Ако искаш нещо да ти се случи, трябва да си активната страна

Представете се с няколко думи..

Казвам се Александър Райчев, генерален мениджър за Българя на американската публична компания LivePerson, специализирана в разработването на платформи за чат и войс-ботове с изкуствен интелект. Поех изграждането на офиса и екипите, като за една година успяхме да съставим представителства в над 35 екипа и около 100 човека, като плановете за тази година са да се разширим още в региона. Много бързо офисът ни стана един от значимите R&D центрове и вторият по-големина в световен мащаб, което означава много за мен и за експертизата, която притежават нашите специалисти. От 20 години съм в ИТ сектора, като съм изградил успешни екипи и отдели в софтуерни гиганти като SAP, VMware. Извън това имам своят нюх и инициативи откъм предприемачеството, развиването на различни нови идеи в сфери като туризма и ресторантьорството, ветроходството, производство и т.нар. „бизнес развитие“, които разбира се идват със своите предизвикателства и търсене на различни „правилни решения“. Казвам за себе си, че съм ефективен, динамичен, непримирим, непокорен и всеобхватен, винаги управлявам хората с емпатия, а процесите с нужния детайл. Завършил съм средното си образование в Природо-математическа гимназия „Нанчо Попович“- гр.Шумен с профил математика, информатика и физика, с немски език, бакалавър ИУ-Варна, специалност Информатика и магистърска степен, първи випуск на Microsoft Informational Technologies в ТУ-Варна. Говоря английски, немски, руски, уча различни други езици когато имам време, именно заради пътуванията и срещите си с хората. Имам две принцеси. Роден съм в гр.Варна (разбира се, пристанище на Шумен).

За Вас пътуването по света е?

Начин да опознаеш първо себе си, да си промениш възприятията и начините на комуникация спрямо културата и хората по света. Ежедневно комуникирам с хора от различни континенти и на различно ниво като правителствени делегации, посланици, президенти, като важно нещо е да се адаптираш спрямо културата и нормите на поведение. Водил съм и международни екипи в различни локации и винаги има предизвикателства. Една интересна случка от скоро. Запознах се с един от принцовете на Нигерия, част от правителството и бизнеса, човек динамичен, зрял, изключително влиятелна личност в международен план - по нищо не му личеше, че имаме големи различия в нашите общества. Виждах, че той се съобразява с начина на общуване в нашата среда и ми беше любопитно обратното, като ми каза, че при моята визита там, аз трябва да се съобразя с обичаите, нрава и традициите, да коленича пред него и да изразя своята почит към титлата, личността и ранга му. В различните култури хората се стремят да запазят традициите си, а в същото време да се обогатяват и научават много нови неща, да срещат различни хора и места когато пътуват. Преди да се появи емпатия има една друга дума - „толерантност“ – това е ключето за успешните връзки и бизнес партньорства.

Колко различни държави сте видял до момента? Разкажете ни любопитна случка или акценти от Ваши пътувания?

Може би 20-тина държави, основно Европа, най-вече по работа или кратка екскурзия, като съм посетил много градове в тях. Аз лично обичам да пътувам с автомобил, винаги има заряд, тръпка, тази възможност да бъдеш независим, да можеш да промениш плановете за секунди (често ми се случва), да решиш къде да отседнеш в последния момент, да съкратиш маршрута, или пък да отскочиш до нещо интересно, което не си планирал, а и винаги в комуникация с местните хора (което за мен е много полезно) разбираш какво би могъл да изпуснеш. Разбира се такъв вид пътуване е времеемко, но пък и когато си с правилния човек, изповядваш същите разбирания тогава е по-интересно. В бизнес пътуванията, се съобразяваш с много повече хора и програми и тогава пътуването почти винаги е със самолет. За съжаление международната обстановка се влошава с всеки изминал ден и исторически, културни, световни забележителности може да бъдат все по-недостъпни или не толкова сигурни за посетителите. Не съм оптимист, въпреки че смятам – светът е създаден за хората, технологиите са ни дали много средства да осъществяваме бързо и лесно своите планове, а и все още не сме измислили телепортацията. Интересни случки имам не малко. Най-значимото е, че когато съм на непознато място се опитвам да попия за кратко време много артефакти от града и хората – от история и забележителности, до кухнята. Обикновено когато съм на път преди 4 сутрин не успявам да легна, а в 8 съм на крак – зарядът е толкова силен, че си заслужава.

