Работещите решения идват, когато човек е спокоен

Представете се с няколко думи..

Като собственик на "Таурус Консултантс" през последните двайсет години консултирам активно в областта на човешките ресурси най-вече с фокус хедхънтинг. От 2018 година заедно с конна база „Спарата“ провеждаме и обучения за развитие на лидери и екипи с помощта на коне. През последните няколко години също така се занимавам с художествено писане. През 2023 излезе първият ми роман „Симулацията“, а през 2024 вторият – „Малки грехове“. И двете книги са в портфолиото на издателство „Книгомания“.

Как бихте описали своята кариера с няколко думи?

Като я разглеждам от днешния ден ми се струва логична, но и флуктоидна. Променя се без да има резки завои и скокове. Това, че не влязох в класическия корпоративен HR, ми даде свободата да се движа по пътя на личния си избор, а не на избора на акционерите или собственика. Разбира се, една такава свобода носи своите рискове и отговорности. В сметката ти не постъпва постоянен месечен доход, нужно е да гледаш дългосрочно, да предвиждаш тенденции и събития. Но дори и тях не винаги може да предвидиш. Както беше с Ковид кризата. Никой не очакваше светът да се затвори почти за една година. Но дори и тогава трябваше да реагирам адекватно и с психоложката Детелина Стаменова създадохме един доста успешен продукт – Soul Assistant – подкаст на живо за служители, в който обсъждахме теми, свързани с менталното здраве. С всичко това искам да кажа, че моята кариера не е линейна, а пулсираща. Има върхове, спадове и все се надявам да ме води към нещо интересно.

Кой беше най-важният избор, който оформи пътя Ви?

Може би изборът да се захвана самостоятелно с TAURUS Consultants. Компанията преди това беше развивана от Даниела Осиковска - сериен предприемач. Аз бях в екипа й, когато тя ми предложи да направим стопроцентов management buyout. Това беше сериозен ангажимент – придобиването на компанията беше не малък финансов ангажимент, трябваше да отговарям изцяло за бизнеса, имах екип, за който също се грижех. И в този момент настъпи световната финансова криза. Има една история за мишката, която не се удавила в млякото, защото избила сметана, докато се опитвала да изплува. Нещо такова се получи и тогава. Трябваше да мобилизирам целия си ресурс, за да продължа напред. Кризата приключи, аз бях още на пътя си. 

Какво бихте искали да знаете в началото на кариерата си, но никой не Ви каза?

Да не се тревожа твърде много. Човек разсъждава най-добре, когато е спокоен. Тогава идват и работещите решения.

Как подхождате към смяната на една професия с друга? Вие се занимавате и с творческо писане?

Ако човек се чувства изчерпан в една професия, може да потърси себе си в друга. При консултациите всеки проект е различен и това ме е задържало досега в тази професия. Но от друга страна, ми е липсвал творческият елемент. Аз самата съм страстен читател от дете, литературата ме е вълнувала, докоснала съм се до създаването на текстове като журналист във вестник „Капитал“. И ето че настъпи един момент, в който поривът да разкажа своя прочит на живота през художествена литература, доведе до създаването на романите #„Симулацията“ и #„Малки грехове“.  В момента упражнявам две професии – едната храни тялото, другата - духа ми. Писането е също труд. Изисква познания, проучвания, концентрация и най-вече – време. И като всяка друга работа – за да се получи добре, трябва да се прави с любопитство и от сърце.

Кои умения според Вас ще бъдат ключови през следващите 10 години?

Когнитивните и аналитични умения. Критическото мислене – способността да разглеждаме информацията и реалността без да се повличаме от първосигнални и манипулативни твърдения. Проверката на информацията и начина, по който да се сдобием с нея, също ще са ключови. Възможността да поставим даден казус в контекст, да видим голямата картина, да прозрем истината зад историята в нея. Има още нещо, което ми се струва, че се превръща в дефицит и това е въображението. Въображението не засяга само творческите професии, то е нужно във всички важни моменти, отнасящи се до анализ и преценка, до взимане на решения, научни изобретения, до емпатия дори – да си представим как се чувства другия. Притеснението ми е, че с технологиите закърнява тази функция на мозъка.

Каква е най-голямата грешка, която сте допуснали в кариерата си, и какво научихте от нея?

Със сигурно съм допускала не една грешка в кариерата си. Понякога трябва да се правят избори, които са етични, но не са в полза на бизнеса. Тези избори обаче не ги определям като грешки.

Как да разпознаем токсична работна среда и кога е време да си тръгнем?

Има един критичен момент при разпознаването на токсичната среда – човек още е в съзнателност и установява проблем, свързан с неглижиране на добро представяне, постоянна и недобронамерена критика, свръхизисквания, които не са разумни и не отговарят справедливо на заплащане и придобивки. И именно в този критичен момент, който е все още в началото, човек трябва да събере смелост да си тръгне. Обикновено обаче той решава да даде шанс, да провери дали не греши. Не греши. После става по-трудно. Фрустрацията нараства, но силата да си тръгнеш – намалява.

Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете отначало?

Бих започнала по-рано да се занимавам с писане.

Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?

С промяна на фокуса към занимание или хоби, които са приятни. Не всичко се съдържа в кариерата, нека не забравяме, че има и личен живот, и близки хора, които държат на нас и имат нужда от вниманието ни.

Как да постигнем баланс между професионалния и личния живот?

Моят опит е като интегрирам и не ги противопоставям. Ако ги сложа един срещу друг, настава напрежение.

Каква е Вашата дефиниция за „успешна кариера“?

Когато разказът за успеха е органичен. Не отричам маркетинга, но 90 % от шума, който се създава е фалшив. И когато той затихне, се вижда наистина добрата работа.