В Торонто ценят служителите и като личности и като индивидулен принос

Представете се с няколко изречения. В какво се изразява работата Ви като ежедневни ангажименти?

Казвам се Ралица Тодорова - Бейкър. Имам богат опит в областта на маркетинга и бранд мениджмънта, натрупан основно в индустрията на бързооборотните стоки (FMCG) в компании като Nestlé и последно като Старши Бранд Мениджър в Intersnack България до юни 2024 г.

Като бранд мениджър, работата ми се изразяваше в дефинирането и разказването на уникалната история на всяка марка, оформянето на нейната идентичност и създаването на интегрирани маркетингови и медийни стратегии за максимален пазарен успех. Ежедневните ми ангажименти включваха анализ на пазара и потребителските нагласи, разработване и управление на иновационни проекти, планиране и изпълнение на рекламни и промоционални кампании (включително дигитални канали), управление на бюджети, координация на дизайна на опаковки и тясно сътрудничество с търговския екип, агенции и други отдели.

В момента съм базирана в Торонто, Канада, и паралелно с търсенето на нови професионални възможности тук, съм във вълнуващ етап на развитие на собствен бранд за ръчно изработени плетива, наречен Knitted Clouds by Rali Baker. Фокусирана съм върху проучване на пазара и подготовка за реализирането на бранда на канадския пазар, прилагайки опита си в бранд стратегиите и маркетинга в тази нова сфера.

В коя държава и град живеете в момента и как се озовахте именно там?

В момента живея в Торонто, Канада. Преместих се тук сравнително наскоро, през юни 2024 година.

Основната причина да се установя именно тук е моят съпруг - той живее и работи в Канада от 12 години. Взехме съвместно решение, че на този етап от живота ни е най-подходящо да бъдем заедно тук и да изградим съвместния си живот в Канада.

Изборът падна върху Торонто, не само защото съпругът ми е установен тук, но и защото градът е изключително динамичен мегаполис. Вярваме, че предлага многобройни и разнообразни възможности както за професионално развитие, така и за интересен културен живот и забавления, което го прави привлекателно място за старт на нашия съвместен път.

Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте в началото на престоя си?

Разбира се, всяко ново начало, особено в различна държава, идва със своите предизвикателства. За мен, в самото начало, основните бяха няколко:

1. Езиковата адаптация: Въпреки че имам познания по английски език пълното потапяне в англоговоряща среда беше стъпка, която изискваше свикване. Разбирането на различните акценти, бързината на речта в ежедневието и специфичната терминология в определени ситуации бяха първоначално предизвикателство. Активно работя върху подобряването на езиковите си умения.
2. Ориентиране в новата среда и системи: Макар съпругът ми да беше огромна подкрепа с дългогодишния си опит тук, личното ми ориентиране в административните процедури (като получаване на здравна карта, SIN номер), разбирането на транспортната система, банковата система и дори спецификите при пазаруване, отне известно време.
3. Мащабът на града: Торонто е огромен и много динамичен град. Свикването с разстоянията, трафика и общия ритъм на живот в такъв мегаполис също беше част от първоначалната адаптация, идвайки от София.
4. Първоначално усещане за липса на социална и професионална мрежа: Естествено е в началото да липсват познатите контакти, приятелският кръг и професионалната мрежа, които съм изградила в България. Изграждането на нови контакти тук е процес, който тепърва започвам.

 

Как преодоляхте езиковата бариера (ако е имало такава)?

Да, както споменах, езиковата бариера беше едно от първите предизвикателства. Преодоляването ѝ е процес, по който работя активно всеки ден, и бих казала, че използвам комбинация от подходи:

1. Ежедневна практика и потапяне: Още от самото начало осъзнах, че най-важното е да не се страхувам да говоря, дори и да правя грешки. Стремя се да използвам английски във всяка възможна ситуация – при пазаруване, в комуникация с хора в ежедневието, при запитвания. Също така, активно слушам – гледам местни новини и предавания, филми без субтитри (или с английски субтитри), слушам радио и подкасти, за да свикна с автентичната реч, интонация и различни акценти.
2. Целенасочено учене: Отделям време за разширяване на речниковия си запас, особено с думи и изрази, които са ми нужни в ежедневието или са свързани с професионалната сфера и развитието на моя бранд. Използвам различни онлайн ресурси, приложения за учене на езици и чета статии и материали на английски.
3. Фокус върху разбирането: Когато не разбирам нещо, не се притеснявам да помоля за повторение или обяснение. Мисля, че това е ключово за избягване на недоразумения и за реално научаване.
4. Общуване със съпруга ми: Разбира се, комуникацията със съпруга ми на английски (въпреки че той говори български език)  също помага изключително много за практикуването на езика в спокойна и подкрепяща среда.

