Дания и България - с различия от културата до възприятието за „нормалното“

Представете се с няколко изречения. В какво се изразява работата Ви като ежедневни ангажименти?
Живея в Централна Дания.

Работата ми е разнообразна и изпълнена с изненади. Занимавам се с подбор на персонал и съм старши консултант в Bang & Olufsen. Живея в Дания от осем години и през това време съм била част от няколко емблематични датски бранда в различни индустрии – от военен софтуер до гейминг и high-end електроника.

Работата ми включва срещи с много и различни хора – подбирам нишови професионалисти, сини якички и висш мениджмънт. Освен това, ръководя изграждането на работодателската марка в компанията и в момента разработвам цялостната стратегия за нейното развитие.

Динамиката на професията ми ме въвлича в срещи с представители на компании като Apple, Google, Maserati и Ferrari. Работя между два града – Струер и Копенхаген. Нашата компания има и офис в София, а пътуванията по събития и между различни локации са честа част от ежедневието ми. Работя глобално, а срещите ми често се провеждат в различни часови зони.

В коя държава и град живеете в момента и как се озовахте именно там?
През последните 7 години и половина живея в малко, китно градче, разположено на фиорд – Рингкьобинг. Историята ми започна, когато реших да се преместя при приятеля си, който по това време завършваше образованието си в Орхус, и първоначално се установихме там. Впоследствие той получи предложение за работа като инженер в компания, оперираща в сферата на възобновяемата енергия, и се преместихме в Рингкьобинг.

Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте в началото на престоя си?
Дания и България са коренно различни страни – от културата до възприятието за „нормалното“. Динамиката на живота е различна, а начинът, по който човек търси работа – особено в по-малките населени места – е изключително предизвикателен, дори и за местните жители. Процесът по намиране на работа може да продължи повече от година и обикновено се случва чрез лични контакти, не чрез онлайн обяви.

Как преодоляхте езиковата бариера (ако е имало такава)?
Не бих казала, че съм я преодоляла напълно. Работната ми среда винаги е била на английски език. Датският владея на разговорно ниво – благодарение основно на децата ми, които посещават местната образователна система. В малкия град, където живеем, често общувам на датски, но нивото на английски език в страната е високо, което помага.

Какви ресурси или мрежи Ви помогнаха да се адаптирате?
Ключът беше проактивността. В града нямаше международна общност, затова се свързах с общината и създадохме такава. Професионално и двата пъти работата ме намери чрез хедхънтъри. Адаптацията в местната общност дойде основно чрез контактите покрай децата – в детската градина, училището и различни дейности.

Какви са основните разлики между работната култура в настоящата Ви държава и тази в България?
Много. Датската работна култура е плоска, неформална и базирана на доверие. Грешките не се наказват, а се приемат като възможности за учене – често буквално се „празнуват“ с торта. Комуникацията с висшето ръководство е неформална, а хората запазват професионална дистанция.

Тук референциите от бивши работодатели са от изключителна важност. Мотивационните писма все още се четат внимателно. Работното време е структурирано така, че да подпомага личния живот и хобитата.

Имало ли е ситуации, в които културните различия са ви затруднявали?
Да. Първата беше, когато представих идея, с която много се гордеех. Мениджърката ми я изслуша с усмивка и каза: „Прекрасна идея, Антония, но няма да можем да я приложим.“ Усмивката ме заблуди – помислих, че се шегува. Това беше културен сблъсък, който ме научи да чета по-добре невербалната комуникация и да давам и приемам обратна връзка по нов начин.

Как намирането на работа се различава в настоящата Ви държава спрямо България?
Работният ден тук започва рано – около 7-8 ч. сутринта – и приключва в 15-16 ч. Продуктивността е висока, обедните почивки кратки, а времето след работа – за хобита и семейство. Седмицата е 37-часова, а работното време е гъвкаво.

Трябваше ли да преминете през някакви допълнителни квалификационни курсове?
Не задължително, но търсех възможности за развитие сама. Стартирах в малка агенция без квалификация от датска институция, което беше предизвикателство.

Срещали ли сте предразсъдъци или пречки заради чуждия си произход?
Да, често. Но имам късмета да работя в сфера, където мога открито да говоря за това. Разнообразието е част от моята работа.

Какво бихте посъветвали хората, които искат да направят подобна стъпка?
Да обмислят внимателно какво искат, да развиват личния си бранд и професионалната мрежа, и най-вече – да вярват в себе си.

Ако можехте да се върнете назад, бихте ли избрали същия път?
Да. Пътят не беше лесен – рестартирах живота си, но се научих на смирение и отвореност към различията.

Какво най-много Ви липсва от родината в професионален и личен план?
Понякога ми липсва близостта и спонтанната връзка с колегите.

Обмисляли ли сте връщане обратно и при какви условия бихте го направили?
Да. Засега оставаме тук заради високата професионална етика, спокойствието и средата, в която се развиват децата ни.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота Ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?
Отказвала съм работа с високо възнаграждение, защото отнемаше твърде много от личното ми време и креативността ми. Харесвам това, че в Дания има осигурен базов стандарт на живот, а стремежът за повече е личен избор. Това създава среда на уважение, търпение и лично развитие – нещо, което искрено пожелавам и на България.