Пътуването е без учебна програма и изпит, но всеки ден е урок

Представете се с няколко думи..

Казвам се Рени Миткова и вече над 20 години съм в света на финансите. Управлявам „ЕОС Матрикс“ – водеща компания за събиране и управление на вземания, част от немската EOS Group. Но ако трябва да се представя с няколко думи, ще кажа така: аз съм жена, която вярва в силата на избора. Избор да бъдеш осъзнат лидер, но и грижовна майка. Да ръководиш компания, но и да не пропускаш първия учебен ден. Да градиш бъдеще, но и да спираш, за да се насладиш на залеза от нов град.

Имам 24-годишен брак, три деца и едно вечно неспокойно сърце, което обожава да пътува. Вярвам, че преживяванията ни променят много повече от вещите – затова пътуванията са моят приоритет, моето „бягство към себе си“ и най-доброто образование, което мога да дам на децата си.

Създадох рубриката „С Рени на път“ в Instagram, за да споделям не само красивите гледки, но и практичната страна на нещата – колко струва, как да планираш умно, какво си заслужава. Обичам да съчетавам емоцията с реалността – защото и в живота, и в пътуването, смисълът е в баланса.

За Вас пътуването по света е?

Откривателство. Презареждане. Време с любимите хора и връщане към себе си.

Ако трябва да избирам къде да вложа парите си – пътуването е винаги на първо място. За мен това не е разход, а инвестиция в преживявания, които изграждат ценности, памет и идентичност – особено когато пътуваме с децата.

Колко различни държави сте видял до момента? Разкажете ни любопитна случка или акценти от Ваши пътувания?

Не ги броя. Истината е, че когато кандидатствахме с децата за американски визи миналата година, изброихме над 10 дестинации само за последните 5 години – и не ни стигна мястото във формуляра.

Пътуваме много – със съпруга ми, но и като семейство. Защото вярвам, че пътуването е най-доброто образование за децата. Най-запомнящото пътуване? През зимата на 2022, когато голямата ни дъщеря избираше университет и обиколихме Англия и Италия. В Рим, в неделя сутрин, попаднахме на службата на папа Франциск. Не разбирахме думите му, но разбрахме, че дойдохме точно, когато приключваше службата с благословии. Сякаш животът ѝ подсказа: „Тук е твоето място.“ И така и стана – избра Италия.

А пък първата ни сутрин в Коста Рика... Събудихме се от нещо, което звучеше като рев на разярен лъв, съвсем пред вратата на бунгалото ни.. Сърцето ми щеше да изхвръкне от гърдите. Оказа се стадо маймуни, които съвсем по план посрещат слънцето и разбуждат джунглата.

Обичате ли да повтаряте дестинации? Дайте примери и мотивация „за“ или „против“?

Да, определено има дестинации, към които се връщам отново и отново – като към любима песен, която не ти омръзва. Лондон, Солун, Коста Рика… все места, които ми дават нещо ново всеки път, когато ги посетя. Понякога – спокойствие, понякога – вдъхновение, а понякога просто хубаво кафе с гледка.

Семейните ни пътувания планираме с грижа и внимание – гледаме да има нещо за всеки: култура, вкусна храна, забавления. Да се смеем, да се учим и да създаваме спомени заедно.

Когато пътуваме само със съпруга ми, сме по-спонтанни. Понякога ни води нуждата от нещо ново, друг път – желанието просто да избягаме за уикенд и да се презаредим. Има дестинации, които усещаш, че си „преживял напълно“, но има и такива, които те викат отново – и пак ти е малко.

Кое беше първото ви пътуване, което истински ви промени като професионалист и може да се каже, че промени мисленето Ви?

Първото пътуване, което истински ме „разтресе“ професионално, беше до Германия – още в онези години, когато за всяко пътуване ни трябваше виза, покана и малко късмет. Бях поканена на служебна визита и си мислех, че ще видя няколко офиса и ще се върна със снимки и визитки. Вместо това се върнах с нова представа за реда.

