Щастието не е пропорционално на числото в банковата сметка

Представете се с няколко изречения. В какво се изразява работата ви като ежедневни ангажименти?

Здравейте! Казвам се Гюляй Баади, на 38 години и майка на две момчета. Имам над 12 години опит в сферата на софтуерното тестване. В момента работя като QA инженер в международна технологична компания. Основните ми задачи включват проектиране и изпълнение на тестови сценарии, откриване и анализ на дефекти с цел проследяване на качеството на софтуера, както по време, така и след неговата имплементация при клиента. Работя в тясно сътрудничество както с крайният потребител , така и с различни екипи в организацията, за която работя.

В коя държава и град живеете в момента и как се озовахте именно там?

В момента живея в Абу Даби, Обединени Арабски Емирства. Преместих се тук преди 8 години, след като получих предложение за работа, което тогава видях като чудесна възможност, както за професионално, така и за лично развитие. Работя главно в офиса на клиента, което ми позволява да развивам не само техническите си умения, но и така наречените „меки“ умения, особено в областта на комуникацията.

Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте в началото на престоя си?

В началото най-големите трудности бяха предимно свързани с климатът. Горещините през по-голямата част от годината (особено юни – септември) правят почти невъзможно да се ходи пеш. В допълнение тук човек е напълно зависим от автомобилът си, тъй като инфраструктурата не е изградена за пешеходци поради горещият климат и големите разстояния.  Друго предизвикателство бе ранното започване на деня. Тук да се събудиш в 6:00 часа сутринта и да отидеш в офиса между 7-8 часа е напълно нормално, докато работният ден в повечето ИТ фирми в България започва около 10:00 часа.

Как преодоляхте езиковата бариера (ако е имало такава)?

За щастие не съм имала езикова бариера, тъй като английският език е основният език за комуникация тук – както в професионален, така и в ежедневен план. Разбира се, с времето успях да подобря уменията си разбирайки всякакви негови диалектни форми.

Какви ресурси или мрежи (местни общности, колеги, организации) Ви помогнаха да се адаптирате?

Адаптацията ми беше сравнително лесна благодарение на нашият кум, който се бе преместил да живее в Абу Даби 2 години преди нас. Още от ден първи ние вече бяхме част от неговата приятелска общност. В последствие разширих приятелският си кръг с колеги, чужденци от различни групи и разбира се българи, които стават все повече и повече през последните години.

Какви са основните разлики между работната култура в настоящата Ви държава и тази в България?

Разликите са осезаеми и засягат много аспекти – от начин на комуникация до отношение. Например комуникацията в работната среда в ОАЕ е доста по-дипломатична и индиректна. Средата е изключително културно разнообразна – хора от Азия, Европа, Африка, Близкия Изток, Северна и Южна Америка, Австралия и  Нова Зеландия и това създава нужда от висока културна чувствителност, деликатност и дипломатичност. ОАЕ йерархията е силно ясно изразена. Решения често се взимат отгоре надолу, а инициативността от по-ниските нива не винаги се насърчава. Друга основна разлика е наличието на визов режим, сиреч животът и работата са напълно обвързани с виза. В ОАЕ  заплащането е високо, но за сметка на това липсва пенсионно осигуряване. Работното време и темпото варират според позицията, дейността на фирмата и т.н. В моят случай аз имам страхотен баланс между работа и личен живот. Работя от 8:00 до 15:00, а петъците до 12:00.

Какви ценности и практики на работното място най-много Ви впечатлиха?

Много ме впечатли уважението към различията – религия, националност, култура. Има изграден навик за търпимост и толерантност – към култури, религии, облекло, акценти, обичаи и вярвания. Това те учи да бъдеш уважителен, толерантен и приемстващ различията.

Имало ли е ситуации, в които културните различия са Ви затруднявали?

Разбира се! Дори след 8 прекрасни години тук все още понякога изпитвам затруднения.

Едно от осезаемите културни различия е понятието е разбирането за време и точност – за някои култури е напълно нормално 20-30 минутно закъснение за среща, което в началото ме фрустрираше, защото за мен точността е важна. Но с времето започнах да се адаптирам и променям подхода си. Друг пример беше, когато по време на месец Рамадан, като в знак на уважение към постещите в офиса трябва да консумираме храни и напитки само в кухнята на затворени врати.

Как намирането на работа се различава в настоящата Ви държава спрямо вашата родина?

Процесът по намиране на работа в ОАЕ е дълъг и доста по-формален процес. Търсенето на ново работно място може да отнеме година, дори две. Повечето позиции са отворени за хора от цял свят, което означава, че трябва да се отличиш сред кандидати с много различен опит и произход. Хиляди кандидатури се получават за една отворена позиция, което прави разглеждането им доста трудно, дори при наличието на автоматизирани системи (ATS). За да бъде твоето резюме  видяно в ОАЕ, изцяло се разчита на лични контакти или препоръки. Друг важен фактор  е, че тук работодателят поема отговорността да спонсорира визата ти – което означава, че не само трябва да си добър кандидат, но и да си достатъчно 'стойностен', за да оправдаеш административните усилия и разходи по наемането.