Все още съм в процес на учене и усъвършенстване, но мисля, че комбинацията от тези подходи ми помага постепенно да се чувствам все по-уверена в омуникацията си на английски език.

 

Какви ресурси или мрежи (местни общности, колеги, организации) ви помогнаха да се адаптирате?

1.      Обществената библиотека на Торонто (Toronto Public Library - TPL): Това е наистина невероятен ресурс за новодошли. Още в началото открих колко много предлагат – безплатен достъп до компютри и интернет, огромна база от книги и материали (включително за учене на английски), но най-вече разнообразни безплатни програми. Посещавала съм информационни сесии за новодошли, както и някои от техните работилници. Самата библиотека е много приветливо и достъпно място.

2.      ESL курсове (English as a Second Language): За да работя целенасочено върху езиковите си умения, се записах на ESL курс. Това ми помогна изключително много не само да подобря английския си по структуриран начин, но и да се срещна с други хора от цял свят, които са в сходна ситуация. Обменът на опит в такава среда е много ценен.

3.      Връзката с българската общност: Още преди да пристигна, а и след това, потърсих контакт с българската общност тук. Има различни групи и се организират събирания, което е чудесен начин да поддържаш връзка с културата, да говориш на родния си език и най-вече – да обмениш изключително ценна практическа информация и съвети с хора, които вече са минали по пътя на адаптацията. Усещането за принадлежност, което дават тези срещи, е много важно.

4.      Дамският клуб: Имах късмета да попадна и на Дамски клуб, който е организиран от българка тук в Торонто. Това е една по-специфична и много подкрепяща мрежа. В клуба споделяме опит, подкрепяме се взаимно в предизвикателствата и успехите, свързани с живота тук, и изграждаме приятелства.

5.      Личната ми мрежа: Разбира се, най-голямата ми подкрепа е моят съпруг, чийто опит и познания за живота в Канада са безценни.

Какви са основните разлики между работната култура в настоящата Ви държава и тази в България?

Тъй като все още не съм работила като нает служител в канадска компания, преките ми впечатления от вътрешната работна култура са по-скоро ограничени и базирани на проучвания и разговори. Въпреки това, в процеса на стартиране на моя собствен бранд тук - Knitted Clouds By Rali Baker - и адаптацията ми в Торонто, вече забелязвам някои съществени разлики в цялостната бизнес среда и подходи, сравнени с опита ми в България:

1. Дигитализация и административна ефективност: Това е може би най-осезаемата разлика за мен до момента. Силно впечатление ми направи колко улеснени са много административни процеси, особено свързаните със стартиране на бизнес. Например, регистрацията на компания се оказа значително по-бърз и лесен процес, като огромна част от стъпките, както и последващи услуги като бизнес банкиране или данъчни регистрации, се случват почти изцяло онлайн. Това създава усещане за ефективност и достъпност, което е много различно от понякога по-бюрократичните процедури, с които съм се сблъсквала в България.
2. Комуникация и подход към клиента: Макар все още да не съм работила пряко с колеги тук, в контактите си с различни институции и доставчици забелязвам фокус върху изключително учтиво и ориентирано към клиента обслужване. Има ясно изразена култура на отзивчивост и следване на процедури по много предвидим начин.
3. Баланс работа-личен живот (от наблюдения): От разговори с хора тук и от общи наблюдения върху ритъма на живот, оставам с впечатлението, че се отдава по-голямо значение на баланса между работата и личното време в сравнение с често по-интензивната и понякога по-натоварена работна среда, която познавам от България. Разбира се, това вероятно варира много според индустрията и компанията.
4. Акцент върху нетуъркинга: Изглежда, че изграждането на професионална мрежа и неформалните контакти са много важна част от кариерното развитие и бизнес успеха тук. Има много платформи и събития, насърчаващи това.
5. Разнообразие и приобщаване: Темата за разнообразието (Diversity and Inclusion) е много видима и изглежда е интегрирана като важна ценност в бизнес средата и комуникацията.

Това са първоначални впечатления, разбира се, и те са пречупени през призмата на човек, който тепърва навлиза в местната бизнес екосистема като предприемач. Очаквам да науча много повече, когато имам възможност да работя и в рамките на установена организация тук.