Беше шок за човек, израснал в България. Улиците – безупречно подредени, хората – точни до секунда, и онова усещане, че всичко се движи по невидим механизъм, който работи гладко, защото всеки си върши работата отговорно. След 20:00 – градовете сякаш заспиват. Толкова подредено, че почти ти липсва живецът.

Тогава си казах: ако можем да вземем немската структура, но да запазим българската душевност – ще имаме страхотен модел. И до днес, в нашата компания, вярвам, че успяваме да постигаме точно това: да бъдем подредени, но човечни. Да работим ефективно, без да губим енергията и радостта от това, което правим.

Какво научавате за себе си и професионалните си умения, когато сте в нова културна среда?

Всяко пътуване е леко изпитание – не за куфара, а за собствената ти гъвкавост. Разбираш колко ценни са уменията за комуникация и адаптация, особено когато „да“ не означава точно „да“, а „ще видим“ може да значи всичко – от „никога“ до „пиши ми в понеделник“.

С времето се научих не просто да слушам, а да усещам нюансите – в езика, в поведението, в тишината дори. В нова културна среда осъзнаваш, че не твоят начин е единственият, нито непременно най-добрият. Това ме направи по-толерантна – и към хората, и към ситуациите.

Понякога се чудя как е възможно да сме толкова различни и все пак – да се разбираме. Пътуванията ме учат да ценя именно тази различност – в живота и в работата. И ми напомнят, че истинската професионална зрялост не е в това да убеждаваш другите, че си прав, а да ги чуваш, дори когато мислят по съвсем различен начин.

Срещали ли сте хора или идеи по време на пътувания, които са повлияли на кариерния ви път?

Понякога пътуваш за няколко дни, а се връщаш с решение за целия си живот.

Точно така се случи с мен. На едно служебно пътуване до Кипър срещнах човек, с когото впоследствие създадохме компанията, която управлявам и до днес. Няколко години по-късно той дойде в България, за да стартира нов кол-център, и ме покани да помогна. Казах си: „Ще опитам, какво пък…“

Бях в този бизнес „за малко“. Малкото стана 23 години. А шегата – едно от най-смислените неща, с които съм се захващала.

Това пътуване ме научи, че не винаги трябва да имаш план. Понякога животът има план за теб – стига да си готов да кажеш „да“ на неочакваното.

Има ли дестинации, които действат като „рестарт“ за вашата креативност и амбиция?

Хемингуей е казал: „Всичко, което е далеч от морето, е провинция.“ Напълно подкрепям тази философия.

Морето е моят личен рестарт. То ме успокоява, презарежда и вдъхновява по начин, който нищо друго не може. Обичам да съм край морето или океана, особено извън сезона – когато брегът е пуст, вятърът е честен, а мислите ми най-накрая се подреждат.

Ако има място, което ме презарежда най-силно, това е Бургас. Градът, който като тийнейджър нямах търпение да напусна, а днес нямам търпение да се върна в него. Той е спокоен, непретенциозен и близо до корените ми. Там не просто си почивам – там си припомням коя съм.

Как се справяте с баланса между работа и удоволствие, когато пътувате?

В началото на кариерата ми служебните пътувания бяха от типа „летище–офис–летище“. Виждах градовете през прозореца на таксито, без да усещам духа им. Спомням си как веднъж преминах покрай малко парижко кафене, сгушено между две улици – масички навън, хора с багети под мишница, аромат на кафе... И си казах: „Това не може да е всичко от Париж.“

Имаше адреналин, да. Но липсваше преживяване. С времето осъзнах, че без емоция и спомен, едно пътуване е просто логистика.

Сега, дори при натоварени графици, винаги си оставям „прозорец“ – време да се потопя поне за малко в мястото, където съм. Да усетя пулса му. Балансът между работа и удоволствие не е разточителство – той е нужда. А и вярвам, че добрият професионалист се зарежда не само от резултатите, а и от преживяванията между тях.

Как пътуванията промениха начина, по който възприемате стойността на парите?

Пътуванията промениха представата ми за парите повече от всеки финансов курс.

