Успехът идва тогава, когато работим нещо, в което намираме смисъл

Представете се с няколко думи…
Казвам се Катя Димитрова и работя в една от най-динамичните и турбулентни сфери – тази на публичните комуникации. Управлявам комуникационната група Interpartners, която включва компаниите Interpartners (реклама), InterImage (PR и корпоративни комуникации) и дигиталната агенция The Digitarians.

С удоволствие съчетавам бизнеса с преподаване в два университета, като съм приела за лична мисия кариерното развитие на млади хора.

Имам щастието да работя със страхотен екип. Вярвам в отборната работа и личната отговорност, както и че когато имаме обща цел, можем да постигнем всичко – стига да го пожелаем.

Как бихте описали своята кариера с няколко думи?
Случаен старт в абсолютно непознатата сфера на маркетинга през 90-те – нещо съвсем различно от това, което съм завършила. Искра, която се запали от интереса ми към тази така творческа професия като рекламата. Срещи с невероятни житейски и професионални ментори, от които съм имала шанса да попивам познание. Предизвикателството да се науча да управлявам хора, да казвам НЕ и да споделям успех и неуспех. Да се науча да се радвам на успеха на другите. Дори да падна – да погледна нагоре, да стана и да продължа… и то с усмивка!

Да поставям цели и да гоня изпълнение. Да имам ясен план, защото успехът е на страната на подготвените.

Кой беше най-важният избор, който оформи пътя Ви?
Да изляза извън зоната си на комфорт. Да сменя сигурна работа в банковата сфера с експеримент в сферата на рекламата – непозната и недостатъчно развита по времето, когато стартирах. Помогна ми смелостта, която идва от младостта – не го мислих много, замених рутината с нещо цветно и интересно. И не сбърках.

Вторият важен избор за мен е дисциплината и последователността – когато нещо е ново и непознато, често ти се иска да се откажеш. Важно е да се мобилизираш и да си кажеш, че това ще отмине – и да не се справиш с него, пак ще отмине и ще дойде ново предизвикателство. Да продължиш, да учиш, да ставаш все по-добър в това, което правиш.

Повлияха ми хора – такива, на които се възхищавам и които за мен са авторитет. Липсата на авторитети е основен казус за младите хора днес.

Какво бихте искали да знаете в началото на кариерата си, но никой не Ви каза?
Какво е емпатия, какво е да влезеш в обувките на другата страна.
Че целите трябва да са споделени, за да се постигат.
Че императивното не работи – работи споделената ценност и екипната енергия.
Че е добре да приемаш, дори когато не разбираш дадена позиция.
Че няма такова нещо като „ще работя, докато постигна това, и после ще си почивам“ – най-интересното в дадена професия е развитието и ученето, а не стремежът към крайна цел.
… и сигурно още много други неща, които идват с опита и времето.

Как човек може да разбере коя професия е подходяща за него?
Като пробва или като гледа, слуша и говори с хора. Трябва да се доверява на собствените си усещания – ако отива на работа с усмивка и положително чувство, значи е намерил своето поприще. Ако не му се става от леглото и няма търпение за края на работния ден – настоящото работно място не е „неговото“.

Кои умения според Вас ще бъдат ключови през следващите 10 години?
Адаптивност, бързина, смелост, овладяване на технологиите, меки умения, любопитство и енергия за непрекъснати промени.

Как да изградим мрежа от полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?
Оооо, това е трудно и изисква търпение. Преди години един колега в PR-а каза: „Никога не отивайте при хора, за да се представите на събитие. Изчакайте те да дойдат при вас.“ – да, но това идва с времето и с изграждането на личен професионален брандинг или поне с категоричното заявяване на човек като професионалист.

Ако си вършим работата не просто добре, а повече от това, ако партньори и клиенти започнат да ни препоръчват – мрежата започва да се натрупва. После срещаш тези хора на събития, постепенно организираш професионални срещи и така се оформя твоята мрежа, твоята общност.

Накратко – работете по високи стандарти и вярвайте, че резултатите няма да закъснеят.

Каква е най-голямата грешка, която сте допуснали в кариерата си, и какво научихте от нея?
Да очаквам от хората да постигат цели, които не съм споделила предварително. Да очаквам да се досетят, че има трудности – докато аз самата съм ги „пощадила“, като не съм ги споделила.

Откритостта – и за хубавото, и за не толкова хубавото в бизнеса – е движеща сила. Така един екип се учи да постига цели и преодолява препятствия заедно!

Как да разпознаем токсична работна среда и кога е време да си тръгнем?
В токсична среда натоварването се усеща почти физически. Общуването е напрегнато, няма открит разговор, хората не се гледат в очите. Не винаги решението е да си тръгнем – има хора с толкова положителна енергия, способни да променят средата.

Ако това е невъзможно – тръгваме си тогава, когато личният ни праг на търпимост е достигнат. Важно е при тръгване да дадем обратна връзка – тя ще помогне на тази част от екипа, която остава.

Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете отначало?
Не бих хабила толкова нерви за злободневни неща. Бих гледала повече „голямата картина“ преди да се вглъбя в детайлите.

Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?
Когато обичаме това, което правим, моментите на застой са просто част от пътя. Именно тогава мотивацията дори се засилва – застоят не е градивен, а будният ум търси как да промени статуквото, какво ново да измисли и предложи на екипа или на пазара.

Ключът за запазване на мотивацията е правилният избор на кариерен път или бизнес начинание.

Как да постигнем баланс между професионалния и личния живот?
Много пъти съм чувала, че това е невъзможно. Това е едно от клишетата, които се възприемат за по-удобно – сякаш за да нямаме стремеж към хармония и щастие и в едното, и в другото. Когато не знаеш, че е невъзможно – просто го правиш.

Бих казала, че „тайната“ е в това човек да бъде себе си – ако има желание да се развива или развива бизнес, да надгражда професионално – и ако сподели това с човека до себе си, почти сигурно е, че ще получи подкрепа.

Хармонията между личното и професионалното развитие е напълно възможна – с увереност, точен избор на партньор в живота и открито споделяне на стремежите.

Това, че успелите в бизнеса са сами в живота или обратното – че успешните съпруги/съпрузи не постигат успех в кариерата, отдавна не е валидно.

Кога е време да сменим кариерата си, а не просто работата?
Когато това, което правим, вече не ни пали, не ни носи любопитство, вълнение и радост, а се е превърнало в просто задължение. Смяната на кариерен път не е импулсивно решение – тя трябва да бъде добре обмислена и съпроводена от реална подготовка за новата посока.

Ако трябваше да дадете само един съвет на хората, които търсят успех, какъв би бил той?
Да мислят за смисъла от това, което правят – а не за успеха или финансовото му измерение. Успехът идва тогава, когато работим нещо, в което намираме смисъл и което оказва влияние върху хора или върху обществото като цяло.

Каква е Вашата дефиниция за „успешна кариера“?
Успехът има различни измерения и затова е относително понятие. За едни се измерва в брой успешни сделки, за други – в работа от екзотични места по света.

Можем да определим кариерата си като успешна, ако това, което правим, ни носи радост и удовлетворение, и виждаме, че оставя следа и има значение – за хората, които работят за нас, и за тези, до които достигат нашите продукти или услуги.

И това е от клишетата, които са абсолютно верни. 😊