Да бъдеш добър лидер не означава просто да заемеш висока позиция

Представете се с няколко думи..

Казвам се Гого Кръстев и работя във фармацевтичната индустрия от 2006г., фармацевт съм по образование. По време на моята кариера съм бил както в големи, т.нар. Big Pharma компании, така и в по-малки компании, както в оригинални, така и в генерични, както в retail така и в тръжен бизнес, ръководител на различни отдели в различни терапевтични области, като от една година съм ръководител за България на една биофармацевтична компания с фокус върху иновативни медикаменти, които съумяваме да подсигурим за пазарите в централна и източна Европа, включително и България.

Как бихте описали своята кариера с няколко думи?

Трудно е, човек сам да описва това, което съм работил през годините, но ако все пак трябва…, бих казал, че съм доволен от това, през което съм преминал. Хубавото е, че през годините съм минал по цялата кариерна стълбица и смея да кажа, че имам поглед върху различните функции – от медицински представител, през бранд мениджър, продажби, маркетинг мениджър, ръководител на маркетингов екип и ръководител на представителство.

Да бъдеш добър лидер не означава просто да заемеш висока позиция – означава да разбираш хората, процесите и предизвикателствата на всяко ниво в организацията. Когато човек премине през различните етапи на кариерното развитие, той не само натрупва опит, но и изгражда емпатия, уважение и реална представа за това как функционира бизнесът отвътре.

Изкачването по стълбицата стъпка по стъпка дава възможност?

-       Да се разберат детайлите на оперативната работа – нещо, което често остава невидимо отгоре.

-        Да се изгради доверие и авторитет сред колегите, защото си бил на тяхното място и знаеш какво изисква работата им.

-        Да се взимат по-информирани решения, базирани на реален опит, а не само на теория или отчети.

-        Да се управлява с разбиране, а не с дистанция – лидерът, който е минал през всички нива, знае кога да изисква и кога да подкрепя.

-        Да бъдеш поставен директно на ръководна позиция без този опит може да доведе до липса на връзка с екипа, неразбиране на реалните проблеми и взимане на решения, които не отразяват нуждите на хората на терен.

Истинското лидерство се гради с време, опит и уважение към всяка роля в организацията. Винаги има още какво да научиш от колегите си. Ако се усещаш така, значи си на правилното място.

Кой беше най-важният избор, който оформи кариерата Ви?

Най-важният избор беше още когато трябваше да избера какво да следвам. Като човек от лекарско семейство, моите родители много искаха да бъда медик, но аз помня конкретният момент – на пейка за стадион Васил Левски в София, когато реших, че ще следвам фармация и ще работя в тази индустрия – от тогава до сега са минали 25 години включително и 6 години следване, но това което реших тогава и до днес е най-важното решение в живота ми в кариерно отношение и не съжалявам нито за момент.

По време на моята кариера вече в индустрията, смея да твърдя, че най-важното решение, което съм взимал е да напусна първият си работодател, където прекарах почти 12 години в началото на кариерата си. Сами разбирате, че след толкова много време никак не е лесно да вземеш решение да започнеш от начало – да трябва да се доказваш, да учиш как оперират различни компании, да учиш как да работиш с нови хора и в нови терапевтични области, но всъщност това ми даде възможност да науча много - как се подхожда към пазара, как се структурират екипи, какво и как се приоритизира. Това ми даде по-широка перспектива върху индустрията. Успях да срещна различни култури и са научих на различни начини на мотивацията, ефективна комуникацията и различни начини за постигане на нужните резултати. Това ти помага да развиеш адаптивност и емоционална интелигентност – ключови качества за лидерството в наши дни! За следващите 7-8 години, научих много повече отколкото ако не бях направил промяна. Всеки преход – нова роля, нова компания, нова индустрия – носи със себе си шанс да излезеш от зоната на комфорт и да изградиш нови умения. Приемайки промяната като възможност, ти не просто се адаптираш – ти израстваш. Благодарен съм за всичко, което ми се е случило. А дори не съм споменал хората и колегите, които срещнах и ще ми останат приятели за винаги – те са най-ценното от целият изминат път.

Как човек може да разбере коя професия е подходяща за него

Тук аз съм щастливец, успях да разбера рано в живота и съм щастлив с това, с което се занимавам. Но ако трябва да съм честен, човек трябва да опита, за да разбере кое е за него. Да разбереш коя професия е „твоята“ не е еднократен акт, а процес на опознаване – на себе си, на възможностите и на реалността. Не се страхувайте да пробвате нещо ново – дори и да не е „перфектното“, ще научите нещо за себе си и ще сте една крачка по-близо, до това, което търсите.

Понякога пътят към правилната професия минава през няколко „грешни“, но това не е загубено време – това е опит, които винаги ще имате.

Кои умения според Вас ще са ключови в следващите 10 години?

През следващите 10 години лидерите във фармацевтичната индустрия (но и  в много други индустрии) ще трябва да развият и усъвършенстват умения, които отразяват както технологичния напредък, така и социалните и икономическите трансформации не само в сектора на здравеопазването, но и в новите реалности на бизнес средата.

