Българската Кари Брадшоу с предстояща вдъхновяваща книга

Представете се с няколко думи..

Елина Иванова-Атанасов, предприемач, собственик и изпълнителен директор на 9 компании с различна насоченост. Маркетолог с 20 години опит и над 11 000 проекта зад гърба. Бизнес ментор, автор на десетки статии за маркетинг, реклама, предприемачество, изкуствен интелект и други. Аз съм човек, който предпочита да създава индустрии, отколкото да се опитва да се намести в съществуващи и вече имам стабилен опит в това направление.

Хобито ми е да пътувам, да опознавам нови култури и да се вдъхновявам от света около мен. Бих го нарекла още страст, удоволствие и смисъл.

Понастоящем приключвам писането на книга, която е интересна симбиоза от уроци за живота, бизнес съвети и разкази за вдъхновяващи лични преживявания от пътешествия по цял свят.

За Вас пътуването по света е?

Бих го определила с две много специфични думи: Wanderlust & Ikigai.

Wanderlust: Изключително силен вътрешен порив да откриваш света, непреодолимо желание да опознаваш нови места, култури и хора

Ikigai: Това, което те кара да станеш сутрин от леглото, това, на което би посветил живота си занапред.

Колко различни държави сте видял до момента? Разкажете ни любопитна случка или акценти от Ваши пътувания?

Около 45 държави и над 200 града. Случките са безбройни, ще ви загатна само акценти, а в част от книгата, посветена на пътуванията ми, ще можете да прочетете какво стои зад тях:

• ·            Романтиката, пропита в бреговете на Амалфи

  ·            Синият приказен град Шефшауен в Мароко

  ·            Забавленията в маймунската гора и люлката над джунглите на Бали

  ·            Пламенните танци на гълтачите на огън в Кох Пи пи в Тайланд

  ·            Изумителната архитектура и дисциплина в Сингапур

  ·            Лъскавите бутици на Милано, Париж и Дубай

  ·            Нощните танци на бедуините сред пясъчните дюни в пустинята на Абу Даби

  ·            Дивата екзотика на плажовете на Сейшели и Танзания

  ·            Магията на босфорските нощи в Истанбул

  ·            Безвремието по уличките на Амстердам

  ·            Чарът на Френската Ривиера и Монако

  ·            Изящното преплитане на история и модернизъм в Москва

  ·            Величието на скритите подводни сеноти на Мексико

  ·            Кокетните яхтени пристанища на Порто Черво в Сардиния и Портофино в Италия

  ·            Екзалтиращите партита под звездите Ибиза, Миконос и Маями

  ·            Безкрайните бели и безлюдни плажни ивици на Cayo Coco в Куба

  ·            Оживлението и безупречния ред в Шанхай

  ·            Шикозните апре-ски местенца на пистите в Куршевел и Мерибел

  ·            Аристократичния дух и нощния живот на Лондон

  ·            Адреналинът, светлините и представленията на Лас Вегас

  ·            Завладяващия подводен свят на Египет и Малдивите

  ·            Респектиращата култура на Япония

  ·            Нереалните цветове на залезите в Бора Бора

  ·            Омайващите очи на децата в селцата в Занзибар

   

Обичате ли да повтаряте дестинации? Дайте примери и мотивация „за“ или „против“?

Отговорът ми е малко противоречив – на теория светът е безкрайно голям и един живот няма да ми стигне да се докосна до всичко, което бих искала да видя, затова се опитвам всяка година да имам много нови, различни и предизвикателни места, до които пътешествам.

На практика обаче, има три дестинации, които повтарям и ще продължа да повтарям многократно – Малдиви, Италия и Лампедуза – разкошни места, които никога няма да ми омръзне да преоткривам и преживявам.

Кое беше първото Ви пътуване, което истински ви промени като професионалист и може да се каже, че промени мисленето Ви?

Не мога да посоча конкретно пътуване, което ме е променило – всяко едно е нова среща – със света, с хората, но най-вече със себе си. Пътуването е нещо повече от почивка за ума – то е осъзнаване, че светът е много по-голям от проблемите, които ни държат будни нощем.

