Ако искате истинско предизвикателство, отидете в Тибет

Представете се с няколко думи…

Кaзвам се Юлиана Борисова - пътешественик по душа, маркетолог и предприемач по призвание.  Майка съм на две прекрасни деца, щастлива съпруга, отдадена йога, скиор, планинар, любител на вкусната храна и хубавата бира….

За Вас пътуването по света е?

Начин на живот. Пътуването е страст, емоция, светоусещане.

Колко различни държави сте видяла до момента? Разкажете ни любопитна случка или акценти от Ваши пътувания?

До момента съм била в 38 държави и продължавам напред. Но не количеството е важно, а натрупаните преживявания, неочакваните срещи, новооткритите възможности. Всяка страна, всяко пътуване носи своята неповторима емоция и заряд. 

Едно от най-впечатляващите преживявания за мен е при пристигането ни в Япония. След почти 30 чааса пътуване пристигнахме в Токио изморени, гладни и с широко отворени очи. Влачим едни големи куфари и гледаме жадни за преживявания. Тъй като вече беше късно, на път за хотела решихме да потърсим място за хапване, но разбира се нямахме никаква представа какво и къде. Много бях чела за възпитанието и отношението на Японците към чужденците и реших все пак да се уверя лично😊. Спрях случайна млада девойка на улицата и попитах къде може да вечеряме. Обясних, че току-що пристигаме (а то си беше очевидно). Нейната реакция беше толкова спонтанна – бързо прецени ситуацията и предложи лично да ни заведе до близка улица пълна с ресторанти и барове. Малък жест, който безкрайно много ни зарадва и ни даде важен урок по човечност.

Обичате ли да повтаряте дестинации? Дайте примери и мотивация „за“ или „против“?

Да. С удоволствие повтарям дестинации и всеки път ги виждам по различен начин, преоткривам ги и намирам повод отново да се върна. Добър пример за това е Италия. Връщам се там по няколко пъти годишно - заради храната, заради културата, хората, природата…Но не само Италия. Има толкова много причини да продължавам да се връщам в Норвегия, Дания, Южна Америка, Япония, Малдиви…

Първия път е изненадващ, търсещ, откриващ. Очарованието да откриеш нов маршрут, нова забележителност, да опознаеш всеки един детайл от даден град. Последното ми откритие беше китното Агридженто на остров Сицилия – очарователни тесни извити улички, по които се носи аромат на току-що цъфналия олеандър, спокойна атмосфера, усмихнати хора, култура и археология остояла на вековете… Влюбихме се от пръв поглед. А сутринта, преди да си тръгнем, имахме изключително зареждащ разговор на чаша кафе с американска двойка, дошли на обиколка в Италия.  Жената беше дългогодишен учител и обмени ценен опит с дъщеря ми, която по същото време живо се интересуваше от трансфер в Америка…

Няма място, на което не бих се върнала. Ако мястото ме е разочаровало по някаква причина, то е било поради липса на добро планиране, подготовка или нереално високи очаквания. Приемам го като урок. Бързо анализирам какво не ми е харесало и коригирам. Давам втори шанс.

Така е и с всеки нов бизнес - първо проучваш, планираш, поставяш си цели. След това опознаваш с малки стъпки всеки детайл. Но всъщност разбираш, че едва си се докоснал до една малка частица от необятното цяло. И искаш да научиш още. И още. За това се връщаш - вече по-зрял, по-опитен и по-знаещ. Повтаряш положителните преживявания и надграждаш с нови. 

Кое беше първото Ви пътуване, което истински ви промени като професионалист и може да се каже, че промени мисленето Ви?