Какви ценности и практики на работното място най-много Ви впечатлиха?

Отново ще подчертая, че все още нямам преки наблюдения от работа вътре в канадска компания, тъй като в момента съм фокусирана върху стартирането на моя бранд и проучването на пазара. Впечатленията ми са предимно от взаимодействието ми с бизнес средата като предприемач и от общата атмосфера.

Въпреки това, от това, което виждам и от разговори с познати и бивши колеги, които вече работят тук, няколко неща ми правят силно положително впечатление като ценности и практики, за които разбирам:

1. Ценене на служителите като личности: Това е нещо, което често чувам – че има по-голям фокус върху човека зад позицията. Разбирам, че се насърчава грижата за менталното здраве на служителите и има стремеж хората да не се претоварват системно. Това създава усещане за по-устойчива и здравословна работна среда.
2. Признание за индивидуалния принос: Споделят ми също, че има култура на оценяване и признаване на личните резултати и усилията на всеки служител. Това звучи изключително мотивиращо и като практика, която със сигурност бих оценила високо.
3. Както споменах и преди, ефективността и дигитализацията в административните и бизнес процеси също са изключително впечатляващи и показват ценност към времето и ресурсите.

Разбира се, това са до голяма степен впечатления "от втора ръка", що се отнася до вътрешната култура, но те рисуват една много позитивна картина за потенциална работна среда, която цени хората и техния баланс, и признава постиженията им. Това е нещо, което намирам за много привлекателно.

Имало ли е ситуации, в които културните различия са Ви затруднявали?

Да, разбира се, при преместването в толкова различна културна среда като канадската, неизбежно има моменти, в които усещаш различията и трябва да се адаптираш. Не бих казала, че съм имала някакви сериозни затруднения, породени от културни различия, но определено е имало ситуации на леко объркване или нужда да се науча на нов подход.

Един конкретен пример е свързан с комуникационния стил и нивото на директност. В Канада, и конкретно в Торонто, хората са изключително учтиви и дипломатични в общуването. Комуникацията често е по-индиректна, отколкото съм свикнала в България. Използват се много омекотяващи фрази, позитивни конструкции, дори когато трябва да се предаде отказ или критика.

В самото начало ми се е случвало да интерпретирам погрешно тази учтивост. Например, получавала съм отговор на запитване (било то по имейл или в разговор), който е звучал много позитивно и обнадеждаващо, но всъщност, след като не е последвало нищо или съм потърсила разяснение, се е оказвало, че това е бил учтив начин да ми кажат "не" или "това не е възможно в момента". Отне ми известно време да свикна да "чета между редовете", да обръщам внимание на по-фините нюанси в изказа и да не приемам всичко буквално. Също така, аз самата трябваше да адаптирам своя стил, за да бъда по-внимателна и индиректна в определени ситуации, за да не бъда възприета като твърде рязка, което не е типично за тук.

Това не е създало реални проблеми, а по-скоро беше интересен учебен процес – да разбера и да се напасна към местните норми на комуникация. Учиш се да разбираш не само какво се казва, но и как се казва и какво означава това в дадения културен контекст.

Как намирането на работа се различава в настоящата Ви държава спрямо вашата родина?

Процесът на намиране на работа тук в Канада (конкретно в Торонто) се различава доста съществено от това, с което съм свикнала в България, базирано на моите досегашни проучвания и първи опити. Основните разлики, които откроявам, са:

1. Огромен обем кандидати и жестока конкуренция: Това е може би най-фрапиращата разлика. Пазарът тук е много по-голям и динамичен, което означава, че броят на кандидатите за всяка отворена позиция е огромен. Както и вие отбелязахте, не е необичайно за една позиция да кандидатстват стотици, дори над хиляда души. Тази конкуренция е наистина зловеща и прави процеса много по-труден.
2. Нисък процент на отговор при директни кандидатури: Като пряко следствие от огромния брой кандидати, шансът да получиш отговор или покана за интервю само след изпращане на CV е значително по-малък. Напълно реалистично е, както казахте, от над 100 изпратени CV-та да получиш обратна връзка само от 3-4 компании. Това показва, че само стандартното кандидатстване често не е достатъчно.
3. Критичното значение на професионалната мрежа (Networking): Точно заради ниската ефективност на директните кандидатури, изграждането на професионална мрежа тук е не просто полезно, а абсолютно ключово, особено за човек като мен, който няма предварително изградена мрежа от контакти в страната.
4. Специфични методи за нетуъркинг – "виртуалното кафе": Тук идва и една много специфична практика, която е изключително популярна и почти очаквана. Хората активно канят на кратко виртуално кафе (virtual coffee chat) или информационна среща служители от компании, към които проявяват интерес. Целта е не директно да искаш работа, а да създадеш контакт, да научиш повече за компанията или индустрията отвътре и да направиш впечатление. Това е много по-проактивен и структуриран подход към нетуъркинга, отколкото е обичайно в България.

