Не се срамувайте да искате повече, но инвестирайте умно и винаги гледайте напред

Представете се с няколко изречения. В какво се изразява работата ви като ежедневни ангажименти?

Казвам се Младен Младенов и в момента работя като Sales and Marketing Advisor с големи ортодонтски клиники във Великобритания, които реализират милионни печалби годишно. Работата ми включва изготвяне на маркетингови стратегии, оптимизиране на продажбени процеси и консултиране на клиники как да подобрят своя клиентски опит и ефективност.
В коя държава и град живеете в момента и как се озовахте именно там?

Живея в Шотландия, Великобритания. Дойдох тук веднага след като завърших училище в България, за да уча в University of Dundee.

Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте в началото на престоя си?

Най-голямото предизвикателство беше съчетаването на интензивно обучение с нощна работа. Работех нощни смени в Domino's – от 17:00 до 5 сутринта – и след това отивах на лекции. Почти не ми оставаше време за сън, социален живот или почивка.

Как преодоляхте езиковата бариера (ако е имало такава)

Езиковата бариера я преодолях бързо – просто нямах избор. Работата ми изискваше постоянно общуване с клиенти и колеги, а в университета – с преподаватели и състуденти. Постоянната практика и стремежът да се адаптирам ми помогнаха.

Какви ресурси или мрежи (местни общности, колеги, организации) Ви помогнаха да се адаптирате?

Основната ми мрежа бяха колегите от Domino's и състудентите. Работната среда, макар и тежка, ме научи да се справям, а няколко ментори в университета ми помогнаха да разбера по-добре как работят нещата тук.

Какви са основните разлики между работната култура в настоящата Ви държава и тази в България?

В Шотландия хората много държат на професионализма, ясната комуникация и отговорността. Тук усилията се забелязват и се възнаграждават, докато в България понякога важи правилото "познати над усилия".

Какви ценности и практики на работното място най-много Ви впечатлиха?

Уважението към личното време и ангажиментът към кариерното развитие. Работодателите тук често стимулират хората да се развиват и да надграждат уменията си.

Имало ли е ситуации, в които културните различия са Ви затруднявали?

Да, в началото ми беше трудно да разбера някои хумористични или неформални изрази, както и начина, по който хората обсъждат проблеми – често по много деликатен начин, вместо директно, както е у нас.

Как намирането на работа се различава в настоящата Ви държава спрямо вашата родина?

Тук опитът, включително и стажове, се цени изключително много. Направих няколко безплатни стажа още преди да завърша и това ми помогна да си намеря работа по специалността три месеца преди дипломирането.

Трябваше ли да преминете през някакви допълнителни квалификационни курсове?

Не – университетското ми образование и допълнителните стажове ми дадоха нужната основа, за да започна работа веднага след завършването си.

Срещали ли сте предразсъдъци или пречки заради чуждия си произход?

Имал съм моменти, в които съм усещал недоверие, особено когато хората разбират, че съм от чужбина. Но с времето и резултатите, които показах, тези предразсъдъци изчезнаха.

Какво бихте посъветвали хората, които искат да направят подобна стъпка?

Да не се страхуват от тежкия труд и да знаят, че всяко усилие си заслужава. Важно е да имаш ясна цел и да бъдеш готов да се жертваш поне в началото. Стажовете и реалният опит са ключови.

Ако можехте да се върнете назад, бихте ли избрали същия път?

Абсолютно. Всички трудности, безсънните нощи и лишения доведоха до това, къде съм днес – и съм благодарен за всяка една стъпка.

Какво най-много Ви липсва от родината в професионален и личен план?

Липсва ми по-неформалната атмосфера и чувството за общност. В личен план – семейството, приятелите и, разбира се, храната.

Обмисляли ли сте връщане обратно и при какви условия бихте го направили?

На този етап не съм готов да се върна в България, защото за съжаление вярвам, че все още липсва достатъчно справедлива възможност за развитие – много хора разчитат на връзки, а не на усилия и компетентности. Ако бях останал в България, нямаше да постигна професионалния растеж, който имам в момента. Тук постигнатото е резултат от труд, постоянство и инициативност – нещо, което не винаги се оценява по същия начин в родината.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Вярвам, че парите са много важни – не само като средство за оцеляване, а и за развитие, спокойствие и щастие. Без тях свободата ти е ограничена. Съветът ми е: не се срамувайте да искате повече, но инвестирайте умно и винаги гледайте напред.