Развий кариера, която не те изтощава да поддържаш, а те вдъхновява да надграждаш

Представете се с няколко думи..

Аз съм Мадлен Жеко - изследовател на потенциала – на хората, организациите и средата. Създавам решения, които свързват данните с човешкото, визията с действието и идеите с реална стойност. Работя в пресечната точка между wellbeing, бизнес стратегии, и трансформация на култури и морални амбиции. Вярвам в интелигентното лидерство и в ролята на осъзнатия човек като най-големия актив на бъдещето.

За Вас пътуването по света е?

Пътуването е прераждане и връщане към себе си, извън баналностите на ежедневието и задачите. Всяко пътуване е рестарт, излизане от ежедневието, което по-някога ни увлича толкова, че забравяме себе си, какво обичаме, какво пали ума и сърцето ни.

Колко различни държави сте видял до момента? Разкажете ни любопитна случка или акценти от Ваши пътувания?

Над 30 държави — всяка с уникално послание. Един от най-впечатляващите моменти беше в Гърция миналия септември, в манастир близо до Мистрас, където срещнах българска монахиня, живяла там от 1998 г. Тя не бе виждала българи от години. Начинът, по който очите ѝ светнаха, ми напомни, че понякога най-дълбоката връзка идва не от географията, а от принадлежността и автентичността. Друго такова нетипично пътуване и опит беше в Бали... беше повече от пътуване – беше среща със себе си след загуба, след тишина, в която думите просто нямат място. Заминах малко след смъртта на баща ми в края на 2024. Носех в себе си не тъга, а тишина. От онези, които не те разплакват веднага, а ти остават в гърдите – тежки и леки едновременно.На третия ден се озовах в малко селце, близо до Убуд, на церемония по пречистване. Жената, която я водеше, ме погледна, без да каже нищо, и ми сложи вода на челото. В този момент... нещо се отприщи – не плач, не облекчение, а усещане за безкрайност. Тялото ми го разбра преди ума: нищо не е свършило, просто формата е сменена. Бали ми даде не отговори, а пространство. Там разбрах, че болката може да бъде красива, когато ѝ позволиш да бъде част от теб, не враг.

Обичате ли да повтаряте дестинации?

Да, когато едно място е източник на вдъхновение или подсеща за нова версия на мен самата. Повтарям Бали, Ибиза (не популярната с партита част😊), Гърция (района на Мистрас и някой острови), Испания, Лондон – заради културата, баланса и усещането за естетика.

Кое беше първото ви пътуване, което истински ви промени като професионалист?

Пътуване до Азия – конкретно в Тайланд и Япония – беше като среща с друго измерение на времето. В началото беше странно. Чаках да се случи "нещо важно", както сме свикнали в западния свят – я бизнес среща, я стратегическа развръзка. Вместо това, в Тайланд видях хора, които правят всичко бавно, но с присъствие. Не бързаха, не "планираха времето" – живееха го. Пазарът отваряше "когато слънцето е подходящо", а една възрастна жена, която продаваше чай, ми каза: "Не броим минутите, слушаме ритъма." В Япония пък всичко беше подредено – но без напрежение. Работех с малка група иноватори в Киото и останах шокирана как могат да постигнат толкова много, като всъщност изглежда, че правят малко. Един ден попитах един от тях: "Как не изпадате в бърнаут?" Той отговори: "Ние не се опитваме да контролираме потока, а да се влеем в него. Ако ритъмът се ускори – се ускоряваме. Ако се забави – дишаме." Тогава разбрах, че една от причините за професионалните ни "кризи" не е липса на време или ресурси, а липсата на вътрешна подреденост. В България живеем в реактивен режим отказваме да планираме, тичаме по график, без да чуваме собствения си ритъм. След това пътуване започнах да организирам работата си не по календар, а по енергийни вълни. Започнах да разпознавам кога съм в "мисловен пик", кога съм в "интуитивна тишина", и да изграждам стратегии според вътрешния си часовник, а не просто според KPI. Това трансформира не само начина, по който работя – а и начина, по който живея и работя с хора.