Лидерите ще трябва да взимат решения в динамична среда – с бързо променящи се регулации, нови терапии и глобални здравни, икономически, дори военни предизвикателства. Адаптивното лидерство ще бъде ключово – способността да се реагира бързо и да се коригират планове в реално време. Трудно ще е да се планира 3-5 години напред, както преди. Използването на изкуствен интелект, машинно обучение и анализ на големи данни ще бъде в основата на стратегическите решения. Лидерите ще трябва да умеят да интерпретират сложна информация и да я превръщат в действия. Решенията вече няма да се взимат само с оглед на печалбата, а и с мисъл за дългосрочното въздействие върху обществото, околната среда и служителите. Това изисква системно мислене и етично лидерство. Разбирането на човешките аспекти на решенията – как те влияят на екипите, клиентите и обществото – ще бъде все по-важно. Емоционалната интелигентност ще помага за по-добра комуникация, мотивация и управление на конфликти. Решенията ще трябва да отчитат глобални фактори – геополитика, вериги на доставки, културни различия. Това изисква глобална перспектива и културна чувствителност.

Служителите също ще трябва да развиват комбинация от технически, дигитални, комуникационни и адаптивни умения, които да ги поддържат конкурентноспособни в следващото десетилетие. В бъдеще работодателите ще търсят хора, които не просто изпълняват задачи, а мислят стратегически, задават въпроси и предлагат решения. Независимо от ролята – умението да работиш с дигитални инструменти, да разбираш данни и да използваш технологии ефективно ще бъде задължително. В свят на хибридна работа и глобални екипи, умението да комуникираш ясно, да работиш с различни хора и да изграждаш доверие ще бъде ключово. Компаниите ще ценят служители, които мислят „out of the box“, предлагат нови идеи и не се страхуват да експериментират. Служителите, които инвестират в собственото си развитие – чрез курсове, сертификации, нови езици или умения – ще бъдат винаги една крачка напред.

Как да изградим мрежа с полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?

Изграждането на мрежа от контакти (или т.нар. нетуъркинг) е стратегически процес, който изисква време, автентичност и последователност. За мен е изключително важно, когато изграждаш контакти – да имаш цел – не просто да се свързваш с различни хора, а с хора от които можеш да научиш нещо, хора които те дърпат напред, хора с които имате еднакви интереси. За добрите професионалисти е важно да бъдат активни в професионалните среди – да участват в конференции, уебинари, обучения, индустриални събития. Изключително важно е, когато се свързвате с някого да покажете автентичен интерес, да знаете с какво се занимава, да знаете какви са интересите му итн. Нетуркингът не е само „вземане“, а и „даване“ – покажете, че и Вие може да сте полезни, с информация, знания или може да допринесете за някаква обща цел. А що се отнася до това дали изглеждате заинтересован – мисля, че това вече не е проблем – ясно е, че сте заинтересован! Няма нужда от театър – всички знаем как оперира светът – всички знаем, че сме на дадено място за да изграждаме контакти – спирайте хората и се запознавайте с тях. Никой съвременен лидер няма да Ви откаже, напротив – ще се радва, че сте се заинтересували от него и работата му. Е разбира се трябва да е съвременен 😊

Коя е най-голямата грешка, която сте допуснали в кариерата си и какво научихте от нея?

Не съм сигурен, коя е най-голямата, но знам от коя научих най-много. Когато бях по-млад, бях доста напорист и както може да се очаква – исках да налагам мнението си. Участвайки в един проект, предлагах преструктуриране на екипа и включването му в новият проект, тъй като не виждах възможност да се справим с тази задача без хора на полето. Тогава ми беше отказано и тъй като не предложих друго решение, проектът беше даден на друг колега. С времето той направи същото и успя да включи хората в този проект, но без да бъде толкова настойчив прокара идеите си.

Това ме промени доста с времето. Направих си изводи, че не е важно какво точно предлагаш, а как го предлагаш и че ако намериш правилният подход, всичко може да бъде постигнато. А и още, че никога не трябва нещата да се приемат или или – щом нещо не може, трябва да се намери друго решение, за да може – ето, че в крайна сметка можеше. От тогава давам решения. Сега вече изисквам същото и от хората си – не е важно само да идентифицираш проблема, а да можеш да дадеш и решение – даже повече от едно! 😊

Как да разпознаем токсичната работна среда и кога е време да си тръгнем?

Разпознаването на токсична работна среда може да стане чрез наблюдение на определени поведенчески и организационни модели, които се повтарят и влияят негативно на служителите. Има изключително много признаци за това, като се започне от липса на комуникация, микромениджмънт, фаворизиране на определени служители и усещане за несправедливост, липса на признание и възможности за развитие, претоварване, игнориране на проблеми и се стигне до главоболие, безсъние, умора и тревожност – свързани с работата.