Обичате ли да повтаряте дестинации? Дайте примери и мотивация „за“ или „против“?

Разбира се, че човек иска или не посещава различни места съобразно бизнес интересите си, партньорства и контакти. Случва ми се често, защото имам партньори в различни точки на света и както те са добре дошли в България да им покажа забележителности, природа, разбира се кухнята… така и аз да бъда техен гост и да изкараме страхотни моменти заедно. Не съм one-time-traveler, а човек, който изгражда мостове, връзки и дългосрочни партньорства, разбира се с акцент, в който да покажа истинското лице на хората в България, нашата гостоприемност, мислене и отношение. Една случка от тази седмица – бях гост на Българо-Африканската бизнес камара като водещ лектор, след министъра на икономиката на България и посланика на Нигерия. Първата дама на икономиката ни не се появи (имаше основателни причини за това), но след това речта не беше много позитивна за отношението на нашето посолство, министерство и внимание към детайла към делегацията на африканците – оказа се че са отказали множество визи и то на сериозни правителствени делегати, които имат истинското желание (и възможности!) да правят бизнес с България, Само за последната година процентът на бизнес между България и Нигерия е скочил 400%, но когато има лично отношение и неглижиране на възможности хората остават с изключително лошо впечатление.. и дори съвсем официално го заявиха, че недоумяват от постъпката на българските власти. Само след ден ми писа един от техните посланици – „Алекс, ние сме в Мавриций с делегация от 100 човека от правителството. Тук ни посрещнаха страхотно, изхарчихме и половин милион долара в тази държава вместо да го направим в България“ – просто кратък пример на възможностите, които изпускаме от съвременната ни политическа класа и лицето ни пред света! 

Кое беше първото Ви пътуване, което истински ви промени като професионалист и може да се каже, че промени мисленето Ви?

Заредете се с малко време за случка, която на пръв поглед е невзрачна, но носеща много поуки в себе си. Бях студент все още през 2000 - гладни години, дот-ком криза, финансова, България след фалит. За да мога да си плащам образованието, да бъда независим и в същото време нещо да зависи от мен (каква илюзия по това време) станах мениджър продажби за Североизточна България на една производствена фирма. Страхотно – пътувания, различни хора (макар и не очаквания профил от мен, тъй като все пак учих нещо съвсем различно). В един декемврийски зимен ден, въоръжен с летни гуми (нямаше бюджет за други) се изстрелвам по заледената писта към Каварна – всеки камион е твой съдник, всяко невнимание е фатално, всяко движение е като в електронна игра, но – стискаш зъби, значим си, правиш нещо и виждаш смисъла на живота (който виси на косъм). Вали суграшица, долу пътят е лед, а преспите в полето са поне 3 метра – ако влезеш в някоя едва ли ще те намерят преди пролетта.  Влизам в Каварна, няма никой, хората са си по домовете, кой изобщо да се сети, че ти се мислиш за важен за Вселената. Пукам гума на входа. Обнадежден съм, комбинативен съм, сменял съм гуми, ентусиазиран съм, мокър съм…. А и виждам табела „Гумаджия – 300 метра“ – съдба! Надувам радиото, по капла съм, но и в настроение. Стигам до заветната табела. Там е тъмно, ентусиазмът рязко пада под нулата. Все пак има звънец – звъня, звъня пак, както и трети път. Излиза жена с две деца и казва, че мъжът и е заминал за чужбина на гурбет и скоро ще махне табелите, щото „видиш ли таз‘ пуста държава…“ Извинявам се и все пак разтоварвам всичко на улицата (да, още вали, и все още съм още по-мокър, а разбира се резервната гума е най-отдолу). Справям се, не съм се и съмнявал (но пък освен мокър няма как да си тръгна по-добре), тръгвам към Варна, разбира се в онези времена и сам воинът е воин, горивото ми свършва на табелата за Варна (да, и за гориво нямаше много бюджети), но след всичко останало съм някак позитивен (пък и какво още може да ми се случи), а и колегите правят коледно парти съвсем наблизо. Дойдоха, бутнаха, сложиха 2 литра нафта (напълно достатъчно казаха за в криза, все пак от джоба си го плащат, защото шефът трябва да плати партито), отивам на парти (вече съвсем мокър и без настроение). Та, какви са изводите…
- За неволята всички сме чували и чели, ама докато не те удари в най-неочаквания момент не е същото!
- Не всяка табела „Гумаджия“ може да ти е от помощ! Гурбетът е важна черта от народо-психологията ни.
- Различните проявления на тялото не отразяват същото в психологична гледна точка
- В зимно време се кара със зимни гуми (ако шефът твърди обратното, значи не е виждал истинска Добруджанска зима)
- Никога не трябва да предаваш идеалите и самооценката си
- Не всяко парти може да носи позитивен заряд
- Резервната гума продължава да си е все най-отдолу (ако я има) на най-неподходящото място и след 25г.
- Да имаш колеги на място е много повече от това да имаш бюджет за каквото и да е
- Варна и Каварна са две различни неща (особено зимата)
- Зимата си е…