Какво научавате за себе си и професионалните си умения, когато сте в нова културна среда?

Научавам колко важно е да си наблюдател, не просто експерт. В позната среда често вървим на автопилот – говорим, съветваме, планираме. Но в нова културна реалност – особено такава, в която твоите професионални навици не важат автоматично – се отключва нещо много по-ценно: способността да се откажеш от знаенето. В Азия, Африка, дори в малки села на Балканите съм преживявала моменти, в които усещам, че ако "настоявам" на експертността си, пропускам същността. Когато си в чужда културна среда, започваш да чуваш хората с друг тип внимание – не за да отговориш, а за да разбереш къде точно е тяхната точка на истина. Там няма нужда да демонстрираш компетентност – има нужда да присъстваш. Именно това ме научи на най-ценното лидерско умение: да въздържам егото в името на контекста. Защото един истински лидер не е този, който има всички отговори, а този, който може да удържи пространството, докато отговорите се проявят – чрез екипа, чрез средата, чрез диалога. Разбрах също, че културната среда те разголва – показва как реагираш, когато си „никой“, когато нямаш титла, статус или предварително уважение. Там, в този "нулев момент", се появяваш ти – не CV-то ти, а с подхода ти, уважението и моралните ти амбиции.

Срещали ли сте хора или идеи, които са повлияли на кариерния ви път?

Да, особено хора, които не говорят много, но правят неща с необикновена прецизност. Един японски керамик в Киото ми каза: "Създавай неща, които да се използват, дори когато отсъстваш." Това оформи философията ми за устойчиви проекти и платформи.

Смятате ли, че пътуванията ви помагат да разширите професионалната си мрежа?

Абсолютно. Но не просто като нови контакти в телефонния указател или LinkedIn. Пътуванията ми помагат да създавам взаимно разпознаване – различен тип връзки. Има нещо магнетично в това да срещнеш човек от напълно различна културна реалност – било то в Израел, Португалия, Япония или Египет – и в рамките на минути да откриете, че мислите с едно темпо, имат еднаква визия и разбиране, изповядвате сходна етика и морална амбиция. Това не се планира. В Азия, например, съм изграждала партньорства, не защото съм представила перфектна бизнес презентация, а защото съм споделила идея за човешки подход в лидерството, който е резонирал на дълбоко лично ниво. В Гърция, по време на ритрийт, съм се свързвала с хора от различни индустрии, които никога не бих срещнала в офиси или конференции, но които в онзи автентичен контекст видяха истинската ми роля – не като титла, а като визия. Когато пътуваш, излизаш от утъпкания корпоративен сценарий и попадаш в среда, където най-силната ти "презентация" е присъствието. Там няма скрипт. Там има честота.И не рядко именно тези срещи водят до най-ценните колаборации – платформи, които изграждаме заедно от нулата, съвместни инициативи, трансгранични проекти, взаимно менторство.

Какви умения развивате най-много, когато пътувате?

Интуиция, импровизация и способност за навигация в "неясни води" – все качества, които в бизнеса правят разликата между стратегия и визионерство.

Има ли град или държава, които са ви вдъхновили да започнете нов бизнес?

В Париж, разхождайки се сред изкуство и хаос, осъзнах, че естетиката не е лукс, а послание – и че средата, в която работим, влияе пряко на начина, по който мислим и творим. Тези преживявания не ми дадоха бизнес план. Те ми дадоха вътрешен компас. Компас, по който изграждам проекти, компании и преживявания, които са едновременно фини, дълбоки и функционални. Бизнеси, в които се влиза като в красиво подредено помещение – с уважение към човека, времето и идеята.