Когато се върнем от пътуване, не просто се връщаме у дома – връщаме се като променени хора. Всяко място, което сме посетили, всяка култура, която сме докоснали, и всяка гледка, която сме запечатали в съзнанието си, оставят траен отпечатък. Но истинската стойност на тези преживявания не е само в това как ни обогатяват, а в това как ги пренасяме обратно в ежедневието си. Как се връщаме към рутината, но вече с по-силен фокус, по-ясни цели и повече креативност. Какво си взимаме от там, за да пренесем в живота си и този на хората около нас.

Какво научавате за себе си и професионалните си умения, когато сте в нова културна среда?

Аз съм силно любознателна и съм истински благодарна, че имам възможност да се срещам с невероятно различни хора по цял свят – с някои по работа, с други просто ни се пресичат пътищата, но при всеки от тях наблюдавам различен манталитет, навици, мироглед. Имало е десетки случаи, в които съм харесала някои от тях и съм ги пренесла с мен в офиса си. Винаги разпалено разказвам на моите колеги всичко, което ме е впечатлило. Начинът, по който работи един човек в Китай, в Германия, в Токио и в Найроби са несравнимо различни. Мога да говоря за това с часове. Винаги използвам възможността да науча и за личния живот на тези хора, за това как те възприемат света и нас, българите. За това какво е важно в техния ден, към какво се стремят, до къде се простират възможностите и мечтите им, как гледат децата си, как се отнасят към работата си.

Срещали ли сте хора или идеи по време на пътувания, които са повлияли на кариерния Ви път?

Идеи. Определено много идеи. Черпя вдъхновение от пътуванията си непрестанно. Имам например компания, в която създаваме продукти, с дизайни посветени на различни места по света, различни култури, различно изкуство. Ако не си бил там да докоснеш, да усетиш ухание, да вкусиш, да чуеш разказ, никога не можеш да създадеш продукта с такава прецизност, каквато добиваш, когато се потопиш истински в чуждата среда. И така я пренасяш не само у дома, а и по цял свят.

Смятате ли, че пътуванията ви помагат да разширите професионалната си мрежа? Как?

Пътувам и по работа и за удоволствие. Когато е по работа, това е неминуемо, защото общувам със страшно много хора от съответното професионално направление. Но най-ценното е когато някои от тях се превърнат в приятели. Имам приятели по цял свят, това е незаменимо богатство.

Какви умения развивате най-много, когато пътувате, и как те се отразяват на работата Ви?

Човек, който не пътува, е като човек, който държи книга в ръката си, но е прочел само една страница от нея. Всяка нова дестинация е източник на вдъхновение. Това, което научавам от различни култури, не просто обогатява личния ми свят – то променя и начина, по който работя и по който живея.

Уменията за комуникация, за внедряване в среда, в която, както хората са казали, трябва да действаш и мислиш „ В Рим, като Римляните“ – да можеш да общуваш с всеки, да научиш какъв е етикетът в чуждата страна, какви са порядките, да ги разбереш и уважиш. Понякога е нужно да си много толерантен и това не трябва да те напряга.

Разликите в хранителната култура между Китай и Япония, да кажем, са силно изразени и произтичат не просто от различен етикет, а от дълбоки културни ценности, исторически традиции и възприятия за социално поведение.

Давам много простичък пример – работя много с китайци, пътувам до там, посрещам тук или по света партньори от Китай – знаете ли как се хранят? Гледаш го – човек на висока позиция, изтупан в скъп костюм, в изискано заведение, но мляска шумно, дъвче с отворена уста, чисти зъбите си цъкайки с език, сърба от купата с нудли, оригва се на масата. И това се възприема за най-нормално, дори за признак, че храната много му харесва – те така изразяват своя комплимент към готвача. Исторически, в селските китайски райони шумното хранене е било свързано с автентичност и непринуденост – хората не са се престрували, а просто са се наслаждавали.

В Япония пък – обратно – хората са тихи, обрани, хранят се с минимално движение, чисто и безшумно, прибират пръчиците си внимателно, подреждат масата естетически и правят поклон след хранене. Изричайки кратка думичка преди да вземат клечките в ръка, те почитат всеки по веригата, който се е погрижил ястието да е на масата. Етикетът е вкоренен в концепцията за „омотенаши“ – изискано гостоприемство, в което всяка част от изживяването трябва да е естетична и уважителна. Японската култура цени хармонията и самоконтрола – шумното поведение се възприема като нахално и неуважително. Исторически влияния от будизма и шинтоизма внушават скромност, тишина и благодарност към храната и природата, от която тя идва.