Какво научавате за себе си и професионалните си умения, когато сте в нова културна среда?

Специално за себе си имам много различни примери за интернационална работа с различни хора, култури. Направи ми впечатление един екип, който имах в Южна Корея – това бяха страхотни професионалисти и работеха по 16ч на ден, без някой да ги кара.. После разбрах, че това е част от разбиранията им и те не могат да оставят някой да бедства, когато знаят, че имат възможността да помогнат.. Изключително се впечатлих от начина, по който те комуникираха. Разбирах, че правят нещо извънредно, но те бяха все така отзивчиви и комуникативни. Ударих по масата и исках тези хора да предадат знанията си на нашите екипи в България,… заради самите тях, заради проекта, заради човещината. Мисля всички оцениха трансформацията. Аз самият се адаптирам, организирам и управлявам предизвикателствата възможно най-щадящо за всички… защото така е редно?

Срещали ли сте хора или идеи по време на пътувания, които са повлияли на кариерния Ви път?

Разходка с поука. Имаше момент в кариерата ми когато се решаваше бъдещето на мой екип в София и аз трябваше да съм в Берлин да защитя проекта, хората и тяхната съдба. Както и моята… Получих покана за дълга разходка в този страхотен за мен град (предната вечер бях го кръстосал половината пеша) от моя директен ръководител. Предупреден бях, че това е негова страст – дългите обиколки и че по този начин изпитва волята на ръководителите си. Часове – разходка, разговори (това е най-безценното) и в крайна сметка – това е нещо, което на мен ми доставя удоволствие. Получих 2 покани да приключим, но – упоритост, търпение, характер – а и още няколко места.. и в този момент и двете подметки на кецовете ми буквално се отлепят. Ще държа, колкото мога, неудобно е. Но пък наоколо виждам магазин, купувам моментно лепило и кърпя, продължаваме още 2 часа и все пак решаваме, че е късно… и до ден днешен пазя кецовете за спомен! Но и когато се върнах в София продължих да развивам екипа си с нужното доверие и темпо. Доверие се гради с 2 продънени кецове…

Смятате ли, че пътуванията ви помагат да разширите професионалната си мрежа? Как?