Пътуването, което истински ме промени като човек и силно ми въздейства във всяко едно отношение е това до Тибет. То изцяло промени мирогледа ми, накара ме да се почувствам малка, ранима и смирена пред величието на природата. Коренно различна култура, религия, начин на живот, които промениха възприятията ми за щастие, успех, височина. Изключителна природа – в подножието на 8000+ метровите исполини се чувстваш толкова малък и незначителен. Тогава осъзнах колко е важна заобикалящата среда и как всичко е въпрос на перспектива. Хората бяха другия фактор, който изцяло промени възприятието ми за щастие. В Тибет видях едни от най-щастливите хора на земята. Те не притежават почти никакви материални придобивки, но са щастливи. Доволни са и ценят това, което имат. Там направих и едни от най-предизвикателните преходи на над 4000м надморска височина - кората (така наричат обиколката)  около свещения връх Кайлаш, преход до базовия лагер на Еверест и преходи до високопланински езера и манастири, и гледки, от които оставаш без дъх (в прекия и преносен смисъл). Отново в Тибет, за първи път минах границата от 5000м надморска височина.

Какво научавате за себе си и професионалните си умения, когато сте в нова културна среда?

Научавам, че няма невъзможни неща (и места). Всичко е въпрос на правилно планиране и положителна настройка😊 Опитвам се да намирам положителното във вс        яка ситуация, както в бизнеса, така и по време на пътуване. Помага.

Срещали ли сте хора или идеи по време на пътувания, които са повлияли на кариерния Ви път?

Срещите и разговорите с хора от различни среди и култури остават траен спомен. Винаги ми е интересно да разбера какво ги вълнува, какво ги мотивира и с какви препятствия се сблъскват в личен и професионален план. Казвам си „ако те могат, и аз мога“. Подобни срещи се случват най-неочаквано и ме карат да „сменя очилата“ и да погледна на живота от различна перспектива.

В самолета, на път за Буенос Айрес, пътувах с две скандинавки, които споделиха, че отиват в Арженина да учат испански и да се научат да танцуват танго. Бяха си взели 3 месеца сабатикал и планираха да ги прекарат, на друг континент, учейки нови умения. Преди 10на години ми се стори доста интересна и напредничава идея. 

Смятате ли, че пътуванията ви помагат да разширите професионалната си мрежа? Как?

Да, обичам да посещавам конференции и семинари в чужбина, където да си „сверя часовника“ с колеги от другите страни и да почерпя ценен опит. Често в самолета на връщане (особено късните полети от Виена и Мюнхен, които събират пътници от цяла Европа) срещам потенциални партньори или колеги, от други браншове, с които да обменим идеи. Така няколкото часа път минават по-приятно и неусетно.

Какви умения развивате най-много, когато пътувате, и как те се отразяват на работата Ви?

Научих да проучвам и планирам. Преди да потегля на път, проучвам мястото, хората, средата – искам да съм подготвена и да съм сигурна, че няма да пропусна възможност. Оказва се полезно и в професионален план. Особено при работа в екип😊

Научих се да приоритизирам и да „се изключвам“, да бъда „тук и сега“ и да се отдам на момента и на хората, с които съм на път.

Друго полезно умение, което придобих по време на пътуванията е да се адаптирам бързо в непозната среда. Винаги се опитвам да науча някой основни фрази на местния език – оказва се полезно и често ме спасява в трудни ситуации, в същото време показва уважение към местните. И те го оценяват. С усмивка😊

Има ли град или държава, които са Ви вдъхновили да започнете нов бизнес или проект?

В Копенхаген бях изключително впечатлена от колоездачите. Имах усещането, че животът в този град беше изцяло подчинен на хората на две гуми – малки, големи, родители с малки деца, млади дами с бианес облекло, възрастни хора, всички караха колело. Това много ме впечатли и вдъхнови да започна активен начин на живот. Абсолютен контрапункт на живота в София, където сме силно-зависими от колите, парко-мястото, градския транспорт, лошото време, мръсния въздух… Имаме всякакви извинения.

Алпите пък ме вдъхновиха да си мечтая един ден да стопанисвам хижа в планината😊. Обичам планината и прекарвам много време сред природата, но тук винаги съм избягвала нощувките в хижите, тъй като те в общия случай са стари, мръсни и неугледни. Има изключения, разбира се, но те са малко. Така, докато не тръгнахме на обиколка около Мон Блан и прекарахме една седмица в различни хижи в Алпите. Оказа се възможно да стопанисваш уютна, добре поддържана хижа, да предлагаш вкусна топла храна и нотмални условия за туризъм, дори на недостъпни места. Сервираха ми белгийска бира, в стъклена брандирана чаша в хижа без достъп на автомобили и без постоянно електричество на височина 2,800м. Ако те могат, и аз мога😊.    

