Вярвайте в себе си, за да ви повярват и другите

Представете се с няколко думи..

Казвам се Радина и се занимавам с високопрофилни комуникации и с мениджмънт. Професионален консултант в сферата на публичността съм, лектор, медиен анализатор, както и активист, и доброволец. Имам над 25 годишен опит в национална и международна среда, като повече от 21 години на ръководни позиии. Работила съм с разнообразни индустрии и бизнеси, вкл. компании от Fortune 500, национални и международни институции, НПО, политически формации и други организации. През годините съм управлявала локални и международни проекти и широкощабни интегрирани комуникационни кампании с бюджети, достигащи до €5.5 млн. Родена съм в София, от 2017 г. живея в Берлин, където ме доведе работа. От 2018 г. съм Regional Communications Manager, EMEA в Corning (компания от Fortune 500) и управлявам стратегическите корпоративни комуникации и публичността на компанията в региона.

За мен продължава да е чест, че съм носител и на специална грамота за принос към правозащитата и човешките права „Човек на годината“ 2014.

В личен план съм дъщеря, съпруга, приятел, пристрастен читател, пътешественик, любител на приключенията, изкуствата, разнообразието, обичам животните и природата, любопитна съм, харесвам спорта и да научавам нови неща и като цяло, ако успея да докосна силата, се стремя да го правя като джедай и в подкрепа на доброто.

Как бихте описали своята кариера с няколко думи?

Динамична, интересна, обогатяваща, непредвидима, продължаваща.

Кой беше най-важният избор, който оформи пътя Ви?

Да бъда независим, мислещ и отговорен човек, който не прави компромиси с наистина важното – ценности, принципи, интегритет. Това е избор, който човек често е поставен в ситуации да отстоява.

Какво бихте искали да знаете в началото на кариерата си, но никой не Ви каза?

Че перфекционизмът е капан, че всичко се случва много по-добре, ако си дадеш сметка, че винаги работиш с хора, както и че към истински стойностните постижения няма лесни пътища.  

Как човек може да разбере коя професия е подходяща за него?

Понякога става бързо, понякога цял живот не стига. Най-общо казано, ако това, което човек прави, му дава усешане за смисъл, ако го енергизира, ако му е приятно да мисли за работата си, да говори за нея, да си представя следващата задача, проект, среща, работен ден, ако предстоящите служебни дела не го напрягат безпричинно, ако има авторитет и уважение сред колегите си, това е неговата работа. Авторитетът се печели, никой не ти го дава даром, и ако го има, най-вероятно човек на правилното професионално място.

Кои умения според вас ще бъдат ключови през следващите 10 години?

Техническите умения, аналитичността, способността за обработка и синтезиране на големи обеми от информация, т.нар. human skills – всичко, свързано с емоционална интелигентност, умение за работа с хора и екипи, фокус, самоконтрол и убедителност, комуникативност, критичното мислене, адаптивност. Има големи неизвестни, обаче. Например, докъде ще е стигнал AI през следващите 10 години, кой професии ще е променил/ превърнал в ненужни и как това ще е повлияло пазара на труда и нуждите от специфични умения.

Как да изградим мрежа от полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?

Може би като просто общуваме с хората, намираме общи теми и сме част от обмена на информация с тях. Нормално е да има известен елемент на целенасоченост, когато изграждаме професионални мрежи, но не бива да е доминантен. Не непременно хората, които сте идентифицирали като интересни или потенциално важни за работата ви, се оказват такива. Генерално погледнато, колко по-широка мрежа от познанства имате, толкова по-вероятно е да получите неочаквана подкрепа, когато имате нужда от нея. А и хората откликват много повече, когато присъствате в живота им ненатрапчиво, но все пак сте там. Ако ги търсите само и единствено, когато имате нужда от тях, е, със сигурност ще го забележат. Както и обратното е вярно. Аз често правя нещо, което е изненадващо за част от хората – спонтанно споделям с тях информация, събитие или нещо друго, което ми е направило впечатление и съм направила асоциация с тях. Не го правя нарочно, естествено ми идва. Или пък просто реагирам, ако ги видя по медиите, прочета нещо, свързано с техните професии, науча, че са имали някакво събитие в личния си живот и т.н. А те се оказват изненадани понякога, защото са свикнали да ги търсят основно при нужда и по работа. Но не е необходимо да е така. Нямате представа колко много приятелства съм започнала по този начин. Не че съм ги планирала, просто спонтанността е променяла начина, по който ме възприемат и е отваряла вратата към по-близки отношения. Искам да кажа, че не е задължително да има някаква конкретна награда в тоя процес – наградата е, че има друг човек, който е готов да сподели времето си с вас.

Каква е най-голямата грешка, която сте допуснали в кариерата си, и какво научихте от нея?

Честно казано, не знам. Не мисля точно в такива параметри. Анализирам и си казвам: „абе, това можеше и да не го правиш точно така“ или „е, тук се издъни“, но не задълбавам в драматизиране и класификации. Преценявам какво е трябвало да стане по различен начин и това е. Ако трябва, извинявам се. В крайна сметка, разни неща се случват, но хората са винаги част от процеса и е добре да могат да продължават да работят заедно без огорчение. Ако трябва да посоча едно нещо, може би точно това е – отношенията между хората са важни. О, да, и друг мой урок е да не работя с хора, на които нямам доверие.

