Дания - ред, правила, доверие в институциите, здравословен живот и семеен фокус

Представете се с няколко изречения.

В какво се изразява работата Ви като ежедневни ангажименти?

Казвам се Николета Беличева и работния ми опит е в сферата на продажбите през последните 6 години, които прекарах в България след връщане от чужбина. Професионалният ми опит до момента обхваща корпоративни продажби в застрахователния и хотелиерския сектор, както и имотни продажби. В момента живея в Копенхаген, провеждам курс за дигитален маркетинг и обучение за Здравен / Уелнес консултант като моя лична страст от дълги години, докато се подготвям за една значителна промяна в личен план.

В коя държава и град живеете в момента и как се озовахте именно там?

Живея в Дания, Копенхаген от лятото на 2024 г. Пристигнах тук заедно с моя партньор, дипломат в Европейско посолство. Преди Дания и България, съм живяла в Англия и Флорида за общо 6 години. Заминах да уча в Оксфорд (Oxford Brookes University), където прекарах 3 години в това чаровно, студентско градче, а междувременно по средата на програмата се преместих в Лондон за 1 година на работен стаж - това беше първата ми работа на 19 години, не беше лесно, но аз го наричам “моята малка казармена подготовка”. След Англия, желанието за нови предизвикателства (и повече слънце) ме отведе в Палм Бийч, Флорида. Работех в изискан резорт с много високи стандарти за клиентско обслужване, където положих основите на моето разбиране за деликатен и професионален процес на клиентско преживяване с внимание към детайла.

Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте в началото на престоя си?

Съвсем в началото на престоя ми в Дания нямаше сериозни предизвикателства, понеже бяхме подкрепени в административен план от посолството, и това улесни внедряването в системата. Моите наблюдения и личен опит показват, обаче, че голяма част от експатите срещат трудности в намирането на имот под наем, поради високо търсене и ограничено предлагане, особено в районите близо до централната част на Копенхаген.

За разлика от пазара на имоти в България, където брокер поема търсенето на клиент и асистира отдадено в целия процес от организация и провеждане на огледи, договаряне на условия за наемателя/купувача и затваряне на сделката, в Дания брокерите изглежда са повече ориентирани към защитаване интереса на собственика на имота, и не толкова към услугата поемане активно на търсене на клиента-наемател. Контактът с агенции и брокери по телефон/имейл не беше лесно да се осъществи, когато опитвах да се свържа, но колеги от посолството помогнаха с това да се организират огледи за нас в периода, който посетихме, преди да се преместим.

Едно предизвикателство за мен беше също първата зима тук, предвид по-късия ден и липсата на регулярни слънчеви дни за дълъг период. Силният вятър и влажността правят температурите да се усещат по-ниски от реалните, които показва термометъра, което е важно да знаеш, когато избираш тоалет за деня.

Когато разглеждах работни обяви в началото, забелязах, че много компании в корпоративния сектор изискват датски език като условие на обявата. Следователно, това беше изненада за мен предвид масово говоримия английски в Дания.

Как преодоляхте езиковата бариера (ако е имало такава)?

За първи път усетих разликата да живея в страна, в която основният език не е английски и това има своите предизвикателства на моменти. Голямо улеснение е, че в Дания почти всички говорят английски език на добро към високо ниво. Комуникацията в ежедневието за мен е сравнително лесна, но има моменти, когато усещам езиковата бариера при получаване на онлайн комуникация, разчитане на продуктите в магазин, принтирани материали, писма по пощата и т.н. Тогава идва на помощ AI. :)

Хубавото е, че Дания е държава с много добра социална политика към граждани и регистрирани имигранти, и предоставя безплатен курс за усвояване на датски език, който обмислям да запиша, за да си помогна в процеса с намиране на работно място в близко бъдеще.

Какви ресурси или мрежи (местни общности, колеги, организации) Ви помогнаха да се адаптирате?

Активната ми дейност в продажбите в България ме научи, че създаването на топли контакти чрез нетуъркинг и лични срещи с нови хора е изключително ценно и важно умение. В личен план, имах щастието да се запозная и изградя приятелски отношения с български дами тук, чрез свързване от мои приятели от България. За изграждането на професионална мрежа, посещавам събития, отворени за чужденци, за да се запозная с нови хора и да изградя нови контакти.  

Определено съм благодарна, че за по-малко от година успях да създам интересни и искрени нови приятелства, което за мен е едно от най-важните неща в живота, за да се чувствам пълноценно и част от общността.

Бих посъветвала всеки човек, който смени местонахождението си, без значение дали е нова държава или нов град, да бъде активен в проактивното търсене и осъществяване на нови контакти и приятелства - посещавайте събития, станете част от клуб с общи интереси или организации, в чиято мисия вярвате. Свързвайте се с хората, поканете ги на кафе или обяд, и запазете добри отношения с тези, които резонират с вашите ценности.

Какви са основните разлики между работната култура в настоящата Ви държава и тази в България?

Въпреки че, нямам все още личен професионален опит в Дания, наблюденията ми като живуща тук и от разговори с приятели, са че има значителни разлики в работната култура. В Дания работния ден започва сравнително по-рано, около 8:00 ч за корпоративния сектор и някои институции, и приключва около 16:00 ч. , дори в честия случаи след 15:00 ч много работни дейности са прекратени и не можеш да се свържеш със служител по телефон или на място. Забелязвам, че най-големият трафик на колела започва около 15:30 ч.-16:00 ч., когато родителите отиват към детските градини да вземат децата си. Датчаните много силно приоритизират баланса между личен живот и работа. След работния ден, повечето хора прекарват време със семейството, спортуват или правят благотворителна дейност.