Израснах по време, в което пътуването беше привилегия – нещо за „избрани“. Помня как сме чакали с дни пред немското или френското посолство за визи. Самолет? Недостижим лукс. Пътувахме с автобуси, с коли, с много мечти и малко багаж. Затова и днес, когато мога да резервирам полет в последния момент и на сутринта да пия кафе в Лондон или в някое малко градче в Италия, не го приемам за даденост – това е богатство.

Парите, за мен, са инструмент за живот с повече избор. Не купуват щастие, но могат да купят време с хората, които обичаш. И преживявания, които те променят. Затова, в нашия семеен бюджет, пътуванията винаги са на първо място, след основните нужди.

Да, хубаво е да караш хубава кола или да имаш качествени дрехи. Но вещите се чупят, губят се, остаряват. Преживяванията – те остават. И точно те ме мотивират да печеля повече – за да можем да пътуваме повече, да живеем повече

Пътувате ли с цел да намерите нови начини за печелене на пари?

Определено да – макар и не винаги умишлено.

Имало е пътувания, чиято цел буквално е била „да започнем бизнес“. Така се роди и партньорството, с което създадохме компанията, която управлявам и до днес. От една среща, едно кафе и обща визия – тръгна нещо, което вече над две десетилетия е част от живота ми.

Но дори когато пътувам само за удоволствие, почти винаги се прибирам с идеи. Може да е нещо, което съм видяла в малка книжарница, нов модел за обслужване, начин на мислене, който ме кара да си кажа: „Аха! Това можем да пренесем и тук.“

Възможностите са буквално навсякъде. Стига да си тръгнал не просто да „разглеждаш“, а да гледаш.

Какви уроци за финансовата независимост сте научили от различни икономики и култури?

Едно от най-силните ми осъзнавания за стойността на парите дойде не от таблица с числа, а от прашен път в Занзибар.

Пътувахме с децата от летището към хотела. Навън – къщи без покриви, деца, които вървят километри до училище. Малката ми дъщеря, тогава на 7, ме попита недоумяващо „Мамо, как живеят тези деца в недовършена къща?“. Беше въпрос, който ме зашлеви по-силно от всяка статистика. В този момент разбрах, че понякога най-добрият урок по финансова грамотност идва не от книга, а от истинския живот.

Пътувайки, виждам икономики, в които хората живеят с минимални средства, но имат изумителна креативност. Или такива, в които благосъстоянието е норма, но се губи връзката с усилието. Това ме е научило да ценя умереността, гъвкавостта и способността да се адаптираш. Финансовата независимост не е сума, тя е състояние на ума – да имаш свободата да правиш избори, които отразяват твоите ценности, а не нуждата да оцеляваш.

Със съпруга ми мечтаем, когато и третото ни дете поеме по пътя си, да живеем като „глобални граждани“ – да пътуваме и работим от различни точки на света. Финансовата независимост за нас не означава никога повече да не работим. Напротив – означава да можем да работим това, което обичаме, когато и както го изберем. Да отделим повече време за учене, за четене, за качествени разговори с хора, които ни вдъхновяват. Да имаме избор – а не сметки за плащане.

Как виждате бъдещето на дигиталния номадски живот?

Дигиталният номадски живот звучи като сбъдната мечта – лаптоп, Wi-Fi и изглед към морето. И да, имаме приятели, които го практикуват и го правят да изглежда изкусително лесен. Но има една особеност: никой от тях няма деца.

Истината е, че този начин на живот е чудесен за хора с гъвкави професии и по-свободна житейска структура. Аз съм избрала друг път – да бъда родител на три деца и управител на компания с голям екип. И засега не мога да си представя себе си като пълнокръвен дигитален номад – просто защото имам друг вид отговорности и ангажименти.

