Подходяща е професията, която носи морално удовлетворение

Токсичната среда е среда на дисбаланс и симптомът ѝ е лесно различим - липса. Липса на уважение към другия като личност, липса на уважение като професионалист, липса на изслушване, липса на приемане на чуждо мнение, липса на уважение към времето и усилията на другия, превръщането на средата в среда на подчинение, а не на споделеност - признаците са много!

Представете се с няколко думи..

Казвам се Огнян Бекяров и съм комуникационен специалист с опит от повече от 20 години в сферата на рекламата и маркетинга.

Как бихте описали своята кариера с няколко думи?

Сферата ми на експертност предполага установяване на комуникационна връзка между брандове и потребители, а това е един комплексен и многопластов процес и, както всеки сложен процес, и той има сложно обяснение. Ако един сложен процес има просто обяснение, то това обяснение винаги е грешно.
Но ако трябва да синтезирам това с какво се занимавам, то би било минимизирането на рисковете от изкривяване на информацията във всички етапи на:

- Какво представлява в същността си един бранд

- Какво желае да каже брандът

- Какво казва брандът

- Какво очаква да чуе потребителят

- Какво чува потребителят

- Какво разбира потребителят

Комуникацията между марки и потребители не е много по-различна от комуникацията между всеки две страни и понякога между началната и крайната си точка информацията може да придобие доста различни от първоначалните очаквани форми и крайни резултати.

Кой беше най-важният избор, който оформи пътя Ви?

По време на следването си исках да завърша журналистика. Скоро, обаче, ми стана ясно, че бидейски чужденец в държавата, в която учех, реализацията ми като журналист ще бъде дълъг и доста труден процес, а и съвсем не сигурен. Ясно ми бе, че ще си вадя хляба с език, но известно време далеч не ми бе съвсем ясно как. Решението ми да се занимавам с това, с което се занимавам, дойде по следния начин - всеки ден, отивайки на лекции в университета, минавах покрай офиса на международна рекламна агенция, всеки ден по едно и също време и всеки ден, гледайки как едни добре изглеждащи момчета с добре изглеждащите си дрехи отиваха на работа с добре изглеждащите си автомобили в този офис.

Толкова задълбочено, толкова мъдро и толкова героично.

Какво бихте искали да знаете в началото на кариерата си, но никой не Ви каза?

Комуникацията, за разлика от която и да е друга наука, през последните няколко години подложи на дълбоко преосмисляне и преструктуриране самата си същност и естество.

Не бих могъл да се сетя за друга наука, която до такава степен да се е самоотрекла в методологията и инструментариума си, вместо да се надгради.

Не бих желал да говоря за девалвация или обезценяване, но езикът претърпява невиждан до момента крах.

Как човек може да разбере коя професия е подходяща за него?

Подходяща професия е единствено професията, която носи вътрешно, морално удовлетворение. Далеч съм от мисълта, че всеки човек е роден, за да промени света, но всеки от нас трябва да получава вътрешно задоволство от това, с което се занимава - отвъд специфика на работата, финансово възнаграждение или екип. Разбира се, това са също така фактори с достатъчно голяма тежест, но ако те са водещите критерии за избор и удовлетвореността остава на заден план, то професията неминуемо се превръща в тежест и задължение.

Кои умения според Вас ще бъдат ключови през следващите 10 години?

Реалността, в която живеем, е изключително бързо променяща се и бих казал, че не само през следващите 10 години, а винаги адаптивността към нови условия е била водеща. Баща ми беше корабен инженер и на всеки 4 години трябваше да се явява на курсове за допълнително сертифициране. В момента период от 4 години е изключително, изключително дълъг, цяла пропусната вечност и обстоятелствата около нас ни принуждават постоянно да надграждаме вече съществуващи или бързо да придобиваме нови умения, за да бъдем адекватни на пазара на труда и реалността около нас.

Човек е така устроен, че утрешният ден винаги обещава повече и технологичният напредък, особено този през 20-ти в., създава в хората едно илюзорно впечатление, че бъдещето е вече ето тук, зад ъгъла и само да протегнем ръка, то е наше. Италианските Футуристи провъзгласяват автомобила за най-великото достижение на човешкия вид, скоростта е новата божественост и всичко е вече по-близко, в т.ч. и времето. През 1969 година за първи път човек стъпва на Луната и забележете как изключително бързо, за по-малко от година се променя цялостната представа на човечеството за бъдеще - в популярната култура, от филмовото изкуство до музиката и Дейвид Боуи, през продуктовия дизайн на автомобили и мебели до езиковия код на комуникация, бъдещето, отвъдното и непознатото е вече тук. Луната е наша, Космосът е наш, бъдещето е наше и почти сложено вече дълбоко в джоба ни. Подобна илюзорност, нека я наречем “илюзорност на очакването”, съществува и в момента с навлизането на изкуствения интелект във всички сфери на живота ни, още повече, че темповете на навлизане са изключително бързи и усещането за бъдеще е все по-осезаемо. Ние разполагаме не само с илюзорност за бъдещето, а и съвсем ясна хипотетична представа с какво точно това бъдеще е изпълнено, в контрапункт с предвидимото, добре познато и циклично повтарящо се минало, което далеч вече не желаем.