Как да разпознаем токсична работна среда и кога е време да си тръгнем?

Токсичната среда е лесна за разпознаване – тежи. Просто въздухът не стига (метафорично казано). Но ако сте в среда, която е враждебна, в която хората се дебнат, няма прозрачност и доверие, липсва баланс, очакванията са нереалистични или не са формулирани коректно, липсват възможности за развитие, има фаворитизъм, постоянни и тлеещи конфликти, липсват процеси и отговорност, хората са изтощени, стресирани, изнервени и затворени, има голямо текучество и т.н., значи работите в токсична атмосфера. Кога е време да си тръгнете? Вчера. Ако не се махнете бързо, това ще ви съсипе и ще унищожи живеца и енергията ви. А последствията могат да варират от демотивация до burn out.

Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете отначало?

Този въпрос не ми е много по вкуса, ако трябва да съм честна. Защото мисленето ретроспективно със знанията и опита, които имам сега, за това какво бих променила в миналото, не ми се струва градивно. Човекът, който съм сега е много различен и знае неща, които човекът, който съм била преди пет години, не е знаел. Светът дори е много различен. Промените са толкова бързи и понякога значителни. Ако някой ми беше казал само преди месеци, че the Land of the Free and the Home of the Brave само за 100-на дни ще се превърне в полу-авторитарна автокрация, нямаше вероятно да му повярвам. С това искам да кажа, че човек действа според това, което знае и преценява в момента. Ако всъщност питате дали съжалявам за нещо, мисля, че не. И докато действам според убежденията си и с уважение към другите, мисля, че така ще си остане.

Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?

В служебен план моят начин е да си „измислям“ проекти, които ме предизвикват и изкарват от рутината и да се опитам да ги реализирам. А то това си е цяла отделна задача, защото трябва да убедя и други хора да направим проекта и така си отварям много работа. Също така правя неща, които не съм правила преди. Може да са дребни – като например да рисувам върху керамика (а аз не умея да рисувам), може и да не са – като например да изкарам 10 различни онлайн обучителни курса за един месец. На други хора им помагат други подходи, но мисля, че ключовото е да си дадете сметка, че сте в застой и като барон Мюнхаузен да се изтеглите сами от блатото – дали като си създадете работа, потърсите ново хоби, поискате от колеги да ви включат в някой техен проект, направите онова нещо, което все отлагате, отидете на пътешествие или нещо друго, важното е да разбиете усещането за равност и безсмислие.

Как да постигнем баланс между професионалния и личния живот?

Ако имах формулата за това, щях да я патентовам 😊 Едно знам, този баланс е много важен и много индивидуален. Но ако дълго го няма, нещата започват да куцат и в работата, и в личния живот. Дълго време това не беше тема – работата си е работа, личният живот си е личен живот. Да, обаче хората не се делят на части и не могат да изолират едната си част или другата с бутон за включване и изключване. Пълноценните хора са и пълноценни служители, това вече е ясно. Затова и има вече множество практики, които стимулират здравословното съжителство на личния и служебния ни живот. Някои от тях включват възможности за лично време в рамките на работното, детски градини в офиса, за да не се тревожат майките и да не губят време в пътувания, а и да могат да виждат децата си през целия ден, хибридни форми на работа, ограничаване на работните срещи в петък и т.н. Но като начало – избягвайте работодатели, които нямат поне основни политики в това отношение, преговаряйте още в началото за неща, свързани с личния ви живот, които са важни за вас, но не са част от стандартните политики, и – най-важното – вие сами трябва да поддържате този баланс. Не е необходимо да работите по 12 часа на ден, за да сте ценен и допринасящ член на екипа, не е необходимо да жертвате почивните си дни заради работа, нито винаги да казвате „да“. След толкова много години убедено мога да кажа, че почти нищо не е толкова спешно, че да не може да изчака до утре и че работата не свършва. Така че вие трябва да поставяте граници и да ги отстоявате.

Кога е време да сменим кариерата си, а не просто работата?

Мисля, че когато знаете, че сте изчерпани – няма ентусиазъм, няма желание, няма дори интерес у вас да продължавате да правите това, което досега. И вече се борите вътрешно със себе си само и само, за да не направите промяна. Между другото, да си смени човек кариерата е чудесно. Имам приятели, които го направиха – някой съзнателно, други, защото стигнаха до предела си, но всички те ми изглеждат щастливи с този избор. А понякога и самата ви кариера ви води към това да я промените. Всеки случай не се ограничавайте от страх, че може да не се получи добре. Сигурна съм, че не знаехте дали ще се получи добре и когато започвахте сегашната си кариера.

Ако трябваше да дадете само един съвет на хората, които търсят успех, какъв би бил той?

Много труден въпрос. Може би да имат вяра в себе си, защото ако те не си вярват, как да им повярват други? Както казва любимият ми зелен мъдрец Йода – “No! Do or do not. There is no “try”.

Каква е вашата дефиниция за „успешна кариера“?

Може би едно мое мото, което отразява личното ми разбиране за професионалното развитие и успеха: Develop ongoingly, work with integrity, drive impact!