Стечение на обстоятелствата и откровена доза късмет ме заведе в Дубай

Представете се с няколко изречения. В какво се изразява работата ви като ежедневни ангажименти?

Здравейте на Вас и читателите на рубриката. Казвам се Юлий Славов, горд Пловдивчанин и българин живеещ вече над десетилетие в Обединените Арабски Емирства. В момента заемам длъжността Директор Стаи в Хотел Сентара (Тайландска семейна хотелска верига разпространена в Азия, Тайланд, Виетнам, Малдиви и моят регион – ОАЕ, Оман и Катар). Главен ангажимент за мен и екипът, който ръководя е задоволеността на гостите на хотела и оптимизирането на хотелските операции, за да може да бъде съхранена и увеличена ежегодно печалбата на хотела.

В коя държава и град живеете в момента и как се озовахте именно там?  

В момента живея в Дубай, ОАЕ. Интересно стечение на обстоятелствата и откровена доза късмет, която ме амбицира да се развия както в професионално така и в личностно отношение. В не толкова далечната 2010 година, бях един от многото български студенти, които паралелно със следването работеха в зората на аутсорсинга, в един от първите Кол Центрове в София. (Тъй като съм завършил Пловдивската Английска Гимназия – с профил немски език и това беше първият ми досег с международни компании). Работата не беше сложна и не изискваше специфични умения, освен боравенето с езика. Набързо се наситих и вече бях втора срещу трета година студент, което ме накара да се ориентирам професионално в сферата на образованието си, специалност Туризъм в СУ. Имах възможност и започнах работа в хотел Хилтън София. Може би първият истински университет в сферата на туризма. Много бих желал подготовката в нашите университети да може да даде така желаният начален старт, но в моят случай не беше така. Въпреки това, хотелът успя да запали наистина една искра, която продължава да гори и до днес. Сблъсъкът с чужденци и професионалисти от България (не само служителите, но и другите българи идващи да участват в различни семинари и събития) ме накара да се мотивирам и развия в тази сфера. Софийският Университет предлагаше навремето 3та и 4та година да се обединят, за да може да се завърши по-рано и така и направих. Озовавайки се с диплома в ръка, но без необходимите умения, разбрах, че ще се наложи да надградя образованието си, за да може поне да започна да се развивам професионално. След известно време и преглеждане на финансовите изисквания избрах да специализирам магистратура в Академията на Емирствата за хотелиерство и туризъм. (Другите 3 университета бяха във Флорида, Холандия и Швейцария, всеки един с много по-скъпи програми).

Чисто стечение на обстоятелствата или може би чист късмет беше фактът, че тогавашният оперативен директор се прехвърли в Дубай, за да открие 364 стаен хотел  и аз можеше да кандидатствам за трансфер. Всичко се случи благополучно и през 2011 година имах възможност да работя за хотел Хилтън в Дубай и да бъда приет в Академията за своето следване. През Ноември 2015 се дипломирах – MBA in Hospitality Management, с курсов проект за необходимостта от внедряването на технологии в луксозния хотелски сегмент.

Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте в началото на престоя си?

Може би първият сблъсък с реалността в Дубай дойде в момента, когато трябваше да се науча да живея в работно общежитие. И разбира се работната маса от Азия може да бъде много провокираща, но в моят случай нямаше такова значение, защото целта беше заложена – да бъда генерален мениджър в международна хотелска верига.

Как преодоляхте езиковата бариера (ако е имало такава)?

В Емирствата по закон всичко а на арабски и английски, така че езикова бариера няма.

Какви ресурси или мрежи (местни общности, колеги, организации) Ви помогнаха да се адаптирате?

При всяко ново отваряне на хотел се събира персонал спрямо нуждите на региона и предполагаемите гости, което ми помогна първоначално да се сприятеля с колеги от Египет, Русия, Казахстан, Германия и Италия. Всички от нашият (бач) бяха мотивирани и готови да се самоусъвършенстват, за да бъдат просто по добри от конкуренцията, което автоматично ме сложи в среда на съревнование. И така с течение на времето останаха и приятелства и задължителни участия във всякакви семинари, нетуърк събития и подобни мероприятия. Имаше и колеги от България, с които се радвам, че успяхме да работим дори и заедно да се взаимно мотивираме.

Какви са основните разлики между работната култура в настоящата Ви държава и тази в България?

Главно развитието е 100 процента на базата на резултатите до едно ниво. След това следва задължително спазването на стандарти и безкомпромисното следване на всички закони и изисквания, които поне тук са направени с умисъл както за работодателя и работника, така и за развитието на даденото емирство. Друг много важен момент е и прогнозируемостта, която е поне в три периода (1-3г, 3-5г, 5-10г), доколкото у нас е повече от сезон за сезон.

Какви ценности и практики на работното място най-много Ви впечатлиха?

Много голяма част от повишенията са на базата на видими резултати, които се обсъждат в началото на година и припокриват отново по средата между второто и третото тримесечие. Така се намаляват възможностите за нелоялно отношение.

Имало ли е ситуации, в които културните различия са Ви затруднявали?

В началото на кариерата – ДА. Сега не бих казал, защото когато работиш с над 20-30 националности, няма място за културни различия, освен професионални възгледи.

Как намирането на работа се различава в настоящата Ви държава спрямо вашата родина?

Преди Ковид, беше много по-лесно, но сега пазарът е залят с колеги от Азия, които подбиват минималните възнаграждения и се налага много повече търпение за намирането на подходяща компания и позиция. Чисто административно всичко е много ясно изяснено, дигитализирано и бързо. Така че, няма място за сива среда, защото и работника и защитен и компанията. Просто законът е един и се спазва от всички, без вратички или възможности за отклонения.

Трябваше ли да преминете през някакви допълнителни квалификационни курсове?

Работейки в международна верига по стандарт, всички служители преминават през минимални обучения и вече зависи от мотивацията на индивидуалният човек, до колко иска да знае повече, за да е по конкурентно способен.

Срещали ли сте предразсъдъци или пречки заради чуждия си произход?

Тук не. Може би, защото повечето служители са от чужбина. Или пък е по вероятно да видиш не местен да работи.

Какво бихте посъветвали хората, които искат да направят подобна стъпка?

На първо място да имат цел. Да не се отказват или да намират причина, защо нещо за тях няма да проработи. Избраната цел, трябва да бъде водещата мотивация. В моят случай имах късмет да знам какво искам да постигна преди да дойда тук.

Ако можехте да се върнете назад, бихте ли избрали същия път?

Да, работя това, което ми доставя удоволствие.

Какво най-много Ви липсва от родината в професионален и личен план?

Семейството, приятелите и нашите обичаи и разбира се планините.

Обмисляли ли сте връщане обратно и при какви условия бихте го направили?

Винаги връщането обратно стои на линия. Ако работните условия предложат възможността за подобно качество на живот в България, разбира се.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота Ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите са много важна мотивация, но не трябва да се превръщат в самоцел. Все още трябва да се спазват принципи за редно и нередно, иначе нещата отиват извън контрол. Не мисля, че биха били достатъчно, защото винаги ще се намери, някои с повече и това никога не би ни направило щастливи.