Преживяванията те изграждат като човек, а материалните неща като образ

Представете се с няколко думи..

Казвам се Бояна Авджиева – актриса и разказвач на истории. Наскоро започнах да работя и върху собствен проект, като автор и продуцент. Завърших НАТФИЗ, а после и Lee Strasberg Theatre & Film Institute в Лос Анджелис. Работя между България, Лондон и Лос Анджелис. Мечтата ми е да участвам в глобалния кино свят, като мост от България към него за актьорите от югоизточна Европа, и да създавам истории, които са едновременно дълбоко лични и културно универсални.

За Вас пътуването по света е?

Пътуването за мен е форма на вътрешна трансформация и неизменна част от професията ми.

Колко различни държави сте видял до момента? Разкажете ни любопитна случка или акценти от Ваши пътувания?

Била съм в осем държави досега – Русия, Австрия, Италия, Чехия, Англия, Дания, САЩ и Гърция. Искам да обиколя колкото се може повече от този свят!

Най-любимата ми случка беше в Москва, където с класа ми от НАТФИЗ представяхме дипломния си спектакъл „Хора с куфари“ на международен театрален фестивал. Решихме да останем още няколко дни, за да празнуваме Великден заедно там, и тръгнахме да се местим в друг хотел, който обаче се оказа, че не съществува. Обиколихме половин Москва да го търсим, а после в търсене на такъв, който би приел 25 души в последния момент. Буквално се превърнахме в хора с куфари, бродещи отчаяно из Москва. Ако не бяхме намерили хотел, се шегувахме, че ще си направим лагер на една изоставена детска площадка. Изобщо не ни пукаше, де; когато бяхме заедно, все едно сами си бяхме дом един за друг. Такива неща не ти се случват с никой друг, освен с класа ти от НАТФИЗ, и тези хора са ми най-милото нещо от онзи период.

Обичате ли да повтаряте дестинации? Дайте примери и мотивация „за“ или „против“?

Да, ако дадено място е резонирало с душата ми. Но като цяло обичам големите градове. Израснала съм само в София и въпреки, че обичам морето и природата, не мога да стоя мирно там за дълго време. Но, колкото и клише да звучи, София си е моето вкъщи и е най-любимият ми град. След София, обожавам Ню Йорк и Лондон. Лос Анджелис си е заплюл перманентно място в моето сърце, но не бих се установила там за дълго време. Той не е

град за създаване на семейство и пускане на корени. Досега не съм била на места, които не бих искала да посетя отново, тъй че не мога да дам доводи за „против“.

Кое беше първото ви пътуване, което истински ви промени като професионалист и може да се каже, че промени мисленето Ви?

Престоят ми в Лос Анджелис. Живях там една година и в момента много ми липсва. Там почувствах за пръв път, че мога да бъда себе си на 100 %, не само професионално и творчески, но и като личност. Аз съм много емоционален и необуздан човек, животът там тече с моята скорост – много бързо и интензивно, това ме кара да се чувствам, че съм на гребена на вълната, имам контрол над съдбата си. Просто съм с такъв характер, не бих могла да стоя на едно място, опитвала съм се, не ме кара да се чувствам добре. Това неминуемо повлия и на професионалното ми развитие: естествено, ако си актьор – Лос Анджелис е мястото за теб. Помогна ми да вкарам уменията и творческата си енергия в бизнес структура, което перманентно промени представата ми за актьорската професия и метода, чрез който да я развиваш качествено.

Какво научавате за себе си и професионалните си умения, когато сте в нова културна среда?

Че автентичността е универсален език, уязвимостта не е слабост, а сила. Адаптацията не значи да се загубиш, а да намериш път към другите.

Срещали ли сте хора или идеи по време на пътувания, които са повлияли на кариерния ви път?

Да – преподавателите ми в LA, които ми казаха, че имам голям талант в писането и разказването на истории на екран. Това отключи в мен цял нов творчески поток, който тепърва започвам да култивирам и е много вълнуващо.

Смятате ли, че пътуванията ви помагат да разширите професионалната си мрежа? Как?

В моята професия е почти задължително да пътуваш – не само, че самата тя го изисква (в момента всички кастинги, които получавам, са за снимки в някоя различна част на света), но и като човек, който главно използва емоционалния си свят като основен инструмент в занаята си, пътуванията представляват най-богатия ресурс за неговото развитие. Професионалистите, с които създавам връзки чрез съвместната ни работа, където и да сме, са естествена и задължителна част от кариерата ми.

Какви умения развивате най-много, когато пътувате, и как те се отразяват на работата ви?