Друг елементарен пример – такситата:

Такситата в Япония са като малки подвижни храмове – впечатляващо чисти, с учтиви шофьори и автоматично отварящи се врати – тъй като колите са с дясна дирекция, се влиза и излиза само от ляво. Във всеки такси автомобил, седалките и облегалките са покрити с ярко бяла дантела – исторически символ на чистотата и педантичността на шофьорите. Те от своя страна управляват с бели ръкавици, които сменят и при най-малкото замърсяване от досег с куфар на клиент.

Такситата в Китай нямат нищо общо с безупречните такива в Япония. В който и китайски град да съм ползвала тази услуга, все са много стари коли, ожулени и очукани отвън и с неприятно мръсна и захабена кожа или дамаска вътре. Често по пода и около седалките могат да се видят всевъзможни боклуци, парцали, торбички, косми, прах и други неприятни гледки. Шофьорите масово миришат отблъскващо на високоградусов алкохол. В багажника на таксито, който следва да служи за поставяне на багажа на пътниците, често има кофи, пълни с найлонови торби с всевъзможно съдържание, мръсни дрехи и всякакви странни предмети.

Има ли град или държава, които са Ви вдъхновили да започнете нов бизнес или проект?

Аз креативирам от години - реклами, стратегии, дизайни, продукти, концепции. Бавно във времето разгръщах това си „призвание“, докато осъзнах, че моята роля е да работя, да създавам, а след това да предавам всичко, което знам и мога на другите. Защото вярвам, че работата на истинския успешните хора е да създават неща, които са полезни за другите, неща, които да остават във времето и най-важното – да създават други лидери след себе си като предават знанията и уменията си.

Много пъти са ме питали откъде намирам тази неизчерпаема енергия постоянно да движа нещо ново, да създавам, измислям, разработвам, прилагам, развивам от нещо несъществуващо до нещо голямо или впечатляващо. Сега знам – това е моят Икигай – да пътувам и да създавам. Икигай не е идея, която идва внезапно. Това е процес на откриване на вътрешния смисъл, на онова, което носи радост, вдъхновение и усещане за цел - не е статична концепция. Той е като компас, който непрекъснато насочва към това, което има личен смисъл в живота на всеки.

Много пъти съм се вдъхновявала за нови проекти и бизнеси, даже, ако трябва да съм наистина откровена – почти всички мои бизнес начинания са родени „на път“.

Много са местата, от които съм почерпила вдъхновение – Токио, Ню Йорк, Москва, Лондон, Кения, Сейшели, Дубай, Мароко, Капри…

Когато сте в непозната страна, чувствате ли се по-мотивиран или по-разсеян? Защо?

Когато съм в непозната страна винаги съм в лек транс – изключително ми е интересно да разглеждам, да пробвам, да вкусвам. Обичам да се губя в малките улички на старинни градове, да бродя в джунглата, да се гмуркам между хиляди риби, да разглеждам чужда архитектура, да съм на сантиметри от животните в саваната…всички тези неща ми носят истински прилив на допамин.

А удоволствието да се рея в облаците и да гледам като омагьосана през прозореца на самолета, на хиляди метри над земята, е може би най-силната медитация за ума ми.

Всички тези усещания винаги ме зареждат до степен, в която като се върна, съм истински мотивирана да работя.

Има ли дестинации, които действат като „рестарт“ за вашата креативност и амбиция?

Ню Йорк е моят вайб. Град, който вибрира на собствена уникална честота. Жив, ритмичен, цветен, впечатляващ и толкова вдъхновяващ. Ню Йорк не е за всеки, той е за тези, които обичат да живеят на бързи обороти и са влюбени в динамиката на деня. Не знам дали защото дълго мечтах да отида или защото съм гледала стотици филми, снимани в този мегаполис, но там усещах неподправено чисто щастие - нямах търпение да отворя очи и да си счупя краката от обикаляне докато поглъщам жадно още и още гледки. И искам да се върна още 100 пъти там.

Ню Йорк не е просто град – той е сцена, на която всичко се движи с такава скорост, че изглежда като хореографиран танц на хаоса. Всеки миг е изпълнен с енергия, всяка улица носи история. Ню Йорк наистина дава усещането, че мечтите нямат граници. Там, в хаоса, толкова умело се преплитат всякакви стилове, всякакви хора, всякакви съдби. И хем се губиш и се чувстваш малък, хем се намираш и се чувстваш вдъхновен.