Друга особеност, както споменах по-горе, е че само с английски език трудно се намира работа, въпреки че се говори масово. Разбира се, има възможности, но те са по-лимитирани и без добро владеене на датски език, шансовете да получиш работа в сферата, която търсиш, могат да бъдат сравнително ограничени.

Забелязвам, че някои работодатели изискват знанието на английски плюс още един релевантен за фирмата език, като немски, шведски, холандски и т.н., което би било плюс за хора, които не владеят датски.

Какви ценности и практики в културата на държавата, в която живеете, най-много Ви впечатлиха?

Датчaните са много спортна нация и технологически напреднали! Има изключително много спортни активности и спортни събития, като маратони, триатлони, скачане във вода и др. Живеем пред едно от езерата и винаги виждам хора да тичат от 5:00 ч сутринта до 23:00 ч през нощта, дори може би и по-късно. За много хора тук тичането е като религия, непрекъснато наблюдаваш хора да бягат около теб, без значение дали вали, дали духа силно или колко са ниски температурите. Те са викинги и не се плашат от времето. :)

Харесвам, че има силен фокус върху здравословния начин на живот и повечето места предлагат здравословни предложения за хранене. Голяма част от кафенетата и заведенията имат разнообразие от салати, пресни сандвичи с протеин и пълнозърнест хляб, леки закуски и т.н. Смятам, че това трябва да бъде стандарт навсякъде по света. Храненето е толкова фундаментална стъпка в изграждането на здравословни навици, а тя е само началото на пирамидата.

Също така, датчаните са нация, която стриктно се придържа към реда и спазва правилата. Обществения ред е на завидно високо ниво - има доверие в институциите; организацията на инфраструктура, транспорт и държавната администрация функционира повече от добре. Поддържат се фасадите на сградите регулярно, макар голяма част от тях да са построени преди около 100 години, изглеждат безупречно. Хората плащат високи данъци (около 45-55% +/-), но получават пълна здравна грижа и благоприятна околна среда.

Електронните услуги и дигитализацията на административни процеси са застъпени изцяло в системата тук. Без необходимите електронни платформи и регистрации е невъзможно да отвориш банкова сметка, да получаваш държавна комуникация и други важни услуги при пребиваването.

Имало ли е ситуации, в които културните различия са ви затруднявали?

Основните моменти, в които аз и партньорът ми усетихме културните различия е това, че в Дания социалните дейности (бизнес събития и т.н.) приключват по-рано и изглежда се случват по-рядко като организация на конференции и корпоративни събития спрямо в България. Докато в София посещавахме всяка седмица събития от 18-19 ч. до 22 ч., тук повечето събития приключват до 17-18 ч. , максимум 19:00 ч, за да могат датчаните да се приберат при семействата си.

Като цяло ежедневието на хората стартира по-рано и приключва по-рано.

Трябваше ли да преминете през някакви допълнителни квалификационни курсове?

Както споменах, в момента правя курс за дигитален маркетинг, за да надградя знанията си по темата, но също моя лична цел е да запиша Магистър бизнес администрация по време на престоя ми тук.

Срещали ли сте предразсъдъци или пречки заради чуждия си произход?

Честно казано, не съм усетила.

Какво бихте посъветвали хората, които искат да направят подобна стъпка?

Бих ги посъветвала, първо да посетят и усетят мястото, на което искат да живеят. Добре е, да се запознаят с особеностите на културата, защото макар и съседни държави като Дания и Холандия могат да имат значителни различия в начина на живот.

Също така, конкретно за Дания бих посъветвала да потърсят работа от разстояние по възможност преди да се преместят, за да може работодателят да съдейства за административното установяване, в т.ч. изваждане на персонален номер и потенциално намирането на имот ще е по-лесно. За новопристигнали имигранти, Дания може да бъде трудно място за адаптация без ясен план и разбиране на системата.

Ако можехте да се върнете назад, бихте ли избрали същия път?

Да. Благодарна съм, че имам възможност да живея в скандинавска  държава и да се запозная с нова култура.

Какво най-много ви липсва от родината в професионален и личен план?

В личен план със сигурност приятелите и семейството ми липсват, затова опитвам да се прибирам на всеки 2 до 3 месеца.

В професионален план, ми липсва мрежата от контакти, която изградих за 6 години в София, и това че започнах да познавам работния пазар и култура в България, докато тук все още нещата са нови за мен.

Обмисляли ли сте връщане обратно и при какви условия бихте го направили?

Животът ме научи да не правя грандиозни планове за години напред, затова съм гъвкава и с отворено съзнание.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота Ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Смятам, че е важно да се поддържа баланса на разпределяне на разходите и да боравим с парите с дисциплина - заделяме определени средства за спестяване/инвестиране (дори малка част е по-добре от нищо), приоритизираме важни нужди и задължения, и отделяме част за желанията и хобита. По мое мнение парите сами по себе си не правят хората повече или по-малко щастливи, а начинът, по който стигаме до тях и усъвършенстваме себе си, е това, което ще ни донесе удовлетворение, и щастие в дългосрочен план. Вярвам, че когато парите идват “наготово” към нас, тогава не ги оценяваме по същия начин, както когато сме допринесли за създаването им.

Относно това колко е достатъчно, за всеки човек отговора е различен, според стандарта, който искат да живеят.