В същността си, обаче, човек остава непроменен - праисторическият човек е обичал, Одисей е обичал, Ромео и Жулиета са се обичали, както и моите родители, вие обичате или сте обичали и в бъдещето човек също така ще продължава да обича. Или да се радва, да плаче, да се разочарова, да очаква, да киха, да си удря понякога главата от невнимание или да тръпне в нетърпение и нищо човешко няма да му бъде чуждо.

Връщайки се на въпроса за уменията през следващите 10 години, навярно способността да се запази точно този баланс - да вървим напред, но да не забравя, че в същността си ние като хора оставаме непроменени.

Как да изградим мрежа от полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?

За мен това винаги е бил естествен процес - създаването на социален или професионален кръг винаги е водело до неговото естествено разширение. Не съществува универсална формула за създаване на мрежа от контакти, но по-скоро съм привърженик на естествения процес в това отношение - самоцелното и на всяка цена създаване на кръг от контакти обикновено неминуемо води до кухота и несъстоятелност на тези връзки.

Каква е най-голямата грешка, която сте допуснали в кариерата си, и какво научихте от нея?

Да не се доверявам на нещо, само защото не показва проблематика в самото начало - преди години в официална комуникация с изпълнителния директор на банкова група, присъстваща в повечето страни от ЕС, се обърнах към нея с “Fear Mrs. …”, вместо с “Dear Mrs. …”. Автокоректорът не откри грешка, погледът ми машинално премина през обръщението и прегледа същината на имейла в детайли.

Поука 1 - винаги проверявай всяка сричка и всяка запетая колкото пъти е нужно. Проверка на проверката на проверката.
Поука 2 - ако нещо е писано да се провали, каквото и да направиш, каквито и усилия да положиш, то ще се провали. Приеми го! Звучи фаталистично, но е повече реално, отколкото бихме желали.

Как да разпознаем токсична работна среда и кога е време да си тръгнем?

Но за да не сме ненужно многословни - ако предпочиташ да работиш сам, отколкото с колегите си или въобще нямаш желане да отидеш на работа, това е вече ясен признак на токсична среда.

Кога е време да си тръгнем?

Когато липсва чуваемост.

Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете отначало?

Ако ще бъде отначало, то би било отначало 100% - няма причина частично да повтарям нещо, вече преживяно от мен, защото в частичното повторение остава онази вътрешна неудовлетвореност “А какво би било, ако…?”, а това не е конструктивно и води единствено до допълнително разочарование от нереализираното желано.

Бих се занимавал с нещо напълно различно - напр., теория на музиката, навярно защото в момента се занимавам усилено с това в свободното си време.

Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?

За това няма универсална формула - ако човек би се опитал да сентизира нещо подобно, то той би бил подвеждащ шарлатанин, защото колкото всеки човек е различна индивидуалност и мотивацията за всеки е строго индивидуална. Ленън и МакКартни са написали повече от 360 песни заедно и нямат, т.нар. “Суха сесия”, т.е., да не довършат в рамките на няколко часа започнатата композиция, като мотивацията им е много проста - “Сега пишем за нова кола”, “Днес пишем за басейн в двора” и т.н.

Аз се мотивирам също така от обикновени и съвсем битови неща - нищо главозамайващо.

Как да постигнем баланс между професионалния и личния живот?

Според мен такъв баланс не може да съществува - винаги, във всеки един момент някое от двете е доминиращо, а и те са напълно различни като същина. Опитваме се да ги съчетаем, единствено защото са присъстващи заедно в общото възприятие, наречено време, но на практика са несъвместими и неподлежащи на баланс. Баланс съществува между еднакви по същина и предназначение обекти - гуми на автомобил, очи, финанси в “дебит-кредит”, но не и между личен и професионален живот. Така, както не бих могъл да балансирам маса и лампа, само зашото се намират в едно пространство, така и не бих могъл да съчетая професионален и личен живот, защото в такъв случай бих могъл да намеря заместител на радостта на детето ми, когато се прибера вкъщи, а това би било достойно единствено за съжаление.

Кога е време да сменим кариерата си, а не просто работата?

Когато работата не е в състояние да ти даде нищо повече, а и ти на нея - тези процеси обикновено са винаги взаимни.

Ако трябваше да дадете само един съвет на хората, които търсят успех, какъв би бил той?

Не го търсете - ако трябва да дойде, то той сам ще дойде след нужното време и положени от вас усилия. Всичко, различно от това е толкова преходно, че дори и вие самите утре няма да гледате на него като успех.

Каква е Вашата дефиниция за „успешна кариера“?

Да поглеждаш резултата от труда си и да усещаш задоволство.