А Бора Бора пък, бих определила като другата крайност. Този остров не е само природна красота – той е усещане. Усещане за спокойствие, хармония и истинска връзка със себе си. На Бора Бора не просто се наслаждаваш на момента – ти някак си ставаш част от него. И когато вечерта настъпи и седнеш с чаша вино на верандата, заобиколен от шепота на вълните и светулките в далечината, разбираш, че има значение само да си „тук и сега“.

49 часа. Точно толкова ни отне да стигнем от България до Бора Бора. 4 поредни безкрайни полета. „Заслужава ли си?“ – ме пита всеки след като се върнахме. Напълно! Най-красивите изгреви, най-нереалните залези – небето изгаря в оранжево, а през него често се разлива и една дъга, която виждаш ясно точно къде започва и къде свършва – на метри от теб, ярка и приказна като от перфектна детска картинка. Всяка сутрин започва с лек бриз, който донася аромат на солени вълни и кокос, докато слънцето нежно се издига над лагуната. Винаги от някъде се долавя и аромат на ванилия – един от най-ценените продукти на Таити. Има нещо магическо в тази земя – всичко изглежда в перфектна хармония, сякаш дори времето тече по-бавно. Ето там се почива истински! Там, мозъкът преподрежда активно всичко, което му се е натрупало, успокоява се и дава поле за изява на свежи идеи и креативност.

Как се справяте с баланса между работа и удоволствие, когато пътувате?

Пътувам по работа, пътувам и за да разглеждам света. При втория вариант, съм винаги на разположение на телефона си, но хората около мен са се научили да ценят това време и ако не е крайно наложително, не ме притесняват. Истината е, че винаги работя малко или много и на почивните си пътувания.

Връщането след пътуване за мен не е край, а ново начало. Защото балансът между личния живот, работата и пътуванията не е просто умение – той е съзнателен избор да подреждам живота си все по-правилно всеки следващ път.

Защото… погледнете го така - всеки път, когато се върнете от ново място, вие не сте същият човек, който е заминал. И това е вашият подарък – не само за вас, но и за всички около вас. И трябва да използвате този момент.

Как пътуванията промениха начина, по който възприемате стойността на парите?

Интересно е в едно пътуване да си в компания на хора, които живеят с 1 долар на ден и са щастливи от живота и благодарни. А в следващото пътуване, да си с такива, които оставят 50 000$ за „парти обяд“ в ресторанта и това дори не ги радва.

Има места по света, където съм спала на палатка и съм се возила в каруца и такива, на които съм летяла с частния самолет до яхтата. И не бих заменила нито едно преживяване! Това е богатство.

Когато бях в Занзибар, излязох от лъскавия 5-звезден резорт и поисках да ни заведат в селце наблизо. Но условието беше да е натурално такова, не от „туристическите“. Първо гледаха на молбата ми странно и с нескрито притеснение, после се съгласиха. Отрезвяващо преживяване. Децата, мърляви, с окъсани дрехи, сополови нослета и разкошни големи кошутени очи, учат в постройка, наподобяваща полуразрушен трафопост – няма прозорци или врати. Седят на няколко редици в прахта на земята, а учителят прав – пише на стената с тебешир. Носих лакомства за всички. Инструктираха ги да подадат ръка напред и да не мърдат, защото обясниха, че иначе се нахвърлят като зверчета, подобно нещо не им се случва често. Бях взела местен гид, за да превежда. Обясни, че се прехранват като мъжете от селото сутрин рано влизат в океана да ловят риба. Ако хванат нещо – има храна, ако не хванат, взимат на вересия от „магазина“ и когато има улов по-натам – погасяват задължението си. А то магазин ли е да го опишеш…пак една постройка, неизмазана, с прозорци от висящи парцали, с 10 продукта вътре. Но пък да знаете тези хора колко са усмихнати! 30-40  деца играят с една футболна топка, футболните врати са от зле скрепени дървени греди, толкова силно пече и въздуха не помръдва, но това не им пречи. И всичко там е “pole pole” – „леко, леко“, не бързат за никъде.

Пътувате ли с цел да намерите нови начини за печелене на пари?