В Бали...Не като екзотика, а като преживяване на вътрешен ред. Бали е място, където всяко действие е ритуал – сутрешната усмивка, оставянето на цвете, паленето на тамян, храната поднесена с благодарност. Там благосъстоянието не е концепция – то е начин на живот, на внимание, на ритъм. След смъртта на баща ми, в края на 2024, се озовах там не по план, а по вътрешен зов. Бях тиха. Сякаш исках светът да млъкне за малко. Там осъзнах нещо дълбоко за wellbeing – че това не е просто състояние на баланс между работа и почивка, нито само ментално здраве. Wellbeing е начинът, по който общуваш със себе си, докато светът около теб се движи. Това е ритъмът, който не бърза. Вдишване, тишина, намерение. Затова и много от платформите, които създавам – от Stellium Wellbeing Index до ритрийтите за лидери – носят частица от този балийски ритъм. От онази мекота, която те връща в себе си, дори когато си в свят, който непрестанно изисква. Бали ме научи, че благосъстоянието не идва, когато "всичко е наред". То идва, когато ти си наред със себе си, дори когато светът не е.

Когато сте в непозната страна, чувствате ли се по-мотивиран или по-разсеян?

По-мотивирана. Несигурността стимулира креативността ми. В такива моменти се раждат концепции като Wellbeing Index или Wellbeing Interior Concept, именно защото далеч от познатото, логиката и интуицията започват да си говорят по нов начин.

Има ли дестинации, които действат като „рестарт“ за вашата креативност?

Да – места, където природата е силна, но и човешкото присъствие е естетично – езерата на Швейцария, Пелопонес, южна Франция, Синай. Те са като вътрешна терапия.

Как се справяте с баланса между работа и удоволствие, когато пътувате?

За мен балансът не е фиксирано съотношение между „работа“ и „почивка“, а преливащо и взаимнодопълващо се състояние на присъствие. Когато си на място, което вдъхновява сетивата ти, и работата може да се превърне в удоволствие – а удоволствието може да роди идеи, които носят стойност. Аз не деля дните си на "работни" и "свободни". В Гърция – се забавям, мисля по-дълбоко, разгръщам стратегии. В Швейцария – структурирам, пиша документи, взимам решения. В Бали – се отварям за нови концепции, често на хубава локация с красива природна гледка. С времето разбрах, че най-добрите ми идеи не идват в офис среда, а в движение – в разговор с местен човек, в дълъг обяд с гледка, в пазар с непознати аромати. И понеже работя с концепции за wellbeing, архитектура на преживяването и вътрешна трансформация, позволявам на света да ми подаде подсказките. Така всяко кафе с изглед към залез може да се превърне в:първи слайд на презентация;име на нов продукт;или просто момент, който ме връща към себе си – и това също е инвестиция в работата ми. Ключът не е в това да "разделяш" – а да преобразуваш. Работата, която правя, е жива. И когато я правиш с удоволствие, тя вече не те изтощава – тя те захранва.

Как пътуванията промениха възприятието ви за стойността на парите?

Показаха ми, че парите не купуват стойност, а възможност. И че стойността на преживяването зависи от хората, които срещаш по пътя и че стойността на всяко пътуване често има по-дългосрочна възвръщаемост от всяка вещ.

Пътувате ли с цел да намерите нови начини за печелене на пари?

Пътувам, за да намеря нови начини за създаване на стойност бих казала по-точно. Всяко пътуване дава нови възможности, идеи и контакти. Ако тя е автентична, приходите идват като естествено следствие.

Какви уроци за финансовата независимост сте научили?

Че истинската независимост не е в цифрите в банката, а в способността ти да адаптираш мисленето си към всяка икономическа реалност и да генерираш стойност без страх, но и да намираш единомислещи и ценни хора по пътя. Парите не са гаранция за успех, защото често има вероятност да ги изгубиш, но контактите и нетуърка от хора, който създаваш по пътя си и следата, която оставяш в тях след всеки свой бизнес контакт или просто като човек, са истинската стойност, на независимостта, защото и с малко ако имаш правилните контакти и креативност, може да направиш много повече, много по-бързо.

По-добре ли е да харчите за преживявания?

Абсолютно. Преживяването е инвестиция в сетивна памет, в перспектива, в дълбоки лични кодове. Вещите рядко правят това, тях може да изгубиш, но спомените и наученото по време на прежививанията и пътуванията си, никой не може да ти ги вземе.

Как виждате бъдещето на дигиталния номадски живот?