Зависи от пътуването, но аз съм човек, който търси всички възможности за нови предизвикателства и нови личности. Научил съм си уроците, и че когато искаш нещо да ти се случи, то ти трябва да бъдеш активната страна. Иначе си просто поредният посетител на Китайската стена… Във всяко едно пътуване човек среща различни личности и най-логичното е, че щом и тези хора са на път, то те са значими в тяхната област, че има какво да си кажеш с тях и че винаги можеш да избереш правилния събеседник. Случвало ми се е да пътувам и с известни личности, част от тях са били с доста надменно поведение, но има и такива, които чинно се редят на опашките и само така можеш да разбереш стойността на даден човек.

Какви умения развивате най-много, когато пътувате, и как те се отразяват на работата Ви?

Понякога съм си правил и експерименти да тествам своето познание за света и хората около нас. Това е и основното, което ме води когато съм на път – да умея за секунди да усетя човека срещу мен. Правил съм хиляди интервюта, наел съм стотици хора, на пръсти се броят случаите, когато съм имал грешна представа и съм се провалил (винаги трябва да има такива моменти, за да знаеш какво е провалът и доколко си успешен). Един съвет от мен за хора, които искат да си тестват комуникационни или други умения – използвайте времето, когато сте на път, Първо че може да си позволите по-различна, неформална комуникация, второ че бихте могли да се разгърнете напълно и трето… може би тези хора няма да ги видите повече (освен ако нямате други предпочитания за развитието на света около вас)

Има ли град или държава, които са Ви вдъхновили да започнете нов бизнес или проект?

Не е до държава, а до хората. Смея да кажа, че последните години ми се случи да намеря бизнес партньори от различни места. И не защото аз мога да им предложа най-доброто бизнес партньорство, не защото мога да удовлетворя изцяло исканията им, а защото цялата ни комуникация е протекла под формата на взаимно доверие, откритост в намеренията и усещане за партньорство... За да правиш бизнес за мен на първо място е да си честен и открит спрямо хората, спрямо твоите намерения и възможности. Когато те са наясно с това те виждат един стабилен бъдещ партньор , човек, на когото могат да има доверие, както и партньор на когото могат да поверят текущи бизнес проекти.

Когато сте в непозната страна, чувствате ли се по-мотивиран или по-разсеян? Защо?

Когато човек е на непознато място със сигурност има една нотка на опознаване (ако той я иска) към дестинацията, но и към хората. Мотивацията идва от вътрешната мобилизация да покажеш колко би имал доверие в човека отсреща и доколко това е желаната  форма на сътрудничество.

Има ли дестинации, които действат като „рестарт“ за вашата креативност и амбиция?

Има дестинации, които вече не съществуват и все така отрезвяват и зареждат съзнанието. Специално за мен…И това е да попиваш историята, да знаеш откъде си тръгнал и какво можеш да дадеш на тази нация, без значение къде се намираш. Ако мога да се върна назад, бих прекрачил Дунав заедно с Аспарух, когато той не просто основава държава — а запалва вечен пламък на воля и държавност, който ни води и днес.  Да се озова в двореца в Плиска, където хановете не просто са военачалници, а визионери — дипломати, законодатели и създатели на ред, който векове ще надживее техния меч, както земята е треперела под конете на Крум — хана-законодател, чиято справедливост и мъдрост стряскат дори Константинопол (Велика Империя, която трепери пред един непоколебим народ и дух). Искам да усетя Златния век на Симеон в Преслав, когато България не само достига три морета, а и озарява света със слово, култура и мъдрост. Когато българското перо тежи повече от римски меч и Кирил и Методий са нещо повече от просвещенци! Трябва да акцентираме повече и да тачим постигнатото!
Да гледам как от Преслав, Охрид и Търново, българските учени създават, преподават и разпространяват първата писменост на славяните — нашата азбука, нашата книжовност, която просветлява цели народи и култури. България е майка на словото, не просто войн на бойното поле. Ние сме поставили не малко основи. Има една повест на Джек Лондон „Скитник между звездите“ – четейки я, виждаш колко човешкото тяло е създадено да бъде мост между съзнанието и историята.. Как искаш да бъдеш редом до Калоян, когато български цар побеждава самите рицари на Запада. До Иван Асен II, когато България не просто е силна — тя е уважавана, мъдра, богата, уважавана в Европа, в дипломацията, в търговията, в духа. Или спасителят на Европа – Тервел…Да влезеш в Търновград или Сердика— културни столици на самата Римска империя, да срещаш  българския дух. Или пък нещо, което винаги споменавам – да оцениш саможертвата и отдадеността на всички знайни и незнайни патриоти, заради които сме оцелели след като 500 години не сме били на картата на света! Няма друга нация оцеляла толкова време и запазила вяра, традиции, фолклор… Ето, това ме зарежда и при пътуванията ми винаги съм си мислел – кой ли е местният герой, той какво е направил за тази нация. Ние знаем Паисий, Ботев, Левски, смелите ни възрожденци, които не просто са събудили народ — а са го възкресили, но не знаем много за другите народи и тях какво ги вдъхновява и прави силни, независими. Да, паметници има много къде ли не, но дали се интересуваме реално каква е тяхната саможертва или само просто се снимаме с тях. Ето, това ме мотивира, това ме зарежда и ме прави признателен, защото знам, че когато поставяш основи, те са за поколения напред.

