Трябва да се научим да казваме "Не"
· Ралица Тодорова-Бейкър

"Успехът" е индивидуално понятие, което не се измерва само с титли и заплати, а включва удовлетворението от работата и баланса между личен и професионален живот!
Представете се с няколко думи..
Казвам се Ралица Тодорова-Бейкър. Аз съм
маркетинг специалист с над 14 години опит в бранд мениджмънта в международни
FMCG компании. Наскоро преминах през значима професионална и житейска промяна с
преместването си в Торонто, Канада, където сега се адаптирам към нова среда и
стартирам собствен бранд за ръчно изработени плетива, наречен Knitted Clouds by
Rali Baker.
Как бихте описали своята
кариера с няколко думи?
Описвам кариерата си като постоянно развитие
– преминах от маркетинг специалист до старши бранд мениджър в FMCG, а сега съм
пред ново начало като предприемач и адаптиращ се професионалист в Канада.
Кой беше най-важният избор,
който оформи пътя Ви?
Това е чудесен въпрос за размисъл. Въпреки че
е имало много важни решения по пътя, може би най-трансформиращият избор, който
оформи настоящия ми път, беше решението да се преместя в Канада. Този конкретен
избор беше различен по мащаб и същност от предишните стъпки, защото не беше
просто кариерно решение, а комплексен житейски избор. Той преплете дълбоко
личното с професионалното, тъй като беше продиктуван от желанието да бъдем
заедно със съпруга ми, и същевременно изискваше излизане от зоната на комфорт –
напускане на утвърдена кариера и позната среда. Този ход буквално отвори нова
страница, постави ме пред предизвикателствата на адаптацията, но и ми даде
възможност да погледна на всичко от нова перспектива, да започна собствен
проект и да изследвам нови възможности.
Какво бихте искали да знаете в
началото на кариерата си, но никой не Ви каза?
Може би най-важното нещо е, че
"кариерният път не е права линия и успехът има много измерения." В
началото си представях кариерата като линейно изкачване, но никой не ми каза,
че е напълно нормално и ценно пътят да криволичи, със завои и дори стъпки
встрани, които обогатяват – моето преместване е пример за това. Не осъзнавах и
колко ключови са адаптивността и меките умения наред с експертизата за
дългосрочния успех. Също така, важно е да разберем, че "успехът" е
индивидуално понятие, което не се измерва само с титли и заплати, а включва
удовлетворението, баланса и създаването на нещо свое. Ако знаех това по-рано,
щях да съм по-спокойна и отворена към различни възможности.
Как човек може да разбере коя
професия е подходяща за него?
Разбирането коя професия е подходяща е
процес, не еднократно събитие, изискващ комбинация от подходи. Първо е нужно
дълбоко себепознание: да
анализираме истинските си интереси, уменията, които обичаме да използваме (не
само тези, в които сме добри), основните си лични ценности и предпочитаната
работна среда. След това идва проучването на външния свят: говорете с хора от интересуващите ви сфери
чрез информационни срещи, четете и изследвайте различни професии, индустрии и
техните перспективи.
Ключово е и експериментирането чрез
действие: пробвайте чрез стаж,
доброволчество, страничен проект (както аз правя с моя бранд), анализирайте
опита – какво ви хареса, какво не, какви умения използвахте. Накрая, важна е гъвкавостта
и адаптацията – приемете, че кариерата се
развива, интересите се променят и ученето през целия живот е задължително.
Подходящата професия често е пресечната точка между страст, умения, ценности и
пазарно търсене.
Кои умения според Вас ще бъдат
ключови през следващите 10 години?
Предвид динамиката на бъдещето, няколко групи
умения ще са ключови. На първо място са адаптивността и гъвкавостта, заедно със способността за бързо
учене (Learnability), за да навигираме в постоянните
промени. Следва дълбоката дигитална и технологична грамотност, включително умението за работа с данни и изкуствен
интелект (AI) като инструмент. Заради
автоматизацията на рутинното, все по-важни стават уменията за критично
мислене и комплексно решаване на проблеми.
