В Германия се гледа какво можеш и колко работа вършиш

Представете се с няколко изречения. В какво се изразява работата Ви като ежедневни ангажименти?

Казвам се Атанас Богоев и съм консултант очен лекар (офталмолог), хирург в университетска клиника в Бохум, Германия. Работата ми е свързана с преглед, диагностика, лечение и оператияна дейност на голям брой пациенти със сложни заболявания на зрителните органи. Освен клиничната и хирургичната дейност, съм член на борда на три организации за млади офталмолози в Европа с развиване на бъдещи очни лекари. Активно се занимавам с промоция на здраве и профилактика чрез www.ophthalmology24.com и www.ochnozdrave.com, където създаваме образователно съдържание за пациенти и колеги в областта на офталмологията.

В коя държава и град живеете в момента и как се озовахте именно там?

В момента живея и работя в Германия. Избрах тази държава във връзка с покана от проф. Дик, един от най-реномираните професори в сферата на очните болести,  да започна работа като част от неговия екип. Германия е привлекателна с възможностите за професионално развитие, достъпа до съвременна апаратура и системата на обучение, която е фокусирана върху практиката.

Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте в началото на престоя си?

Без съмнение – езикът. Дори с добри медицински знания, без комуникация не можеш да лекуваш ефективно. Администрацията също беше предизвикателство – в Германия бюрокрацията е на друго ниво и още през първите няколко дни свикваш, че трябва да работиш с огромно количество документи.

Как преодоляхте езиковата бариера (ако е имало такава)?

Дори и с доста добра езикова база – B2 ниво на немски имах нужда от интензивни курсове, много разговори с колеги и пациенти, доста често с грешки. Опитвах се всеки ден да науча по нещо ново и бях постоянен. Важно е да не се отказвате и да не се затваряте, а да опитате да комуникирате, дори и да допускате грешки.

Какви ресурси или мрежи (местни общности, колеги, организации) Ви помогнаха да се адаптирате?

В нашата клиника повечето от колегите ми са от чужбина и то от различни държави от Европа. Минавайки през подобни процеси, колегите ме разбираха добре и винаги ми помагаха, когато съм имал нужда. Не съм ползвал услугите на организации, но в Германия всеки човек има лесен достъп до тях и те наистина са направени да работят и да помагат. Например лекарската камара в Германия предлага курсове за въвеждане в немската здравна система, правни консултации, помощ при намиране на работа и т.н.

Какви са основните разлики между работната култура в настоящата Ви държава и тази в България?

В Германия има доста по-развити процеси в работните организации  – работата е разпределена и всеки е отговорен за своята част. Индивидуални лекарите не са по-добри от тези в нашата страна, но здравната система и оптимизацията на процесите в лечебните заведения водят до по-добра Обема на работа е в пъти повече спрямо в клиниките в България. Колегите са Обратната връзка е директна, но конструктивна.

Какви ценности и практики на работното място най-много Ви впечатлиха?

Споделянето на умения, Екипната работа и желанието да се усъвършенстват уменията и знанията не само млади, но и по-опитни лекари. Отворена политика за грешки – като се допусне неточност, тя се коментира открито пред всички, като целта е да се избегне в бъдеще.

Имало ли е ситуации, в които културните различия са Ви затруднявали?

Да – в Германия всички са доста дистанцирани и това, че сте колеги не означава, че сте приятели. Културата в Германия изисква много често работниците да слеват слятпо правилата без да се замислят дали това, което правят е правилно. В някой случаи това е негатив, но се научих да съм търпелив. Имах необходимост от малко адаптация.

Как намирането на работа се различава в настоящата Ви държава спрямо вашата родина?

В Германия всичко е структурирано – има позиции, програми, срокове. Тук не разчиташ толкова на връзки, а на документи, знания и  квалификаци, както и на добро препоръчително писмо.

Трябваше ли да преминете през някакви допълнителни квалификационни курсове?

Да, преди да получа официално разрешение за работа в Германия трябваше да си преравня медицинската диплома и дипломата за специализация по офталмология. След това държах езиков изпит на медицински немски пред комисия. Това са трудни стъпки, но са напълно постижими с добра подготовка.

От началото на работата ми в клиниката използвам активно част от парите, които получавам да ходя на високоспециализирани курсове в Европа с цял достигане на по-високо ниво на оперативни и клинични умения.

Във връзка с работата ми по клинични проучвания изкарах курсове за добра клинична практика.

Малко след това положих изпит пред Европейския борд по офталмология. Към момента продължавам да се обучавам допълнително при всяка възможност.

Срещали ли сте предразсъдъци или пречки заради чуждия си произход?

По-скоро не. Бих казал, леко недоверие в началото, което бързо изчезва с показване на професионализъм и уважение. В Германия се гледа какво можеш и колко работа вършиш, а не от къде си и как изглеждаш.

Какво бихте посъветвали хората, които искат да направят подобна стъпка?

Да са подготвени емоционално – ще има трудни моменти. Да са търпеливи, защото може да отнеме повече време, отколкото си мислят. Да са постоянни, защото много хора се отказват твърде рано.  Но ако искат развитие, всичко научено е ценен опит, който ще ги обогати професионално и лично. Към момента, сблъсквайки се с толкова трудности в толкова кратък период от време съм много по-уверен и убеден, че бих се справил със следващите предизвикателства в живота!

Ако можехте да се върнете назад, бихте ли избрали същия път?

Да, със сигурност. Беше трудно, но научих много и продължавам да раста.

Какво най-много ви липсва от родината в професионален и личен план?

Семейството, приятелите, хората. В професионален план – да помагам и лекувам пациенти от България.

Обмисляли ли сте връщане обратно и при какви условия бихте го направили?

Да – в перспектива. Бих искал да се върна с натрупан опит и да го предам нататък, особено в сферата на образованието в офталмологията.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота Ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите са инструмент. Парите потенциират вашите действия. Дават свобода, но не и щастие. Моят съвет – използвайте ги умно, инвестирайте  в себе си - в знания, умения и  преживявания.