Как се справяте с баланса между работа и удоволствие, когато пътувате?

Държа доста динамичен баланс между двете, но когато имаш фокус над ангажиментите, то тогава по-лесно би могъл да намериш време и за удоволствията. Трябва да си високо-ефективен, да знаеш какво очакваш и какво очакват от теб, когато си на бизнес пътуване.

Как пътуванията промениха начина, по който възприемате стойността на парите?

Парите са реален измерител на икономическите фактори в страната. Човешкият мозък е настроен да сравнява и това няма как да избегнеш. Една пица в Мездра и една Пица в Москва примерно ще бъдат едни и същи, но стойността им ще бъде различна за пътешественика и все така недостатъчна за търговеца.  Със сигурност човек когато е на път се съобразява „с джоба си“ и тази психологическа граница винаги ще съществува, но реалната стойност на парите е в търсенето на стоката или услугата.

Пътувате ли с цел да намерите нови начини за печелене на пари?

Със сигурност! Зависи и от пътуването, но то трябва да е оправдано на първо време. Парите са имагинерна величина, въпросът е какво уникално предлагаш на света и как той ще се отнесе към твоите продукти или услуги. Всяка една добра идея се оценява от пазара и търсенето, трябва да имаш възможността не само да произведеш качествен продукт, да го рекламираш, но и в същото време да разкажеш на света за него и за себе си, и как това нещо е излязло от твоите ръце. Само така можеш да впечатлиш хората!

Какви уроци за финансовата независимост сте научили от различни икономики и култури?

Най-ценният урок е, че финансовата независимост не зависи само от доходите, а от начина на мислене и дългосрочна визия. В различни култури съм виждал как умереността, търпението и фокусът върху дългосрочната стойност водят до стабилност. На други места се цени инициативността и бързото действие, дори поемането на непремерен риск — но успехът идва, когато ги балансираш. Научих, че парите са инструмент, а не цел. И че истинската независимост идва, когато знаеш как да живееш добре с малко, дори когато имаш много. И това да не е достояние на хората покрай теб. Те трябва да те оценят по действията и реакциите ти спрямо хората, емпатията и намеренията.

Според Вас по-добре ли е да харчите за преживявания, отколкото за материални придобивки?

Преживяванията създават смисъл. Те ни оформят, разширяват хоризонта ни, свързват ни с хора и култури, учат ни на състрадание, умения за общуване и перспектива. Един разговор, изгрев или споделено пътуване понякога дават повече от най-скъпата вещ. Материалното остарява и се заменя — преживяното остава, променя и често вдъхновява следващите ти стъпки. А често именно в преживяванията се раждат и най-добрите идеи – когато си извън рутината, далеч от графици и познати сценарии, се отваря място за вдъхновение. Затова бих инвестирал отново и отново в спомени, а не във вещи. Наскоро водих един американец във Витоша, там където много хора посрещат Джулая.. за него това е просто текст на песен, но наистина се заинтригува, как ние сме успели да адаптираме нещо чуждо, да вземем интересната гледна точка и да го превърнем в преживяване.. И пожела този 1ви юли да го посрещне в България…

Как виждате бъдещето на дигиталния номадски живот?