Но това не значи, че не мечтая. Финансовата независимост, както я разбираме със съпруга ми, не е да спреш да работиш, а да работиш когато и както искаш. Наскоро говорихме с нашия ментор и приятел – Ричард Харингтън, сериен инвеститор, филантроп и визионер, отличен от Forbes. Родом от Южна Африка, Ричард произхожда от скромно семейство и още на 24 години постига финансова свобода. Но вместо да спре, той решава да сподели опита си и да помогне на над 1 милиард души по света да постигнат същото. Днес обикаля света, изнася лекции, организира обучения и изгражда общност от хора, които искат да поемат контрола над парите си и да живеят със смисъл.

Когато си говорихме с него и съпругата му тук в България, темата за свободата и дигиталния номадски живот беше много естествена. И аз, и Боби се разсмяхме, като осъзнахме, че каквото и да планираме – засега имаме още 9 години „домашно присъствие“, докато и най-малкото ни дете, сина ни,  стане самостоятелен.

Дотогава – ще си представяме, ще планираме и ще работим за това бъдеще. А когато му дойде времето – с удоволствие ще опитаме какво е да пиеш кафе в понеделник сутрин от различна точка на света, без да ти се налага да си взимаш отпуска.

Има ли конкретни страни, които са по-благоприятни за работа и инвестиции?

В различни етапи от живота съм чувала как всяка следваща държава била „най-добрата за бизнес“ – за някои това е Америка, страната на неограничените възможности. За други – някой данъчен рай с благоприятна регулация. А за трети – България, със сравнително ниски данъчни ставки и добре развита стартъп екосистема.

Истината е, че няма универсално правило. Израел, например, е отличен пример за държава, която активно подкрепя иновации и развитието на нови бизнеси. Но това, което за един предприемач е възможност, за друг може да бъде пречка – ако не се чувства „в свои води“.

За мен най-важният фактор не е къде са най-ниските данъци, а къде можеш да разгърнеш себе си. Страна, в която имаш достъп до общност, възможности за растеж и култура, която резонира с твоите ценности. Така че – по-скоро е въпрос на личен избор, отколкото на някаква универсална рецепта.

Ако можехте да изберете едно място по света, където да развиете следващата си голяма идея, кое би било то и защо?

Мястото трябва да има само две неща: гледка към морето и стабилен интернет. Всичко останало е бонус.

За мен морето е не просто фон, а творчески катализатор – разширява мисленето, успокоява шума в главата и оставя място за идеи. А добрият интернет – той е мостът, който свързва вдъхновението с действието. Оттам нататък – светът е отворен. Големите идеи не идват от бетон и неон, а от пространство – вътрешно и външно.

Кои са дестинациите, които бихте препоръчали задължително да бъдат посетени и защо?

Зависи какво търсиш. Ако искаш история – Рим. Ако ти трябва вдъхновение – Лондон. Ако търсиш покой – южна Португалия. Ако жадуваш за природа – Коста Рика. А ако искаш да си припомниш колко много имаш – Занзибар.

Но най-важната дестинация е тази, която те кара да се върнеш различен. Да не си същият, какъвто си бил на отиване. Такива места си струват – независимо дали са далечни или на три часа с кола.

Какъв е кариерният съвет, който бихте дали на базата на видяното в цял свят?

Пътуването е най-доброто образование – няма учебна програма, няма изпит, но всеки ден е урок. Учи те да бъдеш гъвкав, да наблюдаваш, да слушаш. Да виждаш възможности там, където другите виждат само граници. Кариерата не се изгражда само в офиса – тя се случва и на летище в чужд град, и в разговор с някого, който мисли коренно различно от теб. Колкото по-широк е хоризонтът ти, толкова по-смели стават мечтите ти.

За мен пътуването не е лукс – то е избор. То е начин да разширяваш съзнанието си, да създаваш връзки и да се връщаш към себе си. И ако мога да дам един съвет, той е: излизайте от балона си. Не защото там е по-красиво, а защото там ще откриете по-истинската версия на себе си.

Независимо дали съм на брега с лаптоп в ръка или се разхождам из Бургас, пътуването винаги ми напомня нещо просто, но дълбоко:
най-ценният ни ресурс не са парите, а свободата да избираме как и къде да живеем.