Адаптацията - това да усетиш и най-чуждото място като свое, непознатите хора – като семейство, стари приятели или любовта на живота ти – това всеки актьор го прави нон-стоп на сцената или пред камерата. И, разбира се, културното обогатяване - няма нищо по-ценно от това да развиеш мирогледа си, особено ако идваш от малка страна.

Има ли град или държава, които са ви вдъхновили да започнете нов бизнес или проект?

Да – България. Връщайки се от Лос Анджелис, осъзнах колко ценни и нужни са нашите истории, не само като културно наследство, а като съвременни гледна точка и глас. Твърде дълго живеем с неистината, че сме откъснато място от света, че живеем „назад във времето“. Това силно ме мотивира да създам собствен проект, с който искам да култивирам съвременен български глас – не само като творец, но и като човек от своето младо поколение. Глас, който не се страхува да бъде болезнено честен, уязвим, смешен, грозен или красив. И вярвам, че когато го формулираме с истина, той започва да звучи така, че да бъде разбран навсякъде – не само тук. Силно се надявам да успея да го довърша, за да споделя повече.

Когато сте в непозната страна, чувствате ли се по-мотивиран или по-разсеян? Защо?

Мотивирана съм. Неудобството на непознатото те прави по-буден, по-наблюдателен. То е вид свобода.

Има ли дестинации, които действат като „рестарт“ за вашата креативност и амбиция?

Да, пак ще кажа – България. У дома е най-приятно, най-спокойно и е най-удобното място да презаредиш и да наредиш плана за следващото голямо „пътуване“ в буквален, а понякога и в метафоричен смисъл.

Как се справяте с баланса между работа и удоволствие, когато пътувате?

Правя така, че удоволствието да бъде част от работата. В моята професия вдъхновението често идва със самото пътешествие.

Как пътуванията промениха начина, по който възприемате стойността на парите?

Парите се превръщат в средство за израстване и инвестиция, не във фонд за осигуряване на по-спокойна смърт.

Пътувате ли с цел да намерите нови начини за печелене на пари?

В моята професия - да, това е част от всеки ангажимент.

Какви уроци за финансовата независимост сте научили от различни икономики и култури?

Америка роди в мен интерес да добия финансова култура като цяло – изключително голяма късметлийка съм, родена в семейство, в което никога не е трябвало лично аз да се притеснявам за пари, благодарение най-вече на невероятната си майка, която се е грижила това да не се променя, дори и при най-тежките ни загуби; тъй че бях срамно неграмотна в това отношение, докато не заминах да живея там. В Америка можеш да направиш бизнес от въздуха и там с изненада установих, че в мен все пак има наченки на предприемачески ум. Вдъхнови ме да разсъждавам в тази посока, върху възможностите да монетизирам уменията, знанията, таланта, автентичността, културата и историята си, и да го правя независимо и самостоятелно. Този начин на мислене категорично не е за всеки, но ако си свикнал да си по-самотен вълк, е идеалното място за теб. Харесва ми, че там умението да създаваш стойност – независимо къде си – е по-важно от сигурната заплата.

Според вас по-добре ли е да харчите за преживявания, отколкото за материални придобивки?

Да, защото преживяванията те изграждат като човек, а материалните неща – само като образ.

Как виждате бъдещето на дигиталния номадски живот?

Като възможност да не живеем в рамки. Но и като риск да изгубим корени. Нужно е вътрешно равновесие, за да не се разпилееш в този нов свят.

Има ли конкретни страни, които са по-благоприятни за работа и инвестиции?

Да – САЩ и Великобритания дават огромни възможности, ако имаш какво да предложиш. Но и България има потенциал, стига да има визия и устойчивост. Но, все пак, мога да говоря само за държавите, в които аз самата съм била и работила.

Ако можехте да изберете едно място по света, където да развиете следващата си голяма идея, кое би било то и защо?

България. Започвам от вкъщи. После – Лос Анджелис.

Кои са дестинациите, които бихте препоръчали задължително да бъдат посетени и защо?

Много зависи какъв човек си – за хората, като мен – фенове на по-интензивен, самостоятелен, приключенски начин на живот, но и с големи амбиции в професионалната си сфера, местата са Лондон, Ню Йорк и Лос Анджелис, като Ню Йорк за мен е фаворит.

Лос Анджелис е чудесен за филмовата индустрия, но ако не си част от нея, не виждам какво може да правиш там. Ако става въпрос за ваканция и туризъм – Италия, amore mio. Ако пък сте по-спокойни натури, препоръчвам Дания – част от роднините ми са датчани и съм оставала при тях – много е уютно и подредено. Като пообиколя още свят, ще дам нов списък с препоръки!

Какъв е кариерният съвет, който бихте дали на базата на видяното в цял свят?

Не чакай някой да ти даде разрешение да започнеш. Започни, направи първата стъпка – светът ще откликне на искреното усилие.