Виждам го като едно естествено продължение на трансформацията, която вече започна. В миналото дигиталният номад беше човек, който търси свобода, често извън системата. Днес и особено в бъдеще – това е новата форма на мобилен, осъзнат професионалист. Не става дума само за работа от различни екзотични места, а за изграждане на устойчив начин на живот, в който можеш да съчетаеш личната си енергия с глобален достъп до възможности. Все повече хора ще търсят не просто място, откъдето да работят, а екосистеми – с креативна среда, добри условия, качество на живот. И все пак – има една приказка, към която се придържам „Който плаща, той поръчва музиката“.

Има ли конкретни страни, които са по-благоприятни за работа и инвестиции?

Има локации, които създават по-добра среда – с ниска бюрокрация, по-добри данъчни режими, бърза дигитална инфраструктура или силна общност от предприемачи. Но най-благоприятното място не винаги е това с най-ниските данъци или най-модерните офиси. Истински благоприятно е онова място, където идеята ти може да диша, да расте и да намери партньори, ментори, енергия. Да се чувстваш значим, там където можеш свободно да споделиш идеята си, да намериш съмишленици, да начертаеш бъдещето си.. Където можеш да съчетаеш качество на живот със стратегическо позициониране. Затова за мен най-доброто място е онова, където имаш съзнателна връзка с това, което правиш – независимо къде си…

Ако можехте да изберете едно място по света, където да развиете следващата си голяма идея, кое би било то и защо?

Бих избрал място, което съчетава вдъхновение с тишина, достъп с пространство. Идеите не виреят в шум и хаос – те имат нужда от фокус, но и от живи хора около себе си. Място, където можеш да ходиш бос по тревата, но и да водиш видео разговор с партньори от три континента. За мен това е изграждане на енергийна среда, която подкрепя потока, вместо да го блокира. И ако някога трябва да избера – ще бъде там, където духът се чувства свободен, а мисълта е спокойна, ясна и дълбока. Да бъдеш там, където имат нужда от теб, но и да имаш способността да го разпознаваш преди да се появи тази нужда! А и идеите не се развиват сами – не е интересно! Бизнесът е доказал, че добрите начинания имат нуждата от добрите партньорства и да можеш да споделиш и генерираш идеи.

Кои са дестинациите, които бихте препоръчали задължително да бъдат посетени и защо?

Има много красиви места по света, аз също имам своите любими места. Като човек, обичащ историята и природата на родината, смятам че сме едно уникално кътче от цялата Вселена. Това, което винаги съм искал е да се върна назад във времето, да усетя епохата. Бих препоръчал места, които разширяват границите на възприятието. Не такива, които просто са "красиви", а такива, които те карат да спреш, да се замислиш, да усетиш, че си част от нещо по-голямо, а ти си само временно тук и сега. Места, където природата е в своята най-дивна форма – да видиш как светът е съществувал и преди нас, и ще остане и след нас. Или пък култури, които мислят и живеят различно – да си припомниш, че твоята истина не е универсална. Има дестинации, които не просто впечатляват, а променят. Именно тях трябва да търсим – защото истинското пътуване е това, което оставя отпечатък в теб. Има една песен на Pink – Walk me home – винаги когато съм извън родината се сещам за нея, както и за много други неща носталгично…

Какъв е кариерния съвет, който бихте дали на базата на видяното в цял свят?

Днес успехът се мери не в постижения, а в това колко често можеш да казваш ‘това наистина има значение за мен, хората с които се виждам са значими за мен, нещата, които правим заедно ни надграждат и създават стойност“. Да осъзнаеш значимите неща и да виждаш смисъла от действията си.