В обобщение, докато в България процесът може да разчита повече на формални кандидатури или съществуващи връзки, тук успехът изглежда силно зависим от способността ти проактивно и стратегически да изградиш нова професионална мрежа и да се отличиш сред огромната конкуренция, като използваш методи като информационните срещи.

Трябваше ли да преминете през някакви допълнителни квалификационни курсове?

Не, за моята професия в сферата на маркетинга и бранд мениджмънта не се изискваше задължително преминаване през специфични допълнителни квалификационни курсове или изпити, за да мога да практикувам тук в Канада.

Това е ключова разлика спрямо други професии, като например лекари или инженери, които, както е известно, ако не преминат съответните изпити и процедури за лицензиране, не могат да практикуват легално тук.

Въпреки това, за моята сфера е вярно, че всяка една допълнителна квалификация е много добре дошла и със сигурност е полезна за професионалното ми развитие и конкурентоспособност на канадския пазар.

Срещали ли сте предразсъдъци или пречки заради чуждия си произход?

Не, откровено казано, досега не ми се е случвало да срещна предразсъдъци или да се сблъскам с пречки конкретно заради чуждия си произход.

Моите впечатления, макар и все още от сравнително кратък престой, потвърждават това, което се знае за Канада – че това е страна, изградена от имигранти. Особено в град като Торонто, разнообразието е огромно. Чуждият произход тук не е нещо ново или различно, а по-скоро ежедневие и норма. Хората са свикнали да общуват с представители на различни култури и като цяло средата е много отворена в това отношение. Така че, поне аз лично, не съм усетила негативно отношение или спънки поради това, че съм от България.

Какво бихте посъветвали хората, които искат да направят подобна стъпка?

Основният ми съвет към хората, които обмислят подобна стъпка като моята, е може би доста простичък, но идва от сърце: щом имат желанието, просто да го направят!

Смятам, че е много важно човек да следва стремежите си. По-добре е да опиташ, да видиш как е, да натрупаш опит, за да знаеш със сигурност, че си опитал, отколкото години наред да се чудиш "какво би било, ако...?" и да съжаляваш за пропуснатия шанс.

И другото важно нещо, което трябва да помнят – това не е непременно необратимо решение. Светът е динамичен, плановете се променят. Винаги съществува възможността да се приберат обратно в България, ако преценят, че това е по-доброто за тях на даден етап. Никой не губи нищо от опита, дори и той да не доведе до постоянно установяване в чужбина.

Така че, да – ако желанието го има, действайте, опитайте! Вратата към дома винаги остава отворена.

Ако можехте да се върнете назад, бихте ли избрали същия път?

Да! Категорично да! Без никакво съмнение или колебание.

Въпреки всички предизвикателства, които са неизменна и нормална част от процеса на адаптация при такава голяма стъпка, опитът, който трупам, новите възможности и хоризонти, които се отварят пред мен и семейството ми тук в Канада, ме убеждават всеки ден, че това беше правилното решение за нас на този етап.

Така че, ако можех да върна времето назад, определено бих избрала същия път отново.

О, категорично да! Без абсолютно никакво съмнение!

И ако трябва да съм напълно честна, ако можех да върна времето назад, не само бих избрала същия път към Канада... но и задължително бих избрала пак същия съпруг 😊.  Всъщност, като се замисля, може би първо бих проверила дали той е "наличен" и после вече решението за пътя е лесно – пак бих го последвала, където и да е той! Така че да, отговорът определено е "Да"

 

Какво най-много Ви липсва от родината в професионален и личен план?

Да, разбира се, има неща, които ми липсват от България, както в професионален, така и в личен план. Това е съвсем естествено, особено в началото.

