Парите са добър слуга, но лош господар

Представете се с няколко изречения..

Казвам се Борислава Георгиева – ЧР професионалист с 18 години опит, съпруга и майка на три деца.

В коя държава и град живеете в момента и как се озовахте именно там?

Живея в Бон, Германия – там се намира централата на DHL, както и цял квартал с офиси на различните дивизии. Първия път, когато посетих града, много ми хареса и силно исках да живея и работя тук. Започнах да търся възможности в DHL Бон. Колежка от централата, която работи по темата „развитие на таланти“, ме свърза с колега, който търсеше ротация към България – за да си помогнем взаимно. Той ме препоръча за позицията HRBP в DHL CSI (Customer Solutions & Innovation). След разговор с мениджърката му, още на двадесетата минута тя ми предложи да стана част от екипа й.

Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте в началото на престоя си?

Промяната беше много по-голяма, отколкото очаквахме – различни закони, култура, език, среда и обноски. Започваш от нулата. Всичко е ново и различно. Дори 10 месеца по-късно, все още се адаптираме.

Как преодоляхте езиковата бариера (ако е имало такава)?

В компанията работният език е английски, но за ежедневието немският е нужен – а аз не го говоря. Надявам се един ден да го науча, защото само с английски не става.

Какви ресурси или мрежи ви помогнаха да се адаптирате?

Компанията осигури релокационен пакет за мен и семейството ми – включващ регистрации в системите, търсене на квартира и училище, пълно преместване на багажа. Това ни улесни изключително много. Освен това, колеги от компанията, които познавах от преди, също помогнаха със съвети и подкрепа.

Какви са основните разлики между работната култура в Германия и България?

Тук хората са по-директни, по-усмихнати и много работят. Праволинейни са и държат всеки да спазва установения ред. Образованието е изключително важно – завършилите университет намират по-лесно добра работа.

Какви ценности и практики на работното място най-много ви впечатлиха?

„Keep the house in order“ – това е важен принцип в компанията. Ред, честност и трудолюбие са основа. По-добре да обещаеш по-малко и да надминеш очакванията, отколкото обратното.

Имало ли е културни различия, които са ви затруднили?

Тук не е обичайна практика да се събират пари за подаръци на колеги – жестовете са по-символични. Също така се спазва по-голяма дистанция и уважение към йерархията.

Как се различава намирането на работа в Германия спрямо България?

Конкуренцията е много по-голяма. Германия има 85 милиона души, а кандидати идват от цял свят. За една позиция получаваме над 300 кандидатури. Например – за моята позиция е имало над 90 подходящи кандидати. При занаятчийски и технически професии има по-голямо търсене и по-малко предлагане – дори с базов немски може да се намери добре платена работа.

Трябваше ли да преминете през допълнителни квалификационни курсове?

Не – защото беше вътрешен трансфер в същата компания, макар и с големи различия и дълъг процес по въвеждане. В Германия има много бюрокрация и рестрикции поради синдикатите, което прави работата в човешки ресурси доста по-комплексна. Съпругът ми и дъщеря ми учат усилено немски.

Срещали ли сте предразсъдъци заради чуждия си произход?

В моята компания средата е силно интернационална – имаме колеги от цял свят и дори повече чужденци от местни, така че в професионален план не съм усещала предразсъдъци.

Какво бихте посъветвали хората, които искат да направят подобна крачка?

Давайте смело! Ако има място, което ви привлича – търсете път натам, но не заминавайте без работа. Животът тук е с по-висок стандарт – но и с по-високи разходи. Храната е качествена, въздухът и водата – чисти. Ако сте млади – най-лесният път е чрез образование в Германия.

Ако можехте да се върнете назад, бихте ли избрали същия път?

Пътят е труден – особено когато не си на 20, но за мен и семейството ми това беше нашият път. DHL беше нашият “жълт асансьор”, който ни изведе от среда, в която се чувствахме задушени. Единственото, което бих променила, ако можех – е да направим тази крачка много по-рано.

Какво ви липсва от България в професионален и личен план?

Липсва ми спортната ми група и срещите с HR#IT общността. Липсва ми познатата среда и предвидимостта.

Обмисляли ли сте връщане обратно и при какви условия бихте го направили?

Засега не. Опитваме се да се откъснем от старото, за да изградим новото си настояще.

Какво мислите за парите?

Парите са добър слуга, но лош господар. Използвай ги, за да служиш на другите – не ги превръщай в цел. Колкото повече имаш – толкова повече искаш, и все не ти стига. Това е безкрайна игра, която рядко носи удовлетворение.

Какво е тяхното влияние върху живота ви?

Парите са средство, не цел. Духовното благополучие предхожда материалното. Не случайно най-проспериращите нации в света са християнските.

Какъв е вашият съвет към хората, които се питат дали имат „достатъчно“?

Нищо велико не е постигнато без страст. Намери какво те пали толкова, че би го работил и без заплата.

 Попитай се:

• За какво ме търсят приятелите и колегите?
• Какво ми се получава с лекота?
• Какво обичам да правя, дори в свободното си време?

 

Ако намериш отговора, ще разбереш и каква професия ти пасва най-добре.