България е “вкъщи” и винаги ще има специално място в сърцето ми

Представете се с няколко изречения. Как се казвате, с какво се занимавате? В какво се изразява работата Ви като ежедневни ангажименти?
Казвам се Валентина, накратко Валя. Работя в отдел "Employer Branding" (работодателски бранд) в Revolut, в сферата на финтех индустрията. Работата ми е изключително разнообразна и трудно бих я събрала в няколко изречения, но ще се опитам. Основна задача на моя екип е да: 1) покажем какво означава за хората да бъдат част от нашата компания и какво тя им дава, и 2) привлечем най-добрите кадри на пазара, за да продължим да движим бизнеса напред. Ежедневните ми ангажименти включват организиране на събития, изграждане на връзки с университети в глобален мащаб, създаване на съдържание за социалните мрежи и усъвършенстване на вътрешната ни ambassadors програма.

В коя държава и град живеете в момента и как се озовахте именно там?
Живея в Англия вече 5 години, като през последната се установих в Лондон. Преместих се в столицата, след като завърших университет и започнах постоянна работа.

Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте в началото на престоя си?
Приспособяването ми в Англия не беше толкова гладко, колкото очаквах. Дойдох по време на COVID-19 (септември 2020 г.), когато карантината все още беше задължителна. Това определено беше препятствие за създаване на нови контакти. Аз съм доста социална и това да бъда далеч от хора беше предизвикателство.
Може би най-голямото предизвикателство беше да свикна да съм далеч от семейството си. Винаги съм била близка с родителите си и времето с тях означава много за мен. Затова и преместването ми в друга държава беше лек шок. Няколко години по-късно мисля, че успяхме да усъвършенстваме силата на видеотехнологиите, както и доброто планиране на времето ни всеки път, когато се прибирам в България. 😄

Как преодоляхте езиковата бариера (ако е имало такава)?
Това се случи в момента, в който заживях в една къща с британци. Завършила съм гимназия изцяло на английски и започнах висше образование в Англия – не мога да кажа, че съм имала проблем с комуникацията, но определено има тънкости, на които не ни учат в училище – най-вече жаргони.

Какви ресурси или мрежи (местни общности, колеги, организации) Ви помогнаха да се адаптирате?
Основната мрежа, която ми помогна да се адаптирам към новия начин на живот, безспорно беше българската общност в университета. В период на несигурност и съмнения дали съм на правилното място, именно там срещнах приятели за цял живот – хора, които носеха топлината на България.

Какви са основните разлики между работната култура в настоящата Ви държава и тази в България?
Трудно ми е да направя напълно обективно сравнение, тъй като стажът ми в България е кратък (около половин година), а в момента съм част от глобален екип в международна компания.
Въпреки това, една от основните разлики, които съм забелязала, е структурата на обратната връзка. В Англия се залага на добре организирана система за оценяване на представянето (performance evaluation) на определени периоди, докато в България това често е по-неформално.
Освен това в Англия повече се набляга на гъвкавостта и възможността служителите да балансират между работа и личен живот. В България също се наблюдава напредък, но все още има какво да се подобри.

Какви ценности и практики на работното място най-много Ви впечатлиха?
Когато избирам работодател, обръщам внимание на три основни принципа – сплотен екип, качествено управление и възможност да разгърна потенциала си.
Ценя среда, в която хората си помагат и се мотивират взаимно, без завист и конкуренция. Важно е също да имам доверие в мениджъра си и да усещам, че той вярва в мен.
Най-вдъхновяващо за мен е чувството, че работата ми има значение. Макар и в начален етап на кариерата си, усещам влиянието на действията си върху екипа.
Щастлива съм, че и трите принципа, които търся, са реалност в сегашната ми работна среда.

Имало ли е ситуации, в които културните различия са Ви затруднявали?
Да, имало е. Най-силно впечатление ми направи това, че хората в Англия са по-дистанцирани и сдържани в емоциите си. Българите сме по-отворени и по-лесно допускаме хора до себе си, затова понякога се чувствах изолирана, дори и в компания.
С времето разбрах, че това не е липса на доброта или съпричастност, а просто различен начин на изразяване. Това ми помогна да стана по-отворена към различията между хората.

Как намирането на работа се различава в настоящата Ви държава спрямо родината Ви?
Процесът е сходен, но има и разлики. В Англия имам достъп до повече онлайн платформи, като Glassdoor и Indeed, които ми дават представа за културата на компаниите. В България подобни източници все още не са толкова развити.
Също така в Англия много по-голямо внимание се обръща на така наречения "cultural fit" – до каква степен личността и ценностите на кандидата се вписват в културата на екипа. Радвам се, че тази практика започва да навлиза и в България.

Трябваше ли да преминете през някакви допълнителни квалификационни курсове?
Предишният ми работодател имаше изискване за квалификация SAF (Specialist Automotive Finance), за което получих пълна подкрепа от компанията. Освен това не съм преминавала специални курсове, но вярвам, че допълнителните знания винаги са полезни.

Срещали ли сте предразсъдъци или пречки заради чуждия си произход?
Не бих казала, че съм се сблъсквала със сериозни предразсъдъци. Хората са доста отворени, а дори и да са имали някакви стереотипи, те не са били изразени явно.

Какво бихте посъветвали хората, които искат да направят подобна стъпка?
Бъдете упорити и постоянни. Ще има трудности, особено в началото, но не се отказвайте. Всяко усилие си струва. Може би ще откриете ново място, което ще се почувства като "вкъщи", а може и след време да се върнете обратно. Каквото и да стане, опитът и израстването са безценни.
Аз самата съм жив пример – израснах много, защото си дадох още един шанс преди да прекъсна образованието си. Извлечете максимума от тази стъпка – няма да съжалявате.

Ако можехте да се върнете назад, бихте ли избрали същия път?
Категорично – да. Макар Англия да не беше първият ми избор, не съжалявам за нито едно свое решение. Вярвам, че всичко се случва с причина и трудностите, през които минах, ме доведоха на правилното място. Винаги съм се стремяла да работя с постоянство и отдаденост.

Какво най-много Ви липсва от родината в професионален и личен план?
В личен план най-много ми липсват близките ми. За мен времето с тях е безценно. Също така ми липсва българската природа, красивите гледки и, разбира се, храната. 😉
В професионален план ми липсва възможността да използвам пълноценно и родния си език – български. Това е важна част от моята идентичност.

Обмисляли ли сте връщане обратно и при какви условия бихте го направили?
България е “вкъщи” и винаги ще има специално място в сърцето ми. Трудно ми е да си представя, че няма да се върна, но не смятам, че това ще стане скоро. Искам да натрупам още знания и опит, да създам стабилна основа за бъдещето си и един ден да допринеса за развитието на страната.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота Ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?
Вярвам, че парите са важни – не като самоцел, а като средство за сигурност и стабилност. От основните нужди до възможността да заделям за бъдещето си – парите играят важна роля.
Съветът ми е: научете се как да управлявате парите си. Без значение какви са доходите ви, без това умение няма да постигнете финансова стабилност. Това е нещо, което научих от баща ми и намирам за изключително ценно.