Възможността за „нетуоркинг“ във Франция е по-затворена

Представете се с няколко изречения. В какво се изразява работата ви като ежедневни ангажименти?

Здравейте,

Казвам се Борислав Тодоров. Работя във френска застрахователна компания за застраховане на кредитен риск Кофас. Ръководя търговски екип в отдела на Глобални Мултинационални Клиенти.

Екипът ми управлява портфейл от над 50 млн евро годишен премиен приход. Работата ми е свързана с определяне на стратегии за развитието на съществуващите клиенти, които са големи международни компании с годишен застрахован оборот над 250 млн. евро. Застраховането включва както филиали в Европа, така и дъщерните компании на всички континенти. Голяма част от работата ми е свързана с преговори, които са както на вътрешно ниво в различните отдели на застрахователната компания, така и с нашите партньори (брокери или агенти) и крайните клиенти. Продуктът е доста нишов на пазара и експертните познания в областта са условие, без което не може за крайния успех.

Международният аспект от дейността е силно застъпен, тъй като имаме офиси в над 100 държави и при глобалните клиенти се случва често да се издават застрахователни полици в Азия, Южна Америка, Австралия или Африка. Ежедневният контакт с различните екипи на компанията от другия край на света е необходимост както и доброто разбиране на местните особености, обичаи, а дори и някои правни аспекти.  Често казвам, че денят ми започва с Япония и Китай, преминава през Европа и завършва с Чили, Мексико и Бразилия.

В коя държава и град живеете в момента и как се озовахте именно там?

Живея и работя в Париж, Франция от 2015 година. Пътят ми от най-ранна детска възраст ме доведе тук. Когато бях на 6 г. исках да стана посланик на България. Преследвайки тази мечта преминах през френска гимназия в София, след което Международни отношения в университета и след няколко стажа в държавната администрация разочарованието от функционирането на държавния апарат ме доведе до икономическия и финансов сектор.

Направих магистратура в университета в Тулуза, Франция и смених няколко френски компании като Рено, БНП Париба, Сосиете Женерал докато накрая не се озовах в настоящата компания в местния клон в България. След прекарани три години там в търговския отдел любопитството ме доведе в централата на Кофас в Париж. Исках да видя как се прави бизнес в Западна Европа и как функционира този бизнес модел в по-голям мащаб.

Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте в началото на престоя си?

Предизвикателствата в началото бяха както от битов характер, така и от професионален такъв. Магистратурата в Тулуза изключително много ми помогна за по-лесната адаптация, както и приятелите ми в Париж.

Езикът с всичките му нюанси беше едно от предизвикателствата. Това, че бях учил френски в гимназия и после университет беше голям плюс, но от друга страна моят френски беше този, който е говорил Виктор Юго през 19 в. тъй като изучвахме френска литература в гимназията. Това сравнително бързо беше коригирано, но все пак трудности имаше известно време.

Как преодоляхте езиковата бариера (ако е имало такава)?

С усилия, целенасочена работа и целеустременост.

Какви ресурси или мрежи (местни общности, колеги, организации) Ви помогнаха да се адаптирате?

Предпочитам да се потапям изцяло в местната култура и не търся целенасочено местни общности. Това, което ми помогна за бързата адаптация беше приятелката ми, също българка, която реши да ме последва в Париж, напускайки добре платена международна адвокатска кантора в София. Впоследствие тя стана и моя съпруга, както и майка на дъщеря ни.

Какви са основните разлики между работната култура в настоящата Ви държава и тази в България?

Труден въпрос, на който няма лесен отговор. Разликите са и много и не чак толкова много. Разбира се, че има разлики, но хората в същността си са едни и същи навсякъде. Реагират по сходен начин, водени от едни и същи емоции. Разликите са в обичаите, възпитанието и културните особености. В офиса на компанията ни има служители от над 30 националности, в моя екип има мексиканец, алжирка, португалка и аз българин. Тази амалгама от различия в работната среда не ме кара да се чувствам твърде далече от българската среда.

Имало ли е ситуации, в които културните различия са Ви затруднявали?

Не бих казал, че са ме затруднявали, а по-скоро обратното. Обичам културните различия, както и езиците. Именно тези различия по-скоро ме мотивират и вдъхновяват.

Как намирането на работа се различава в настоящата Ви държава спрямо вашата родина?

Контактите са ключови, независимо от пазара на труда. В България нещата са една идея по-лесни, защото мащабът е по-малък, хората се познават по-добре, по-често се срещат, ходят на едни и същи събития. Възможността за „нетуоркинг“ е по-голяма. Франция е по-затворена в това отношение. Причината е историческа, заради разделението в обществото и различните йерархични нива не могат да се сливат лесно. Но това не е характерно само за Франция. В някои азиатски държави дори е още по-застъпено.

Трябваше ли да преминете през някакви допълнителни квалификационни курсове?

Не. Аз бях подготвен кадър с експертно познание в областта и език.

Срещали ли сте предразсъдъци или пречки заради чуждия си произход?

Да, срещал съм, но всичко е въпрос на себеусещане. Всъщност предразсъдъците не са толкова при другите, колкото в нас самите. Ако успеем да се освободим от тях, насрещните събеседници също се променят или по-скоро нашите възприятия се променят. Аз винаги съм се гордял с българския си произход и ясно съм го заявявал. Разбира се, че е имало подмятания, под формата на шега, но това е по-скоро заради непознаване и невежество. Например една от заблудите при французите е географското местоположение на България. 90% от тях смятат, че България е някъде на север, в непосредствена близост до Москва и че там е много студено. Мои приятели са ми признавали, че нивото им по познания по география е плачевно и че това се дължи на обучението в училище в детска възраст. Разбира се има и такива, които пътуват по света и са наясно къде точно е България, но са малък процент.

Какво бихте посъветвали хората, които искат да направят подобна стъпка?

Трябва да си зададат въпроса „защо“. Защо искат да го направят? Какво точно търсят? Най-напред е необходимо да имат ясен и точен отговор и тогава да започнат да планират стъпка по стъпка. Например моето „защо“ беше любопитството. Исках да разбера как се прави бизнес в Западна Европа, как функционира бизнеса, до къде може да се стигне и т.н. Исках да тествам лимитите на собствените си възможности. Направих го, за пореден път и работи. Преди 20 години бях тествал възможностите си на студентска бригада в САЩ. Тогава също сработи.

Ако можехте да се върнете назад, бихте ли избрали същия път?

Категорично.

Какво най-много ви липсва от родината в професионален и личен план?

В личен план отговорът е ясен и не особено оригинален. Това са семейството и приятелите. Но това се опитвам да компенсирам в максимална степен и около 1-2 месеца от годината прекарвам в България.

В професионален план не мога да кажа, че нещо ми липсва. Може би това е желанието ми да създам или да бъда част от бизнес в България, който да работи в полза на обществото. Защото част от смисъла е да помагаме и да даваме на другите.

Обмисляли ли сте връщане обратно и при какви условия бихте го направили?

Разсъждавал съм по темата и желанието определено го имам, но не трябва да бъде на всяка цена. В краткосрочен и средносрочен план имам цели свързани със семейството ми и връщането не е на дневен ред.  

Бих го направил, ако мога да реализирам идеята си за помагането, за което споменах в горния абзац или някаква друга идея, която да има смисъл в полза на обществото.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите не бива да са самоцел. Парите са средство. Те са нужни, за да може да се плащат сметките, да се купува здравословна храна, не в големи количества, а само толкова колкото е необходима и да може човек от време на време да пътува. Парите са средство за задоволяване на основните потребности на човека. Останалото е чиста човешка лакомия.