Работата върви трудно, когато не споделяте общи ценности

Представете се с няколко думи..

Представете се с няколко думи… или разкажете за себе си накратко са фрази, които често чувате при среща с HR консултант, психолог или експерт подбор на персонал. Моето име е Доротея Филипова и като представител на тази категория специалисти, като HR консултант, всекидневно се срещам с хора, които искат да направят професионална промяна (а понякога и не само) или просто търсят нещо по-добро за себе си, водени от различни подбуди (за кариерно израстване, за по-добро възнаграждение, по-добра работна среда и т.н.). По този начин и аз самата продължавам да изучавам човешката психология и психологията на човешките взаимоотношения, през срещите си с хората. Завърших „Психология“ и избрах да специализирам в посока „Управление и развитие на човешките ресурси“. Оттогава повече от 20 години работя в тази сфера, консултирайки както фирми, така и професионалисти търсещи промяна. Този април навръх Великден, фирмата ни „Фабрика за персонал-ни решения“(www.psf.bg) навърши 9 години.

Как бихте описали своята кариера с няколко думи?

Ако метафорично кариерата я разглеждаме като една от житейските ни пътеки и моята пътека имаше разклонения, които изискваха вземане на решения и правене на избори. Имаше пътеки нагоре и пътеки надолу; пътя нагоре те учи, на постоянство, усилия и целеустременост, а пътя надолу ти дава увереност, че си на пътя си и вървиш в правилната посока.

Кариера = Решения + избори, подплатени с доза интуиция

Кой беше най-важният избор, който оформи пътя Ви?

Изборът, да послушам себе си, да избера това, което повече ми допада и да се запиша да изучавам „Психология“ беше основополагащ за последващите ми избори и решения в професионален план.

Какво бихте искали да знаете в началото на кариерата си, но никой не ви каза?

Да слушам повече и приемам чуждото мнение като друга, допълваща гледна точка, която би разширила хоризонта на моята перспектива.  Като всеки млад човек, когато някой искаше да сподели мнението, опита си или своя идея, моята първа реакция беше „той ли ще ми каже“, „той ли ще ме поучава“, „аз знам по-добре“ и т.н. J

Как човек може да разбере коя професия е подходяща за него?

Има хора, които изявяват талантите си от рано, още в детството или тинейджърските си години показват явна и ясна насоченост и интерес, които водят към определена професионална сфера. При други е по-трудно, особено ако около тях има авторитарни родители или роднини, които считат, че знаят по-добре. Има и такива, които действително не знаят накъде да тръгнат ….

Според мен избора на професия трябва да следва личните интереси и таланти за да носи удовлетворение. Аз винаги задавам въпроса какво обичаш да правиш най-много, какво ти се отдава и правиш с лекота и съответно тези умения вече търсим как да ги свържем с професионалните компетенции на конкретни професии. Ако някой от малък търси адреналин през високи скорости и екстремни преживявания, трудно би бил щастлив работейки в офис, на стол от 9 до 17ч. Друг, който изявява креативни и творчески нагласи, би се чувствал най-добре в една творческа среда; маркетинг, реклама и т.н. В днешно време са налице различни методи и средства, които могат да подпомогнат човек по-лесно да се ориентира и избере най-доброто за него; въпросници за професионална ориентация, кариерни консултанти, а и по-нетрадиционните средства като консултация с добър астролог, също може да бъде насочваща …

Кои умения според Вас ще бъдат ключови през следващите 10 години?

Адаптивност и гъвкавост, уменията за комуникация и социална интеракция, умението за учене през целия живот и постоянното себеусъвършенстване, умението да балансираш и да се центрираш.

Как да изградим мрежа от полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?

За мен всеки контакт сам по себе си показва заинтересованост. А начина, по който биха се развили взаимоотношенията ще даде оценката на това как се използва контакта. Когато посланието е аз съм тук за да те подкрепя и да ти бъда полезна, когато имаш нужда, т.е. когато пръв подадеш ръка и не очакваш нищо в замяна.

Каква е най-голямата грешка, която сте допуснали в кариерата си, и какво научихте от нея?

Преди години направих на два пъти грешката да работя с хора, с които не споделяхме общи ценности. Взех си поуките и започнах по-добре да проучвам хората, с които работя. Във времето, факт е, че дългосрочните ми работни партньорства, действително са с хора, с които имаме сходна философия за живота и еднакви ценности.

Как да разпознаем токсична работна среда и кога е време да си тръгнем?

Токсичната работна среда е тази, която изцежда енергията ти и ти с всеки следващ ден отиваш на работа с по-малко желание и мотивация за работа. На физическо ниво, токсичната работна среда води до заболявания и физически неразположения, а на психологическо до изнервеност и постоянна раздразнителност или другата крайност: самообвинения, депресивни симптоми и като резултат чести закъснения, неспазване на работното време, отсъствия, и отпуски, и непродуктивност. Ако сами не забележим тези симптоми, тогава би било добре да се вслушаме в нашите близки приятели, партньор/и, или други членове на голямото ни семейство, за които те вече биха били видими и да предприемем нужните действия за смяна на средата.

Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете отначало?

Не бих променила нищо: вярвам, че всичко се е случило по на-добрия за мен начин. От тежките и трудни житейски ситуации съм израснала като човек и като личност, и може би нямаше да бъда същата без тях.

Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?

Да спрем, да се центрираме и осъзнаем какво се случва. Да си зададем няколко въпроса, чрез които да си очертаем пътя отново; какво искам да постигна, как ще го постигна и какво правя за да се случи.

Как да постигнем баланс между професионалния и личния живот?

За мен формулата е в разпределението на времето – колкото повече си „зает“, толкова повече време имаш за всичко, понеже се организираш по-добре.

Всеки може да определи важните за него сфери и да се стреми да им отделя време в ежедневието, докато се превърнат в навици. За мен те са: време за работа, време за семейството, време за спорт и лична грижа, време за себеусъвършенстване, време за развлечение, хобита и интереси.

Кога е време да сменим кариерата си, а не просто работата?

Когато смяната на едно, второ или трето работно място не са довели до постигане на чувство на удовлетвореност от работата. Преди да вземе подобно решение, човек би било добре да е направил за себе си разграничението дали е изпаднал в рутина или работата му действително се е изчерпала. За тази цел бих посъветвала на първо време да се инициират промени на самото работно място, т.е. да се поемат нови работни задължения, да се разшири сферата на професионални компетенции (чрез учене на нещо ново, което би било полезно и надграждащо за настоящата му работа; напр. ако става въпрос за счетоводител или финансов анализатор, би могъл да премине през обучителен курс, който да му даде насока как да приложи ChatGPT или друг AI за да оптимизира обработката на документи или техния анализ и т.н.) и въпреки промените, ако в неговите усещания няма промяна, значи действително е необходима не работна, а кариерна промяна.

Ако трябваше да дадете само един съвет на хората, които търсят успех, какъв би бил той?

Прави ми впечатление, че „успешните хора“ рядко се разпознават и определят като такива …. Така че, на първо място дефинирайте какво вие влагате в думата „успех“, какво е за вас успех и кога/при какви условия ще се наречете „успешен,-ни“ ….може би вече сте го постигнали J

Каква е Вашата дефиниция за „успешна кариера“?

Да имаш време за всичко: работа, семейство, спорт, хоби и интереси, време за себе си и в края на деня да оставаш с личното усещане, че правиш нещата по-правилния начин, че нещата се случват и околната среда го потвърждава.