Живея в Истанбул – между Европа и Азия, както и между Excel и PowerPoint

Представете се с няколко изречения. В какво се изразява работата ви като ежедневни ангажименти?

Казвам се Кристиан Ташев и от скоро съм директор на Royal Canin за региона Евразия. Това означава много онлайн срещи, още повече кучета и котки в презентации, и понякога драма с логистика и комуникация с хора от над 40 различни култури. Правя стратегии, после ги адаптирам към реалността.

В коя държава и град живеете в момента и как се озовахте именно там?

Живея в Истанбул – между Европа и Азия, както и между Excel и PowerPoint. Озовах се тук, защото след 4 години в Израел, като управител на местния офис, компанията реши, че това е перфектното място да построим нова структура за целия регион. А и кой може да откаже гледка към Босфора?

Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте в началото на престоя си?

Администрацията - в Истанбул може с дни да се обикаля между различни офиси и институции и всяка една да ти каже, че ти липсва нещо, което трябва да се набави от друго място. Също така баланса между установяването на личните въпроси и навлизането в новата професионална роля изисква много енергия и усилия.

Как преодоляхте езиковата бариера (ако е имало такава)?

С усмивка, Google Translate и много махане с ръце. В Турция не винаги ще намерите човек, които говори английски, но всички са много добронамерени и в крайна сметка намираме начини да се разберем…или поне да си мислим, че сме се разбрали.

Какви ресурси или мрежи Ви помогнаха да се адаптирате?

Колегите на първо място, които помагат във всичко необходимо. Също така и глобалната мрежа на Royal Canin и многото ресурси, до които имаме достъп. Като част от Марс и общ офис, има и други колеги миналия по същия път въпреки че се оказа, че всеки има много различни премеждия и ситуации.

Какви са основните разлики между работната култура в настоящата Ви държава и тази в България?

Аз много обичам да подхождам научно и на база данни и факти към културните различия и начин на работа и затова за основа използвам сайта на The Culture Factor. Оттам може да видим, че различията между двете страни не са чак толкова големи. Една от основните разлики, които наблюдавам, е че скоростта на изпълнение в Турция е значително по ниска но за сметка на това, качеството често е на високо ниво, основно в частния сектор.

 

Източник: https://www.theculturefactor.com/country-comparison-tool?countries=bulgaria%2Cturkey

Какви ценности и практики на работното място най-много Ви впечатлиха?

Гостоприемството – никоя среща не започва без нещо за пиене, най-често чай. И фактът, че йерархията е важна, но уважението върви и нагоре, и надолу. Също така хората тук не се страхуват от промените и са готови да правят нещата по различен начин.

Имало ли е ситуации, в които културните различия са Ви затруднявали?

Не бих казал затруднявали, по скоро създават предпоставки за забавни моменти и преживявания. В корпоративната среда, а и извън нея, хората се интересуват от различните обичаи и са готови да научат нещо ново.

Как намирането на работа се различава в настоящата Ви държава спрямо вашата родина?
В моя случай – вътрешен трансфер, което е честа практика в компания, развиването на екипа. Но като цяло личните връзки и препоръки са много важни и ние стимулираме сътрудниците си да препоръчват кандидати за позициите. Тази практика се прилага във всяка страна.

Трябваше ли да преминете през някакви допълнителни квалификационни курсове?

Не, но много нови умения се учат в движение – включително как да се оправяш с различни часови зони в един ден и комуникация на различни езици и култури. А процеса на развитие и обучение никога не спира. Постоянно имаме достъп до задължителни и препоръчителни обучения и семинари.

Срещали ли сте предразсъдъци или пречки заради чуждия си произход?

По-скоро любопитство, отколкото пречки. В Израел имаше по големи различия и всички искат да знаят какво е да си българин и как е храната ни но също така и много ни уважават заради историята и делата ни от Втората Световна война. В Турция, като чуят, че съм от България, просто казват „комшу“, усмихват се и все едно това дава отговор на всички въпроси.

Какво бихте посъветвали хората, които искат да направят подобна стъпка?

Направете я – няма да сте напълно готови, но това е чарът. Изненадите са част от пакета, както и личният растеж но също така е необходима голяма гъвкавост и готовност за компромиси с личните предпочитания и навици и приемането на нови такива.

Ако можехте да се върнете назад, бихте ли избрали същия път?

Да. Дори и само заради хората, гледките и историите, които сега мога да разказвам. Все пак и те си имат цена, която се плаща и човек няма как да е винаги готов за това но с позитивизъм и отворени възгледи се преминава през всичко.

Какво най-много ви липсва от родината в професионален и личен план?

Най-вече липсват хората – всичко друго отива на заден план. Приятели, роднини както и колектива в БГ офиса например. Често се налага да се обадя на някой в България просто да споделим опит и истории и да си дадем кураж.

Обмисляли ли сте връщане обратно и при какви условия бихте го направили?

Да, животът е дълъг маратон. Бих се върнал, ако има възможност, която да ме вдъхнови и ми позволи да давам стойност.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота Ви? Какъв е вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите са като Wi-Fi – не са всичко, но без тях става трудно. Не гоня богатство, а устойчивост и свобода. Съветът ми: Парите не трябва да са цел, те са следствие.