Към хибриден модел – с елементи на локална ангажираност и глобална гъвкавост. Успешният "номад" на бъдещето ще е този, който създава стойност и връзки, а не просто съдържание. Затова бъдещето ще принадлежи не на онези, които знаят как да генерират видимост, а на онези, които умеят да генерират смисъл.
Именно те ще създават нови форми на работа, базирани не просто на продуктивност, а на етична стойност, морална амбиция, взаимност и енергийна хигиена – все елементи, които не могат да бъдат автоматизирани.

Има ли конкретни страни, които са по-благоприятни за работа и инвестиции?

В контекста на нарастваща геополитическа нестабилност и експоненциалното навлизане на AI, въпросът вече не е „къде е евтино и лесно“, а „къде можеш да градиш устойчиво, с предвидимост и морална инфраструктура“. Най-благоприятните държави вече не са онези с ниски данъци, а тези с:стабилна киберсигурност,добре регулирани AI политики,култура на дигитална етика и хуманен технологичен прогрес. В момента, най-интелигентните инвестиции се случват в страни, които осъзнават предстоящата нужда от “trust infrastructure” – не само блокчейн и дигитална идентичност, но и системи за защита на личните данни, емоционалната автентичност и човешкия капацитет. Примери:

·       Естония – заради технологичната си прозрачност и дигитална държавност.

·       Швейцария – заради стабилността, но и защото вече изгражда регулации около „AI with integrity“.

·       Япония и Южна Корея – заради културата на дисциплина и дългосрочно мислене в технологичния напредък.

·       Португалия – като креативен хъб с глобална отвореност, но силен локален характер.

Парадоксално, виждам потенциал и в по-малки, „периферни“ държави, които тепърва изграждат своята дигитална идентичност – защото те могат да внедрят смислени, устойчиви системи от нулата, без тежестта на остарелите структури. В условия на AI несигурност и глобално претоварване със съдържание, най-благоприятните места ще бъдат онези, където все още можеш да чуеш мисълта си ясно. Там, където бъдещето не е просто въпрос на мащаб, а на морал.

Ако можехте да изберете едно място за следващата си голяма идея?

Бих избрала място с контраст. Вероятно не мегаполис, а среда, която притежава ритъм, чистота и здрава основа. Стара сграда в Киото, където всяко движение е съзнателно, и идеите узряват с тишина, не с шум. Или – съвсем реалистично – стара възрожденска къща в България, където миналото и бъдещето могат да се ръкуват с уважение. Защото следващата голяма идея няма нужда от още платформи, а от нови нива на благосъстояние, съзнание и морална амбиция. И за да се роди такава идея, е нужно пространство, в което можеш да мислиш не просто продуктивно, а дълбоко, интегрално, мета. Вярвам, че следващото голямо нещо няма да излезе от зала за брейнсторминг, а от място, което те кара да изключиш шума и да включиш вътрешния си резонанс. Големите идеи не се мислят. Те се канализират. И затова първо избирам мястото, а после — проекта.

Кои са дестинациите, които бихте препоръчали задължително?

• Япония – за прецизността.
• Исландия – за тишината.
• Гърция – за ритуала и духа.
• Португалия – за меката креативност.
• Мароко – за контраста и чувствеността.

Кариерен съвет на база на видяното по света?

Никога не гради кариера само върху онова, което можеш. Гради я върху онова, което си готов да разбереш. По света видях нещо много ясно: успехът не е въпрос на титла, бърз растеж или перфектно CV. Истински уважаваните професионалисти – в Япония, Швейцария, Израел, Индонезия – не блестят. Те действат с яснота.
Умеят да слушат, преди да говорят. Умеят да се движат през различни култури с лекота и уважение. И най-вече – не се страхуват да се променят, когато светът им дава нови контексти. В една страна те ценят за адаптивността. В друга – за точността. В трета – за енергията, която носиш. Но навсякъде се цени едно нещо: автентичната ти способност да носиш стойност, без да носиш маска. Затова моят съвет е:
Развий кариера, която не те изтощава да поддържаш, а те вдъхновява да надграждаш. И никога не спирай да се изненадваш от себе си – защото именно в онези страни, в които си бил „никой“, ще откриеш най-силните си „защо“-та.