Не бих го определила така. По-скоро пътувам, за да се срещам с бизнеспартньорите си, да посетя техните офиси, фабрики, да отидем на изложение, не точно за да търся нови парични потоци.

Какви уроци за финансовата независимост сте научили от различни икономики и култури?

От мои пътувания се образовах и запалих по инвестирането на американската финансова борса, като това е страхотен вариант за страничен постоянен доход, ако знаеш как да боравиш с инструментите правилно.

Много чужденци устройват живота си така, че да имат поне 2-3 различни дохода, едни активни, други пасивни, за да подсигурят себе си и близките си хора.

Философията им често е различна от нашата, защото за българина едно от най-важните неща е да закупи дом, да е негов, земята да е негова, да подсигури такъв на децата си, докато за огромна част от хората на запад, това не е важно, те са напълно ок да живеят под наем, но да използват парите за бизнес, който да им генерира приходи.

Ние тук „кътаме“ пари – трупаме спестявания за „черни дни“ или за образование на децата си още откакто се родят, а там са напълно ок с това да взимат кредити за всичко и на практика цял живот да живеят на кредит.

Според Вас по-добре ли е да харчите за преживявания, отколкото за материални придобивки?

„Кеф цена няма“. Харча и бих харчила всичките си пари за пътувания и обикаляне на света, от това никога не бих спестила. И да, категорично предпочитам преживявания пред придобивки, така възпитаваме и децата си, които от години получават и предпочитат да получават такива подаръци за поводите си – ходим на концерти, фестивали, спортни мачове, плавания, сафарита.

Как виждате бъдещето на дигиталния номадски живот?

Като настоящето. Милиони хора работят от милиони места по света. И няма значение къде се намират, ако могат да вършат работата си през устройство, с което пътуват. Изкуственият интелект навлиза с невероятни темпове и колкото повече процеси може да поеме, толкова по-малко ще се налага да работим. Много държави вече преминават на 4-дневна работна седмица и съкратено работно време. Прогнозите са, че след десетина години спокойно ще може да се работи 2 дни, защото останалото ще се прави от AGI агенти.

Има ли конкретни страни, които са по-благоприятни за работа и инвестиции?

Зависи какви критерии обследваме - дали данъци, стабилност, качество на живот, достъп до пазари, технологии, работна сила и др.

В САЩ има огромен достъп до финансиране, особено в Силициевата долина, има и дългогодишна култура по отношение на иновации. В Сингапур има много ниски данъци, стабилна правна система и е отворена врата към азиатски пазари. Разбира се Обединени арабски Емирства  - свободна зона за търговия, без данъци за личен доход, безкрайно много възможности за развитие на бизнеси. В Канада имат много добра и либерална имиграционна политика, високо качество на живот и много добро заплащане.

Австрия пък е един от най-уредените държави за живот в Европа (по-точно Виена), Норвегия и Финландия водят с няколко дължини при образованието, Естония е супер по отношение на дигитализация на всичко.

За инвестиции – много зависи в какво – в имоти, в компании? Португалия например има програма „златна виза“ с много нарастващ интерес от чужденци по отношение на инвестиции в недвижими имоти. Дори в нашите съседки като Гърция и Турция има висок потенциал заради ниските цени и високия туризъм.

Ако можехте да изберете едно място по света, където да развиете следващата си голяма идея, кое би било то и защо?

САЩ. Необятен пазар, безкрайно много възможности. Изключително отворени към иновации, с каквито аз много основно се занимавам от години. В момента положението е силно разклатено заради политиките на Тръмп, но се надявам, че и това скоро ще премине.

Кои са дестинациите, които бихте препоръчали задължително да бъдат посетени и защо?

Ако трябва да избера топ 5 може би ще заложа на Ню Йорк, Сингапур, Кения, Бора Бора и Токио.

Друг свят е всяка една от тези дестинации. Безкрайно различни една от друга, безкрайно различни от нас като мироглед и манталитет хора, не мога дори да опиша колко е интересно преживяването на всяко едно от тези места.

Какъв е кариерният съвет, който бихте дали на базата на видяното в цял свят?

Постройте работата си така, че да имате възможност да пътувате максимално много, максимално често. Пътуванията помагат човек да намери баланс. Да погледне отвъд задачите, графиците и ангажиментите. Помагат да си припомняш всеки път, че преди всичко трябва да си в хармония със себе си, за да съм полезен и на другите.