Впечатляващо е колко бързо сформираме екип, въпреки че не се познаваме преди полет

Представете се с няколко изречения..

Казвам се Марио Бакалов, на 44 г., и съм капитан на Еърбъс А320. Освен пилот съм мотивационен лектор и провеждам онлайн семинари на различни теми като „страх от летене“ или „кариерно развитие в авиацията“.

В коя държава и град живеете в момента и как се озовахте именно там?

Живея с моето семейство в едно градче близо до Франкфурт на име Бад Хомбург. Озовах се тук поради близостта до моето работно място, летище Франкфурт.

Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте в началото на престоя си?

Заминах като 9-годишен с баща ми за Германия и в началото много ми липсваха роднините, най-вече майка ми и баба ми, както и моята стая. Освен това не говорех немски и комуникацията с децата в училище беше първоначално почти невъзможна. Хубавото е, че бързо свикнах с новата обстановка и скоро се почувствах в свои води. Също така прекарвах всяка ваканция в България и така не загубих контакта към любимите ми хора.

Как преодоляхте езиковата бариера (ако е имало такава)?

Първоначално контактувах предимно без думи, само със знаци и движения. Скоро баща ми започна да говори с мен на немски и така бързо свикнах с езика, макар и отначало да ми беше много трудно да не мога да говоря нормално с баща ми и единствения ми близък в Германия.

Какви ресурси или мрежи (местни общности, колеги, организации) Ви помогнаха да се адаптирате?

Не съм ползвал такива. Децата лесно правят контакти и така беше и при мен. Не съм имал сериозни проблеми с адаптацията.

Какви са основните разлики между работната култура в настоящата Ви държава и тази в България?

Като мотивационен лектор посещавам и съм посетил редица компании в България и мога да кажа, че работната култури в двете държави, макар и клишетата да са други, е доста подобна. Може би има няколко разлики, в Германия се залага изключително много на толерантност и на меките умения, които се смятат за ключови.

Какви ценности и практики на работното място най-много Ви впечатлиха?

На моето работно място високо ценим сплотеност, доверие и като резултат психологическата безопасност. Впечатляващо е колко бързо сформираме екип, въпреки че не се познаваме преди полет. Това е и една от любопитните теми, за които говоря в моите лекции. Хората трудно си представят как постигаме екипност в рамките на минути.

Имало ли е ситуации, в които културните различия са Ви затруднявали?

Прави ми впечатление колко бързо и гъвкаво се организират нещата в България в сравнение с Германия, където подготовката обикновено започва доста по-рано.

Как намирането на работа се различава в настоящата Ви държава спрямо вашата родина?

Не мога да преценя, тъй като обикновено в моята професия и в компанията, за която работя, не се сменя работата или работодателят.

Срещали ли сте предразсъдъци или пречки заради чуждия си произход?

Често задаван въпрос в България, но, честно казано, за 35 години в Германия никога не съм срещал видими предразсъдъци относно българския ми произход. А компанията, в която работя, е изцяло интернационална с колеги от над 150 държави в света.

Какво бихте посъветвали хората, които искат да направят подобна стъпка?

Да станеш пилот в днешно време е по-лесно възможно в сравнение с преди 20-30 години. Освен това прогнозите сочат, че световният авиационен трафик ще се удвои в следващите 17-18 години. Чудесни перспективи за всички, които мечтаят за кариера в авиацията. Освен това излизането от комфортната зона е ключов двигател за личностно и професионално развитие. То ни отваря врати към нови възможности, развива адаптивността и изгражда увереност в способността ни да се справяме с предизвикателства. Всеки нов път е шанс не просто да научим нещо ново, а да израснем като личности и професионалисти.

Ако можехте да се върнете назад, бихте ли избрали същия път?

Абсолютно бих избрал същия път. Всяка стъпка, всяко предизвикателство и всяка победа са ме изградили като човек и професионалист. Не бих променил нищо.

Какво най-много Ви липсва от родината в професионален и личен план?

В професионален план не мога да кажа, че нещо ми липсва. В личен план – да, понякога ми липсват близките в България, спомените за хора, които вече не са сред нас, усещането за българската култура и начина, по който хората общуват помежду си. Липсват ми онези малки човешки неща и хубавите моменти, които нося в сърцето си.

Обмисляли ли сте връщане обратно и при какви условия бихте го направили?

Бих излъгал, ако кажа, че никога не съм се замислял за връщане в България. Но истината е, че и сега България остава важна част от живота ми. Заедно със семейството ми прекарваме почти всички наши почивки там, редовно посещаваме близките си, а в професионален план като мотивационен лектор често съм в България и работя с различни компании. Така че, макар в момента да живеем основно в чужбина, никога не съм губил връзката си с България и продължавам да прекарвам значителна част от времето си там. Затова не усещам спешна нужда от постоянно връщане – България винаги е близо до мен.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота Ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите, разбира се, са важна част от живота ни – те ни дават възможности и сигурност. Но вярвам, че понякога им отдаваме прекалено голямо значение. Истинското качество на живота не се измерва само в числа. Много по-ценно е да се чувстваме добре в тялото си, в мислите си, в живота, който водим, сред хората, с които споделяме дните си, и в професията, която ни носи смисъл. Ако към тази вътрешна хармония добавим и финансовата стабилност – прекрасно. Но съветът ми е: не гонете само цифри. Грижете се първо за вътрешното си равновесие, за радостта от живота – защото истинското богатство започва отвътре.