Същевременно, креативността и иновативността остават уникално човешко предимство за
генериране на нови идеи. Не на последно място, в технологичния свят нараства
значението на емоционалната интелигентност и междуличностните умения – емпатия, комуникация, работа в екип и
изграждане на връзки. Успехът ще зависи от комбинацията на технологична
грамотност с тези дълбоко човешки умения.
Как да изградим мрежа от
полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?
За да изградим мрежа от полезни контакти
автентично, ключът е да сменим фокуса от "Какво мога да получа?" към
"Какво мога да дам/науча?". Това започва с искрено
любопитство към другия човек – неговия опит,
история, вълнения, като задаваме смислени въпроси и слушаме активно. Важно е и
да търсим начин първи да предложим стойност, било то споделена статия, контакт или
просто подкрепа. Трябва да мислим дългосрочно, фокусирайки се върху изграждане на доверие
и взаимоотношения, а не върху незабавна изгода – възможностите често идват като
резултат от тези връзки.
Същевременно трябва да бъдем автентични, споделяйки собствения си опит и интереси.
При търсене на информационни срещи, трябва да
сме ясни, че търсим съвет, а не работа, да сме подготвени и да уважаваме
времето на другия. Поддържането на връзка след това трябва да е ненатрапчиво. Когато подходът е към учене, споделяне и
изграждане на смислени връзки, рискът да изглеждаме просто заинтересовани
намалява драстично.
Каква е най-голямата грешка,
която сте допуснали в кариерата си, и какво научихте от нея?
Всяка кариера има своите неравности. Една от
значимите ми грешки, от която научих много, беше свързана с управлението
на твърде много проекти едновременно и недостатъчното делегиране в по-ранен етап. Водена от перфекционизъм и
може би недостатъчно доверие, опитах се да контролирам твърде много детайли
сама, не делегирах ефективно и се притеснявах да поискам помощ. Това доведе до
риск от прегаряне и не използвах пълния потенциал на екипа си. Този болезнен,
но ценен урок ме научи, че лидерството не е да правиш всичко сам, а да изграждаш доверие, да делегираш умно и
да даваш възможност на другите да растат, докато ти се фокусираш върху стратегическите
приоритети. Разбрах, че да
поискаш помощ не е слабост, а зрялост,
и че перфекционизмът може да бъде враг.
Оттогава съзнателно работя върху делегирането и доверието, което подобри както
моята ефективност и баланс, така и резултатите на екипа.
Как да разпознаем токсична
работна среда и кога е време да си тръгнем?
Всяко работно място трябва да е източник на
растеж, но често системни проблеми и едва доловими поведенчески модели
култивират токсична среда с пагубни последици. Важно е да разпознаваме
сигналите навреме, като обръщаме внимание на повтарящи се модели. Някои червени флагове включват постоянна
лоша комуникация и липса на прозрачност; неуважително или неадекватно
лидерство; негативна култура на обвинения, интриги и високо текучество;
системно нарушаване на баланса работа-личен живот и нормализиране на бърнаута;
усещане за липса на растеж, уважение и признание; култура на страх; или силна
интуиция, че нещо не е наред.
Решението кога да си тръгнем е лично, но има
прагове, които не бива да се пренебрегват: когато работата системно
вреди на физическото или психическото ви здраве;
когато се налага системно да компрометирате личните си ценности; когато няма реалистични изгледи
за подобрение въпреки опитите ви; когато негативизмът
от работата трайно влияе на личния ви живот; или когато
интуицията ви упорито ви казва, че трябва да напуснете. Понякога здравето и самоуважението налагат
напускане дори без сигурен нов план.
Какво бихте направили различно,
ако можехте да започнете отначало?