Когато сте в непозната страна, чувствате ли се по-мотивирана или по-разсеяна? Защо?

По-мотивирана със сигурност. Защото всяко пътуване за мен е нова възможност – да срещна нови хора, да се заредя с нови идеи, да обменя опит.

Има ли дестинации, които действат като „рестарт“ за вашата креативност и амбиция?

За мен това е планината. Времето, прекарано сред природата, ми дава възможност да се успокоя, да презаредя батериите и да начертая нови планове.

Как се справяте с баланса между работа и удоволствие, когато пътувате?

Преди да тръгна на път се старая да приключа всички текущи задачи/проекти и да оставя ясни указания на екипа, за да могат да се справят в моето отсъствие. Това ми помага да превключа на друг режим, където креативността, свободата и неограничените възможности управляват ежедневието ми.

Как пътуванията промениха начина, по който възприемате стойността на парите?

Не мисля, че коренно са го променили. Научена съм да се трудя и да изкарвам сама парите си, което ме кара да ги ценя. По-скоро нуждата да пътувам ме научи да бъда креативна и комбинативна, за да мога да си позволя това, което искам. Парите са само средство, не самоцел.

Пътувате ли с цел да намерите нови начини за печелене на пари?

По-скоро нови идеи, знания и опит, които след това да приложа в работата си.

Какви уроци за финансовата независимост сте научили от различни икономики и култури?

Спомням си колко бях впечатлена от депозитната система за опаковки в Норвегия преди години. Когато си взех пластмасова бутилка с вода и трябваше да платя не малка сума за депозит… Тогава разбрах, защо западните туристи си пълнят използваните бутилки от обществените чешми…

Според Вас по-добре ли е да харчите за преживявания, отколкото за материални придобивки?

Материалното е преходно. То бързо губи стойност. Това, което остава са преживяванията, емоцията, споделените моменти, искрата в очите на хората срещу теб. Опитвам се да предам доза от тази емоция и да докосна сърцата на потребителите и с марките, за които работя и комуникациите, които създавам.

Как виждате бъдещето на дигиталния номадски живот?

Като нещо нормално за млади хора със свободен дух и авантюристична нагласа. Мисля, че това вече е „новото нормално“.

Има ли конкретни страни, които са по-благоприятни за работа и инвестиции?

Има страни, в които чисто административно е по-лесно да стартираш или да фалираш нов бизнес… Но по-важно според мен е да имаш визия и желание за това.

Ако можехте да изберете едно място по света, където да развиете следващата си голяма идея, кое би било то и защо?

С развитието на дигиталните медии и изкуствения интелект, географската локация вече не е определяща. Предпочитам да не се ограничавам в една локация, а да имам свободата да работя от всяко едно кътче на света и да имам неограничени източници на нови идеи, вдъхновения и опит.

Кои са дестинациите, които бихте препоръчали задължително да бъдат посетени и защо?

Това е много индивидуално за всеки. Няма универсално решение. Обикновено препоръчвам първо стандартните европейски дестинации, защото те предлагат изобилие от история, култура и изкуство и могат да предложат нещо за всеки вкус. Със сигурност – Рим, Флоренция, Сиена, Истанбул, Париж, Лондон, Копенхаген. От по-далечните култури бих препоръчала Япония, Аржентина, Чили (Патагония, Атакама). Тибет не е за всеки, но силно препоръчвам на хора с приключенски дух и тези, които искат да се предизвикат.

Какъв е кариерният съвет, който бихте дали на базата на видяното в цял свят?

Бъдете отворени и любопитни. От време на време излизайте от зоната на комфорт в търсене на неизвестното и различното, не спирайте да предизвиквате себе си и да учите.