Тук хората нямат опит с повишен тон, натъртено изречение или саркастични забележки

Представете се с няколко изречения. В какво се изразява работата ви като ежедневни ангажименти?

Здравейте, казвам се Нели Недялкова и в момента работя като заместник директор Маркетинг и Продажби, в Регион на БНП Париба Лични Финанси, който покрива следните държави: Полша, Турция, Украйна, Мароко и Южна Африка.

Работата е изключително разностранна, от една страна покрива стандартните теми от продажби и маркетинг като бюджетиране, месечно проследяване на резултатите, по продукти, партньори, бизнес линии и канали. Анализиране на отклоненията и предлагане на продукти/инициативи за компенсиране на разликите.

Регулярно се анализира пазара: конкуренцията, иновациите и ефекта на регулациите.

Но от друга страна периметърът покрива страни, много различни като структура на бизнеса, умения на екипите, бизнес модел и култури.

В допълнение Украйна не функционира на пълен капацитет и това налага повишено внимание при определяне на целите и начините на тяхното постигане.

И всичко това прави работата интересна, динамична и мотивираща.

В коя държава и град живеете в момента и как се озовахте именно там?

В момента живея във Франция, като близо 5 години вече съм тук.

Пристигането ми във Франция не беше планирано, а се оказа резултат от вътрешни реорганизации в компанията. 

Излизането ми от България се случи в резулат на предложение да се присъединя към Регионалния екип на Централна Европа (Румъния, Чехия, Словакия, Унгария и България), което дойде и в момент, когато бях узряла за такава стъпка. Работата ми в България по-скоро се беше превърнала в рутина, разбира се с ежедневни предизвикателства, но винаги в рамките на познатото.

Реших да приема и това налагаше преместване в Словакия. Там работих около година и половина, период, съвпадащ с началото на Ковид пандемията.

По време на Ковид всичко рязко се промени и се наложи да реша, напред към Франция, но с различен екип и различни отговорности или обратно към България, към все пак относително по-сигурното и по-познатото.

Избрах да приема преместване във Франция, без да мога да пътувам предварително и да избера къде ще живеем, как ще се устроим, къде ще учи детето и т.н. Изцяло всички избори се наложи да направя онлайн.

Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте в началото на престоя си?

Невероятно много трудности имах в началото, например включването на интернет отне около 2 месеца.

Аз не говорех езика, а с английски език е почти невъзможно да  се решат ежедневните нужди. Все пак по-младото население говори английски и винаги се намираше кой да помогне при сключване на договор за застраховка, интернет, купуване на кола и т.н.

Колегите от офиса също се стараеха да ми помагат, особено тези, с които бяхме заедно в Братислава.

Във Франция, за всякакви ситуации се знае какво се прави, не е най-оптималното и има вероятност да трябва преминаване през много стъпки и може да доведе до объркване.

Например, все още се уча как да си възстановя определени разходи за медицински нужди, за които в България ако има допълнително здравно осигуряване, възстановяването става изключително бързо и лесно.

Едно от най-големите ми опасения обаче се оказа ненужно, а именно посещението при доктор. За цяла Франция има апликация, която позволява избор на специалист, по адрес, език, който говори, запозване на час, размяна на документи и консултация.

Как преодоляхте езиковата бариера (ако е имало такава)?

Още я преодолявам...

Разбира се с уроци, слушане на колегите, опитване да говоря...но е истинско предизвикателство да се говори с французи на ежедневни теми...

Те говорят бързо, имат акцент в зависимост от кой регион на Франция идват и използват жаргон, както и не всички се стараят да улеснят разговора.

Какви ресурси или мрежи (местни общности, колеги, организации) ви помогнаха да се адаптирате?

Предвид пристигането в Ковид периода, нямах възможност за стандартно социализиране, дори и работата в офиса беше сведена до минимум.

Разчитах на колеги българи, макар да са много малко при нас.

Има доста по-голяма група румънски колеги.

Все пак когато и да потърсех помощ от българи, винаги се отзоваваха с желание. Дори и да не се познаваме, създадох контакти в Линкедин и на по-късен етап, когато се възстанови живота, получих покани за различни срещи.

