За успеха се работи стъпка по стъпка, с фокус и постоянство

Представете се с няколко думи.

Казвам се Глория Николова, Директор „Връзки с клиенти“ и член на Борда на директорите на Експат Асет Мениджмънт – водеща компания в доверителното управление (wealth management) на инвестиционни спестовни сметки у нас. Паралелно с това съчетавам и длъжността Изпълнителен директор (CEO) на CFA Асоциацията в България (CFA Society Bulgaria) – организация, обединяваща над 300 висококвалифицирани професионалисти във финансовата индустрия.

Пътят ми започва във Виена, където завърших бакалавър „Business and Economics“ в Икономическия университет (WU Wien). Преди да се завърна в България, заемах мениджърска длъжност в една от най-големите австрийски банки – Erste Group Bank. Кариерното ми развитие премина и през позицията данъчен консултант в LeitnerLeitner, Виена, и стаж в Европейския парламент, Брюксел.

Как бихте описали своята кариера с няколко думи?

Ако трябва да я опиша с метафора – тя е като изкачване на планина. Понякога стъпваш сигурно, друг път се питаш „защо изобщо се захванах с това“. Има моменти, в които губиш посоката. Но има и върхове, от които гледката ти спира дъха и ти напомня защо си там и колко път си извървял.

Срещаш хора по трасето – някои се задържат дълго, други идват само за кратък участък, но всеки оставя някаква следа – урок, вдъхновение, нова перспектива. Така е и в кариерата – ценно е това, което научаваш за себе си и за света, какво преодоляваш и в какъв човек се превръщаш.

Кой беше най-важният избор, който оформи пътя Ви?

Може би решението ми да уча в чужбина и престоят ми в няколко държави. Неведнъж съм казвала, че определено това беше един от най-правилните избори, които съм взимала. Вярвам, че образованието в чужбина носи далеч повече от престижна квалификация – то те изгражда като човек. Научаваш се на самостоятелност, дисциплина и организираност. Попадаш в свят, в който всичко е ново и непознато (език, култура, среда), и донякъде това често те принуждава да излизаш от зоната си на комфорт и да се развиваш.

Какво бихте искали да знаете в началото на кариерата си, но никой не Ви каза?

Че не всичко е черно и бяло. Няма идеална работа, безупречна организация и перфектна подредба на нещата. И това е напълно нормално. Всяко работно място обаче дава определен опит, запознанства с нови хора, които могат да оставят отпечатък в професионалния ти път и да ти помогнат да разбереш не само какво търсиш, но и до къде и с какво можеш да направиш компромис, за да се чувстваш пълноценен в работен план.

Това, което никой не ми каза, но времето показа, е, че всяка стъпка – дори тази, която изглежда като стъпка назад или отклонение – носи своята стойност и е полезна в дългосрочен план.

Как човек може да разбере коя професия е подходяща за него?

С действия в правилната посока. Според мен е важно човек да започне да трупа реален опит възможно най-рано. Това ще му даде визия за това какво му харесва, какви силни и слаби черти има той, върху какво да работи повече, за да надгради. На по-крехка възраст човек е нетърпелив, иска всичко да му се случи веднага – перфектната работа, senior позиция, висока заплата.

Всеки стаж, всяка задача, всяко „не е моето“ те учи, калява и те води една стъпка по-близо до посоката, която е наистина твоя. Няма нужда всичко да е ясно от началото. Нужно е да се движиш, да търсиш и да правиш опити, за да можеш да посрещнеш по-големите предизвикателства умело и от вече по-зряла гледна точка.

Кои умения според вас ще бъдат ключови през следващите 10 години?

Има умения, които не излизат от мода, независимо от времето. На първо място бих поставила адаптивността – способността бързо да се нагласяш към нова среда, технологии и изисквания. Светът се променя с темпо, което не ни чака. Критичното и бързо мислене, дисциплината, както и умението да подхождаш рационално и без излишни емоции в работен контекст – особено когато трябва да взимаш трудни решения под напрежение.

Към това бих добавила и познания в сферата на AI (изкуствен интелект), за които лично аз вярвам, че ще са от основно значение в средносрочен план.

Как да изградим мрежа от полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?

Според мен няма нищо лошо в това да изглеждаш заинтересован. Даже напротив – точно това те отличава. Впечатлява ме, когато някой, особено млад човек, е проактивен, задава правилните въпроси, интересува се от възможности или просто иска обратна връзка. Това говори за посока, за енергия, за характер. Това показва, че не чакаш животът да ти поднесе нещо, а си готов да си го изградиш сам. Моят съвет? Бъди директен и проактивен.

Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете отначало?

Ако можех да започна отначало, вероятно бих инвестирала време в допълнителна квалификация от Ivy League университет (например Harvard или Yale University). Това е нещо, което неведнъж съм обмисляла още по време на следването ми в университета. Обстоятелствата в онзи момент обаче наложиха да поема в различна посока, което постави тази моя мечта на пауза. Но никога не е късно да се върнеш към отложените си мечти – те не изчезват, просто чакат да им дадеш втори шанс.

Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?

Като не разчиташ на мотивацията.

Тя идва и си отива. В моментите на застой, когато ти се иска просто да останеш в леглото или да спреш за малко, това, което те движи, е дисциплината и последователността. В такива моменти да продължиш да правиш онова, което знаеш, че е правилно – дори когато не ти се иска, когато си уморен, когато резултатите закъсняват. Мотивацията може да ти спечели спринта, но дисциплината и ежедневните навици печелят маратона. Успехът не идва с еднократно голямо усилие, а от малките крачки и навици, повтаряни с упорство ден след ден.

Как да постигнем баланс между професионалния и личния живот?

Като си поставяме ясни приоритети. Разбира се, те се променят в различните етапи от живота. Когато си наясно с приоритетите си, можеш по-лесно да казваш „да“ на нещата, които имат значение, и „не“ на онези, които просто ти губят времето и енергията. Перфектна формула няма и няма да е винаги балансирано. Ще има седмици, в които работата ще е на преден план – и това е напълно ОК, стига да не се превърне в постоянен режим на изтощение.

Тук идва почивката, която често подценяваме. Тя не е лукс или награда за „достатъчно свършена работа“. Тя е необходимост, която ни поддържа ефективни, фокусирани и емоционално стабилни. Не чакай уикенда, отпуската или кризата, за да си я позволиш. Научи се да си почиваш и отделяй време за себе си – за хобитата си, за спорт, за нещата, които обичаш и те зареждат.

Ако трябваше да дадете само един съвет на хората, които търсят успех, какъв би бил той?

Успехът не е нещо, което се намира, и не чакаш да се случи – а го създаваш сам. Работиш за него стъпка по стъпка, с фокус и постоянство. Успехът идва, когато правиш правилното за теб и според теб – онова, което отговаря на твоите ценности, на твоята лична житейска визия и което наистина има значение.

Какво искаш ти? Кое е важно за теб? Какво би искал да постигнеш? Какво би направил, ако никой не гледаше? Важно е да изградиш своя собствена дефиниция за успех, която да ти носи усещане за посока, стойност и удовлетворение. А след това – да имаш куража да я следваш, дори когато пътят не е лесен или удобен.

Каква е вашата дефиниция за „успешна кариера“?

Успешната кариера не е задължително най-високата позиция, перфектно CV или впечатляващи титли. Успешна е онази кариера, в която създаваш стойност и следа. Където усещаш, че това, което правиш, има смисъл не само за теб, но и за другите. Когато използваш опита, знанията и енергията си, за да допринасяш – за хора, за каузи, за промяна.