Животът е вземане, но и даване, както и да сте честни със себе си

Представете се с няколко изречения..

Казвам се Добринка, или както повечето ме познават - Ина. На 38 години съм, зодия Дева, омъжена  с едно дете на 4 години. Обичам да споделям хубавата храна в компания на амбициозни и успешни хора, това ме зарежда.

В коя държава и град живеете в момента и как се озовахте именно там?

Живея в Германия, град с 50.000 жители на име Бад Хомбург, в непосредствена близост до Франкфурт. Попаднах тук след неустоимо добро предложение за работа и като логична стъпка за семейното ни развитие, тъй като и аз и мъжа ми ръководехме бизнес с основен партньор в лицето на Германия и немскоговорящите страни.

Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте в началото на престоя си?

Категорично - Корона кризата. Буквално месец преди обявяването на Корона като опасен вирус и преди приемането на строгите мерки се нанесохме в новия ни дом. Знаейки, че съм едва в ранна бременност в този период нашата гъвкавост и адаптация беше от основно значение за взимането на правилните решения по пътя на предизвикателството живот по време на корона в нова държава без нито един приятел и далеч от родители и близки....

Как преодоляхте езиковата бариера (ако е имало такава)?

Нямах такава. Магистърската ми степен беше изцяло на немски език. Съпругът ми също е с немска диплома, но и в ежедневието ползвахме в България много немска реч. Това улесни нашата адаптация.

Какви ресурси или мрежи (местни общности, колеги, организации) ви помогнаха да се адаптирате?

Сдружения, различни взаимопомощни групи (макар и повечето дигитални през 2020та) в социални мрежи като фейсбук и Инстаграм.

Какви са основните разлики между работната култура в настоящата ви държава и тази в България?

Основна разлика се среща най – вече в липсата на  навлизането в лично пространство в работна среда. Има известна дистанция, която по мои наблюдения в България бързо може да се скъси и до приятелски взаимоотношения. Тук това не е невъзможно, но в процентуално съотношение в пъти по- малко срещано.

Какви ценности и практики на работното място най-много ви впечатлиха?

Тук хората изначално са по – отворени  към другите, повече подхождат с маниер и респект дори към чистачката в офиса. Въпреки, че не винаги усмивките по коридорите са искрени, то със сигурност е впечатляващо, когато в България са начело показността и борбата кой е по – по – най изразена в най-строгия поглед, който имаш  😉 Впечатляващи са също така  и практиките, да работиш точно толкова колкото ти плащат....

Имало ли е ситуации, в които културните различия са ви затруднявали?

Не бих казала, тук живеят много и различни националности... по-скоро е интересно и любопитно да ги опознаеш, отколкото да те затруднят.

Как намирането на работа се различава в настоящата ви държава спрямо вашата родина?

Както у нас, така и тук опитът е ценен – без опит да започнеш от 0-та е доста трудно, но предвид многолюдната държава и богат голям пазар, се намира алтернатива. Пречките и препятствията за намиране на работа са сходни с България. Особено ако става дума за намиране на мечтаната работа. В противен случай, предвид недостиг на кадри в зависимост от бранша и квалификацията се намира по-лесно работа отколкото в България, често това може да е свързано обаче и с преместване в друг град или преосмисляне на първоначалните критерии.

Трябваше ли да преминете през някакви допълнителни квалификационни курсове?

Не, но подадох документи за немско гражданство, след като държах изпит. Мисля, че желанието за интеграция е основополагащо тук, за да даваш хем добър пример като родител хем да не спираш да учиш през целия живот...

Срещали ли сте предразсъдъци или пречки заради чуждия си произход?

Рядко, но мога да кажа, че споменавайки къде съм родена, съм била приемана по-трудно в колектив или съм усещала скептицизъм и недоверие по време на разговор ...

Какво бихте посъветвали хората, които искат да направят подобна стъпка?

Да обмислят добре каква цена ще платят и дали са готови да я платят. В крайна сметка животът е вземане, но и даване. Има обаче една уловка: Трябва да сте честни със самите себе си 😊 България не се напуска лесно, или поне в нашия случай ...

Ако можехте да се върнете назад, бихте ли избрали същия път?

Да. Категорично, както казах по-горе, важно е цената да бъде обмислена.

И не само в този случай, аз не съжалявам никога и за нищо в живота. Така е трябвало да стане, защото рациото, ума и сърцето намират синхрон.

Какво най-много ви липсва от родината в професионален и личен план?

Благодарна съм на моите майка и баща, както и моя брат. Те са виновниците да умея да се наслаждавам на живота, както и да взимам важни категорични решения, без да се налага да съжалявам за нещо пък било то и  с поука. Разбира се, че те ми липсват най-много в личен план. В професионален, бих казала че в нашата родина нямах конкуренция и се чувствах наистина лидер – никой не можеше да разбере какво точно работя, това ми даваше големи крила – както финансови така и лични. Тук съм една от многото, има много като мен, не беше лесно да го приема, за това избрах фирмата за мен, в която да съм видима и ценена и на ключова позиция.

Обмисляли ли сте връщане обратно и при какви условия бихте го направили?

Да. Разбира се, не го изключвам като опция, защото България си ми е мила и винаги ще ми е. Следя с интерес политическата и икономическа обстановка и се надявам на един по – разумен парламент, грижа за хората, както и дали има наченки да живеем а не да оцеляваме. Докато се пее и има огромна аудитория за изневери и изкупени диаманти и налети силикони, не е трудно да се изгуби пътя към Аз-а... а с това и да се оглупее. Не е ли това целта в момента?

Проблемът не е в отговорът Да или Не, защото това което описвам го има в цял свят  - притесняват ме мащабите на пошлост  -  ако това се промени един ден и стимулираме повече продуктови предприятия да инвестират у нас, защо да не се върнем в България?

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите са не просто средство, те са барометър за щастие. Без тях няма живот, така че влиянието им  е от огромно значение. А що се отнася до това колко достатъчни са – бих казала, дотолкова че да не се налага да ползваш услугите на фирми за бързи кредити ... 😉 (Дано няма сред четящите собственици на такива фирми... 😊