Какви са основните разлики между работната култура в настоящата Ви държава и тази в България?

Разликите са сериозни, но като, че ли отношението към отпуските ме респектира сериозно. За мен контактуването ,,по работа‘‘ по време на отпуската е било винаги нормално и случващо се и в двете посоки и като мениджър и като служител.

Когато си в отпуск във Франция, никой няма да те потърси и това се очаква на всички нива от всички.

Спазването на работния ден и на почивката за обяд също са време, което се уважава.

Какви ценности и практики на работното място най-много Ви впечатлиха?

Уважителното отношение към всички служители е норма.

Имало ли е ситуации, в които културните различия са Ви затруднявали?

Такива ситуации имах и в България, тъй като ние сме по-директни и в изказа си, и при даване на обратно връзка, и при поставяне на задачи, и при поднасяне на проблем.

Тук се приема за груб такъв подход и по-скоро ще затрудни общата работа или отблокирането на по-сложна  ситуация. Дори може напълно да се замрази дискусията, защото хората нямат опит с повишен тон, натъртено изречение или саркастични забележки.

Случва се, но много рядко и се приема само ако е от по-високо стоящи в йерархията.

Йерархията е важна и ако мениджърът  изисква, то се прави, като не се подлага на съмнение и почти не се търси допълнително обяснение.

Как намирането на работа се различава в настоящата Ви държава спрямо вашата родина?

Не мисля, че се различава особено, играят роля препоръките, представянето в Линкедин, опита, свободното ползване на английски език, но и още един език.

Токущо завършилите посещават кариерни форуми. Често се случва и стажанти да бъдат наети след стажа директно на работа.

Често изпращат запитване и в Линкедин, за да се представят и да потърсят работа.

Големите компании организират кариерни дни за стимулиране на вътрешната кариерна мобилност.

Канят се представители на Човешки ресурси, които разказват какви профили се търсят и какви позиции са или ще бъдят отворени. Описват и конкретните задължения, екипа и местоработата.

Трябваше ли да преминете през някакви допълнителни квалификационни курсове?

Не ми се е налагало да преминавам през курсове за същинската си работа.

Но се практикува и е възможно изцяло да се кандидатства по програма за преквалификация.

Срещали ли сте предразсъдъци или пречки заради чуждия си произход?

По скоро не. В компанията има много инициативи с фокус диверсификация на екипите. Когато започнах в настоящия ми екип бяхме от осем различни държави.

Какво бихте посъветвали хората, които искат да направят подобна стъпка?

Винаги ще посъветвам хората да опитат, да поемат риск, особено по-младото поколение, считам, че за тях е задължително да поработят в чужбина.

Ще се докоснат до културните различния, ще ги приемат по- лесно и ще се научат да ги преодоляват без да ги приемат като лично отношение.

Младите служители тук са много отворени към работа в чужбина за няколко години. Стремят се към това и има и държавна подкрепа за компаниите, които наемат на възраст 18-28 години за работа в чужбина.

Ако можехте да се върнете назад, бихте ли избрали същия път?

Нито за момент не съжалих, че поех по този път.  

Какво най-много Ви липсва от родината в професионален и личен план?

Отдадеността и ангажираността към работата.

Темпото и прагматичността понякога ми липсват.

Празнуването на рожденните дни в офиса.

По-топлите взаимоотношения и може би една идея по-искренните взаимоотношения.

Дългогодишните приятели и  България ми липсват. Затова и редовно се прибираме.

Обмисляли ли сте връщане обратно и при какви условия бихте го направили?

Да, бих се върнала, но по-скоро хипотетично, защото позициите, които биха ме заинтересували на този етап са лимитирани.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите са важни и необходими, и за голяма част от българите са все още на ниво хигиенен фактор, особено за хората извън столицата.

Факт е, че има хора, които не харесват работата си и тя е само източник на доход и не им носи удовлетворение.

Ако съм в подобна ситуация бих си сменила работата.