В професионален план:

1. Изградената мрежа от контакти: Може би най-осезаемо ми липсва дългогодишно изградената ми професионална мрежа в България – колегите, партньорите, хората от индустрията, с които се познаваме добре и лесно можем да обменим идеи или да потърсим съдействие. Тук тепърва трябва да изграждам всичко това отначало.
2. Дълбокото познаване на пазара: Липсва ми онази интуитивна лекота, която идва от годините работа на българския пазар – познаването на потребителските нагласи, медийната среда, специфичните културни нюанси в комуникацията. Това е експертиза, която тук тепърва трябва да придобия за канадския контекст.
3. Езикът в професионална среда: Макар да работя усилено върху английския си, липсва ми комфортът и бързината да изразявам сложни професионални идеи и нюанси на родния си език без никакво усилие.

В личен план:

1. Семейството и близките приятели: Това е може би най-голямата липса. Ежедневният контакт, възможността да споделиш важни моменти (или просто кафе) спонтанно, подкрепата и близостта на най-скъпите ти хора – това няма как да бъде заменено лесно.
2. Усещането за "у дома": Онова дълбоко вкоренено чувство за принадлежност, познатите улици, места, дори миризми и звуци, които свързваш с дома.
3. Малките неща: Липсват ми и по-дребни, но мили неща – определени български храни и вкусове, разходките на любими места в София, понякога дори специфичното ни чувство за хумор и общите културни кодове, които правят общуването толкова лесно.

Разбира се, всичко това е част от процеса на адаптация. Докато изграждам новия си живот тук и създавам нови връзки и спомени, тези неща винаги ще заемат специално място.

Обмисляли ли сте връщане обратно и при какви условия бихте го направили?

Честно казано, на този етап не съм обмисляла сериозно връщане обратно в България. Преместих се в Торонто сравнително скоро (през юни 2024) и в момента целият ми фокус и енергия са насочени към адаптацията, изграждането на живота ни със съпруга ми тук, стартирането на моя бранд "Knitted Clouds By Rali Baker" и проучването на възможностите, които Канада предлага.

Разбира се, животът е динамичен и човек никога не знае какво може да се случи в дългосрочен план. Както сама съветвам и други – винаги има опция за връщане.

Хипотетично погледнато, ако трябва да мисля при какви условия бих обмислила връщане, това най-вероятно би било свързано с някакви много сериозни, непредвидени обстоятелства. Например:

• Наложителни семейни причини: Ако възникне ситуация със здравето на най-близките ми хора в България, която изисква моето или нашето дългосрочно присъствие там.
• Значителна промяна в личните ни планове: Ако нещо в нашите общи планове със съпруга ми коренно се промени и доведе до решение за връщане.

Но това са наистина само хипотези в сферата на "ако". Към момента съм тук, мотивирана съм да се развивам и да успея в Канада и вярвам твърдо в решението, което сме взели. Планът ни е да градим бъдещето си тук.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота Ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

"Мисля за парите като за горивото за автомобила, а аз обичам да пътешествам в живота. Те не са самата дестинация, нито пък самият автомобил, но са необходимият ресурс, който ти позволява да се движиш, да стигаш до нови места, да имаш свободата да избираш маршрута си."

"Влиянието им е точно такова – на гориво. Те ми дават възможност да "пътувам" – да осигуря сигурност за мен и семейството ми, да инвестирам в развитието си, да си позволя да поемам премерени рискове като стартирането на собствен бранд, да реализирам голяма промяна като преместването в Канада. Без това "гориво", много от пътищата, по които искам да поема, биха били затворени. Така че те са важен фактор, който дава възможности и свобода, но изискват и разумно управление, за да стигнеш там, закъдето си тръгнал, без да закъсаш по пътя."

"Основният ми съвет тръгва от идеята, че достатъчността наистина е много относителна. Това колко "гориво" ти трябва, зависи изцяло от това докъде искаш да стигнеш и какъв "автомобил" караш (т.е. какъв начин на живот водиш и какви са целите ти).

Затова бих ги посъветвала:

1. Определете си вашата дестинация: Вместо да се тревожите абстрактно "достатъчно ли е?", помислете какво конкретно искате да постигнете? Какви са вашите реални нужди и цели? Колко "гориво" е реалистично необходимо за вашето пътуване, а не за това на съседа?
2. Бъдете добри "шофьори": Научете се да управлявате ресурсите си разумно. Това не значи да не "пътувате", а да планирате маршрута, да следите разхода, да имате резерва. Финансовата грамотност дава контрол и намалява тревожността.
3. Не забравяйте самото пътешествие: Горивото е важно, за да стигнете някъде, но не е самото пътуване. Не позволявайте тревогите за парите (горивото) да ви пречат да се наслаждавате на пътя, на гледките, на компанията (т.е. на живота, здравето, близките, преживяванията).