Виж въпросът кога е време да си тръгнем е по-сложен - да напуснеш работа е голямо решение, но понякога е най-здравословният и правилен избор. Не е нужно да се борите с неудовлетворените с години и да придобивате „Стокхолмски синдром“, животът е твърде кратък, за да не работите това, което обичате. Както казах и по-горе, за мен напускането на първият ми работодател, ми даде шанс да науча изключително много нови неща и да развия експертните си умения много по-бързо. Всяко ново начало е свързано с промяна, несигурност, но и с възможности за развитие – това е шанс да научим нещо ново за себе си и света около нас. Да започнеш отначало изисква кураж – да излезеш от зоната си на комфорт, често се питаш „Ще се справя ли?“, „Правилно ли постъпвам?“, но накрая удовлетворението от новото начало идва, когато усетите, че сте направили крачка към по-добра версия на себе си или живота си.

Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете от начало?

Бих казал, че аз съм от щастливците, които харесват пътят, по който са минали и бих го повторил отново. Разбира се, връщайки се назад от дистанцията на времето бих могъл да направя много неща различно, вече определено с опитът и възрастта ми се променя и мирогледът ми. Например, бих започнал по-рано да експериментирам със стажове, доброволчество, фрийланс – всичко, което дава реален опит и помага да разбереш какво ти пасва. Бих инвестирал повече в умения по комуникация, емоционална интелигентност, управление на време – те често са по-важни от дипломите. Бих търсил ментори много по-рано, хора, които вдъхновяват, подкрепят и те предизвикват да растеш. В моя живот те дойдоха от само себе си и сега смея да твърдя, че са ми близки приятели. Бих се научил да казвам „не“ на проекти, които не ме развиват, на хора, които не ме уважават, на страхове, които ме спират да постигам целите си.

Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?

Тук ми е много трудно да отговоря, защото аз успявам някак да не губя ентусиазъм в трудните моменти – някак знам, че винаги има начин да постигнеш целите си, по един или друг начин. Слушал съм различни съвети за запазване на мотивацията, но за мен най-важно е да си напомняш защо си започнал, какво искаш да постигнеш, какво те вдъхновява? Често търся в такива моменти да се обградя с вдъхновяващи хора - мотивиращи колеги, ментори, приятели – те могат да ми дадат енергията, която ми липсва. Също така разделям големите цели на малки стъпки. Всяка постигната стъпка дава усещане за напредък – както се казваше „слонът се яде хапка по хапка“ 😊

Как да постигнем баланс между професионалния и личния си живот?

Ако някой знае, нека ми каже… 😊 Истината е, че когато правиш това, което те вдъхновява, не го усещаш като тежест и затова някак си предпазен от така модерният напоследък бърнаут. Често съм наблюдавал, как колеги от западните страни, когато са в отпуск, не могат да бъдат открити по никакъв начин, колкото и да е спешно. Отначало се възхищавах, но всъщност, когато си преследвал определена цел дълго време и шансът се отвори точно в този момент – да го пропуснеш ли? Няма ли да съжаляваш? Случвало ми се е да преговарям за голяма сделка, точно докато съм бил отпуска – разменял съм мейли, писал съм по Teams, срещал съм се онлайн. Ако бях пропуснал тази сделка, просто защото съм отпуска, щях много да съжалявам. Затова винаги си нося компютъра с мен и ако се наложи работя! И честно казано не ми тежи – важните неща са важни. Казвайки това, семейството ми ме познава и уважава това мое решение, защото знаят, че не бих се чувствал добре ако пропускам възможности. Е по някога искат компенсация за времето, което не съм бил с тях 😊

Кога е време да сменим кариерата си, а не просто работата си?

Нямам опит в това, а и не ми се е налагало. Предполагам, че да смениш кариерата си, а не просто работата, е голяма стъпка – и често идва след дълбоко вътрешно усещане, че нещо фундаментално не е наред. Трудно ми е да определя, кои са знаците, но може би липса на смисъл и вдъхновение - не просто си уморен – чувстваш, че това, което правиш, няма стойност за теб. Може да чувстваш, че си се променил, но професията ти не е „пораснала“ с теб. Истината е, че за мен много по-лесно е да откриеш знаците, когато дадена професия е за теб - не всичко е лесно, но си мотивиран да учиш и да се развиваш, потъваш в задачите и често забравяш да гледаш часовника, работата ти позволява да прилагаш това, в което си най-добър, виждаш как това, което правиш, има стойност и др.

Ако трябваше да дадете само един съвет на хората, които търсят успах, какъв би бил той?

Много е трудно да е да дам само един съвет, аз лично имам много. Ако трябва да е един, може би бил – „Обграждай се с хора, които те издигат“ – само така винаги ще учиш непрекъснато нови неща, защото успехът не е крайна точка, а процес.

Каква е Вашата дефиниция за успешна кариера?

Успешната кариера в наши дни не се измерва само с титли, заплати или престиж. Тя е динамична, лична и многопластова – съчетава професионално развитие, лична удовлетвореност и устойчивост във времето. Най-добрата дефиниция, която съм чувал, но не помня къде е:  „Успешната кариера днес не е върхът на стълбата, а пътеката, по която вървиш с увереност, смисъл и радост.“ Но най-важното е да не следваш чужди представи за успех, а да създаваш своя собствена дефиниция. Успех в това на всички ни!