Трябваше ли да преминете през някакви допълнителни квалификационни курсове?

Да, вътрешно фирмени обучения, които ми помогнаха да се адаптирам към новите технологии и стандарти в компанията. Относно сертификационни курсове не е имало конкретни изисквания. Сертификатите, който съм придобила през годините са били изцяло моя самоинициатива.

Срещали ли сте предразсъдъци или пречки заради чуждия си произход?

Не, аз лично никога! Тук чужденците са над 85-90%, което донякъде намалява риска от явни предразсъдъци. ОАЕ проповядва толерантност и между културно разбирателство, дори има Министерство на толерантността. Расизъм по този агресивен или открит начин, който ние познаваме, тук не съществува.

Какво бихте посъветвали хората, които искат да направят подобна стъпка?

Бих ги посъветвала да проучат добре мястото, културата и условията на живот. Да не се страхуват от неизвестното, но и да бъдат реалисти. Гъвкавостта, търпението и любопитството са ключови.

Ако можехте да се върнете назад, бихте ли избрали същия път?

Да, определено! Това бе едно от най-добрите решения, който съм взимала в дългосрочен план. Тази промяна  ми даде много, адски много – и като професионалист, и като човек.

Какво най-много Ви липсва от родината в професионален и личен план?

В личен план най-силно ми липсва планината – възможността да избягаш за ден или дори за няколко часа сред природа, да се презаредиш с разходка в гората. В България имаш почти неограничен достъп до зеленина, до чист въздух, до малки и тихи места. Липсват ми уличните музиканти, hand-made и джаз фестивалите, тези малки културни събития с душа – в парка, на ъгъла, в някоя стара зала с история. Това усещане за автентичност и артистичност не се среща често в ОАЕ, където всичко е по-грандиозно, но по-комерсиално.

А в професионален план – по-неформалната работна обстановка, типичните ИТ офис пространства, които са създадени с много внимание към комфорта и креативността. Също така ми липсва по-ясната възможност за вертикално израстване – в България има повече естествени пътеки към лидерски роли, докато в ОАЕ напредъкът често зависи от по-сложни фактори.

И макар че тук също има много предимства, няма как човек понякога да не си мечтае за хубав домат от градината, за лято в Родопите и за петъчна вечер с джаз на живо в някое софийско барче.

Обмисляли ли сте връщане обратно и при какви условия бихте го направили?

Когато се преместих в Абу Даби, планът беше много ясен – две години, докато изтече визата, и после обратно. Но животът има навика да не се съобразява с плановете – вече съм тук осма година, визата се подновява, децата растат, а аз сякаш пуснах корени, макар и на чужда почва.

Не съм мислила сериозно за връщане, най-вече защото в момента съм в етап от живота, в който не мисля само за себе си. Имам две прекрасни момчета, които имат своята приятелска среда, достъп до креативно и интерактивно образование, което им дава много възможности за развитие. Живеем в сигурна и чиста среда, с добра инфраструктура и стабилност – неща, които не бих искала да отнема от тях.

Да, България ми липсва – най-вече като усещане. Липсват ми сезоните, липсва ми вкусът на българската храна, свободата да се кача на колата и след час да съм в планината, атмосферата на софийските улици. Но връщането означава да си върна едно, за сметка на друго. А понякога, като майка, се налага да избираш битките си. За сега моята е избрана – децата да имат стабилна, развиваща се среда.

Разбира се, не изключвам възможността някой ден да се върнем – може би когато усещането за 'у дома' натежи повече от всичко останало. Но това ще стане само ако съм сигурна, че не заменям сигурност и перспектива с носталгия.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота Ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите са инструмент – нито добър, нито лош сам по себе си. Те не са цел, а средство – за сигурност, за избор, за спокойствие. Влиянието им върху живота ми е голямо, защото именно те ми дадоха възможността да направя промяната – да се преместя в чужда страна, да осигуря стабилна основа за децата си, да пътувам, да се развивам професионално.

Щастието не е пропорционално на числото в банковата сметка. Пари се изкарват и харчат, важно е какво остава – преживяванията, отношенията, вътрешният мир. Ако парите са в основата на всяко решение, започваш да живееш на външно задвижване, а не отвътре.

На хората, които често си задават въпроси за парите, бих казала: питайте се не само колко са достатъчни, а и за какво ги искате. Ако целта ви е само натрупване, никога няма да са достатъчни. Ако са за сигурност, свобода и възможности – тогава ще знаете кога е достатъчно. И още нещо – не позволявайте на парите да ви определят, нито да ви спират. Те могат да отварят