизказани конфликти или дори враждебна комуникация са само част от симптомите. Често започваме да чувстваме тревожност, започваме да се успиваме, въпреки че обикновено сме отговорни, усещаме липса на енергия, а в някои случаи дори имунитета ни спада и се разболяваме.

Тялото ни започва да говори, когато психиката вече не може да се справи. Това е моментът, в който трябва да спрем и да се запитаме, дали тази среда е здравословна. Освен това, токсичната среда се отразява и на нашата комуникация с околните – ставаме по-напрегнати, дистанцирани и трудно изграждаме позитивни взаимоотношения

Ако работата започне трайно да влияе негативно на емоционалното, физическото ни здраве и на комуникацията ни извън офиса – това е ясен сигнал, че е време да направим промяна. Понякога най-смелият и най-здравословен избор е да си тръгнем. Не защото сме се провалили, а защото сме избрали да се съхраним.

Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете отначало?

Ако можех да започна отначало, бих се доверила повече на интуицията си и бих поемала повече рискове. Въпреки това, вярвам, че всяка стъпка в кариерата ми, включително и грешките, са ме оформили като професионалист и като човек.

Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?

Моментите на застой са неизбежна част от всяка кариера, но те не трябва да ни парализират. В тези периоди е важно да си припомним защо сме избрали този път и какви са нашите дългосрочни цели. Възстановяването на мотивацията започва с вътрешна рефлексия – да се запитаме какво наистина ни вдъхновява и какво ни е карало да започнем.

Понякога е нужно да се откъснем от ежедневната рутина и да поставим нови, малки цели, които да ни предизвикат и да ни накарат да излезем извън зоната на комфорт. Търсенето на вдъхновение извън работата – от книги, хобита или разговори с вдъхновяващи хора – може да ни даде нова перспектива.

Освен това, инвестирането в личностно и професионално развитие е един от най-ефективните начини да излезем от застой. Нови умения, нови знания, участие в обучителни програми или дори в работни проекти извън текущите задължения могат да възвърнат ентусиазма и да дадат нов импулс на мотивацията ни. Не трябва да подценяваме малките стъпки към промяната – понякога именно те водят до най-големите постижения.

Как да постигнем баланс между професионалния и личния живот?

Балансът между работата и личния живот не е просто въпрос на управление на времето, а на умението да приоритизираме това, което наистина е важно. Животът ни е пълен с отговорности, но ако не съумеем да определим какво заслужава нашето внимание, лесно можем да изпуснем това, което ни носи истинско щастие – семейството, приятелите и личните моменти, които ни зареждат.

Трябва да разберем, че успешната кариера не трябва да бъде на всяка цена. Да обичаш работата си е чудесно, но за да имаш пълноценен живот - границите са необходимост. Няма смисъл да постигаш всичко в професионален план, ако накрая няма с кого да споделиш успехите си и вместо това да пренебрегваш хората, които са важни за теб, като семейството и приятелите. Балансът е в това да поставиш граници – да знаеш кога да кажеш „стига“ и да се отдадеш на това, което наистина има значение в личния ти живот.

А когато това се случи, ще откриеш, че си по-щастлив и продуктивен както в работата, така и в личните си отношения. Истинският успех не е само в професионалните постижения, а и в това да създаваш здрави, истински връзки и да бъдеш там, където наистина има значение.

Кога е време да сменим кариерата си, а не просто работата?

Смяната на кариерата не е бягство, а преосмисляне. Когато дълбоко в себе си усещате, че работата вече не ви вдъхновява, че вашите ценности и интереси са се променили и че няма път за развитие в посоката, която ви носи удовлетворение, това може да е сигнал за необходимост от промяна. Смяната на кариерата не е просто решение за моментната ситуация, а дълбок процес на размисъл върху това кои сте и как искате да живеете. Когато няма синхрон между професията и личността, тогава е време да се направи сериозна промяна в посоката на живота, която да ви отведе към нови хоризонти.

Ако трябваше да дадете само един съвет на хората, които търсят успех, какъв би бил той?

Моят съвет е да откриете своята собствена дефиниция за успех и да се стремите към нея, без да се сравнявате с чуждите постижения. Успехът не е само в цифрите или титлите – той се крие в устойчивите връзки, в доверието, което изграждаме и в промяната, която носим в живота на другите. За мен истинският успех се измерва не чрез KPI или постижения, а чрез благодарностите, които получавате от хората, които сте вдъхновили, на които сте помогнали и на които сте оставили следа в живота им.

Каква е Вашата дефиниция за „успешна кариера“?

Успешната кариера не е само набор от постижения. Тя е пътуване, което не спира да те променя и развива. Тя е смесица от професионален напредък и вътрешно удовлетворение, в която всяка стъпка е шанс да научиш нещо ново – както за работата си, така и за себе си. Това е път, който ти позволява да растеш и да преоткриваш страстта и любопитството си, без да губиш усещането за това, което наистина има значение.

Успешната кариера не е да бъдеш най-добрият в нещо, а да добавяш стойност в живота на хората около себе си и да допринасяш към нещо по-голямо. Тя не се измерва само в постиженията, а и в стойността, която създаваш – за своите колеги, за организациите, в които работиш, за обществото като цяло. Успехът е в моментите, когато усещаш, че това, което правиш, има значение. Когато не просто вървиш напред, но и вдъхновяваш другите да вървят с теб.

Това е път по който не трябва да забравяш да бъдеш себе си. Истинският успех е да не се изгубиш в стремежа си към нови висоти, а да запазиш страстта и желанието да вършиш нещо, което ти носи радост. Той е в способността да се наслаждаваш на процеса, да се учиш от грешките си и да празнуваш успехите с благодарност. За мен, успешната кариера е да създаваш и да допринасяш с нещо, което не само те изпълва, но и променя и вдъхновява хората около теб.