Въпреки че съм удовлетворена от основните си
житейски и професионални избори, ако можех да започна отначало със сегашното си
знание, вероятно бих променила някои подходи и нагласи. Например, бих изграждала
професионалната си мрежа по-целенасочено и по-рано,
осъзнавайки ключовото значение на контактите за учене и подкрепа. Също така,
бих била по-смела в експериментирането
по-рано, приемайки "криволиченето" в кариерата като ценна възможност,
а не като отклонение. Накрая, бих поставила по-ясни граници за баланс
работа-личен живот по-рано,
осъзнавайки важността на грижата за себе си за дългосрочна устойчивост. Това са
корекции в нагласата, които идват с опита.
Как да запазим мотивацията си в
моменти на застой?
Моментите на застой са нормални, но можем да
поддържаме мотивацията си чрез различни стратегии. Важно е да си
припомним първоначалното "Защо?" – целта и
смисълът зад усилията ни. Разбиването на големите цели на микро
стъпки и отбелязването на малките
победи връща усещането за напредък. Периодите на застой са идеални за учене
и развитие на нови умения, което само
по себе си мотивира. Понякога помага промяната на рутината или
средата, както и търсенето на
вдъхновение от успешни примери или позитивни
хора. Не бива да забравяме и да си припомним минали успехи, да си позволим реална почивка при нужда, и най-вече – да бъдем
добри и търпеливи към себе си, приемайки,
че мотивацията е променлива.
Как да постигнем баланс между
професионалния и личния живот?
Постигането на баланс не е перфектно 50/50
разделение, а осъзнато управление на времето и енергията спрямо
приоритетите. Първо трябва ясно да
дефинираме тези приоритети и в двете
сфери. След това е ключово поставянето на ясни граници – времеви, пространствени и ментални (да се
научим да "изключваме" и да бъдем присъстващи). Трябва да се научим
да казваме "не" на
излишното и да делегираме ефективно.
Важно е да планираме личното си време
със същата сериозност като работното и да приоритизираме грижата за
себе си (сън, храна, движение, хобита).
Трябва да сме гъвкави,
преразглеждайки баланса периодично, и да комуникираме нуждите си с околните. Всичко се свежда до осъзнати
ежедневни избори.
Кога е време да сменим
кариерата си, а не просто работата?
Разграничението е ключово: смяната на работа
решава ситуационни проблеми, докато кариерната промяна е отговор на по-дълбоко
неудовлетворение от същността на работата. Сигнали за нужда от кариерна промяна
включват постоянно неудовлетворение независимо от компанията, загуба
на интерес и страст към сферата, разминаване с личните ценности, мечтаене за
използване на съвсем други умения, негативно влияние върху здравето, липса на
вдъхновение от бъдещето в тази кариера, или постоянно проучване на алтернативи. Ако няколко от тези сигнали са устойчиви
във времето, вероятно е нужна преоценка на цялата кариерна посока, изискваща
самоанализ и проучване.
Ако трябваше да дадете само
един съвет на хората, които търсят успех, какъв би бил той?
Трудно е да се избере само един, но ако
трябва да е най-ценният за днешния свят, бих казала: Бъдете адаптивни
и никога не спирайте да учите. Кариерите
не са статични, светът се променя бързо, уменията остаряват. Способността
постоянно да усвояваш новото, да се напасваш и да гледаш на предизвикателствата
като на възможност за растеж е това, което гарантира дългосрочна релевантност и
удовлетворение. Инвестицията в собственото развитие е най-добрата инвестиция.
Каква е Вашата дефиниция за
„успешна кариера“?
За мен дефиницията се съдържа точно в цитата
на Алберт Айнщайн: “Не се цели към успех, а към това да допринасяш
стойност.” Вярвам, че истински успешната
кариера не се измерва само с титли или пари. Успехът е в усещането, че работата
ти има смисъл и чрез нея допринасяш
нещо ценно – решаваш проблем, помагаш на
други, създаваш нещо красиво или полезно, развиваш себе си и околните. Когато
фокусът е върху създаването на стойност, удовлетворението и признанието
(успехът) идват по-естествено и са по-дълбоки и устойчиви.